Решение по дело №1626/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София.19.12.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с.ИВАН  КИРИМОВ                                                   

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1626 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 27.11.2018 г. по гр.д. №62323/15 г., СРС, ГО, 163 с-в ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан иска предявен от ищец З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********” № 5, срещу ответник З. „У.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено между страните, че ответника ДЪЛЖИ на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 5513,84 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 110013131300015 с включени 25,00 лв. ликвидационни разходи по обработка на щетата, ведно със законна лихва за периода от 24.3.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 379,20 лв. за периода от 20.7.2014 г. до 23.3.2017 г„ за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 15720/2015г. на СРС, на основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.213 КЗ/отм/ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********” № 5, ДА заплати на З. „У.“АД сумата 150 лв.разноски в исковото производство.

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Съдът неправилно приел,че по делото е налице изключен риск,съгласно т.3.7 от ОУ на ЗК“Уника“.Не е ясно и кои са действащите към момента на събитието ОУ.Ответникът не е ангажирал доказателства,които да установят обстоятелството,че изпращачът е предоставил неточни и недостатъбни данни и указания за осигуряване на безопасен превоз на стоката,в която хипотеза отпада отговорността на застрахователя..

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи претенцията. С въззивната жалба  се претендират разноски.

   По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата.Претендират се разноски .

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

  Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

  По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

               По делото са представени действащите ОУ при ответника ,приети от УС на 15.08.2012 г.,в сила от същата дата,действащи към момента на застрахователното събитие от 31.05.2013 г.

               Застрахователната премия по застрахователния доход е изплатен и въз основа на разпоредбата на чл. 187 КЗ/отм./ застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. Налице е валидно сключен договор застрахова „Карго” между застрахователя „Б.В.И.Г.” и „Б.” ООД.

               От заключението на вещото лице се установява, че преките щети върху процесната транспортирана стока са получени в резултат на процесния превоз от България до Германия. Съобразно разпоредбите на чл. 67 вр. чл. 58 от Закона за автомобилните превози, превозвачът отговаря за пълната или частичната повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му. При условие, че водачът на товарния автомобил има възможност и задължение пряко да наблюдава подреждането на товара в автомобила с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението, съдът правилно е приел, че водачът е приел натоварената стока без да прави резерви за опаковането или подреждането й, а е имал възможност да направи такива. Водачът е приел стоката за превоз и поради това превозвачът по договора за превоз следва да носи отговорност за реализираните вреди, настъпили по време на транспортирането на стоката до Германия.

                           С оглед предоставените по делото ОУ за сключения договор „Отговорност на автомобилния превозвач” между ответника и превозвача по договора за превоз с ищеца,съобразно т.3.7 , отговорността на застрахователя не се поражда при“ неправилно стифиране и укрепване на товара в резултат на действие или бездействие на изпращача/ товародателя (неточни и недостатъчни данни и указания, дадени от тяхна страна за осигуряване на безопасен превоз на стоката)“. От показанията на свидетеля А.М.А., се установява, че именно тя е подписала и написала върху рекламацията обстоятелството, че увредените кашони със стока са били неправилно подредени и поради това се е стигнало до щетата. До същото заключение се стига и поради отбелязването от получателя върху товарителница и обективираното в рекламацията обстоятелсто, че увредените кашони не били укрепени с колани или други предпазващи средства и поради разстоянието между кашоните те са се наклонили, което е довело да увреждането на превозваната стока. Налице е обстоятелство, което изключва отговорността на застрахователя на превозвача с оглед т.3.7 от ОУ на договора за застраховка „Отговорност на автомобилния превозвач”.

Превозвачът носи отговорност за нанесените вреди върху товара, но поради клаузата на т.3.7 от ОУ по застраховката, сключена от ответника с превозвача „Т.Т.” ЕООД, застрахователят-ответник не носи отговорност.

                  Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

                  С оглед този изход на спора на  въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя в размер на 50 лв .

                Водим от гореизложеното, съдът

   

                                      Р   Е   Ш   И  :

     ПОТВЪРЖДАВА решение от27.11.2018 г. по гр.д. №62323/15 г., СРС, ГО, 163 с-в

ОСЪЖДА  З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „********” № 5, ДА заплати на З. „У.“АД сумата 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

                  РЕШЕНИЕТО   не  подлежи  на обжалване .

          

                                             ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                      

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              

                                                                                 2.