Решение по дело №534/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 09.01.2020  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №534 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 172 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 3929/07.11.2019 г. подадена от Н.А.Т. *** с ЕГН**********, чрез адв. В.К. от АК – Ловеч, гр.Ловеч, ул. Търговска № 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000318/20.10.2019 г. издадена от Началник Сектор към ОДМВР – Ловеч, РУ - Троян, с която на основание чл. 171 т.2а б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ поради нарушение на чл.174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП: „отказва проверка с техн. ср-во за установяв. употр. на алк. в кръвта и не изпълни предпис. за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за установяв. на конц. на алк.в кръвта му“.

Административният орган е представил по делото копие от административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на закона – жалбоподателят е избрал метод за изследване с доказателствен анализатор, явил се е в ФСМП – Троян за изследване, но не му е направено такова изследване. Моли да бъде отменена оспорената заповед. Претендира възстановяване на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата Началник Сектор към ОДМВР – Ловеч, РУ - Троян не се представлява.

По делото са представени писмени доказателства, както и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Чл. 172, ал. 4 от ЗДвП предвижда в случаите по чл. 171, т. 2а, б.“б“ свидетелството за регистрация на моторното превозно средство да се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, и да се изземват и табелите с регистрационен номер.

Видно от доказателствата по делото, на 20.10.2019 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA №49584 за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно който на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

 В АУАН е посочен номерът на издаден талон №0004310 за изследване и на иззето СРМРС и два броя регистрационни табели.

На същата дата, въз основа на съставения АУАН, на Н.А. е наложена процесната принудителна административна мярка, като срокът й е определен на 6 месеца, което е минимумът предвиден от закона.

Безспорно е установено по делото, че на 20.10.2019 г. жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.

Върху предоставения му талон за изследване №0004310 жалбопадателят е положил подпис и на двата метода за изследване – „доказателствен анализатор“ и „медицинско и химическо или химико-токсологично изследване“ /лист 7/. Въпреки това на гърба на съставения му АУАН жалбоподателят е вписал „не ми дават вазможност и не ми давад талон за иследване“, което, видно от връчения му срещу подпис талон, очевидно не отговаря на истината.

По делото е представена докладна записка, от която се установява, че в момента на проверката доказателственият анализатор, ползван в РУ – Троян, е бил в гр.София за извършване на техническа поддръжка.

Но достъпен е бил другият избран от Т. с подпис начин за изследване по т.2 от талона - „медицинско и химическо или химико-токсологично изследване“ /лист 7/.

По делото е постъпило писмо от ЦСМП Ловеч ФСМП Троян, с представени заверени копия от лист от медицинско досие и от журнал /лист 38 и 39/, от които доказателства се установява, че жалбоподателят се е явил във ФСМП Троян и е отказал да даде кръвна проба за изследване, за което се е подписал.

Безспорно е установено по делото, че въз основа установения отказ за проверка и отказ да се извърши изследване по издадения талон, служител на РУ – Троян е съставил против Т. АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а, б.“б“ свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, и едновременно с това се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Достатъчно основание е съставянето на АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, покриващо състава на хипотезата по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП .

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Законосъобразността на наложената принудителна административна мярката съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на  чл. 142, ал. 1 АПК.

Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно, че е налице съставен АУАН за визираното в чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Всички събрани доказателства сочат наличието на материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

 На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на директор на ОДМВР – Ловеч.

Безспорно е съставен АУАН против Н.А.Т. /лист 15/, който съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и е посочена относимата към тях законова разпоредба. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Подписан е от съставителя, от свидетеля при установяване на нарушението и от жалбоподателя в качеството му на нарушител. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Въпреки, че при квалифициране извършеното нарушение, което е било основание за съставяне на АУАН органът е ползвал съкращения, в мотивите на Заповедта е изложено подробно описание на фактическата обстановка и е налице изрично препращане към съставения АУАН. Затова съдът счита, че актът е мотивиран, включително и чрез препращането в съдържанието му към съставения АУАН, описана е фактическата обстановка, възприета от органа, и сторените правни изводи, посочен е и срокът на действие на наложената ПАМ, който е минималния предвиден от закона.

Наложената мярка съответства на целта на закона, като приложението й е до 6 месеца. Действието на ПАМ се прекратява от момента, в който изтече срокът, или се прекрати административно-наказателното производство по чл. 54 от ЗАНН, или бъде отменено по съдебен ред издаденото НП.

Прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Налице е самостоятелност на производството по прилагане на ПАМ по отношение на административно наказателната или наказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДвП. Принудителната административна мярка по чл. 171 ЗДвП се прилага без оглед на вина и независимо от понесена административна или наказателна отговорност.

Конкретните цели на принудителната административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС с обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. „война на пътя“. Мярката е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при наличието на всички материално и процесуално-правни предпоставки. Това въздействие е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на правонарушения по ЗДвП и по този начин се постига възпиращият ефект на мярката.

С оглед изложеното, след анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите правни норми, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 146 от АПК и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, същата е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в писмена форма, съдържа изложени мотиви – фактически и правни основания, налице са материално правните предпоставки за издаването й, спазени са процесуалните норми и е издадена в съответствие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 3929/07.11.2019 г. подадена от Н.А.Т. *** с ЕГН**********, чрез адв. В.К. от АК – Ловеч, гр.Ловеч, ул. Търговска № 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0359-000318/20.10.2019 г. издадена от Началник Сектор към ОДМВР – Ловеч, РУ – Троян.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  Административен съдия: