Р Е Ш Е Н И Е
№ 3834 13.11.2018
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10371 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от С.Г.М., ЕГН ********** против „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр.
П., ул. „Т.” №.. и титуляр на партида за вода при ответника с аб. № ...
Многократно получавал покани за плащане на дължими суми.
След изискване на справка установил, че се претендират такива, погасени по
давност. Твърди приложение на тригодишната такава, предвид периодичността на
платежите.
С оглед изложеното се моли да се признае за установено
спрямо ответното дружество, че не дължи следните суми: 225,72 лева – главница за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 01.02.2011 г. – 17.11.2011
г. и 116,48 лева – обезщетение за
забава за периода 31.01.2012 г. – 28.02.2018 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите. Като
потребител на ВиК услуги за посочения имот, ищецът дължал плащане на
натрупаните задължения за ползването им. Не подал възражение против
начисляването, поради което било налице съгласие за дължимостта
им. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска,
в тежест на ищеца е да установи, че е потребител не ВиК
услуги за собствения си имот и за посочените периоди са начислени описаните
суми за ползвани услуги, като докаже и правопогасителното
си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за
вземанията.
В тежест на ответника е да установи, че са настъпили
обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване на предвидения в
закона давностен срок.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира претенцията за основателна по следните съображения:
Безспорно е,
че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената
Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: ищецът е потребител на ВиК услуги за собствения си имот,
находящ се в гр. П., ул. „Т.” № .. за аб. № ……..; за
исковите периоди са начислени и се претендират за дължими именно посочените в
ИМ главни и акцесорни вземания, които не са платени от абоната, но не са
търсени от ответното дружество по съдебен ред /вж. Определение по чл. 140 ГПК -
№ 9550/26.09.2018 г. – л.49/.
Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Процесните главни задължения касаят период на потребление и
съответно начисляване 01.02.2011 г. – 17.11.2011 г. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
По делото се установява, че за задълженията за главница
от общо 225,72 лева е издадена една обща фактура /признание в ОИМ/ на дата
17.11.2011 г.
Вземанията за В и К услуги са такива за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касаят повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на
абоната /Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. В случая,
30 – дневният срок след фактурирането е изтекъл на 19.12.2011 г. Вземането е
станало изискуемо и от тази дата до предявяване на иска – 22.06.2018 г. –
тригодишният давностен срок е изтекъл.
Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК,
ответникът не ангажира доказателства
за спирането и/или прекъсването му, поради което и твърденията на ищеца са
основателни. Искът следва да бъде уважен изцяло, като се признае недължимостта на търсените суми за главница и обезщетение
за забава – последното – освен поради погасяване по давност и като акцесорно, съгласно
чл. 119 ЗЗД. Ирелевантни са възраженията в ОИМ, т.к. макар да са потребени услуги, за които да се дължи плащане, сумите не
са потърсени в рамките на давностния срок, поради което и ищецът възразява
против дължимостта им именно с предявяване на
настоящата претенция.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК /л.5/ и доказателства за плащане на 50 лева –
ДТ и 300 лева – адв. възнаграждение, съгласно ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.М., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 225,72 лева – главница за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
01.02.2011 г. – 17.11.2011 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „Т” № , с аб. №….., и 116,48
лева – обезщетение за забава за периода 31.01.2012 г. – 28.02.2018 г., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250 да
плати на С.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 350 лева /триста и петдесет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП