РЕШЕНИЕ № 260210
гр.
Пловдив, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 660 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против решение, постановено
по гр.д. № 11764/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр.с-в, с което
са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на дружеството против И.Н.Д.
за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 833/2018 г. както следва: главница в размер на 346,28 лв., представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.03.2016г. - 30.04.2017г., обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода
04.05.2016г. - 15.01.2018 г., в размер на
31,47 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 16.01.2018г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Моли
се да бъде постановено друго, с което да се уважат предявените искове. Правят
се доказателствени искания като се иска да бъдат приети представените с
въззивната жалба документи и се излагат аргументи, че те следва да бъдат
приети, тъй като Районен съд Пловдив е извършил процесуално нарушение, като не
е указал в тежест на жалбоподателя да се докаже годността на измервателните
уреди и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК
тези документи да се приемат като писмени доказателства. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от адв. Д., като особен представител на И.Н.Д., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се иска представените с
въззивната жалба документи да не бъдат приемани като писмени доказателства, тъй
като те са преклудирани съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да
извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
Решението е правилно,
като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
С депозирането на исковата
молба „ЕВН България Топлофикация София” ЕАД е представила Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “Топлофикация Пловдив” ЕАД на потребителите в гр. Пловдив за
процесния период, които са били приети като писмено доказателство по делото от
районния съд. Съгласно чл. 3, ал. 1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В същите освен това и по- конкретно в чл. 18 е отразено, че търговското
измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство
за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата
на собственост, като отчетеното по този начин количество потребена топлинна
енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към
абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово
разпределение. По делото по безспорен начин се установява, че горепосочените
Общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник, което е
видно от представените по делото от ищеца разпечатки от печатни издания.
На следващо място следва да бъде отбелязано,
че по делото е безспорно установено и обстоятелството, че процесната жилищната
сграда е в режим на етажна собственост и е била включена към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, както и че за процесния период в блока е работила
абонатната станция и е ползвана топлинна енергия. В чл. 150 от Закона за енергетиката е
предвидено продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители да се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. В конкретния случай тези общи условия са влезли в сила и за
въззиваемата страна, тъй като по делото не са представени доказателства от
страна на ответника за наличието на индивидуално договорени условия за
потребление на доставената от топлофикационното дружество топлинна енергия на
собственика на процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, които са
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. По делото се установява, че собственик на
процесния имот се явява И.Н.Д., като същото е видно от представената по делото
данъчна декларация, в която ответникът е декларирал собствеността върху
процесния апартамент на основание сделка – дарение, обективирана в нот. акт №
108 от 18.11.2010г. на нотариус Антонова. Следователно като собственик на
процесния имот в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, ответникът се явява потребител.
От всичко гореизложено може да се направи
извод, че в конкретния случай са налице кумулативно определените в закона
предпоставки, а именно: жилище, чиято собственост е на ответника, това жилище
да е присъединено към абонатната станция на блока, който блок е ползвал ТЕ за
процесния период от време, с оглед на което ответникът следва да се счита за
потребител на ТЕ, като обвързаността между страните възниква по силата на
закона. Приложените общи условия са публикувани, влезли в сила и действащи. От всичко горепосочено се установява, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия срещу заплащане на нейната цена, което означава, че не са
основателни възраженията на въззиваемата страна, касаещи липсата на
правоотношение между страните.
Първоинстанционният съд е приел като писмени
доказателства по делото: протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско
измерване, приемо-предавателни протоколи, гаранционни карти и свидетелства за проверка
на СИ. От същите се установява, че в процесния имот на 02.07.2014г. е подменен
топломерът на АС № 605007, като е
монтиран топломер фабр. № 66947272, за който е издадено свидетелство за
периодична проверка със срок на валидност от 09.04.2014г. – 09.04.2016г. На 15.04.2016г. този топломер е демонтиран и е
подменен с топломер с фабр. № *********,
за който липсват и твърдения и доказателства по делото, че е преминал първоначална
проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 1а, ал. 3 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО
първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на
Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на
последваща проверка по реда на наредбата. Това обаче в никакъв случай не отменя
задължителността на първоначалната проверка. Освен това следва да се вземе
предвид категориността и импертаивността на разпоредбата на чл. 26 ал.1 от ЗИ , която гласи, че Контролът на средствата за измерване се
извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. От
представените по делото доказателства се установява, че топлоенергията е била отчитана от уред, който
не е преминал първоначална проверка, която впрочем е задължителна и по
изискванията на Директива 2014/32/ЕС, относима и към настоящия случай.
Оплакванията на жалбоподателя се основават на
Директива 2004/22/ЕО, която е
отменена от визираната по-горе и съответно неприложима за процесния
период. От друга страна дори да се приеме, че топломерите са минали първоначакна
проверка, то от самите писмени доказтелства- протоколи за монтаж/подмяна на
средства за търговско измерване, представени от ищеца в производството пред РС - Пловдив,
обосновават извода за негодност на средствата за измерване, тъй като от
самия протокол за демонтаж следва, че за
процесния период топлоенергията е начислявана неправомерно.
Неоснователни са и наведените от
жалбоподателя възражения, че ответникът е направил ненавременни възражение за годността
на топломерите и съответно те са били преклудирани, което неправилно не е било
съобразено от РС-Пловдив. Напротив, още в отговора на исковата молба, подаден в
срока по чл. 131 от ГПК, ясно и категоричнтно е оспорена годността на
измервателните уреди. Още повече, че доказателствента тежест относно годността
на тези уреди е на жалбоподателя и той би следвало в условията на пълно и
главно доказване да я установи.
В конкретиката на настоящия случай по делото остава недоказано от страна
на ищеца, че в сградата на ответника е осъществяван надлежен контрол спрямо
топломерите, които са били монтирани в същата. Следователно не би могъл да се
направи извод, че дружеството за дялово разпределение е отчитало и разпределяло
топлинната енергия, доставяна на ответника, съобразно изискванията на закона.
Подобен извод по никакъв начин не противоречи и на приетата по делото от
първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, , чтъй като вещото лице
не е изследвало годността на процесните топломери в посока правилно отчитано
потребеното количество топлинна енергия. Напротив, вещото лице е дало
заключение, което е било базирано единствено и само на отчетеното от ищеца
посредством същите топломери количество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски. Въззивният съд не е сезиран с претенция за
присъждане на сторени по водене на делото разноски от ответника, поради което и
не следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата страна.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 237/20.01.2020г., постановено по гр.
д. № 11764/2018г. на РС - Пловдив, ГО, 1-ви състав, с което
предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу И.Н.Д., ЕГН **********, за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 833/2018г. по описа на ПРС, VI бр.с-в, както следва: главница в размер на 346,28 лв., представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.03.2016г. - 30.04.2017г., обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода
04.05.2016г. - 15.01.2018 г., в размер на
31,47 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 16.01.2018г. до окончателното й изплащане.
Решението е е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.