Определение по дело №668/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20227060700668
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О. П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И  Е

 № 496

            гр. Велико Търново, 9.11.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, осми  състав, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №668/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                   Производството е образувано по искова молба на Г.В.В. ,, л.с., излежаващ присъдата в Затвора гр. Плевен против Габровски административен съд с посочено от него правно основание чл.2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 6 §1 от ЕКПЧОС §13 от ЕСКПЧОС, §35 от  ЕКПЧОС във вр. с чл 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

                  Фактите, които се твърдят от ищеца са, че по негова жалба срещу отказ на Директор на ГДИН да му предостави информация са образувани множество дела, разгледани от Административен съд гр. Габрово, по които са постановени незаконосъобразни съдебни актове. Ищецът е бил лишен от правосъдие, доколкото неговият въпрос не е бил решен със сила на пресъдено нещо, не е бил редовно уведомен за заседанията на съда, не е допускан до тях и други подробно описани нарушения.

                   От настоящата инстанция се иска, след като установи твърдените от ищеца факти да осъди ответника Габровски  административен съд да му заплати сумата от 110 000 лева ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

                   Настоящата инстанция намира, че така подеденият осъдителен иск против  Административен съд Габрово е процесуално недопустим., Съгласно разпоредбата на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК: "Производства за обезщетения". Разпоредбата на чл. 203, ал.2 АПК гласи, че за неуредени въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Отговорността по ЗОДОВ, съответно по чл.1 или чл.2, е в зависимост от обстоятелството дали причинената вреда е в следствие на отменен акт на административен или на правозащитен орган. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

          Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на АПК дефинира що е „административен орган“, а именно : това е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В конкретния случай съдът счита, че се претендират вреди в резултат на акт на правозащитен орган, поради което не се касае за извършване на административна дейност. Съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК, на административните съдилища са подведомствени само искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни, актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Недопустимо е административният съд да разглежда иск, насочен против правноорганизационен субект, който не е от системата на изпълнителната власт и не притежава административно властнически правомощия. Вреди от правораздавателната дейност могат да се търсят само по реда на чл. 2 от ЗОДОВ.

         Или съдът прима, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК за ангажиране на отговорността на Държавата по този ред. Това е така, тъй като дейността на съда дефинитивно не е административна дейност, тъй като тя не принадлежи към системата на изпълнителната власт. От друга страна издадените от съда актове, от които ищецът твърди да е търпял вреди, са постановени в изпълнение на правораздавателната им дейност, нямат характер на административни актове, постановени при изпълнение на административна дейност, поради което предявеният иск не попада в приложното поле на чл.128 АПК във вр. с чл. 1,ал.1  и ал. 2 от ЗОДОВ. За вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда Държавата отговаря, но по реда, установен в ГПК€ В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Определение № 8166 от 27.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2022 г., Определение № 13312 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13085/2018 г., VIII о.и други.

           Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при изчерпателно посочените в закона 7 хипотези, като съгласно ал.3 на текста исковете по ал.1 и ал.2  се разглеждат по реда, установен в ГПК.

            При това положение  компетентен да разгледа повдигнатия спор с оглед цената на иска се явява Окръжен съд Габрово.

           Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна, съгласно чл. 134, ал.1 от АПК.

             Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 668/22 г. по описа на АдмС – Велико Търново, образувано по искова молба на Г.В.В. ,, л.с., излежаващ присъдата в Затвора гр. Плевен против Габровски административен съд с посочено от него правно основание чл.2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 6 §1 от ЕКПЧОС §13 от ЕСКПЧОС, §35 от  ЕКПЧОС във вр. с чл 5, ал. 4 от Конституцията на Република България с цена на иска от 110 000 лева. .

            ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Габрово

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: