№ 39956
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110150538 по описа за 2023 година
Предявен е иск от С. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“хб“ № 136, ет.1,
ап.3, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.ПЛ, бул.“ПШ“ № 81, ет.3, ап.Б, за осъждане на
„МПМ“ АД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“РПК“ № 4, ет.6,
представлявано от РД, ТЧ и МИ, да заплати на ищцата сумата от 50.00 лв., представляваща
недължимо платена от нея неустойка по договор за заем № 10150709/09.03.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.09.2023 г., до окончателното плащане
на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: индивидуален договор за заем с код 10150709/09.03.2022 г.,
ведно с Приложение № 1 към него.
Иска се да бъде задължен отватника да представи справка с извършените плащания
по процесния договор за кредит.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел изясняване на делото
от фактическа и правна страна, се явява и искането на ищеца за задължаване на ответното
дружество да представи справка с извършените плащания по процесния договор за кредит.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от С. Й. И.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“хб“ № 136, ет.1, ап.3, чрез адв.М., със съдебен
адрес гр.ПЛ, бул.“ПШ“ № 81, ет.3, ап.Б, за осъждане на „МПМ“ АД, ЕИК 22, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“РПК“ № 4, ет.6, представлявано от РД, ТЧ и МИ, да
заплати на ищцата сумата от 50.00 лв., представляваща недължимо платена от нея неустойка
по договор за заем № 10150709/09.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 12.09.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 09.03.2022 г. е сключила с „МПМ“ АД договор за заем №
10150709, по силата на който тя е получила сума в размер на 600.00 лв., при ГПР от 42.21 %,
годишен лихвен процент от 40.10 %. Подлежащата на връщане сума е 1079.00 лв. на 13
двуседмични погасителни вноски. Отбелязва се, че в чл.12, ал.3 от договора е установено
задължение за ищцата да предостави обезпечение с физическо лице, което да отговаря на
определени условия, като при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в
размер на 412.23 лв., платима разсрочено с всяка вноска по кредита. Сочи се, че ищцата е
погасила предсрочно договора за заем, като е заплатила 50.00 лв. от дължимата неустойка.
С исковата молба се оспорва действителността на процесната неустоечна клауза на
основание чл.19, ал.4 вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.143, ал. вр. чл.146 от
ЗЗП.
Изразява се становище за противоречие на клаузата с добрите нрави, тъй като с нея се
накърнява принципа на добросъветност в гражданските и търговските взаимоотношения. С
това пък се постига несправедливо облагодетестване на едната страна за сметка на другата и
и като краен резултат води до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните по правоотношението. Аргументи в тази насока ищецът черпи от размера на
неустойката, който е 2/3 от размера на отпуснатата в заем сума.
Обосновава се становище за недействителност на процесната клауза и поради
противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Поради това се прави извод за приложението на чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която разпоредба клауза в договор за потребителски кредит, която има
за цел или резултат заяобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Подчертава се, че съобразно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, задължение на кредитора е да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Отделно от това
ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
2
Ищецът навежда и доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на
приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се
включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По така изложените съображения, от съда се иска да осъди ответника да върне на
ищцата заплатените от нея 50.00 лв. по нищожната клауза за неустойка.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 09.03.2022 г. е сключен договор за заем
за сумата от 600.00 лв. при посочените в исковата молба параметри. Ответникът обаче
оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на процесната клауза от
договора.
От една страна отбелязва, че по процесната клауза е предвиден разход от 0.00 лв. От
друга страна сочи, че освен дължимата договорна лихва, други разходи по договора няма,
поради което не е нарушено правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сочи се, че договорът между страните не е сключен при общи, а при индивидуално
уговорени условия, след проведени преговори и предоставен на потребителя стандартен
европейски формуляр, с което е осигурена възможността му за преценка дали да встъпи в
процесното правоотношение.
Ответникът израдява становище, че в договора по ясен начин е определяна
дължимата договорна лихва, а именно чрез изписване на лихвения процент. Именно поради
обстоятелството, че той е фиксиран, това е достатъчно, за да се приеме, че договорът
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Ответникът оспорва да е налице нарушение и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, доколкото в договора е посочен ГПК и в размер, съобразно изискванията на чл.19, ал.4
от ЗПК. Обръща се внимание, че изискването за посочване на допусканията за промяна на
ГПК важи само когато ГПР може да се изменя през течение на договора, какъвто не е
настоящия случай. Според ответника, сам по себе си ГПР не е клауза, за да може да бъде
прогласен за нищожен, като в същото време в процесния договор за заем са отразени всички
негови компоненти. В тази насока се отбелязва, че в договора е посочено, че
общодължимата сума по договора е 1413.72 лв., която представлява сбор от главницата и
договорната лихва, без потребителят да дължи други такси или допълнителни разходи.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от платени без основание суми в полза на ответника по договор
3
за кредит;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
оспорената клауза по процесния договор е индивидуално уговорена, че е изпълнил
задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че
клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: индивидуален договор за заем с код
10150709/09.03.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него.
ЗАДЪЛЖАВА „МПМ“ АД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи детайлна справка с извършените плащания по процесния договор за заем №
10150709/09.03.2022 г., в която да са посочени датата и размера на вноската, както и
задълженията, които се погасяват с нея /главница, лихва, неустойка, такси и т.н./.
УКАЗВА на „МПМ“ АД, че при непредставяне на посочената справка в дадения
срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК като с оглед на обстоятелствата по
делото, може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023 г. от
10.45 ч., за която дата да се призоват.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4