№ 658
гр. Русе, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520102469 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материално-правно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София срещу Г. Х. М. с ЕГН:**********.
Дружеството ищец моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Г. Х. М., че на основание Договор за кредит,
сключен между нея и „Юробанк България" АД, в качеството й на
правоприемник на „Алфа Банка - клон България", съществува задължение в
общ размер на 7357,28 лева от които 5 094,26 лева главница, 1 277,95 лева
договорна лихва за периода от 08.07.2014г. до 13.05.2022г. и 985,07 лева
обезщетение за забава, начислено за периода от 09.07.2014г. до датата на
подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Претендира се законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на завлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по заповедното и
1
исковото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който са
развити съображения за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства се установява, че задължението по
Договор за кредит №СL179357/2014г. е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп"
ООД, а „С.Г.Груп"ООД от своя страна е прехвърлил процесното вземане в
полза на „Агенция за събиране на взменаия" ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 23.04.2018г.
За претендираните от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД вземания
е издадена Заповед №917 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 31.03.2023г. по ч.гр.д. № 1771/2023 г. по описа на Районен съд Русе.
Съгласно Договор за потребителски кредит №СL179357/2014 от
13.05.2014 г., сключен между „АЛФА БАНК"АД/понастоящем „Юробанк
България "АД и ответника Г. М., банката й предоставила потребителски
кредит за финансиране на текущи нужди в размер на 5 700,00 лева, като
кредитът следвало да бъде усвояван чрез еднократен превод на пълния размер
на средствата и издължавай чрез сметка на кредитополучателката, открита в
банката.
От приетото заключение по назначената ССчЕ се установява, че на
13.05.2014г. по сметка на ответницата от страна на банката е преведена сума в
размер на 5 700,00 лева с основание „Усвояване на кредит", която сума в
последствие е разходвана както следва:
удържана такса по кредита в размер на 114,00 лева;
- 4 456,26 лева са преведени в „Профи Кредит България"ЕООД за пълно
предсрочно погасяване на кредит на Г. Х. М.;
- 1 130 лева са изтеглени в брой на дата 20.05.2014г.
Вещото лице установява, че доброволно постъпилите суми за
погасяване на главницата са в общ размер на 186,46 лева с дати на падеж в
периода от 13.06.2014г. до 13.10.2014г. включително.
От принудително изпълнение по ИД №20178330400162 на дата
2
31.03.2017г. е постъпила сума в размер на 991,07 лева, с която сума е погасена
главница в размер на 419,28 лева, дължима съгласно погасителен план в
периода от 13.11.2014г. до 13.09.2015г. включително. Общият размер на
погасената главница е в размер на 605,74 лева, а на непогасената главница е в
размер на 5 094,26 лева.
Вещото лице установява, че доброволно постъпилите суми за
погасяване на договорна лихва върху редовна главница са в общ размер на
265,34 лева, с която сума са погасени дължими договорни лихви с дати на
падеж съгласно погасителен план в периода от 13.06.2014г. до 13.10.2014г.
включително.
От принудително изпълнение по ИД №20178330400162 на дата
31.03.2017 г. е постъпила сума в размер на 991,07 лева, с която сума е
погасена договорна (възнаградителна) лихва в размер на 571,79 лева,
дължима в периода от 13.11.2014г. до 13.09.2015г. включително.
По данни на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД на 13.08.2018г. е
постъпила сума в размер на 462,79 лева за погасяване на процесния дълг, с
която сума са погасени договорни лихви върху редовна главница. Общият
размер на погасената договорна лихва е 1 299,92 лева, а на непогасената
договорна лихва в размер на 1 674,19 лева, дължима в периода от 13.07.2016г.
до 13.05.2022г. включително. Вещото лице е установило, че доброволно
постъпилите суми за погасяване на лихва за забава върху просрочена
главница са в общ размер на 4,22 лева, начислени за периода от 14.06.2014г.
до 31.10.2014г. Начислените и неплатени лихви за забава по процесния
кредит са както следва:
- за периода от 31.10.2014г. до 21.08.2017г. в общ размер на 556,66 лева,
като същите са начислени от първоначалния кредитор, през периода през
който цесионер е бил „С.Г.Груп" ЕООД от 21.12.2017г. до 23.04.2018г. лихви
не са начислявани, за периода от 23.04.2018 г. до 30.03.2023 г., при спазване
клаузите на чл.6 от ЗМДВИП лихвата за забава следва да е в размер на 984,22
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от
ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
3
че ответникът дължи на ищеца сумите посочени в издадена Заповед
№917/31.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №1771/2023г. по описа на РС-Русе за следните суми: 5 094,26 лева
главница, 1 277,95 лева договорна лихва за периода от 08.07.2014г. до
13.05.2022г. и 985,07 лева обезщетение за забава, начислено за периода от
09.07.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, както и 147,15 лева разноски за
заплатена д.т. в заповедното производство и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение от длъжника по издадената
заповед.
Между страните е прието за безспорно, че ответника е получил
отпуснатия му кредит.
Договорът за кредит е сключен при действието на общи условия, които
са предварително връчени на ответника, предварително му е връчен и
стандартен европейки формуляр с условията по кредита. Договорът за кредит
отговаря на изискванията за действителност по ЗПК.
По делото се доказа, че процесният кредит в размер на 5 700 лева е
усвоен от ответницата изцяло на дата 13.05.2014г. Постъпилите суми за
погасяване на дълга по Договора за потребителски кредит са както следва:
- доброволно платени суми в периода от 13.06,2014г. до 31.10.2014г. в
общ размер на 456,02 лева, с които са погасени: главница в размер на 186,46
лева, договорна лихва в размер на 265,34 лева и лихва за забава в размер на
4,22 лева
- суми платени на дата 31.03.2017г. вследствие на принудително
изпълнение по изп.д.№20178330400162 в общ размер на 991,07 лева, с които
са погасени: главница в размер на 419,28 лева и договорна лихва в размер на
571,79 лева.
- суми платени на дата 13.08.2018г. в размер на 462,79 лева, с които са
погасени договорни лихви.
4
Размерът на дължимите по Договора за потребителски кредит суми към
датата на подаването на Заявлението по чл.410 в съда 30.03.2023 г. следва да
е:
- Просрочена главница в размер на 5 094,26 лева;
- договорна(възнаградителна лихва) върху редовна главница в размер на
1674,19 лева, дължима в периода от 13.07.2016г. до 13.05.2022г. вкл.;
- наказателна лихва (за забава) в общ размер на 1540,88 лева, начислена
за периода от 31.10.2014г. до 30.03.202Зг.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени съобразно
предявените с исковата молба размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответницата дължи разноски по заповедното и
исковото производства, направени от ищеца за които са представени
доказателства.
Претендираните разноски от ищеца са следните: 147,15 лева – държавна
такса в заповедното производство, 157,74 лева – държавна такса в исковото
производство, 400,00 лева – депозит ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение,
което съдът по заповедното производство е определил на 50,00 лева, а по
исковото определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП
в
размер на 150,00 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия
материален интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в
съдебните заседания по делото и представените писмени становища.
Предвид изложеното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Х. М. с
ЕГН:**********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.София следните
5
суми:
- 5 094,26 лева главница,
- 1 277,95 лева договорна лихва за периода от 08.07.2014г. до
13.05.2022г.;
- 985,07 лева обезщетение за забава, начислено за периода от
09.07.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по
ч.гр.д. № 1771/2023г. по описа на Русенски районен съд е издадена заповед №
917/31.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Х. М. с ЕГН:********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.София сумата от 904,89 лева за направени разноски по
заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6