О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./25.09.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 25.09.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
1264
по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от „Енеа”
АД, ЕИК ********* срещу Амбулатория индивидуална практика за
първична медицинска помощ по дентална медицина – Пресиян Кръстев” ЕООД, ЕИК
********* и ЧСИ Даниела Здравкова
Петрова – Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45
от ЗЗД /срещу първия ответник/ и чл. 441, ал.1 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД /срещу втория ответник/ за
солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 25100 лева – частичен
иск от сума в общ размер от 304 949 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на претърпени загуби от действията на страните по изп. дело № 20117110400718
по описа на ЧСИ Даниела Янкова, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В уточняваща молба от
09.09.2019г. ищецът е уточнил, че по настоящото дело предявява частичен иск /за
сумата от 25100 лева/ от общото вземане в размер на 304 949 лева, която е
различна от предявена също като частичен иск /за сумата от 15 000 лева/
друга част от същото общото вземане, за която е образувано гр.д.№ 1024/2018г.
по описа на ВРС, понастоящем висящо пред ВКС /гр.д.№ 3272/2019г./.
Съдът след
запознаване с исковата и уточняващите молби по настоящото дело и по гр.д.№
1024/2018г. по описа на ВРС констатира, че е налице пълна идентичност между
страните, фактическите твърдения на ищеца и петитума на претенциите, с тази
разлика, че по двете дела са заявени като частични искове различни части от
претендирано обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
действията на страните по изп. дело № 20117110400718 по описа на ЧСИ Даниела
Янкова. И по двете дела се твърди, че ищецът е длъжник по посоченото
изпълнително дело, а дружеството – ответник купувач на публична продан,
проведена по изпълнителното дело, на недвижим имот, собственост на ищеца,
представляващ триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Идеал П.
28. Излага се, че след насрочване на няколко публични продажби на имота по
изпълнителното дело, недвижимият имот бил освободен от изпълнение преди
последната продан, насрочена за времето от 28.10.2016г. до 28.11.2016г. При
тази продан дружеството – ответник подало наддавателно предложение, а ЧСИ го
обявила за купувач. Поддържа се, че тъй като имотът е бил освободен от
изпълнение, възбраната е била вдигната по силата на закона и чл.494, ал.2 ГПК,
тъй като банката взискател не е поискала в законния седемдневен срок определяне
на нова начална цена още след втората нестанала продан. Ищецът поне два пъти
поискал с нарочна молба от ЧСИ да заличи възбраната и да насочи изпълнение към
друг имот, като вместо това ЧСИ насрочва въвод във владение на 24.10.2017г.,
отложен за 23.11.2017г. Сочи се, че след като имотът е бил освободен от
изпълнение, дружеството – ответник не е следвало да подава предложение и да
участва в проданта, а съдебният изпълнител не е следвало да извършва проданта и
да издава постановление за възлагане. Поддържа се, че купувачът и ЧСИ са
знаели, че имотът е освободен от изпълнение и ако ответниците не бяха нарушили
чл.494, ал.2 ГПК, имотът е нямало да бъде продаден, т.е. ищецът е можел да го
продаде сам на реална пазарна цена, или да го запази. В този смисъл се сочи, че
поведението на всеки от ответниците е виновно и вредоносно. От описаните
действия на ответниците дружеството – ищец счита, че е увредено със сумата,
представляваща разликата между пазарната цена на имота, определена от вещо
лице, назначено от ЧСИ /около
500 000 лева/ и цената, на която имотът се води продаден /195051 лева/,
която сума се равнява на 304 949 лева. Уточнява се и че началната цена за
наддаване е намалявана без да има молба от взискателя в срок и без да се определя
нова оценка, а материалите по изп.д. са били достъпни и известни и на купувача.
Излага се, че отговорността на ответниците е солидарна, тъй като намира правно
основание в чл.45 ЗЗД.
Настоящото гр.д.№
1264/2019г. по описа на ВОС /първоначално образувано във СГС и изпратено по
подсъдност на ВОС/ е образувано след гр.д.№ 1024/2018г. по описа на ВРС
/първоначално образувано в РС-Добрич, изпратено по подсъдност на ВРС и
понастоящем висящо пред ВКС по повод инстанционен контрол на постановеното
съдебно решение на въззивната инстанция – ВОС по в.гр.д.№ 2502/2018г./, поради
което се явява второ /последващо/. Налице са следователно две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, по които претенциите
са за различни части на едно и също вземане.
В този случай, съгласно мотивите на ТР №
3/22.04.2019г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС /т.3/, производството по
последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното
решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Това е така, тъй като решението по предявеният частичен иск в
установените с него общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
СПН, така че ако първоначално предявеният частичният иск бъде уважен, съдът по
спряното производство следва да зачете формираната СПН, а ако бъде отхвърлен
като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде
прекратено като недопустимо, тъй като със СПН ще се отрече цялото спорно
материално право. В случая, с оглед
различните фази, в които се развиват производствата /производството по
настоящото дело е на фаза отговори на исковата молба, а производството по
гр.д.№ 1024/2018г. по описа на ВРС е след постановени съдебни решения на първа
и на въззивна инстанция и висящо пред ВКС – гр.д.№ 3272/2019г./, спирането на
производството не би могло да се избегне чрез съединяване на делата за общо
разглеждане.
С
оглед изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по
настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на съда с влязло в законна
сила решение /определение приключващо правния спор по гр.д. № 1024/2018г. по
описа на ВРС /в.гр.д.№ 2502/2018г. по описа на ВОС и гр.д.№ 3272/2019г. по
описа на ВКС/.
Воден от горното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. № 1264/2019г. по
описа на ВОС, 10-ти състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д.№ 1024/2018г. по описа
на ВРС /в.гр.д.№ 2502/2018г. по описа на ВОС/, на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване
на съобщението за постановяването му от страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: