Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда глава ХХІ НПК. С Присъда № ... от 16.10.2012г., постановена по НОХД № .../2012г. на РС В. Т.подсъдимият К. М. М. от с. О., общ. П. Т. е признат за виновен в това, че през месец април 2011г. в с. О., общ. П. Т., при условията на опасен рецидив, в немаловажен случай, след предварителен сговор с П. Т. А., чрез използване на МПС – трактор ДТ – 20, без рег. номера, отнел от владението на собственика Т. К. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да свои чужда движима вещ – един брой метален подемен кран тип телфер, с прикрепен електромотор с метална верига на стойност 564 лв., поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б „а” и б. „б” НК, чл. 36 и чл. 58а ал. 4 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип, при условията на първоначален „строг” режим. На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК е постановено подс. М. да изтърпи едно общо наказание, най – тежкото измежду тези наложени му с настоящата присъда и с влезли в сила присъди по НОХД № ..../2012г. на ВТРС и по НОХД № .../2011г. на РС Г., а именно една година Ùишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип, при условията на първоначален „строг” режим. На основание чл. 25 ал. 2 НК е приспаднато времето, изтърпяно по присъдите от съвкупността, като изтърпяна част от общо определеното наказание. Със същата присъда подсъдимият П. Т. А. от с. О., общ. П. Т. е признат за виновен в това, че през месец април 2011г. в с. О., общ. П. Т., след предварителен сговор с К. М. М., чрез използване на МПС – трактор ДТ – 20, без рег. номера, отнел от владението на собственика Т. К. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да свои чужда движима вещ – един брой метален подемен кран тип телфер, с прикрепен електромотор с метална верига на стойност 564 лв. като кражбата е извършена повторно и представлява немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК, чл. 36 и чл. 58а ал. 4 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип, при условията на първоначален „строг” режим. На основание чл.68 ал. 1 НК е приведено в изпълнение, наложеното с влязла в сила присъда по НОХД № ..../2008г. на ВТРС, наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно отделно от определеното с настоящата присъда наказания от три месеца лишаване от свобода, при условията на първоначален „строг” режим, в затворническо заведение от закрит тип. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на ВТРС направените по делото разноски. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от П. Т. А., в която се правят оплаквания за неправилност на атакуваната присъда, поради противоречие със закона и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Заема се становище, че поради протичането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие е останало неизяснен, както вида на предварителния сговор, така и фактическата обстановка, при която деянието е извършено. Моли се ВТОС да постанови решение, с което да му наложи наказание „пробация” за срок и с мерки определени от съда. В съдебно заседание представителя на В. оспорва въззивната жалба като заема становище, че присъдата на ВТРС е правилна и законосъобразна, включително и в частта за определеното наказание, което се явява справедливо. Защитникът на подс. А. поддържа жалбата и иска изменение на присъдата в частта на определеното на жалбоподателя наказание. Подсъдимият А., упражнявайки правото си на лична защита и последна дума моли съда да му наложи наказание „пробация”. Другият подсъдим К. М. не се присъединява към подадената от А. въззивна жалба и заявява, че е доволен от присъдата. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустими и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената служебна проверка, ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимите, при условията на чл. 371 ал. 1 т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, приетите по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно оценъчната експертиза, от които се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимите К. М. и П. А. живеят в с. О. и са едноутробни братя, като между тях съществуват добри взаимоотношения. Към момента на извършване на инкриминираното деяния първият е осъждан неколкократно за престъпления против собствеността /кражби/, а вторият е осъждан еднократно за кражба, като настоящото деяние е в изпитателния срок по предходното му осъждане. По отношение на М. са събрани негативни данни за личността му, а спрямо А. такива, които не сочат да е съпричастен към извършването на противообществени прояви. В началото на м. април 2011г. през деня двамата тръгнали да събират старо желязо като в стопанския двор на с. О. установили метален подемен кран тип „телфер”, с прикрепен ел. мотор с метална верига, собственост на свид. Т.. М. и А. решили да го вземат и да го предат за вторични суровини, но тъй като нямало как да го транспортират, помолили свид. П. А. да стори това с трактора си /ДТ 20 без рег. номера/. Последният превозил желязната конструкция до дома си, където подсъдимите нарязали вещта. На следващия ден продали нарязаните части в гр. Г. О.. От заключението на назначената по делото СОЕ се установява, че стойността на подемното съоръжение възлиза на 564 лв. Така изяснената фактическа обстановка е възприета и от районния съд, който обосновано е приел за доказани фактите, посочени в обвинителния акт. Фактическите констатации са изведени от надеждни доказателствени източници, които се намират във взаимна връзка и пълна корелация. Ето защо основателно първата инстанция е приела с определение по чл. 372 ал. 4 НПК, че дадените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. В тази връзка изрично трябва да се подчертае, че съгласно Конституцията на Р България в правомощията на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинение срещу определено лице за конкретно престъпление. За съдът не съществува процесуална възможност да дава указания срещу кого и за какво престъпление следва да се повдигне обвинение, тъй като това би довело до подмяна на прокурорската институция при осъществяване на посоченото конституционно правомощие. При това положение оплакването на жалбоподателя за неизясненост на фактите по делото и за участието на трето непривлечено към наказателна отговорност лице се явява неоснователно. Доказателствените факти не представят друга правна квалификация, различна от повдигнатата с обвинението и приета с присъдата. Описаните факти очертават стройна картина на извършено умишлено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр.1, т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 б. „а” и б. „б” НК от К. М. и по чл. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр.1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК от П. А.. От обективна страна са налице всички съставомерни признаци предвидени в наказателния закон. Предмет на инкриминираното престъпление е чужда движима вещ – метален подемен кран тип „телфер”, с прикрепен ел. мотор с метална верига, собственост на свид. Т. Т.. Този предмет има своето парично изражение, което според експертното заключение възлиза на 564лв. Двамата подсъдимите са наказателноотговорни лица. Същите чрез действията си са осъществили изпълнителното деяние на престъплението кражба като са прекъснали фактическата власт на досегашния владелец на инкриминираната вещ, без негово съгласие и са установили собствена такава. Освен основните елементи от състава на престъплението кражба са налице и квалифициращите признаци. При отнемането на вещите подсъдимите са действали при предварителен сговор, което е изводимо, не само от обясненията им, но и показанията на свид. А. и начина на осъществяване на престъпната проява, като и двамата подсъдими са участвали в самото отнемане на вещите. Случаят не е маловажен, което следва не само от стойността на отнетото, но и от обществената опасност на самите дейци. За отнемането на вещта двамата са използвали МПС – трактор ДТ 20, който обективно е спомогнал за прекъсване на фактическата власт на соб±твеника Т. и установяване на такава от страна на подсъдимите. Наред с това А. е извършил настоящото деяние в условията на повторност, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД № ..../2008г. на ВТРС. От субективна страна подсъдимите са извършили деянията си виновно, при форма на вината - пряк умисъл. При осъществяването на кражбата в съзнанието на подсъдимите са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието им и последиците от неговото извършване, като същевременно дейците са предвиждали настъпването на тези последици и пряко са целели това. От доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от субективна страна, а именно намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят вещта, обективирано чрез действията им по нарязване на крана и последващата продажбата на металните части за скрап. Индивидуализирайки наказателната отговорност на всеки от подсъдимите първостепенният съд е наложил различни по размер наказания лишаване от свобода. На М. - осем месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а на жалбоподателят А. - три месеца лишаване от свобода, които също да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Обсъждайки определеното на последния наказание, чийто размер единствено се атакува, въззивният съд намира, че ВТРС е постъпил неправилно. Видно от обжалваните мотиви първоинстанционният съд е преценил, че при конкретизиране на наказанието на А. ще приложи правилото на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК т.е. определил е наказание под минимума предвиден в Особената част на НК за инкриминираното престъпление. Тук е мястото да се посочи, че първата инстанция не е извела изчерпателно смекчаващите наказанието обстоятелства по отношение на жалбоподателя. Към смекчаващите деянието и дееца индивидуалности следва да бъдат отнесени относително невисокия по размер предмет на престъплението, близо до прага на чл. 218б НК, добрите характеристични данни събрани по делото за А., както и направеното самопризнание. Последното е дадено още в хода на досъдебното производство и представяла проява на съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина. Ето защо може да се цени като смекчаващо обстоятелство, каквато е и повелята на т. 7 от ТР № 1/2009г. на ОСНК. След като е определил наказание под минимума, по правилото на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, от 4, 5 месеца лишаване от свобода районният съд е редуцирал същото с 1/3 на три месеца. По този начин ВТРС незаконосъобразно е смесил хипотезите на чл. 58а ал. 1 НК и на чл. 58а ал. 4 НК като е нарушил последната разпоредба. В нея изрично се казва, че се прилага чл. 55 НК, ако е по благоприятен за дееца. В случая очевидно е така, доколкото разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК позволява индивидуализиране на наказанието далеч под законовия минимум, а тази по чл. 58а ал. 1 НК изисква това да стане в границите посочени в Особената част на НК т.е. между една и десет години, едва след което да се направи законовата редукция. Двете основни хипотези на чл. 58а НК са алтернативни помежду си и не могат да се кумулират, както е направил районният съд. По този начин се е стигнала до двойна привилегия за подс. А., която закона не предвижда и по принцип не допуска. В светлината на настоящият казус обаче, доколкото въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, по отношение на последния действа правилото за “reformatio in pejus”. Това правило забранява на втората инстанция да влоша положението му, поради което, въпреки че районният съд е процедирал неправилно при налагане на наказанието на подс. А. от три месеца лишаване от свобода окръжният съд не може да завишава същото. В тази връзка оплакването на този подсъдим за явна несправедливост на наложеното му наказание е напълно неоснователно. За конкретната кражба му е наложено наказание лишаване от свобода в установения от закона минимум за този вид наказание – три месеца по чл. 39 ал. 1 НК. За инкриминираното престъпление законодателят е предвидил съответният минимум на наказанието лишаване от свобода, а именно една година, поради което на А. не може да бъде наложено наказание „пробация”, каквото е неговото желание. Такава възможност закона не допуска, а само позволява, по правилото на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, да се определи размер на наказанието под конкретния минимум, както е постъпил районният съд. Въпреки посочените нарушения окръжният съд счита, че наказанието лишаване от свобода в този размер все пак съответства на обществената опасност на деянието и дееца, държи сметка за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, включително и допълнително изложените от окръжния съд, и в най – пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК. За постигането заложените там цели и преди всичко поправянето на жалбоподателя изисква същият да се отдели, макар и временно, от обичайната си среда, която допринася за формиране у него на трайни престъпни навици и на един общественоопасен стериотип на поведение. Наличието на предишно осъждане на лишаване от свобода е абсолютна пречка за прилагането на института на условното осъждане. Правилно и в съответствие със закона първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 68 ал. 1 НК като е привел в изпълнение отложеното на А. наказание лишаване от свобода от осем месеца, доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по предходното му осъждане с присъда по НОХД №...../2008г. на ВТРС. Предвид изложеното, въззивната жалба за определяне на друго наказание на подс. А. е неоснователна и следва да се остави без уважение, а присъдата на ВТРС да бъде потвърдена. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № .... от 16.10.2012г., постановена по НОХД № ...../2012г. на РС В. Т.. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |