№ 35
гр. Костинброд, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А. Административно наказателно
дело № 20221850200303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН /.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес
на управление : гр. С. № 25, представлявано от Й.П.Н. - управител срещу
наказателно постановление № 23 - 2200306 / 07.07.2022 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда С. област“, с което на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 / две хиляди и
петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда / КТ / за извършено административно нарушение на чл. 62,
ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради което моли съдът да го отмени изцяло,
поради неговата неправилност.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се
представлява от упълномощения си защитник адв. С. – САК, който поддържа
жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление, като излага подробно доводите си.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
1
„Инспекция по труда С. област“, чрез своя процесуален представител – Е.А. –
началник отдел „Административно, правно и информационно осигуряване“
при Дирекция Инспекция по труда С. област“, счита така издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което
моли съдът да го потвърди.
В съдебното заседание на 12.06.2023 г. съдът е конституирал като
надлежен АНО по делото – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда С.
област“, а с писмо вх. № 2714 / 15.06.2023 г. същият е посочил, че не
възразява срещу нередовното връчване на съобщения и на призовки за
проведените по делото съдебни заседания, връчени на учреждението. Заявява,
че потвърждава всички действия в съдебното производство на процесуалните
представители и желае те да се считат извършени от негово име.
Настоящият съдебен състав на Районен съд - гр. Костинброд след като
извърши цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно
постановление, както и като провери приложенията към него, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото заповед № 1573 / 25.09.2019 г. е видно, че е
изменено служебното правоотношение на ЕК. И. А. от длъжност - Началник
на отдел „Контролна дейност“ в ГД „ИТ“ на длъжност – Директор на
дирекция „Инспекция по труда С. област“.
От приложената по делото заповед № 3 – 0058 / 11.02.2014 година на
изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” се установява материалната компетентност на административно –
наказващия орган / директор / на Дирекция „Инспекция по труда” С. област
да издава наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от
съответната Дирекция „Инспекция по труда”.
От приложената по делото заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г. на
изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” се установява териториалната компетентност на служителите на
Дирекция „Инспекция по труда” - С. област.
Видно от декларация по реда на чл. 399, във вр. с чл. 402 ал. 1 т.3 от КТ
и чл. 39 ал. 1 от АПК и чл. 40 ал. 1 от АПК / л. 18 от делото / попълнена
собственоръчно от Б. А. С., ЕГН ********** на 25.05.2022 година, се
2
установява, че лицето е изпълнявало длъжността „хигиенист“ в „К.“ ЕООД,
ЕИК : **** от около 5 години, с два почивни дни и трудово възнаграждение
150.00 / сто и петдесет / лева.
С протокол за извършена проверка № ПР2216714 / 06.06.2022 г. за
извършена проверка на 25.05.2022 г. в „К.“ ЕООД, ЕИК : **** и на 03.06.2022
г. и 06.06.2022 г. / по документи / относно спазването на трудовото
законодателство от настоящия жалбоподател са установени нарушения, за
това, че в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, не
е уредил отношенията при предоставянето на работна сила, като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето
Б. А. С., ЕГН **********. Като в момента на проверката 12.02.2020 г. на
място в обекта на контрол лицето Б. А. С., ЕГН ********** е заварено да
престира труд, като „хигиенист“.
Така установеното нарушение е констатирано по време на проверката
на 25.05.2022 г. и последващата документална проверка, като на 06.06.2022 г.
инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда С. област“ са съставили акт
за установяване на нарушение на трудовото законодателство, а именно на чл.
62, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ. Актът е бил връчен и подписан от М.К. на
същата дата.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 / две
хиляди и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.
3 от КТ за извършено от него административно нарушение на чл. 62, ал. 1,
във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите К. Г. К. и
Г. Ц. Г. / актосъставител / от чиито показания безспорно се установява, че при
извършване на проверката на посочения по – горе обект на 25.05.2022 г.
лицето Б. А. С., ЕГН ********** е заварено да престира труд, като
„хигиенист“, като работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма, а в самата декларация попълнена лично от лицето същото сочи, че
работи във фирмата от около 5 / пет / години.
Така дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги
кредитира изцяло, тьй като са последователни, подкрепи от събраните в хода
3
на административното производство писмени доказателства, както и не бяха
оборени от доказателствените средства на жалбоподателя, съответно няма
съмнение в тяхната достоверност.
В самата попълнена лично от лицето Б. А. С., ЕГН ********** е
посочено, че същата работи в „К.“ ЕООД, ЕИК : ****, като ползва два
почивни дни, а 5 / пет / дни работи по график, при трудово възнаграждение –
150.00 / сто и петдесет / лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
К. Г. К. и Г. Ц. Г. / актосъставител /.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Б. А.
С., която потвърди, че е била извършена проверка / не е посочена датата / от
две дами, които й задали въпроси и тя е попълнила някакъв документ /
декларация /. Същата твърди, че е работила във фирмата и е ходила когато е
имала възможност и е било заплащано на ръка.От предявената на свид. Б. А.
С. декларация / л. 18 от делото / е видно, че тя сочи, че почеркът е нейния и
подписът е положен от нея.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
като подадена в срок.
По основателността на жалбата, съдът счита, че е неоснователна по
следните съображения :
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични
и безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ от страна на жалбоподателя, поради което и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. По силата на
чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения. В конкретния случай от характера и
естеството на възложената и изпълнявана от Б. А. С., ЕГН **********
работа, от съдържанието на попълнената декларацията по чл. 402 от КТ,
безспорно се установява, че между нея и „К.“ ЕООД, ЕИК : **** е налице
трудово правоотношение по предоставяне на работна сила, което е следвало
да бъде регулирано с писмен трудов договор.
4
В жалбата жалбоподателят сочи, че лицето Б. А. С., ЕГН **********
не е работила във фирмата и не е престирана работна сила, за да има сключен
трудов договор, но дори от показанията на свидетелката Б. С. се установи, че
същата е полагала труд в дружеството и е било заплащано трудово
възнаграждение в размер на 150.00 лева / на ръка /.
Съдът намира за безпочвени и неоснователни тези твърдения на
жалбоподателя, тъй като от една страна, видно от приложената по преписката
декларация по чл. 402 от КТ, се установява, че именно самата Б. А. С., ЕГН
**********собственоръчно е попълнила документа и го е подписала с
изричното отбелязване, че работи от около пет години. От друга страна от
значение за случая, е че именно към момента на проверката, когато същата
вече е престирала труд, т.е постъпила е на работа е съществувало едно
прикрито трудово правоотношение.
Ето защо с оглед на това, че сключването на трудов договор в писмена
форма не е било сторено към процесната дата, жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение към държавата,
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „К.“
ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С. № 25,
представлявано от Й.П.Н. – управител.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание – „Имуществена санкция“ по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
При преценката на законосъобразността на наложеното наказание съдът
счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ, съгласно
която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая е
наложена имуществена санкция в размер от 2 500.00 / две хиляди и петстотин
/ лева / явяващ се над предвидения в закона минимум /, който наложен размер
съдът намира за необоснован, доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за
определяне на наказание по - високо от минималното с оглед вида и тежестта
на констатираното нарушение. По делото не са ангажирани доказателства за
5
това жалбоподателят да е бил санкциониран за същото или за друго
нарушение по КТ.
При определяне на наложеното административно наказание по
посоченото по - горе административно нарушение, а именно : „Имуществена
санкция” в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева, съдът счита, че
административнонаказващият орган не се е съобразил в пълна степен с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, която
разпоредба предвижда наказание в размер от 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева до 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева. Предвид гореизложеното съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като
се наложи „Имуществена санкция” в минимален размер на 1 500.00 / хиляда и
петстотин / лева.
Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав при цялостната
проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира
твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд – гр. Костинброд, ІI - ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 - 2200306 / 07.07.2022 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда С. област“, с което на „К.“
ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С. № 25,
представлявано от Й.П.Н. – управител е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда / КТ / за извършено
административно нарушение на чл. 62 ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ, КАТО
му налага „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление
: гр. С. № 25, представлявано от Й.П.Н. – управител да заплати на директора
на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със съдалище : гр. С. № 3
6
сумата от 200.00 / двеста / лева, представляваща разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – София
област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7