№ 671
гр. Перник, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. К.а
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. К.а Гражданско дело №
20221720100352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Образувано е по искова молба на С. Й. Р. срещу Н. П. А., К. А. С., Г. А. А., Т. Г. Е.,
К. Й. С., Р. Д. Г., К. Д. П. и М. Д. П., с която се иска допускане до делба на масивна
жилищна сграда ****** и поземления имот 55871.503.296, в който същата е изградена,
находящ се в ******* за които се твърди, че са съсобствени между страните по силата на
наследствено правоприемство от С. А. Р. и Д. К. П..
Ответницата Г. А. А. , чрез адв. С. И. оспорва иска, въвеждайки твърдения, че заедно
с отв. Н. А. и К. С. владеели имота от 04.04.**** г. до настоящия момент, вкл. съвместно и с
А. А. до смъртта му на 24.01.2019 г. Бащата на ответницата А. А. участвал в построяването
на къщата, единствен заплащал данъците, докато С. Р. и отв. Т. Е. и К. С. не са живеели в
имота и не са извършвали никакви ремонтни дейности. След земетресението пред 2012 г. на
къщата бил извършен цялостен ремонт и саниране от брата на ответницата К. С. и нейната
майка Н. А..
Ответниците Н. П. А. и К. А. С., чрез адв. Б., са оспорили иска за делба с твърдения
за липса на съсобственост между страните, релевирайки възражение за придобивна давност.
Твърди се, че жилищната сграда е построена от С. Р. и С. Р.а преди 1972 г., а съпругът на Н.
А. - А. А., напуснал училище, за да участва в строежа на къщата. През 1972 г. Н. А. и А. А.
сключили брак и заживели в сградата заедно с наследодателите на страните по делото.
Твърди се, че когато общият наследодател С. Р. починал през **** г., А. А. отблъснал
владението на останалите наследници, като заявил, че къщата е негова и започнал да
упражнява владение върху нея. След смъртта на С. Р.а А. декларирал имота на свое име и
изцяло заплащал данъците за него. А. владял имота самостоятелно до смъртта си на ******
г., а след нея владението се осъществявало от наследниците му, които присъединили
владението му. Сочи се, че приживе на наследодателя си А. А., К. А. изтеглил заем за
укрепване на жилищната сграда, която била увредена поради пропадане на земния слой,
както и за поправка на покрива и саниране на същата и смяна на дограма. Къщата била
изцяло ремонтирана, укрепена и заздравена в периода от 2019 г. до 2021г., като ищцата
1
знаела за проблемите, но не се включила с труд или средства. Наследниците на Б. С.а Е.а
никога не били имали претенции спрямо имота. Сочи се също, че ищцата била отстранена от
владението на имота, което тя признавала в изпратена нот. покана от ******г.
Ответникът К. Д. П. е подал отговор на исковата молба, с който изразява съгласие да
се допусне делба на къщата, като заявява, че владее североизточния близнак, откакто е
построен.
Ответницата Р. Д. Г. в подаден отговор заявява, че е дарила на брат си К. П. и сестра
си М. П. с нот. акт от 14.12.2007 г. притежаваните от нея идеални части от имота.
Ответницата М. Д. П. е подала отговор на исковата молба, в който изразява
становище за основателност на иска.
Ответниците Т. Г. Е. и К. Й. С. не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК. В с.з.
изразяват становище за основателност на иска за делба между страните, като категорично
оспорват правоизключващите възражения на останалите съделители за изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се из-върши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на
делбения процес са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността,
страните и обектите на делбата, като установява-нето на тези правнорелевантни
обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по делото
нотариален акт за покупко-продажба на дворно място – приобретатели по който са С. А. Р. и
Д. К. П., скици, удостоверение за идентичност и СТЕ, разрешение за строеж, като същата не
е спорна между страните.
Не се спори, че С. Р. и Д. К. са придобили процесния УПИ при равни квоти – арг. чл.
30, ал. 2 ЗС, както и че след издаване на строителните книжа в имота през 1966 г. (съгласно
декларираното от страните в данъчните декларации, както и нотариално заверената
декларация – л. 176, които изявления съдът кредитира по реда на чл. 175 ГПК) е била
построена сграда 55871.503.296.1, която е станала собственост на С. Р. и Д. К. при равни
квоти – по ½ ид.ч., по силата на чл. 92 ЗС.
При служебно извършената справка в електронния портал КАИС се установява, че в
сграда 55871.503.296.1 съществуват три самостоятелни обекта – 1/ западния близнак, на два
етажа, с идентификатор 55871.503.296.1.1, 2/ СОС с идентификатор 55871.503.296.1.3,
находящ се на първия етаж от източния близнак (върху който СОС М. П. противопоставя
самостоятелни права) и 3/ СОС с идентификатор 55871.503.296.1.4, находящ се на втория
етаж от източния близнак (върху който СОС К. П. противопоставя самостоятелни права).
Съгласно заключението на СТЕ, кредитирано като компетентно и обективно, сграда
55871.503.296.1 е двуетажна – сутерен, два етажа и тавани, като могат да се обособят два
самостоятелни обекта – източен близнак (към улицата, върху който самостоятелни права
претендират съделителите М. и К. П.и, скица на л. 114 и 178) и и западен близнак (към
дъното на имота, процесният СОС идентификатор ****** – л. 163). Сградата е с обща
конструкция, дървен покрив с керемиди. Има една обща преградна стена на средата, като по
този начин се обособяват две отделни за ползване сгради, които имат и различни входове.
Поземленият имот е правно неподеляем.
От удостоверението на л. 5 се установява, че наследници по закон на С. Р. са
2
съпругата му С. Р.а и двете му деца Б. Е.а и А. А. – всички от които починали, като по този
начин след смъртта на майка си С. Р.а Б. Е.а и А. А. са притежавали по ½ ид.ч. от
наследството на С. Р.. Наследници по закон на Б. Е.а при равни квоти – арг. чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗН, са съделителите Т. Е. – преживял съпруг, както и децата й К. С. и ищцата С. Р.,
като по този начин те са придобили по 1/3 от наследството на Б. Е.а. Наследници по закон
на А. А. са съделителите Н. А. – съпруга, и децата му Г. А. и К. С., като те са придобили по
1/3 от неговото наследство.
От удостоверението за наследници на Д. П. /л. 30/ се установява, че негови
наследници по закон са трите му деца – съделителите Р. Д., К. Д. и М. Д., придобили при
равни квоти – по 1/3, притежаваните от него права и задължения. Не се спори, че Д. П. е
придобил ½ от УПИ и сградата в режим на СИО, като съпругата му е починала преди него и
притежаваната от нея ½ от тази ½ ид.ч (1/4 ид.ч.) е преминала при равни квоти между
наследниците й по закон – Д. П. (като по този начин той притежава общо 5/16 ид.ч. – 4/16
след прекратявнае на СИО и 1/16 по наследство от съпругата си) и Р. Д., К. Д. и М. Д. – по
1/16 от всеки. С нотариален акт от 14.12.2007 г. Д. П. и Р. Д. са дарили притежаваните от тях
общо 6/16 идеални части поравно на К. Д. и М. Д., като по този начин всеки от тях се
легитимира като собственик на по ¼ от УПИ, ведно с построената сграда (4/16 ид.ч., 3/16 от
които придобити по описаното дарение и 1/16 по наследство от майка им). Представен е и
договор за доброволна делба във формата на нотариален акт, сключен между М. Д. и К. П.,
по силата на който М. П. получава в дял и става изключителен собственик на СОС
55871.503.296.1.3, заедно с прилежащите мазета и идеални части от общите части на
жилищната сграда 55871.503.296.1 и поземления имот, а К. П. получава в дял и става
изключителен собственик на СОС 55871.503.296.1.4, със съответните идеални части на
жилищната сграда и ПИ.
Между страните не е спорно, че през годините общите наследодатели С. Р. и Д. К. –
придобили ПИ и изградили сградата, са разпределили помежду си ползването на същата –
С. Р. е владял западната част от сграда 55871.503.296.1 (западния близнак, процесния СОС
******), а Д. К. е владял източната част от сграда 55871.503.296.1 (източния близнак, в
който на всеки етаж са обособени самостоятелни обекти 55871.503.296.1.3 и
55871.503.296.1.4). В този смисъл, владението на общите наследодатели С. Р. и Д. К., е
установено въз основа на постигнато съгласие между тях за извършване на т.нар.
неформална делба, като съС.ието е било поддържано по този начин и неоспорвано и от
наследниците им през годините, считано от 1966 г. След като същите са взели решение за
разпределяне между си на собствеността, то установеното от този момент от тях владение на
съответната част от жилищната сграда, поставя началото на течение на срока по чл. 79 ЗС за
придобиване на съответния имот чрез давностно владение (в този смисъл за значението на
неформалната делба в отношенията между сънаследниците Решение № 549 от 30.12.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2014
г.).
Доколкото всеки от двата близнака отговаря на изискванията за самостоятелен обект,
владението върху същите, в период, надхвърлящ 10 години, е довело до придобиването им
по давност от всеки от общите наследодатели, респ. наследниците им – на С. Р. досежно
западния близнак (процесния СОС) и на Д. К. (досежно източния близнак). При тези данни
договорът за доброволна делба на източния близнак между М. П. и К. П. е произвел
действие, доколкото те изчерпват всички лица, участващи в съсобствеността на
самостоятелните обекти в източния близнак – 55871.503.296.1.3 и 55871.503.296.1.4.
При тези данни съсобственици на процесния СОС ****** са наследниците на С.
Р., а искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение наследниците на Д. К. – Р. Г.
(още повече, че същата е прехвърлила преди процеса всички притежавани от нея права),
както и М. П. и К. П., доколкото същите са изключителни собственици на други
3
самостоятелни обекти в жилищната сграда 55871.503.296.1.
При тези данни, обсъдено следва да бъде правоизключващото възражение за
придобивна давност, изтекла по отношение на процесния СОС ****** в полза на
съделителите от коляното на А. А., като наследник на С. Р., във връзка с което са събрани
следните групи гласни доказателства:
Разпитан в с.з. /л. 217/, свид. Г. Р. изяснява, че след сключването на брак със
съделителката С. Р. през ***. двамата му често посещавали процесния имот до смъртта на
баба С. – до около 1990 г., а след това са ходили по-рядко на гости. Свидетелят изяснява, че
след смъртта на родителите си (бел. С. Р. и С. Р.а ) А. А. не е ползвал целия имот, а ползвал
втория етаж, а първият етаж се е ползвал от бабата (бел. С. Р.а), докато била жива. Посочва,
че двамата със С. Р. не са разполагали с ключ от сградата – при посещение първият етаж
винаги е бил отключен, А. е бил наоколо и живущите в къщата са ги посрещали по
предварителна уговорка. Последното им общо посещение на къщата било преди няколко
години – вероятно преди земетресението през 2012 г.
Свид. Я. Н. /л. 218/ поддържа, че се е нанесла в съседство в имота през **** г. – след
смъртта на С. Р., но познава С. Р.а и А. А., който живеел там със собственото си
семейството. Свидетелката знаела, че А. има и сестра (бел.Б. Е.а), която обаче не живеела
там, а идвала за кратко на гости да види майка си (бел. С. Р.а). Споделя, че А. и сестра му Б.
са се карали. Скандалът, на който свидетелката присъствала не бил по повод имота, а
защото А. държал сестра му също да помага с грижите за майка им С. Р.а, но Б. идвала
посещавала къщата около веднъж в месеца, за кратко. На практика единствено А., съпругата
му Н. и децата им (бел. Г. А. и К. А.) полагали грижи за бабата С. Р.а, както и за къщата –
която била в окаяно съС.ие, след земетресението я укрепили, а около 2019-2020 г. направили
основен ремонт. Свидетелката поддържа, че докато А. е бил жив Б. е идвала за много кратко,
много рядко, като свидетелката не познава нейните деца, нито същите са израснали в
процесната къща (К. С. и С. Р. ). Посочва, че лично не е виждала С. Р., но от Н. чула, че от
скоро С. имала претенции към имота. Посочва, че към настоящия момент имотът се обитава
от съпругата на А. – Н., както и от детето им К. А. и неговата съпруга, а преди това там е
живяла и Г. А. – преди последната да се ожени и да заживее отделно.
Свид. П. З. – живееща на семейни начала със съделителя К. А. от около *****,
изяснява, че не е познавала Б. Е.а, но познавала едно от децата й – К. С., с когото били в
добри взаимоотношения и е идвал на гости, като с другото дете – С. Р., се запознала за пръв
път миналата година на абитуриентския бал на детето на К. С.. Свидетелката споделя, че
свекър й (А. А.) често споделял, че се гордее с къщата, която сам е изградил и дори напуснал
училище, за да помогне в построяването, тъй като семейството му не е разполагало с пари,
грижил се за нея и че той е неин собственик. В последствие къщата се превърнала и в техен
дом, поради което след смъртта на свекър й А., преди около три години свидетелката и К.
теглили заем в размер на 50000 лв., вложен в цялостен и основен ремонт на къщата (за
който финансово С. Р. не се е включвала по никакъв начин, но й изпратила нотариална
покана за заплащане на наем и предоставяне на ключ). Изяснява, че макар къщата да била в
лошо съС.ие, докато бил жив, свекър й А. не давал по къщата да се правят неща без негово
одобрение.
Свидетелката споделя, че научила, че след като починал бащата (С. Р.) на свекър й
(А.), А. и Б. са се карали, като А. й заявил, че къщата е негова и оттогава отношенията им
били влошени. Знаела, че докато все още не била семейна, в къщата живеела и сестрата на
К. – Г..
Свид. А. Х. посочва, че е приятелка с Г., а по-късно – с К. и жена му П., живее в
съседство на процесната къща и често я е посещавала – в детските си години, както и по-
късно, като в къщата са живели единствено К. и жена му П., родителите на К. (А. и Н.). По
впечатления на свидетелката и по разказ на К. единствен собственик на къщата е бил А. и
4
той се грижел основно за нея, а след смъртта му К. и съпругата му направили ремонт.
Представени са множество копия от приходни квитатнции, от които се установява, че
А. А. редовно е плащал местните данъци и такси за имота. Аналогично, от хронологията на
задълженията и плащанията по партида на С. Р. от 14.22.2022 г. – л. 164, се установяват
плащания за задължения МДТ за 5 години назад.
При тези данни съдът намира, че не е установено при условията на необходимото
пълно и главно доказване владение, осъществявано от А. А., респ. от наследниците му. В
периода, в който родителите на А. А. са били живи, обитаването му на процесния имот
съставлява търпими действия, а след тяхната смърт той се явява държател на идеалната
част на другия наследник на С. и С. Р.и – Б. Е.а, като не е доказано пълно и главно
намерението му да промени държането и да свои и нейната идеална част. По-подробно
съображенията за това са следните:
Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването
си. Ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим
имот към момента на установяването й /напр. допускане от собственика/, презумпцията на
чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да промени държането във владение, държателят
трябва да е налице промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която
открито и недвусмислено да демонстрира спрямо собственика /така Решение № 291 от
9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о., Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1162/2009 г., Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г. и
др./
Наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало
лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на
фактическата власт. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало по
отношение на процесния СОС ******, владението преминава по право към всички
наследници (в случая А. А. и Б. Е.а), независимо дали само един от тях остава да ползва
имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в
наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и
държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не
само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на
сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна изява не просто чрез
извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин,
освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат
възприети по този начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са
дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат
необходимото за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение
относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални
части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им
противопостави владението си.
В конкретния случай А. А. е бил допуснат в него от общите наследодатели С. Р. и С.
Р.а още приживе на наследодателите. Същото обаче е израз единствено на търпими
действия, извършвани със съгласието на наследодателите по силата на близките им
родствени отношения. Тези действия не представляват фактическа власт и по това трябва да
се различават от държането и от владението, поради което и не могат да служат за
основание за придобиване на владение. За периода, в който общите наследодатели са били
живи (до смъртта на С. Р.а през 1990 г.), се касае именно за търпими действия, а не владение
от страна на А. А.. Трайната съдебна практика приема, че за да промени държането във
владение, държателят трябва да демонстрира открито пред собственика промяната в
5
намерението за своене. Аналогично, същото разбиране се отнася и за търпимите действия –
лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика
настъпилата промяна – че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене
на имота. В конкретния случай липсват данни А. А. изрично и явно да е демонстрирал пред
родителите си намерение, че строи къщата за себе си, респ. че свои имота.
Трансформирането на търпимите действия във владение за себе си е следвало да бъде
изразено в изрични недвусмислени действия от страна на А. А. и демонстрирано изрично
пред собственика на имота (така т. 2 от ППВС № 6/1974 г.), което съдът не намира за
установено при условията на пълно и главно доказване.
След смъртта на общите наследодатели съсобственици при равни квоти са техните
деца А. А. и Б. Е.а. В тази хипотеза, съгласно цитираната съдебна практика и в светлината
на ТР № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС А. А. се явява държател на идеалната част на Б. Е.а.
Презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение само
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си /което в случая не е налице, доколкото към момента на
установяване на фактическата власт върху имота от А. А. приживе на наследодателите
същата съставлява търпими действия, а след смъртта им – по наследство/. Ето защо
съобразно горните разяснения, за да започне да тече придобивна давност спрямо другия
наследник на С. Р. и С. Р.а – Б. Е.а, е необходимо след смъртта на общите наследодатели
наследникът А. А. да е превърнал държането на идеалната част на Б. Е.а, във владение,
манифестирано спрямо нея, което в процесния случай не е доказано пълно и главно.
Осъществените от А. А. действия по самостоятелно ползване на имота заедно със
семейството си след смъртта на общите наследодатели, декларирането му като собствен, не
обуславят извод за манифестиране за своене, доведено до знанието на останалите
съсобственици /така Решение № 41 от 26.02.2016 г., гр. д. № 4951/2015 г. на ВКС, І ГО/.
Обитаването на къщата е проявление на признатото на всеки съсобственик право да си
служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение /чл. 31, ал. 1 ЗС/, като във връзка с
обстоятелството, че е цялата вещ е ползвана само от един от съсобствениците, между тях се
пораждат облигационни отношения съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, но те не отричат правата
на останалите сънаследници и в този смисъл не установяват явно завладяване на тези права.
Същевременно напускането на Б. Е.а на процесния имот и оставането на другото
дете на С. и С. Р.и – А. А., в същия дом заедно с новото му семейство и общите
наследодатели, с оглед ноторно съществувалите и утвърдени към релевантния момент
социални разбирания за патриархалното българско семейство (няколко поколения, които
живеят в общ фамилен дом, зачитат помежду си йерархия в отношенията и поколенията,
като след брака традиционно жените напускат фамилния дом и заживяват в домакинството
на новия си съпруг, а не обратното), не следва и не би могло да се тълкува само по себе си
като манифестиране на намерение за владение от страна на А. А. или отказ от права от
страна на Б. Е.а, а съставлява именно търпими действия в контекста на утвърдената
социална структура.
Впрочем, ако се възприеме обратното становище, същото на практика би изключило и
правата на съделителката Г. А. спрямо процесния имот, след заживяването й в напълно
отделно домакинство след сключването на брака й.
В конкретния случай всеки от свидетелите категорично установява, че през годините,
включително и след смъртта на баба С. и след като Б. се е омъжила и преместила в друго
жилище със съпруга си Т., в къщата е живяло семейството на А. А. (вкл. съпругата му Н. и
децата му Г. и К.). Всеки от свидетелите очевидци, които имат непосредствени впечатления
за целия процесен период, изяснява, че Б. е идвала периодично на гости, на посещение на
майка си, като с брат й А. имали интензивни конфликти относно грижите за тяхната майка
6
С..
Данните, събрани чрез разпита на свид. З. – снаха на А., че А. се гордеел с къщата, в
изграждането на която сам участвал като ученик, че я чувствал като своя, и др., установяват,
че ако А. е имал намерение да свои целия имот, това намерение е било обективирано спрямо
останалите живущи в същия (наследниците на самия А. А.), но не и по отношение на сестра
му Б., респ. спрямо нейните наследници. Твърденията на св. З., че научила от трети лица, че
навремето А. е казал на Б., че къщата е негова и оттогава отношенията им били влошени, са
изцяло производни, не посочват конкретен източник на информацията на свидетеля и
същевременно не кореспондират на преките доказателства – показанията на свидетеля
очевидец Н., от които логично се установява, че А. и Б. се карали основно по отношение
грижите за майка им С., което и провокирало конфликта помежду им.
Нито един от свидетелите не сочи за непосредствени впечатления Б. и А. да са
спорили по отношение на имота, за отправяна пред нея от А. заявка с претенции към целия
имот или уговорки за кого ще остане имотът, като свидетелите не споделят двамата да са
имали спорове относно собствеността.
При горните данни, не се установява при условията на необходимото пълно и главно
доказване твърденията за обръщане на държането на А. А. във владение и демонстрирането
на промяната в намерението именно спрямо другите сънаследници – Б. Е.а, респ. нейните
правоприемници. Липсата на такова доказване е решаващо за изхода на спора, като при
прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест съдът приема
недоказания факт за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Предвид установените по делото правно релевантни факти съдът намира, че между
съделителите Н. П. А., К. А. С., Г. А. А., Т. Г. Е. и К. Й. С., е възникнало и към настоящия
момент съществува съС.ие на съсобственост по отношение на процесния имот. Съобразно
горните констатации, доколкото С. Р. е бил изключителен собственик на процесния
самостоятелен обект, неговите наследници Б. Е.а и А. А. и по закон имат по ½ от същия. По
арг .чл. 5, ал. 1 и чл. 9 ЗН съделителите Т. Е. – преживял съпруг, както и децата й К. С. и
ищцата С. Р. са придобили по 1/3 от наследството на Б. Е.а, т.е. всеки е придобил по 1/6 от
процесния СОС. Аналогично, наследниците по закон на А. А. – съделителите Н. А. –
съпруга, и децата му Г. А. и К. С., също са придобили по 1/3 от неговото наследство, или по
1/6 от процесния СОС.
Искът за делба на поземления имот между всички съделители следва да бъде
отхвърлен, доколкото различни самостоятелни обекти в жилищната сграда се притежават от
различни групи лица и всички собственици притежават съответни части и от дворното
място. В този смисъл, земята е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС в случаите, когато
отделни обекти в една сграда (в случая 55871.503.296.1) са собственост на различни лица и
УПИ 55871.503.296 е бил предназначен за строежа на тази сграда. Теренът е загубил
самостоятелния си характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградата. Съгласно
данните на СТЕ, невъзможно е и разделянето на дворното място на толкова УПИ, колкото
са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за
лице и повърхност за всеки новообразуван УПИ, отС.ия на съществуващото застрояване,
достъп до улици и т.н., с което са изпълнени и служебните задължения на съда по чл. 19
ЗУТ в тази хипотеза в настоящата фаза на делбеното производство, съобразно съдебната
практика.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне съдебна
делба между посочените страни и квоти с предмет западния близнак с идентификатор
******, ведно със съответните му прилежащи части.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба между С. Й. Р., ЕГН
**********, Н. П. А., ЕГН **********, К. А. С., ЕГН **********, Г. А. А., ЕГН
**********, Т. Г. Е., ЕГН **********, К. Й. С., ЕГН **********, на съсобствения им
недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в област ******** ******* ет. 1, тип: Жилище, апартамент,
брой етажи: 2, с посочена площ в документа на всеки етаж: 45,5; 45,5 кв.м., съставляващ
западната част-близнак от жилищна сграда с идентификатор 55871.503.296.1, при съседни
самостоятелни обекти: на първия етаж 55871.503.296.1.3, на втория етаж 55871.503.296.1.4,
заедно с прилежащите мазе под обекта с площ 18 кв.м. и таван над обекта, както и
съответните части от правото на строеж на сграда 55871.503.296.1, построена в поземлен
имот с идентификатор 55871.503.296, при следните КВОТИ:
1/6 /една шеста/ ид. част за С. Й. Р.
1/6 /една шеста/ ид. част за Н. П. А.
1/6 /една шеста/ ид. част за К. А. С.
1/6 /една шеста/ ид. част за Г. А. А.
1/6 /една шеста/ ид. част за Т. Г. Е. и
1/6 /една шеста/ ид. част за К. Й. С.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба на имот с идентификатор ****** по
отношение на Р. Д. Г., ЕГН **********, К. Д. П., ЕГН ********** и М. Д. П., ЕГН
**********.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба между С. Й. Р., ЕГН **********, Н. П. А., ЕГН
**********, К. А. С., ЕГН **********, Г. А. А., ЕГН **********, Т. Г. Е., ЕГН **********,
К. Й. С., ЕГН **********, Р. Д. Г., ЕГН **********, К. Д. П., ЕГН ********** и М. Д. П.,
ЕГН ********** на поземлен имот с идентификатор 55871.503.296, съгласно КККР,
одобрени със Заповед № № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в ******* вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 m), площ 368 кв. м, стар номер 6181, квартал 17, парцел II, при граници и
съседи на ПИ 55871.503.295, 55871.503.300, 55871.503.289, 55871.503.297, 55871.503.292.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8