РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 978
гр. Пловдив, 29. 05. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора К.
П., като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 738 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от С.Г.Г.,ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адвокат М.П. ***, срещу Решение № 171 от
30.01.2023г. на Пловдивски
районен съд - Х – ти н.с. постановено по АНД № 4494 по описа на същия съд за 2022г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ 21-1030-011159 от 26.11.2021г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ към
ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Г.Г., са наложени
административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец
за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
„глоба“ в размер на 50лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание
чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП;на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП „глоба“
в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа
се, че касатора не е осъществил съставите на
визираните в АУАН и НП административни нарушения, като в хода на административноноказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил решението си в
противоречие на закона.
Поддържа се също така, че деянията
съставляват маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН и неправилно административнонаказващия орган
не ги е квалифицирал като такива, поради което и като е потвърдил НП, като са
били налице основания за квалификация на деянията, като маловажен случай, първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция” не е изразил становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.Производството по настоящото дело е
образувано след като с Решение № 1527/08.08.2022г. на Пловдивски
административен съд, постановено по КАНД № 1566/2022г. е отменено решение № 872
от 27.04.2022г. на Районен съд Пловдив, постановено по н.а.х. дело № 52/2022г.
и делото е върнато от друг състав на районен съд Пловдив, при съобразяване на
мотивите, изложени в съдебното решение. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на
съдебното решение, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви на съдебния акт. В тази насока касационния
състав е приел, че при новото разглеждане на
делото, районният съд следва да обсъди всички относими
към предмета на спора доказателства, както и становищата на страните, с оглед
изясняване на фактическата обстановка по правния спор.
7.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от С.Г.Г., срещу Наказателно постановление №
21-1030-011159 от 26.11.2021г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ към ОД
на МВР-Пловдив, с което на Г. са наложени административни наказания на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50лв. за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП
„глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП;на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 07.11.2021г. Г. е пътувал заедно със съпругата си Г.и детето
си. Същите се движели по път II-86, в посока от град Пазарджик към град
Пловдив. Придвижването им ставало с лек автомобил Киа Соренто
с рег. № ***, управляван от Г.. Около 11,25 часа на същия ден стигнали до
кръговото кръстовище, образувано между път II - 86 и път I-8. Междувременно на
кръговото кръстовище, в частта между входа за кръговото кръстовище от път II-86
за идващите от запад автомобили и изхода на
кръговото кръстовище от път I - 8 в посока юг (югозападната част на кръстовището),
бил позициониран полицейски патрул, включващ служителите А.и Г.. Г. навлязъл в
кръговото кръстовище, като се движил в крайна лява лента. При навлизането му, А.забелязал,
че водачът не носи обезопасителен колан, поради което
предприел действия по спиране на автомобила и извършването на проверка, като
пристъпил няколко крачки вътре в кръговото кръстовище, за да може безопасно да
го изведе от кръговото и да се извърши
проверката. А.подал ясен сигнал със стоп-палка по образец на МВР, като освен с
палката, А.посочил водачът и с ръка. Г. обаче не се подчинил на сигнала, като
продължил движението си в посока гр. Пловдив. Това накарало полицейските
служители – А.и Г., да предприемат преследване на автомобила, като на 100-200
метра, посока град Пловдив, същият бил спрян със светлинен и звуков сигнал. При
извършената проверка А.установил още, че водачът не носи СУМПС, контролен талон
и СРМПС.
При така установеното, бил съставен АУАН,бланков номер 174706 от
07.11.2021г., който бил подписан от водача,
без да се релевират възражения, в който деянията били
квалифицирани като административни нарушения по чл.103 от ЗДВП, по чл.137а,
ал.1 от ЗДВП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП.
Процесните
административни наказания са наложени при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
8.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани в качеството
на свидетели контролният орган, съставил акта за установяване на
административно нарушение св.А.и посочения в акта свидетел Г., които са
потвърдили фактическите констатации в АУАН. Разпитан е бил и посочения от
жалбоподателя свидетел Г.- съпруга на жалбоподателя.
9. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, и съобразявайки се с презумтивната доказателствена сила на АУАН, регаментирана
в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДв.П, че от страна на касатора са осъществени съставите на визираните в АУАН и НП административни нарушения по чл.103 от ЗДВП,
по чл.137а, ал.1 от ЗДВП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДВП. Съдът е приел също така,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
и е дадена правилна правна квалификация на нарушенията.
По
отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че санкциите
за нарушението по чл.103 от ЗДв.П. са определени в законоустановения минимум, предвиден в санкционната норма
на чл.175,ал.1, т.4 от ЗДв.П, като изцяло
съответстват на тежестта на нарушението и степента на обществената опасност на
деянието и дееца, поради което са и справедливи и способстват за постигане на
целите на наказанието. По отношение на санкциите за нарушенията по чл. 137а,
ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П
съдът е приел, че същите са наложени в абсолютно определените размери,
предвидени в санкционните норми на чл.183,ал.4,т.7, пр.1 и чл. 183, ал.1,т.1
пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗДв.П, поради което и са
законосъобразно определени.
В тази
насока и по отношение на възражението на жалбоподателя, че за неносенето на
необходимите документи, следва да бъде наложено едно наказание, първоинстанциония съд е приел, че обстоятелството, че
санкциите за нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П са посочени в една разпоредба по никакъв начин не
променя извода, че се касае за две отделни нарушения, като в такава насока е и
задължителната практика на ВАС, обективирана в
Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2021г. на
Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, при която макар
произнасянето да се отнася за други състави, също касае наличие на две отделни административни
нарушения по ЗДвП, за които е приложима една санкционна норма.
В
случая според съда, няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаните
нарушения разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от същия вид. В тази насока съдът е приел, че в случая се установяват
четири различни нарушения, с извършването на които формално може да се поставят
в опасност както останалите участници в движението, така и животът и здравето
на жалбоподателя.Наред с това, съдът е приел, че видно е и от справката за
нарушител-водач, процесните нарушения не се явяват
изолирана проява за жалбоподателя, като отделно от това е приел, че конкретната
обществена опасност на деянията е отразена от законодателя с отмерването на
сравнително ниски санкции. Не на последно място, съдът е съобразил и факта, че
обществените отношения, които регулира ЗДвП, са от особена значимост, дотолкова
че законодателят да предвиди в чл. 189з от ЗДвП неприложимост на чл. 28 от ЗАНН,
която норма, дори и да не е била влязла в сила към момента на извършване на нарушенията,
сочи на законодателния подход, обосноваващ важността на визираните в закона
нарушения.
IV. За правото :
10.
Решението е правилно.
Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни
и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление, като в тази насока са изцяло съобразени задължителните указаня,
дадени в Решение №
1527/08.08.2022г. на Пловдивски административен съд, постановено по КАНД №
1566/2022г. и фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото, и са обсъдени
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон при съобразяване и на
актуалната съдебна практика по аналогични казуси.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
11. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил съставите на визираните
в АУАН и НП административни нарушения по чл.103
от ЗДВП, по чл.137а, ал.1 от ЗДВП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДВП., са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло
съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушенията са установени по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
В
случая санкциите за нарушението по чл.103 от ЗДв.П.
са определени в законоустановения минимум, предвиден
в санкционната норма на чл.175,ал.1, т.4 от ЗДв.П,
като изцяло съответстват на тежестта на нарушението и степента на обществената
опасност на деянието и дееца, поради което са и справедливи и способстват за
постигане на целите на наказанието. По отношение на санкциите за нарушенията по
чл. 137а, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П
следва да се посочи, че същите са наложени в абсолютно определените размери,
предвидени в санкционните норми на чл.183,ал.4,т.7, пр.1 и чл. 183, ал.1,т.1
пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗДв.П, при съобразяване с
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
12. Както правилно е приел първоинстанционния съд,по съображения, с които изцяло се
солидаризира и настоящия касационен състав, в случая не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесният
случай не се откроява от останалите такива, че да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като конкретните установени нарушения, както и
обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДВП, по чл.137а, ал.1 от ЗДВП, по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П, отчетена от
законодателя при въздигане на деянията в нарушение.
13.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в
настоящото съдебно производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
15.При посочения изход на спора, на
основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК,
на ответната организация се дължи присъждане на извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, за всички инстанции, с оглед и на разпоредбата
на чл.226, ал.3 от АПК, но предвид липсата на такава заявена претенция, не се
следва произнасяне на съда в тази насока с настоящото решение.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХХХI – ви
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 30.01.2023г.
на Пловдивски районен съд, Х- ти н.с., постановено по а.н.д. № 4494 по описа на
същия съд за 2022 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.