РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 19 юни 2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.като разгледа докладваното
от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №596 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по повод на искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу К.М.К. ***, подадена по реда на чл. 422 ГПК, след като издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на ответника чрез лепене на уведомление.
Ищецът твърди, че има вземане срещу ответника в общ размер на 1 300,99 лева, произтичащо от Договор за стоков кредит №268876 от 04.06.2017 г. сключен между потребителя К.К. и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени от кредитора в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. и Приложение №1.1 към него от 12.01.2018 г.
Твърди се, че по силата на Договор за стоков кредит кредиторът отпуснал на потребителя сумата от 1030,79 лева за закупуване на стоки и услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД. Сумата по кредита била усвоена еднократно, безкасово по сметка на търговеца.
Задължението на потребителя било да върне кредита на 24 месечни вноски, 23 броя по 62.48 лева, и последна вноска в размер на 48.93 лева.
Уговореният лихвен процент бил в размер на 39.59 % годишно, като начислената и непогасена договорна лихва за периода от 28.06.2017 г. до 12.01.2018 г. била в размер на 247.12 лева.
К.К. не е извършил нито едно плащане по кредита, затова и на основание
чл. 12.1 от Общите условия по договора след забава над 90 дни на 12.01.2018 г.
кредитът бил обявен за предсорчно изискуем. Законната лихва за забава, начилена
от първия ден за забава - 29.06.2017 г. до 09.03.2018 г. (датата на подаване на
заявлението за заповед) възлизала на 23.08 лева.
Въз основа на тези обстоятелства и издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, ищецът иска да бъде установено, че има вземане срещу К.К. в общ размер на 1 300.99 лева, като иска присъждане и на разноските.
Отправено е особено искане – с връчване на исковата молба на ответника да бъде връчено и уведомление за цесията.
Ответникът К.К. не е намерен на известните по делото адреси в гр. Луковит и в гр. Варна, и след лепене на уведомления в негова полза е допусната правна помощ и за особен представител е назначен адв. Р.М..
В срока за отговор особеният представител оспорва иска, оспорва подписите в договора за стоков кредит, както и уведомяването на ответника за обявената предсрочна изискуемост и за извършената цесия.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. В.Й., поддържа исковата молба и възразява срещу
оспорванията на особения представител.
Допуснато е участие на трето лице
– помагач на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, което не се
представляв, депозира писмено становище за основателност на иска и претенция за
разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и въз
основа на представените доказателства, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От представения в оригинал Договор за стоков кредит
№268876 от 04.06.2017 г. е видно, че страните „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на
кредитор, и К.М.К., в качеството на кредитополучател, са постигнали съгласие
Банката да отпусне стоков кредит с цел закупуване на стоки, продавани от
„Технополис България“ ЕАД – телевизор LG на стойност 599.00 лева и мобилен телефон HUAWEI на
стойност 309.00 лева, заедно със застраховка към ЗК „Групама“ – 122.79 лева, при
общ размер на кредита 1 030.79 лева,
със срок на действие на договора 24 месеца.
Уговорено е сумата да бъде върната на 24 месечни вноски, лихвеният процент е
фиксиран на 39.59 %, при ГПР – 47,7 %, . Месечните вноски включват връщане на
част от главницата и възнаградителна лихва, уговорена в размер 24.77%/годишно.
Към договора са приложени и Общи условия, Декларация
от кредитополучателя, Погасителен план и ГПР, Уведомително писмо от Банката до
търговеца – „Технополис“ заедно с декларация за получаване на стоките и
прикачен дубликат на фактура за двете стоки – телевизор и телефон.
Представено е Съгласие на К.К. за
присъединяване към групата на застрахованите лица при застраховащ „Групама
Застраховане“, заедно със Сертификат на застрахованото лице по стоковия кредит.
От представения Рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 29.09.2017 г. и Приложение №1.1 от 18.01.2018
г., е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, е продал вземанията си
К.К. по Договора за стоков кредит в полза на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, в качеството на цесионер. Цедентът е потвърдил
прехвълрянето на вземанията с дата 18.01.2018 г.
Всички подписи в договора и приложенията му и
съгласието за присъединяване към групата на застрахованите лица за
„кредитополучател“, „Кредитоискател“, „Клиент“, „Декларатор“ и „Застрахован“ са
положени от К.М.К., съгласно заключението на вещото лице инж. С.П.. Експертът е
използвал сравнителен материал от подписа на ответника К.К. положените от него
саморъчни подписи пред служители на МВР за нуждите на издаване на лични
документи, които изключват всяко съмнение за недостоверност.
По тези причини съдът прие, че оспорването от
особения представител адв. М. на основния документ, на който се позовава ищеца,
е неоснователно, и документът е истински, като обективира волеизявленията на
ответника.
Към исковата молба е приложено Уведомление до ответника
от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, действащо като
пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, с което на длъжника е съобщено за
извършеното прехвърляне на вземанията по Договора за стоков кредит. Приложено е
и пълномощно от цедента в полза на цесионера.
В хода на делото третото лице – помагач
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се легитимира като нов цесионер,
представяйки Договор за цесия от 03.05.2019 г., по силата на който ищецът му е
продал вземанията си по кредити, придобити от Банки. В Приложение №1 от същата
дата под №22628 е описано вземането от К.М.К. с първоначален кредитор „Банка
ДСК“ ЕАД по кредит №268876 от 04.06.2017 г. с отпусната главница 1030.79 лева.
Представено е и потвърждение от ищеца за извършената цесия в полза на третото
лице- помагач.
По заявление на ищеца в негова полза е издадена
Заповед за изпълнение №117/23.04.2018 г. по ч.гр.д.№186/2018 г. на РС Луковит
срещу ответника за сумата 1030.79 лева – главница по Договора за стоков кредит,
с 247,12 лева – договорна лихва и 23.08 лева – мораторна лихва.
Заповедта е връчена на К.К. по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
При така установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за стоков кредит е валиден – отговоря на всички специални изисквания за форма и съдържание, приложими към договорите за потребителски кредит, предвидени в чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК.
Налице е хипотеза на свързани договори, уредена в глава „Девета“ на Закона за потребителския кредит.
Договорът за стоков кредит е особен вид потребителски кредит, за който се прилагат общите правила за форма и съдържание, които в случая са спазени, а така също и особените на чл. 27 ЗПК.
Потребителският кредит, предоставен от Банката, е свързан с договор за продажба на стоки от трето лице – „Технополис България“ ЕАД и със сключването на договор за застраховка.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПК договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, посочва задължително, че цената на стоката или услугата ще е заплатена изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора.
В приложения Договор за стоков кредит горните условия са спазени – посочено е, че цената на двете индивидуализирани стоки и тяхната стойност, както и застрахователната премия към ЗК, ще бъдат изцяло финансирани от кредита, като усвояването е еднократно безкасово – по сметка на търговеца и застрахователя.
Изпълнено е и допълнителното условие на чл. 27, ал. 2 ЗПК, след което възникват задължения за потребителя – доставяне на стоките и услугата.
Видно от фактурата, издадена от „Технополис“, и нарочната Декларация подписана от ответника, е, че той е получил описаните 2 стоки.
Доставянето на застрахователната услуга е изпълнено, след като на ответника е издаден Сертификат за присъединяване към групата на застрахованите лица.
При това положение в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало правото да получи по уговорения начин – на вноски, чистата сума на кредита, формирана от стойността на доставените стоки и застрахователна услуга, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Ответникът е в пълно неизпълнение, което обстоятелство бе обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Първата забава е настъпила на 27.06.2017 г., деня следващ падежа на първата вноска. С изтичането на 90 дни от тази дата – към 27.09.2017 г., е настъпила хипотезата, позволяваща на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно уговореното в чл. 12.1 от Общите условия.
Ищецът не ангажира доказателства за това „Банка ДСК“ ЕАД да е направило волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и това изявление да е достигнало до ответника. Липсват доказателства дори да е направен опит да му бъде връчено едностранно волеизявление на кредитора в този смисъл, въпреки заявеното в заповедното производство с молба от 17.04.2018 г., че длъжникът е уведомен с „писмо с обратна разписка“.
Въпреки това в хода висящото производство и преди приключване на съдебното дирене е настъпил и последният падеж на 24-та поредна вноска, съобразно първоначално уговорения краен срок на договора – 04.06.2019 г., на които обстоятелства се позовава ищеца и третото лице помагач в хода на делото.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/2019 г. на ОСГТК на ВКС, това не представлява ново основание на иска, а обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова съдът прие, че целият размер на задължението към „Банка ДСК“ ЕАД е изискуемо към момента на приключване на съдебното дирене, както за главницата, така и за възнаградителната лихва.
Лихвата за забава, която се претендира в размер на 23.08 лева от 29.06.2017 г. до 09.03.2018 г. съдът прие, че също е дължима, независимо от промяната в обстоятелствата с оглед ненастъпването на предсрочна изискуемост. Този извод на съда се формира като се съобрази, че лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД е със нормативно установен размер, равен приблизително на 10 % годишно. Ако този размер на лихвата за забава се начисли върху всяка забавена вноска, то и без нарочна съдебно-икономическа експертиза може да се установи, че размерът е в рамките на претендирания.
Изявленията на ищеца и на третото лице – помагач на извършените цисии, връчени чрез особения представител адв. Р.М., представляват надлежно съобщаване за цесията, изпълняващо изискването на чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е практиката на съдилищата и на ВКС - решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.
При горните съображения съдът достигна до извод, че претендираните вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, съществуват в пълен обем.
По разноските
Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното производство.
В хода на заповедното производство са направени разходи за държавна такса – 26.02 лева, като съдът е признал и правото на заявителя – ищеца да получи юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лева, общо 76.02 лева
В хода на исковото производство са сторени разходи от ищеца за държавна такса – 26.02 лева, за експертиза 200.00 лева и възнаграждение за особения представител – 321.00 лева, общо 547.02 лева.
Част от разноските, които е следвало да бъдат внесени авансово от ищеца, са внесени от третото лице – помагач, което съгласно правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК няма право да претендира разноски. Затова и сторените от третото лице, но в изпълнение на процесуалната тежест на ищеца, следва да бъдат присъдени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а вътрешните отношения помежду него и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не следва да бъдат обсъждани за нуждите на съдебните разноски.
На особения представител следва да бъде изплатено възнаграждението от внесения за това депозит в указания размер от съда, който е минималния съгласно Наредба №1/2004 г. към момента на определянето му и същия не зависи от последващата промяна в минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Общия размер на разноските за заповедното и исковото производство, който следва да бъде платен от ответника, е 623.04 лева.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99, ал. ЗЗД, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Оборище, ул. „П. В. №**, ет. *, представлявано от управителите Н.С.и
И.К., действащо чрез пълномощника адв. А.Б.-Д.,
съществуване парично вземане
от ответника К.М.К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, представляван от назначения особен
представител адвокат Р.М. ***, за следните суми: 1030,79 лева – главница, с 247,12
лева – договорна лихва от 28.06.2017 – 18.01.2018, с 23,08 лева - законната лихва за забава от 29.06.2017 г. до
09.03.2018 г., произтичащи от Договор за стоков кредит №268876 от 04.06.2017 г.,
прехвърлени от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД в полза на ищеца на 18.01.2018 г.,
заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение №117/23.04.2018 г. по ч.гр.д.№186/2018 г. на РС Луковит.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на помагач на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.М.К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК *********сумата 623,04 лева (шестстотин двадесет и три лева и 04 ст.),
представляваща разноски в заповедното и исковото производство
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения
представител адвокат Р.М. в размер на 321.00
лева от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….