Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 874 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от Министерство на земеделието, храните и горите срещу „Клас” ООД за заплащане
на следните суми: 2733,35 лв., представляваща неустойка за прекратяване на
Договор за аренда на земеделска земя от Държавния поземлен фонд №
17-ОДЗ-2011/21.07.2011 г., и 95,67 лв. – мораторна лихва от 28.03.2019 г. до
29.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че на основание чл. 47м, ал. 1 ППЗСПЗЗ между
Министерство на земеделието, храните и горите, в качеството на арендодател, и
ответника „Клас” ООД, в качеството на арендатор, бил сключен Договор за аренда
на земеделска земя от Държавния поземлен фонд № 17-ОДЗ-2011/21.07.2011 г.
Предмет на сключения договор били земеделски земи от ДПФ в размер на 125,758
дка, находящи се в землището на селата Чернодъб и Райкова могила, общ.
Свиленград. Съгласно т. 5.2 от договора до 01.10. арендаторът следвало да
заплати 50 % от годишната арендна вноска и да представи запис на заповед за
останалите 50 % с падеж датата на изтичане на стопанската година. Поддържа, че
за стопанската 2017 – 2018 г. ответникът заплатил половината от годишната
арендна вноска, като втората вноска и арендната вноска за стопанската 2018 –
2019 г. не били внесени. Посочено е, че поради неплащане на задълженията ищецът
отправил предизвестие за прекратяване на договора за аренда. Прекратяването
било отбелязано в Служба по вписванията – гр. Свиленград. Съгласно т. 33.5 от
договора при прекратяването му поради неизпълнение на договорните задължения на
арендатора, последният дължал неустойка в размер на арендното плащане за
съответната година. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените
искове.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Клас”
ООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Договор за аренда № 17-ОДЗ-2011/21.07.2011 г. се
установява, че ищецът, в качеството на арендодател, е предоставил на ответника,
в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване земеделска земя от
държавния поземлен фонд с обща площ от 125,758 дка в землищата на с. Чернодъб и
с. Райкова могила, общ. Свиленград. Съгласно чл. 5 арендното плащане е в размер
на 21 лв./дка или общо за арендуваниете земи 2640,92 лв. Посочено е също така,
че арендаторът се задължава не по-късно от 1-ви октомври на всяка стопанска
година да заплати 50 % от годишната арендна вноска и да представи запис на заповед
за останалите 50 % от дължимата арендна вноска с падеж датата на изтичане на
стопанската година. В чл. 4.1 е уговорено, че арендното плащане се индексира с
коефициента на инфлация, определен от Националния статистически институт за
съответния 12-месечен период. Съгласно чл. 33.5 договорът се прекратява при
неизпълнение на задълженията на арендатора за плащане на арендното
възнаграждение. Предвидено е и че в този случай арендаторът дължи обезщетение в
размер на дължимото арендно плащане за съответната година.
С предизвестие, получено от представител на ответника
на 13.03.2019 г., е уведомен от ищеца, че ако в 14-дневен срок не бъдат
заплатени дължимите арендни плащания за стопанските 2017-2018 г. и 2018-2019 г.
в общ размер на 4100,10 лв., договорът ще бъде прекратен едностранно. Тъй като
ответникът не заплатил дължимата сума, на основание чл. 27, ал. 2 ЗАЗ
прекратяването на договора било вписано в СВ при РС Свиленград.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1) да съществува задължение; 2) това задължение да не е изпълнено
или да не е изпълнено точно; 3) неустойката да е уговорена между страните; 4)
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
Като съобрази всичко изложено, намира, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати дължимото арендно плащане за
стопанската 2017-2018 г. в размер на 1366,68 лв., както и арендното плащане за
стопанската 2018-2019 г. в размер на 2733,35 лв., индексирано с коефициент на
инфлация, определен от Националния статистически институт за съответния
12-месечен период. Поради това и с оглед уговореното в чл. 33.5 ищецът е
прекратил едностранно договора за аренда. Следва да се отбележи, че тази възможност
е и императивно предвидена в чл. 28, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. В
съответствие с правилото на чл. 35 от договора са ангажирани доказателства, че
прекратяването е вписано в СВ при РС Свиленград. Предвид изложеното съдът
намира, че арендното правоотношение е прекратено поради неизпълнение на
задължението на ответника да заплати уговореното възнаграждение. В тази
хипотеза страните изрично са се съгласили арендаторът да заплати обезщетение в
размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година. За
стопанската 2018-2019 г. то е в размер на 2733,35 лв., поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума.
Неизпълнението на задължението за плащане на неустойка
представлява неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което поражда санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва. С оглед обстоятелството, че ответникът е получил предизвестието на
13.03.2019 г., следва, че е в забава от 28.03.2019 г. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен
лихвен процент за процесния период от 28.03.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба – 29.07.2019 г., с нормативно установената надбавка от 10
пункта, установи, че мораторната лихва възлиза на 94,15 лв. За разликата до
пълния предявен размер от 95,67 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и
юрисконсутско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25, ал. 1 ЗПП предвижда възнаграждение от 100 до 300 лв.
Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на
ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за настоящото
производство. Поради това на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
на 213,16 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Клас” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите, с
административен адрес: гр. София, ул. „Христо Ботев” № 55, по иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 2733,35 лв., представляваща неустойка за
прекратяване на Договор за аренда на земеделска земя от Държавния поземлен фонд
№ 17-ОДЗ-2011/21.07.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 30.07.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 94,15 лв. – мораторна лихва от
28.03.2019 г. до 29.07.2019 г., като за разликата над сумата от 94,15 лв. до
пълния предявен размер от 95,67 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска, както и да заплати сумата от 213,16 лв. – сторени пред първата инстанция
разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: