РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Пловдив, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20235001000278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.ф. против Решение № 260123/
20.12.2022 г. по т. д. № 92/ 2021 г. на ОС – С.З. с което е осъден да заплати на
С. А. К. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 23.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 90.
64 лв. – обезщетение за имуществени вреди от произшествието ведно със
законната лихва от 01.10.2020 г.
Жалбоподателят обжалва решението с оплаквания за неправилно
приложение на 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, счита определеното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с изискването за справедливост по чл.
52 ЗЗД, оспорва извода за липса на съпричиняване поради качването на
пострадалия в лекия автомобил, който е управляван от лице без свидетелство
за правоуправление и след употреба на алкохол, както и поради пътуване без
1
обезопасителен колан. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърлят предявените искове, а при условията на
евентуалност – да се намали определеното обезщетение съобразно приетата
степен на съпричиняване.
Въззиваемият С. А. К. чрез пълномощника си оспорва въззивната
жалба.
Третото лице – помагач Ж. И. М., призован при условията на чл. 41, ал.
2 ГПК, не взима становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
С. А. К. е предявил против Г.ф. искове за сумата от 100 090. 64 лв., от
които 100 000 лв. за неимуществени вреди и 90. 64 лв., претърпени
вследствие на настъпило на 23.05.2020 г. ПТП с лек автомобил, регистриран
във В. (рег. № *********).
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което отговорността му е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
С Протоколно определение от 24.03.2021 г. по НОХД № 300/2021 г. на
РС – К. е одобрено споразумение, с което на основание чл. 382, ал. 7 НПК Ж.
И. М. е признат за виновен в това, че на 23.05.2020 г. в с. Н.М., община Н. при
управление на МПС – лек автомобил марка „BMW“ и модел „330 D SPORT
AUTO“, с peг. № *********, нарушил правилата за движение по пътищата по
ЗДП, визирани в чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от
ЗДвП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно
лице: на И.Г.А. - средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване с
разместване на лявата скулна кост, което е осъществило медико-биологичния
признак счупване на челюст; на С. А. К. - средна телесна повреда, изразяваща
2
се в гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, която е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
3,4,5,6,7,8,9,10,11 - то ребро в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо ребро в ляво с
набиране на въздух в лявата плеврална кухина, счупване на страничните
израстъци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до десети в дясно, което
е причинило трайно затруднение на движението на снагата; на Я.Н. И. -
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на XII - ти гръден прешлен
и десния страничен израстък на 1-ви поясен прешлен, което е причинило
трайно затруднение на движенията на снагата – престъпление по чл. 343, ал.
3, предложение IV - то и VII - мо, б. „а“, предложение II - ро, във вр. с чл. 343,
ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Не е спорно, че по отношение на управлявания от Ж. И. М. лек
автомобил марка „BMW“,модел „330 D SPORT AUTO“, с peг. № ***********
не е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".
Спорен е въпросът за материалната легитимация на Г.ф. да отговаря за
причинените от процесното ПТП вреди – дали следва да отговаря при
условията б. „а“ или б. „б“ на чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ.
Според чл. 557, ал. 1, т. 2 Г.ф. отговаря за вредите, причинени от
моторни превозни средства, за които не е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в две хипотези: 1) по б. „а“ – когато
вредите са причинени на територията на Република Б., на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република Б.; 2) по б. „б“, когато вредите са причинени на
територията на Република Б. или на друга държава членка от моторно
превозно средство, което се доставя в Република Б. от друга държава членка
и не е било формално регистрирано в Република Б., при условие че събитието
настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от
приобритателя.
Следователно при преценка на хипотезата, при която следва да носи
отговорност Г.ф., от значение е обстоятелството дали моторното превозно
средство обичайно се намира на територията на Република Б..
Съгласно чл. 482, ал. 1 КЗ територия, на която обичайно се намира
3
моторното превозно средство, е територията на държавата: 1. където е
издаден регистрационният номер на моторното превозно средство,
независимо дали е поС.ен, или временен; 2. където е издаден
застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно
средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в
които не се изисква регистрация за определени видове моторни превозни
средства; 3. в която държателят на моторното превозно средство има поС.но
пребиваване – в случаите, в които за определени видове моторни превозни
средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или
друг отличителен знак. Според ал. 2 за целите на предявяване на претенцията
пред Г.ф. или национално застрахователно бюро в случаите, в които
моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това
моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с
негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно
средство, е територията на държавата, където е настъпило
пътнотранспортното произшествие.
По настоящето дело от обясненията на виновния водач на МПС Ж. И.
М., дадени по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че лекият автомобил е бил
закупен от неговия баща във В. през декември 2019 г. и докаран в Б..
При тези данни следва да се съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, която предвижда задължение за собствениците на
моторните превозни средства да ги регистрират в срок от един месец и при
придобиване на собствеността на превозно средство извън Република Б. или
при придобиване на собствеността чрез публична продажба, с изключение на
случаите при придобиване с цел продажба на нерегистрирани в страната
превозни средства от стопански субекти. В тази връзка следва да се отчете и
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която урежда задължението на
притежателите регистрираните в страната моторни превозни средства да
сключат застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. От
изложеното следва, че при пропускане на посочения срок за регистрация на
4
придобитото в чужбина моторно превозно средство в страната поставеният
чужд регистрационен номер вече не съответства на това моторно превозно
средство, поради което на основание чл. 482, ал. 2 КЗ следва да се приеме, че
към момента на ПТП процесният автомобил обичайно се е намирал на
територията на Република Б., където е настъпило произшествието.
Изложеното налага извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране отговорността на Г.ф. за причинените на
ищеца вреди.
Следващият въпрос, който се повдига от жалбоподателя, е относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, т. е. за правилното
приложение на чл. 52 ЗЗД.
Според задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, последствията от получените
увреждания, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието.
Според заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза при произшествието ищецът С. А. К. е получил контузия на
гръден кош със счупване на 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 (9 ребрени дъги) ребро в
дясно и 3, 4, 5, 7, 8 (5 ребрени дъги) ребро в ляво; контузия на двата бели
дроба, като по - тежката е в дясно с лезия (нарушаване на целостта) на белия
дроб и като последица на това хемопневмоторакс в дясно (събиране на кръв и
въздух в плевралната кухина); фрактури (счупвания) на трансверзалните
израстъци на II - ри гръден прешлен в ляво и трансверзалните израстъци на 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 гръден прешлен в дясно; разкъсно-контузна рана на главата.
Вещото лице сочи, че вследствие на получените травми ищецът е имал силни
болки в описаните области, като в областта на гръдния кош са били много
силни. Получил е тежък задух не само поради хемопневмоторакса в дясно и
нарушеното обдишване на десния бял дроб, но и поради нарушена механика
на обдишването на двата бели дроба. Счупванията на страничните израстъци
5
на гръдните прешлени са съпроводени със силни болки и затруднени
движения на гръдния кош и долната половина на тялото.
Продължителността на лечебния и възстановителен период на ищеца е
продължила до 3 – 4 месеца, като в началото на лечебния период ищецът е
търпял значителни и силни болки (особено в първите 2-3 седмици). В
следващите 2 - 3 седмици болките са с по-малък интензитет и сила, като след
2-я месец липсва поС.на болка в местата на травмите и оперативните портове.
Към настоящия момент общото съС.ие на ищеца е добро и не са останали
трайни последици за здравето му от претърпените при процесното ПТП
травми.
От приетата съдебно – психологична експертиза се установява, че
процесното ПТП е предизвикало у ищеца протрахирана смедено тревожно –
депресивна реакция. След претърпяното ПТП за период от 2 - 3 месеца
ищецът се е оплквал от напрежение, тревожност, лабилно настроение,
раздразнителност, нарушен сън, страх от пътуване в автомобил, но към
настоящия момент оплакванията са отзвучали и в психичен план не са налице
последици.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят А.К. Д., баща на ищеца, сочи, че след изписване на сина му
от болницата не можел да се грижи за себе си, бил на легло, за всичко му
помагали майка му и баща му. Към момента все още имал болки, но не били
както в началото. Останали белези по тялото, от които се срамувал.
Свидетелят С. С. Д. посочва, че след катастрофата ищецът бил в тежко
съС.ие, не можел да мърда, не можел да става, не можел да се храни сам, да
отиде до тоалетна, ползвал памперс и катетър, като около 2 - 3 месеца бил на
легло.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че определеното
от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв. не съответства на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Независимо
от многобройния характер на получените травми, претърпените болки и
страдания и неудобства, които са съпровождали ищеца в процеса на
възстановяване (около 2 – 3 месеца е бил на легло и не е можел да се
обслужва сам), при преценка интензитета на неимуществените вреди
първоинстанционният съд не е отчел редица фактори, които обуславят по -
6
малък размер на присъденото обезщетение. В тази връзка окръжният съд не е
отчел неособено продължителния период на възстановяване на ищеца (около
3 – 4 месеца според вещото лице Д.В. – специалист гръдна хирургия), както и
обстоятелството, че към настоящия момент както и физически, така и
ментално е напълно възстановен от получените травми. Ето защо предвид
многобройния характер на получените увреждания (контузия на гръден кош
със счупване на 9 ребрени дъги в дясно и 5 ребрени дъги в ляво; контузия на
десния бял дроб с лезия, съчетана с хемопневмоторакс в дясно и полученото
усложнение, довело до повторното му хоспитализиране; фрактури на
трансверзалните израстъци на II - ри гръден прешлен в ляво и
трансверзалните израстъци на 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 гръден прешлен в дясно;
разкъсно-контузна рана на главата), болките, които е търпял в периода на
възстановяване (особено силни в първите 2 – 3 седмици), неудобствата, с
които е било съпътствано възстановяването му, произтичащи от залежаването
му и невъзможността да се обслужва сам за период от около 2 – 3 месеца,
както и белезите по тялото от травматичните увреждания, които ще останат
трайно и които го карат да се чувства неудобно, от една страна, а, от друга,
неособено продължителния период на физическо (около 3 – 4 месеца) и
психическо (около 2 - 3 месеца) възстановяване и обстоятелството, че към
настоящия момент ищецът е възстановен напълно както физически, така и
ментално без негативни последици, определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали на 50 000 лв., в
който размер в най - пълна степен е в съС.ие да възмезди ищеца за
претърпените от произшествието неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намира жалбата за основателна и в частта, в която
се оспорва извода на окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на
ищеца поради че се е возил в лек автомобил, управляван от лице, за което
знаел, че е употребил алкохол, че не притежава свидетелство за
правоуправление и че е пътувал в лекия автомобил, без да ползва
обезопасителен колан.
По делото се установи, че след настъпилото на 23.05.2020 г.
пътнотранспортно произшествие в 5. 10 ч. на същата дата е взета кръвна
проба от водача Ж. И. М. за изследване концентрацията на алкохол в кръвта,
като видно от приложения на л. 450 Протокол за извършено химическо
лабораторно изследване № 103/ 27.05.2020 г. концентрацията на алкохол в
7
кръвта е 0. 48 на хиляда.
Видно от заключението на вещото лице д – р Е.Б., концентрацията на
алкохол в кръвта на водача Ж. И. М. към момента на ПТП, изчислена по
формулата на Видмарк, е 1. 35 на хиляда.
Окръжният съд неправилно е отказал да кредитира заключението на
вещото лице Е.Б. в тази част, позовавайки се на разпоредбата на чл. 22, ал. 1
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, според която изследването на пробите от кръв за установяване на
концентрация на алкохол се извършва по газхроматографски метод. Следва да
се има предвид, че газхроматографският метод е способ за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта към момента на вземане на кръвната
проба, докато чрез използваната от вещото лице формула на Видмарк се
установява концентрацията на алкохол в кръвта към един по – ранен момент –
настъпване на пътнотранспортното произшествие, която държи сметка на
установената с химическа експертиза концентрация (изчислена по
газхроматографския метод), скоростта на окисление на алкохола в организма
на човека и времето от ПТП до вземане на кръвната проба. Предвид
изложеното настоящата инстанция приема за безспорно установено, че към
момента на ПТП водачът Ж. И. М. е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта от 1. 35 промила, което е над допустимата
от закона норма от 0. 5 на хиляда съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП.
Съгласно чл. 477, ал. 4 КЗ, когато увреденото лице е знаело или е било
длъжно да знае, че водачът на моторното превозно средство е бил под
въздействието на алкохол, застрахователят може да направи възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка по настоящето дело
от обясненията на водача Ж. И. М. се установи, че той, ищецът С. А. К. и още
двама техни приятели били на дискотека в с. В., седяли на една маса, като
всички те с изключение на ищеца употребили алкохол, от което следва, че
пострадалият С. А. К. несъмнено е знаел, че водачът Ж. И. М. управлява
лекия автомобил под въздействието на алкохол и съгласявайки се да се качи в
автомобила, сам се е поставил в ситуация на риск и по този начин е
допринесъл за настъпване на вредите.
Друг такъв съпричиняващ фактор, който не е бил отчетен от окръжния
8
съд, е знанието от страна на пострадалия С. А. К., че водачът Ж. И. М. не
притежава правоспособност за управление на лек автомобил. В тази насока от
обясненията на водача Ж. И. М. се установява, че с момчетата, които са
пътували в колата, се познават много добре, тъй като са израснали заедно,
учили са в едно училище и всички те са знаели, че поради възрастта му към
момента на пътнотранспортното произшествие (на 17 години) той не е
притежавал правосопособност за управление на лек автомобил. Съдът не
кредитира показанията на св. Я.Н. И., че той и останалите момчета, пътували
в лекия автомобил, са знаели, че водачът Ж. И. М. притежава свидетелство за
управление, тъй като към момента на ПТП той е нямал навършени 18 години
и съответно на всички е било ясно, че не е могъл да притежава свидетелство
за управление на МПС.
Основателно, макар и не напълно, е и възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия поради неползване на обезопасителен колан. На първо
място следва да се отбележи, че вещите лица д – р Е.Б., изготвил
съдебномедицинската експертиза в първата инстанция (л. 462), и д – р Б. П.,
изготвил приетата във въззивната инстанция съдебномедицинска експертиза,
са категорични, че предвид липсата на данни за специфични увреждания
пострадалият не е използвал обезопасителен колан. Вещите лица са
еднопосочни и за това, че тялото на пострадалия е осъществило свободно
инерционно движение в купето на автомобила в посока надясно, нагоре и
наляво. Различия между експертите се откриват по отношение на въпроса
дали коланът, ако е бил поставен, е можел да предотврати всички увреждания
на ищеца.
При преценка предпазното действие на колана следва да се съобразят
разясненията на вещото лице Б. П., че предпазните триточкови колани
фиксират тялото в областта на таза към седалката и облегалката. При
поставен и правилно функциониращ предпазен колан, който би се изпънал
при задействането на пиропатрона след удара на автомобила, ще задържи
тялото на пътника на предна лява седалка при автомобил с дясна дирекция за
седалката и облегалката. Гръдният кош е фиксиран към облегалката в предно
– задна посока, по – малко в лява посока, но не и в посока надясно.
С оглед описаните от съдебноавтотехническата експертиза етапи на
произшествието и проявление на инерционните сили, видно от заключението
9
на вещото лице д – р Б. П., тялото на ищеца не е било подложено на
ускорение наред, в която ситуация предпазният колан би го предпазил от
контакт с бордното табло и предното стъкло. Тялото му е контактувало с на й-
голяма сила с дясната част на гръдния кош с дясната изпъкналост на
облегалката, която е по – голяма при спортните седалки, както и с елементите
на интериора между двете предни седалки. Така са били получени
счупванията на ребрата вдясно, десните напречни израстъци на гръдните
прешлени, контузията на лезията на десния бял дроб, хемопневмотораксът
вдясно, подкожният емфизем на гърба вдясно и контузията на гръдния кош
вдясно, които биха се получили и поставен триточков обезопасителен колан.
При преобръщането наляво гръдният кош е контактувал с лявата врата, което
обяснява счупването на ребра вляво, значително по – малко в сравнение с тези
вдясно и напречен ляв израстък на един гръден прешлен. Отчитайки
задържащото действие колана в лява посока, вещото лице д – р Б. П.
заключава, че ако е бил с поставен колан, тези увреждания биха били с по –
малка тежест, изразяващи се само в засягане на меките тъкани, без
причиняване на фрактури на ребрата и на гръдния прешлен вляво. По
отношение на травмата в областта на главата според вещото лице Б. П. най –
вероятната причина за настъпването й е деформацията на тавана на колата,
която не би могла да се избегне и с поставен предпазен колан.
Ето защо предвид поведението на ищеца, който се е качил в лекия
автомобил, въпреки че е знаел, че водачът е употребил алкохол и не
притежава свидетелство за управление, и наред с това - непоставянето на
предпазен колан, който би предпазил ищеца от получаване на травмите в
лявата част на гръдния кош, следва да се приеме, че той също е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, чийто принос следва да се определи на
50 %, с който да се намали определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв.
С оглед приетият процент съпричиняване следва да се намали и
обезщетението за имуществени вреди от 90. 64 лв. на 45. 32 лв.
Що се отнася до оплакването, че окръжният съд не се е произнесъл по
възражението за съпричиняването от родителите на ищеца поради
неосъществен родителски контрол, такова възражение не е заявено нито с
първия, нито с допълнителния отговор на исковата молба, поради което
10
правилно не е било обсъдено от решаващия съд.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над сумата
от 25 000 лв., а искът за имуществени вреди – над сумата от 45. 32 лв., вместо
което се постанови ново, с което претенцията за неимуществени вреди се
отхвърли за разликата от 25 000 до 100 000 лв., а за имуществени – за
разликата от 45. 32 лв. до 90. 64 лв. Решението в частта, в която исковата
претенция за неимуществени вреди е уважена до сумата от 25 000 лв., а
претенцията за имуществени вреди – до сумата от 45. 32 лв., следва да се
потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Г.ф. следва да заплати по
сметка на ОС – С.З. ДТ в размер на 1050 лв. съобразно уважения размер на
предявените искове, както и заплатените от бюджетните средства на съда
разноски за вещи лица в размер на 1012 лв.
Съобразно уважената част на предявения иск на основание чл. 38, ал. 2,
т. 1 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Р. И. М. адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на
ищеца в размер на 1537. 63 лв. с ДДС за производството пред първата
инстанция съобразно действащата към датата на приключване на съдебното
дирене (20.10.2022 г.) редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и в размер на 3184. 03
лв. с ДДС за въззивното производство върху потвърдената част от решението
от 25 045. 32 лв. или общо 4 721. 66 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 528. 59 лв. за първата инстанция съобразно
отхвърлената част на иска и в размер на 1818. 20 лв. за втората инстанция
съобразно уважената част на жалбата от 75 045. 32 лв. или общо за двете
инстанции в размер на 2346. 79 лв.
Мотивиран от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260123/ 20.12.2022 г. по т. д. № 92/ 2021 г. на ОС
– С.З. в частта, в която Г.ф. е осъден да заплати на С. А. К. сумата над 25 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 23.05.2020 г., в частта, в която
е осъден да заплати сумата над 45. 32 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от произшествието, както и в частта на разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. К., ЕГН **********, с. Н.М., община
Н. против Г.ф. иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ над сумата от 25 000 лв. до
пълния предявен размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени болки и страдания в резултат на увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 23.05.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. К. против Г.ф. иск по чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ КЗ над сумата от 45. 32 лв. до пълния предявен размер от 90. 64 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 23.05.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.ф. да заплати по сметка на ОС – С.З. ДТ в размер на 1050
лв. и разноски за вещи лица в размер на 1012 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Г.ф. да заплати на Р. И. М.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на С. А. К. в производството пред ОС – С.З. и АС –
Пловдив в размер на 4 721. 66 лв.
ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на Г.ф. разноски по делото в размер на
2346. 79 лв.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач Ж.
И. М..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13