Решение по дело №1551/2017 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

415/3.7.2017г.                          Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и девети  юни , през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.Кръстева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1551 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

                        Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

                        В молбата си до съда, Е.А.Х. ,ЕГН ********** адрес: *** при ШАК и Б.З.Д. ,ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 50 от СК, излагат, че са съпрузи от ***година. От брака си нямат родени деца.

Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие и да одобри представеното споразумение. Личното явяване на молителите е предвидено, с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод между съпрузите е сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани  по силата на изрично пълномощно.В тази насока е и съдебната практика /Опр.№534/27.09.10г на ВКС по гр д №453/10г., ІVг.о/. В съдебно заседание, молителката се явява лично и потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

За молителя се явява адв. Х., упълномощена с изрично пълномощно и представя доказателства за невъзможността молителят да присъства в съдебно заседание, поради обстоятелството, че работи в Б..В конкретния случай страните са приложили молба–споразумение, като молителят Е.А.Х. е действал чрез пълномощника си -адв.Х. при ШАК, на която е дал изрично пълномощно-нотариално заверено, в което страната подробно е вписала условията на споразумението за развод по взаимно съгласие със съпругата си и тези условия са възпроизведени в самото споразумение. С оглед данните по делото, молителят Е.А.Х. отсъства от България и пребивава в Б., където работи, което според настоящата инстанция е трудно преодолима причина за явяването му в българския съд, с оглед потвърждаване на споразумението и подписването на последното, но явяването в съда на процесуалния представител на страната, на който последната е дала изрично нотариално заверено пълномощно, с подробно визирани условия на споразумението за прекратяване на брака, сочи за непоколебимата воля на молителя  Е.А.Х. относно искането му за развод и последиците от същия.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от ***година, когато сключват граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № ***г., от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

                        На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00лв., които са дължими от двамата молители поравно , а именно по 20 лв. от всеки. 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ***година , с акт № ***г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между Е.А.Х. ,ЕГН **********, адрес: *** и Б.З.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК .

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.А.Х., ЕГН ********** и Б.З.Д. , ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

Жилището, находящо се в. с. Т., обл. Шумен, ул.“Х. Б. “№ *, остава за ползване от Е.А.Х. ,ЕГН **********, като Б.З.Д. , ЕГН ********** заявява, че го е напуснала и няма претенции относно ползването на този имот.

ОБЯВЯВА, че за в бъдеще молителите не си дължат взаимно издръжка.

Молителите декларират, че движимите вещи са поделили доброволно и извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер.

Молителите декларират, че нямат общи влогове, придобити в резултат на съвместен принос.

Разноските по делото се поемат поравно от молителите .

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.

ОСЪЖДА Б.З.Д. , ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 20лв.(двадесет) лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

ОСЪЖДА Е.А.Х. , ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20лв.(двадесет) лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

 

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                          Районен съдия: