РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211903 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4
от ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от Н. П., ЕГН **********, чрез
адв.Я С от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№513зз-
89/05.06.2021 г., издадена от полицейски орган: Р. ИВ. КР., заемащ
длъжността „инспектор 03 Група ОПП-СДВР“, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е наложена принудителна административна
мярка „задържане за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и
нецелесъобразност на процесната заповед, поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че в процесния случай, фактическото му задържане по
реда на ЗМВР се явява без конкретна цел, а от издадената заповед не
може да се разчете по кой текст от НК и за какво престъпление има
1
данни, че е извършил, поради което и само на това основание, актът
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Моли съда да отмени обжалваната заповед на посочените в
жалбата основания. Претендира присъждане на направените разноски
по делото, за което представя списък на разноските.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява лично и не се
представлява в съдебно заседание.
Ответната страна по жалбата: Р. ИВ. КР., надлежно призован, не
се явява лично и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши
служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
Със заповед за задържане на лице №513зз-89/05.06.2021 г.,
издадена от Р. ИВ. КР. – инспектор 03 Група при ОПП-СДВР,
жалбоподателят Н. П. е задържан на 05.06.2021 г. в 11:50 часа, за срок
от 24 часа в помещение за временно задържане на СДВР, и е
освободен на 05.06.2021 г. в 19:20 часа. Като правно основание за
издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, а като фактическо – чл.343, ал.3, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От събраните по делото писмени доказателства – процесната
заповед, протокол за личен обиск на лице, декларация за уведомямане
на задържан за правата му, находящи се в материалите по образувано
досъдебно производство №11162/2021 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№13236/2021 г. по описа на СРП, става ясно, че на 05.06.2021 г. е
2
образувано наказателно производство на основание чл.212, ал.3 от
НПК, за това, че в гр.София, на кръстовището между
бул.“Възкресение“ и бул.“Вардар“, на пешеходна пътека тип „Зебра“,
обозначена с пътна маркировка и пътни знаци, при управление на
МПС – лек автомобил марка „Н“, модел „Д“, с рег.№, поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата: чл.5 и чл.123 от
ЗДвП – не пропуснал пресичащия по прилежащата пешеходна пътека
от ляво на дясно спрямо посоката й на движение пешеходец – Л Т О-
Д, ЕГН **********, и реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда /счупване на таз/, като деянието е
извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“,
във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В хода на разследването, жалбоподателят П. е установен като
ползвател на лек автомобил марка „Н“, модел „Д“, с рег.№. На
05.06.2021 г., Н. П. е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, за
което е издадена процесната заповед, като на същата дата е привлечен
в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във
вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С постановление от
05.06.2021 г. на СРП, обвиняемият П. е задържан за срок до 72 часа,
като е внесено предложение от разследващ полицай до наблюдаващ
прокурор за задържане на лицето по реда на чл.64, ал.1 от НПК. С
постановление от 08.06.2021 г. на СРП, наблюдаващият прокурор е
постановил отказ да направи искане за вземане на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия
Н. П..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла
на чл.57 от ЗМВР, видно от представеното удостоверение с рег.
№513р-101862/25.11.2021 г., в кръга на предоставената му съгласно
чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за
3
форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в
нарушение на закона и неговата цел.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Действително за прилагането на тази принудителна
административна мярка не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е
съпричастно към него. При все това, дори и да са налице данни, които
дават основание да се предположи, че задържаното лице може да е
съпричастно към определено престъпление, предприетата спрямо него
мярка трябва е обоснована и съразмерна с целта на закона.
Задържането е принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и
преустанови извършването на противоправно деяние, както и да
предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се
укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица или
други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В
случая не е ясно защо жалбоподателят е задържан и с какво неговото
задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел.
Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не
означава, че е освободен от задължението да обоснове
необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите
на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато
резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка, което в случая не е така.
4
По делото липсват данни жалбоподателят да се е укривал или да
е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските
органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за
извършване на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия.
Налице са данни за образувано наказателно производство за
извършено престъпление, по което жалбоподателят е привлечен като
обвиняем на датата, на която е задържан за срок от 24 часа, а с
постановление на СРП от 08.06.2021 г. не е уважено искането на
разследващ полицай за внасяне на искане в съда за вземане на
постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия П., именно поради липсата на опасност от
укриване на лицето или да извърши престъпление. Следователно
процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на закона и
принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който
задължава административният орган да упражнява правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издадения акт
не се допуска засягане на правата и законните интереси на гражданите
в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната
цел. В случая заповедта превишава целта на закона, тъй като
разкриването и предотвратяването на предполагаемото престъпно
деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето, и
съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него.
В този смисъл, посочените в акта фактически обстоятелства не
съответстват на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да прилага процесната
ПАМ, която се явява необоснована и непропорционална. В нарушение
на закона, в издадената заповед не е посочено и какво е самото
фактическо основание за издаване на заповедта, доколкото като
такова са посочени само конкретни разпоредби от особената част на
НК, но по никакъв начин не са описани фактите, които очертават
конкретно извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи
5
изпълнителното деяние на посоченото престъпление. Поради това
обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на
материалния закон и на целта на закона и следва да бъде отменена на
това основание.
С оглед на изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото, а
именно: 10 лева платена държавна такса, като се претендира и
минимално по размер адвокатско възнаграждение за един адвокат,
който е предоставил на жалбоподателя безплатна правна помощ в
настоящото производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Искането е основателно. Разходът от 10 лева е доказан с
платежен документ, приложен по делото и следва да бъде присъден в
полза на жалбоподателя. В приложеният по делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна
помощ на жалбоподателя. В тези случаи, доколкото ответната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна
да го заплати. На адв.М. от САК следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400 лева за осъществената
безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.8, ал.2, т.3
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по подадена жалба от Н. П., ЕГН **********, чрез
адв.Я С от САК, Заповед за задържане на лице с рег.№513зз-
89/05.06.2021 г., издадена от полицейски орган: Р. ИВ. КР., заемащ
длъжността „инспектор 03 Група ОПП-СДВР“, с която на основание
6
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна
мярка „задържане за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
Н. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски по делото в
размер на 10 лева /десет лева/.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.К.М. М. от САК, личн.адв.№,
с адрес на осъществяване на дейността: гр.С, ул.“Ц А“ №, ет., ап.,
сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
жалбоподателя в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7