Решение по дело №2095/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.П.П. ***, чрез адв. Г., срещу Решение № 1204/04.08.2023 година, постановено по НАХД № 1869/2023, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 23-0819-000281/09.03.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, с което на М.П.П. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДП и глоба в размер на 10 лева на осн.чл.183, ал.1 т.1 от ЗДП. Ведно с присъдените разноски в размер на 80 лв. в полза на ОД на МВР- Варна.

Първоинстанционното решение се атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 209, т. 3 от АПК. Обобщено, оплакванията в жалбата са, че въззивната инстанция неправилно е възприела фактите по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение. До касационната инстанция е отправено искане за отмяна на оспореното решение и за отмяна на процесното НП. В съдебно заседание касаторът П. не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на касатора са депозирани писмени бележки, с които касационната жалба се поддържа изцяло на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, за него представител не са явява. От надлежно упълномощен представител в деловодството на АС – Варна е депозирана молба, с която е изразено становище по хода на делото, по допустимостта на жалбата, по доказателствата и по съществото на касационния спор – оспорва жалбата като неоснователна и моли касационната инстанция да я отхвърли като такава. Със същата молба се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, както и, ако бъдат претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, то такова да бъде присъдено на касатора в минимален размер, ако съдът намери жалбата му за основателна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за неоснователна и пледира оспореното решение на РС - Варна да се остави в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Районният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 02.01.2023г., около 09:33часа, екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. Т. и Н., спрял за проверка л.а. Ауди А5 с per. ***, управляван от въззивника П..

Св. Т. и Н. поканили въззивника П. да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози посредством Dreger Drug Test 5000.

П. отказал да бъде тестван.

Отделно от горното при проверка на документите, П. не представил на проверяващите контролен талон към СУМПС.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДП. Въззивникът подписал акта при липса на възражения.

След връчване на АУАН св.Н. връчил на талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на наркотични вещества или техни аналози, като отбелязал точния час на връчване - 09:45часа, указал му къде и до кога следва да се яви и го освободил.

Въззивникът не се явил да даде кръв за изследване в указаните му време и място.

В последствие било издадено и атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което били санкционирани отказа на П. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози посредством Dreger Drug Test 5000, както и за това, че не е носил в себе си контролния талон от свидетелството за управление.

За да потвърди процесното постановление, въззивния съд е приел, че нарушенията са доказани и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на атакуваното НП.

При горните фактически установявания настоящият състав намира касационната жалба за частично основателна, по следните съображения.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, касаещи нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Употребеният от законодателя съюз "или" сочи, че за да се приеме за осъществен състава на нарушението, не е задължително да се установи наличието и на двете визирани от законодателя хипотези, а е достатъчно да е доказано наличието на поне една от тях – 1/ водачът да е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство или с тест или 2/водачът да не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Видно от съдържанието на процесното НП, АНО е съобразил, че административното нарушение, има две форми на изпълнителното деяние, поради което изрично е посочил, че административното наказание се налага на П. за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Анализът на цитираната норма сочи, че възведената законова презумпция за доказаност на нарушението е оборима, но доказателствената тежест лежи върху санкционираното лице. В разглеждания случай фактът, че П. е отказал да бъда тестван на място с Dreger Drug Test 5000 не е оборен от санкционирания водач като в хода на производството пред АНО, така и в хода на въззивното производство, както и пред настоящата съдебна инстанция, а и липсват каквито и да било възражения относно тази констатация. Възраженията относно "забавянето" на нарушителя са обсъдени от въззивния съд и правилно са преценени като неоснователни. Касатора сам е положил подпис върху талона за медицинско изследване, в който е бил посочен часа на изготвянето му. Ако е имало несъответствие е следвало да бъде отбелязано към момента на съставяне и връчване на талона, а не в последствие да се излагат твърдения, които не са подкрепени с надлежни доказателства.

Предвид горните установявания, изложените в жалбата оплаквания не оборват изводите на първостепенния съд, че касаторът П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение. Следователно, основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Като е достигнал до същите изводи първостепенният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Що се отнася до нарушението на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира, че по отношение на него приложение следва да намери разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, където е посочено, че ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя. В тази връзка следва да бъде посочено, че с бр. 67 от 2023 г. на ДВ разпоредбите на чл.100, ал.1 т.1 и чл.183, ал.1 от ЗДвП бяха изменени, като отпадна изискването водачите да носят контролния талон от свидетелството за управление, респективно отпадна предвидената административна санкция за това.

Предвид този изход на делото на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1204/04.08.2023 година, постановено по НАХД № 1869/2023, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 23-0819-000281/09.03.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, в частта с която на М.П.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДП. Ведно с присъдените разноски в размер на 80 лв. в полза на ОД на МВР- Варна.

ОТМЕНЯ Решение № 1204/04.08.2023 година, постановено по НАХД № 1869/2023, година по описа на Районен съд-Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 23-0819-000281/09.03.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, в частта с която на М.П.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева на осн.чл.183, ал.1 т.1 от ЗДП.

ОТМЕНЯ НП № 23-0819-000281/09.03.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор ПП- Варна, в частта с която на М.П.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева на осн.чл.183, ал.1 т.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: