Решение по дело №8587/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5161
Дата: 11 декември 2017 г. (в сила от 9 януари 2018 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20173110108587
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

….…./11.12.2017г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                            

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8587 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от А.Т.Т., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на А.С.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН **********,*** с която срещу С.З.С., ЕГН ********** *** са предявени искове с правно осн. чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК и чл. 149 СК за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата А.С.С. и К.С.С. на майката А.Т.Т. и определяне на местоживеенето при нея, определяне на личен режим на децата с бащата, за заплащане на издръжка в размер на 150 лева за всяко от децата за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2017г., както и същата сума за в бъдеще от датата на подаване на исковата молба 23.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска платима до първо число на месеца, за който е дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Твърди се в исковата молба, че страните са живяли на съпружески начала, като от връзката им са родени децата А.С.С. и К.С.С.. Партньорите са се разделили през април 2017г., като от тогава ответникът не се е интересувал от децата и не им е предоставял издръжка. След раздялата ищцата се установила да живее с децата в дома на баба си в с.Езерово, общ. Белослав, за да получава помощ при отглеждането на децата, както и за да посещават децата детска градина в селото. Предвид възрастта на децата и обстоятелството, че ответникът се е дезинтересирал от тяхното отглеждане и възпитание, се настоява родителските права да се възложат на майката, като се определи местоживеенето на децата при нея. Иска се на бащата да се определи режим на лични отношения както следва: всяка първа и последна събота от месеца от 9.00 ч. до 20.00 часа на същия ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Излага се в исковата молба, че ищцата ежемесечно заплата такса в размер на 43.5 лева за детското заведение, общо за двете деца. В допълнение децата посещават група за народни танци към НЧ”Искра- 1936”, с. Езерово, за което ищцата заплаща общо 48 лева. От друга страна бащата е бивш служител на МВР-КАТ-Варна, не заплаща наемни вноски и няма задължения за издръжка към трети лица, поради което се извежда, че може да заплаща издръжка в претендирания размер.

В отговора на исковата молба ответникът не е оспорва, че е баща на децата и че понастоящем страните не живеят заедно. Възразява на твърденията, че се е дезинтересирал от отглеждането на децата. Напротив, твърди, че е силно привързан към децата и разполага с нужния родителски капацитет, за да се грижи за тях. От друга страна счита, че майката препятства контактите на бащата с децата, поради което е налице риск от родителско отчуждение. Посочва се, че през месеците на фактическа раздяла ответникът е подпомагал финансово децата, купувал им е подаръци. Ответникът не се противопоставя родителските права да се упражняват от майката, като се определи местоживеенето на децата при нея, но настоява за по-разширен режим на лични отношения, вкл. с преспиване на децата при него в събота до 20 часа на неделния ден, през коледните, новогодишните и великденските  празници.

На следващо място, ответникът оспорва претендирания размер на издръжката. Позовава се, че понастоящем е безработен и има задължения по банков кредит в размер на 200 лева месечно. Навежда още, че децата нямат специални нужди, които да обусловят присъждането на издръжка над минималния размер. Бащата признава, че притежава недвижими имоти, но сочи, че не получава доходи от имуществото си.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. В.. В о.с.з. ищцата поддържа иска. По отношение режима на лични отношения между децата и бащата изразява желание страните да го определят чрез взаимни отстъпки.

Ответникът се явява лично и чрез адв. Стратиева. Настоява за по-разширен режим режим на лични контакти с децата и декларира, че ще проявява  за в бъдеще по-голямо старание при грижата за  децата.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане”- Варна, редовно уведомена, не е изпратила представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Видно от представените удостоверения за раждане, ищцата А.Т.Т. и ответникът С.З.С. са родители на децата А.С.С., роден на ***г. и К.С.С., родена на ***г.

Безспорно е, че страните не живеят заедно и нямат брак, поради което и на разглеждане в настоящото производство са въпросите относно упражняване родителските права, личните отношения с детето, неговото местоживеене и издръжка.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че понастоящем майката е тази, която непосредствено се грижи за децата с помощта на разширения семеен кръг. Потребностите им се задоволяват изцяло от майката с помощта на нейните родители. Осигурени са им добри битови условия и здравословна среда за пълноценно развитие. Децата са силно привързани към майка си, както и към бабата и дядото по майчина линия. Служителят на ДСП е констатирал, че майката насърчава връзката между децата и бащата. Установява се още, че след раздялата бащата поддържа регулярни връзки с А. и К.. Бащата ги взема при себе си в събота и/или неделя. Г-н С. е обезпечил необходимите битови условия, за да отглежда децата в нормална среда.

От представената служебна бележка от 10.04.2017г., издадена от директора на ДГ „Дора Габе”, с. Езерово се установява, че децата са записани съответно А. в трета, а К. във втора група към детското заведение.

От представеното по делото удостоверение изх.№ 210/30.10.2017г. от „Смарт СМ” ООД, се установява, че ищцата А.Т.Т. е в трудово правоотношение и получава нетно месечно възнаграждение в размер на средно на 444 месечно на годишна база.

От представената регистрационна карта № 40019167/10.01.2017г., издадена от Агенция по заетостта „Бюро по труда” се установява, че ответникът С.З.С. е регистриран като безработен.

От представеното на л. 56  разпореждане № 031-00-1008-1/14.02.2017г., издадено от ръководител на осигуряване за безпработица при НОИ-гр.Варна, се установява, че на ответника е отпуснато месечно обезщетение за безработица в размер на 25.55 лева дневно.

От представената по делото справка в Агенцията по вписванията по партида на ответника се установява, че г-н С. притежава в собственост поземлен имот в с.о”Сълзица” гр.Варна и поземлен имот в с.Дръндар, общ. Суворово.

От приложените на л. 7 и л.8 служебни бележки, издадени от председателя на  НЧ”Искра- 1936г.”, с. Езерово, се установява, че А. и К. посещават занимания по народни танци, като месечната такса за посещение е 24 лева за всяко дете.

По делото са събрани гласни доказателства, които съдът ще коментира в мотивите на решението

От така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Относно упражняването на родителските права по отношение на децата и режима на лично отношения:

          Между страните няма спор относно упражняване на родителските права. Майката е тази, която непосредствено полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата. От изготвения по делото социален доклад, както и от показанията на свидетелите Жени Т. и Ташкко Т.- родителните на ищцата се установява, че А. успява да задоволи освен чисто битовите нужди на децата, но така също и емоционалните потребности, като и необходимостта от социално общуване. Видно е, че ищцата разполага с необходимия родителски капацитет, а и ответникът също счита, че майката следва да с упражнява родителките права по отношение на двете деца, съответно тяхното местоживеене да се определи при нея.

По отношение режима на личен контакт с бащата съдът намира, че позициите на страните трудно биха се определили като спорни и противоположни. В съдебно заседание страните успяха да сближат позициите си и по малкото спорни моменти помежду им. Причината, поради която родителите формално не постигнаха споразумение в съдебно заседание е единствено неоказаната, но същевременно така необходима подкрепа от техните процесуални представители. Нещо повече, съдът отбелязва явното противопоставяне от страна на процесуалния представител на ищцата на оформящото се съгласие на двамата родители в хода на процеса.

Макар формалната липса на споразумение по отношение на режима на личен контакт, и двамата родители са съгласни, че бащата разполага с нужния родителски капацитет, за да се грижи за децата в рамките на разширен режим на личен контакт. Само за пълнота и предвид формално липсващото споразумение съдът излага следното мотиви по отношение режима на личен контакт:Видно е и от изготвения по делото социален доклад и от показанията на родителите на ищцата и на ответника, че майката съзнава необходимостта от пълноценно общуване между бащата и децата, търси и насърчава този контакт. От друга страна по време на съвместния им живот родителите заедно са се справяли с грижите за децата и следователно няма пречка бащата да продължи да осъществява контакт с А. и К. с достатъчна степен на интензитет. В тази връзка съдът отчита и съобразява и изложеното от свидетелите Женя Т. и Ташко Ташев, че се бащата е недостатъчно старателен в грижите си за децата - връща ги с мръсни дрехи, разрешава на К. шоколад при все установената алергия на детето към какао /тук съдът не коментира възпитателските методи на бащата, тъй като се касае за лична преценка, на която не може да се даде еднозначна оценъчна характеристика/, от друга страна, обаче изградената връзка баща-деца, желанието и доказаната възможност на бащата да се грижи за децата, както и декларираното намерение за подобряване на родителския му капацитет обуславят определянето на разширен режим – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 15 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, през Коледните празници (24-ти декември до 26-ти декември) в четни години, през дните около Нова година (30-ти декември до 2-ри януари) в нечетни години, по време на Великденските празници в четни години.

По иска за издръжка с правно осн.чл. 143 СК.

На осн.чл. 143, ал.1 СК всеки от родителите е длъжен да съобразно своите възможности  да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за детето. Задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК. Нуждите на детето от издръжка  пък се предпоставят от обективните условия на живот, като се отчитат възрастта, индивидуални потребности на детето, здравословното му състояние и други конкретни обстоятелства.

В случая децата са в предучилищна възраст. Разходите им се свеждат до обичайните за облекло, храната, здравеопазване, социално общуване, в случая вкл.школа по народни танци. Няма данни децата да имат разходи, нахвърлящи обичайните за възрастта им нужди. При тези обстоятелства, съдът намира, че сумата от 250 лева месечно би задоволила базисните потребности на децата.

Същевременно и двамата родители са с ниски доходи. Майката получава трудово възнаграждение близко до минималната работна заплата, а бащата бащата 25 лева на ден обезщетение за безработица (или приблизително 500 лева месечно).

От друга страната следва да се отчитат обстоятелствата, че не са налице данни, че някой от двамата родители има задължение за издръжка към други лица от кръга по чл. 141 СК. Двамата родители са в трудоспособна възраст. Бащата, макар да не работи по трудово правоотношение, получава обезщетение за безработица в размер по-висок от възнаграждението на майката, която е трудово заета. Следва да се отчете, че предвид възрастта и здравословното състояние на бащата, намирането на работа е въпрос на желание от негова страната. Ответникът не може да черпи аргументи срещу заплащането на издръжка от собствената си пасивност при намиране на работа.

При тази фактическа установеност, съдът намира, че от определения размер на издръжката от 250 лева, майка следва поеме разходи в размер на по 100 лева, тъй като тя полага непосредствените грижи децата, а бащата- 150 лева за всяко дете.

Само за пълнота, съдът отбелязва, че при 150 лева месечно задължение разходите на  бащата за всяко от децата са 5 лева дневно.

По иска за издръжка за минало време, с правно осн.чл. 149 СК.

Тук важи казаното по-горе относно безусловното задължение на родителя за заплащане на издръжка и за обстоятелствата, имащи значение за определяне на дължимата издръжка. Претендираният размер от 150 лева, съдът намира за обоснован и съответен на нуждите на децата и възможностите на бащата, съобразно изложените по-горе мотиви.

По делото не се събраха доказателства, че през процесния период преди завеждане на исковата молба бащата е предоставял финансови средства на децата си. От показанията на свидетелите Гроздева и Иванов се установява, че бащата е закупувал лакомства и подаръци на децата, но този жест не удовлетворява нуждата от издръжка на децата, които имат ежедневни нужди от храна, облекло, консумативни, вкл. и режийни разноски. Съдът на кредитира изложеното от св.Иванов, че бащата е заплащал издръжка на децата. Този извод на свидетеля не е резултат от лично впечатление, а е опосреден от споделеното то самия ответник. Освен това тези показания не се подкрепят от други доказателства по делото и в този смисъл за изолирани.

В заключение, искът за заплащането на издръжка за минало време от 1.04.2017г. до датата на ИМ е основателен и следва да се уважи в цялост. За периода от 1.04.2017г. до 22.06.2017г. дължимата издръжка възлиза на 410 за всяко от децата.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса върху определения размер на издръжката за бъдещ и минал период или 466 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А.С.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН ********** на майката А.Т.Т., ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата при нея, на осн. чл. 127, ал.2 СК.

          ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата С.З.С., ЕГН ********** *** с децата А.С.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН **********, както следва:всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 15 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, през Коледните празници (24-ти декември до 26-ти декември) в четни години, през дните около Нова година (30-ти декември до 2-ри януари) в нечетни години, по време на Великденските празници в четни години.

ОСЪЖДА  С.З.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето А.С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Т.Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 23.06.2017г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 СК.

ОСЪЖДА  С.З.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Т.Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 23.06.2017г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 СК.

ОСЪЖДА  С.З.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето А.С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Т.Т., ЕГН ********** издръжка за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2017г. в размер на 410 лева, на основание чл. 149 СК.

ОСЪЖДА  С.З.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето К.С.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Т.Т., ЕГН ********** издръжка за периода от 01.04.2017г. до 22.06.2017г. в размер на 410 лева, на основание чл. 149 СК.

ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд– Варна, държавна такса в размер на 466 лева, на основание чл. 7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: