Решение по дело №629/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Дега” ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 92/12.02.2024г., постановено по АНД №2727/2023г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/1000-4597/НП/26.05.2023г., издадено от заместник - директора на ТД Митница - Бургас, в частта с която, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е отнета в полза на държавата стоката - предмет на нарушението, представляваща 11 989,6 литра дизелово гориво и 1 104, 5 литра бензин А95Н, с общ размер на дължимия акциз от 8 529,48 лв., както и в частта с която, на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, вр. чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, жалбоподателят е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец в обект - бензиностанция и е прекратено производството в частта, с която на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 17 058,96 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е неправилно, поради наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно са установени както количеството акцизна стока, така и размер на дължимия акциз за същата. Счита, че при постановяване на оспореното решение не са обсъдени приетите по делото доказателства и така е допуснато съществено процесуално нарушение. Подробно излага теза, че разликата в обемите на констатираните горива се дължи на това, че същите са отчетени при реални температури, не са приравнени на обем при температура 15 градуса, както и че не са отчетени грешките в точността на измервателните уреди на доставчика и нивомерната измервателна система на съответния резервоар. Пледира за отмяна на оспорения съдебен акт, както и отменя на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, представя доказателства, претендира присъждане на разноски.

В нарочен писмен отговор по касационната жалба ответникът – Директор А. М., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, а НП като постановено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалните норми. Сочи доводи за неоснователност на жалбата и по отношение на прекратителната част на оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата, пледира за нейното отхвърляне и за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдил Наказателно постановление № BG2022/1000-4597/НП/26.05.2023г., издадено от заместник - директора на ТД Митница - Бургас, в частта с която, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е отнета в полза на държавата стоката - предмет на нарушението, представляваща 11 989,6 литра дизелово гориво и 1 104, 5 литра бензин А95Н, с общ размер на дължимия акциз от 8 529,48 лв., както и в частта с която, на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, вр. чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, жалбоподателят е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец в обект - бензиностанция и е прекратил производството в частта, с която на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 17 058,96 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 79б, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 4 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в 14-дневния срок от връчване на НП е заплатил имуществената санкция (какъвто е настоящия случай), производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г от ЗАНН. По същество е разгледал НП в останала му част като е намерил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а НП e издадено от компетентен орган.

Въззивният съд е приел, че от установената фактическа обстановка, подкрепена от множеството събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява, че действително в стопанисвания от жалбоподателя „Дега“ ЕООД търговски обект - бензиностанция, същият държи акцизни стоки без да има надлежен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В случая нивомерната система е показала наличие в Резервоар № 2 от 5 786 л. дизел, а в Резервоар №1 - 6 867 л. бензин А-95Н. При извършено замерване на място обаче се установило, че в Резервоар № 2 има физически 17 775.6 л. дизел, а в Резервоар № 1 има 7 971.5 л. бензин А-95Н, т.е. установена била разлика от 1 104.5 л. бензин А-95Н и разлика от 11 989.6 л. дизел, за които жалбоподателят нямал документи и е осъществил състава на нарушението по чл.126, ал. 1 от ЗАДС. С оглед на това, съдът е приел, че законосъобразно и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, АНО е отнел в полза на държавата предмет на нарушението - 1 104.5 литра бензин А-95Н и 11 989.6 литра дизел, като е посочено, че наказващият орган няма право на преценка - дали и колко литра да отнеме, защото законът го задължава с императивна правна норма, когато установи съответното нарушение да се намеси и да отнеме в полза на държавата акцизните стоки, независимо от това чия собственост са били те. Изложени са мотиви и относно правилността на НП в частта му, с която жалбоподателят е бил лишен и от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец във въпросната бензиностанция.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна е установено, че на 01.09.2022 г. държавни служители от Н., Държавна агенция „Национална сигурност”, Български институт по метрология и А. М., извършили проверка на търговски обект - бензиностанция „Дега“ № 33, находяща се в [населено място], [жк], [улица], срещу №37, стопанисвана от жалбоподателя „Дега“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта е налично устройство - миникомпютър с монитор, който не е включен в състава на блок-схемата. Н. устройството имало инсталирана програма „GSING“, която визуализирала продажби - нефискализирани (изтрити) и фискализирани, както и нивата на Резервоар № 2 - дизел и Резервоар № 1 - 1 бензин: действителни 17 790.5 литра дизел и 7 962.4 литра бензин А-95Н, и недействителни 5786 литра дизел и 6867 литра бензин А-95Н, т.е. установена е разлика от 1104.50 литра за бензин А-95Н, а за дизела от 11 989.60 литра. За установените разлики в горивата липсват документи, доказващи плащането на акциза. Бензиностанция и прилежащите към нея 3 броя вкопани резервоари, 3 броя колонки за зареждане с дизелово гориво, бензин А-95Н и LPG газ били запечатани от служители на НАП. Н. 28.09.2022 г. от Резервоар № 2 било иззето дизелово гориво от 11 989.6 литра, а на 29.09.2022 г. от Резервоар № 1 бил иззет бензин А-95Н от 1104.50 литра.

При такавъзприетите факти касационният състав намира, че постановеното решение е неправилно.

По отношение на наложената имуществена санкция:

Въззивният съд е приел, че подадената пред него жалба против НП е недопустима в частта относно наложената и заплатена от жалбоподателя имуществена санкция, като не се спори по делото, че същата е заплатена от страна на „Дега” ЕООД в деня на връчване на НП в пълен размер. Съдът е намерил за неоснователни направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения относно прилагането на разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН.

Според цитираната норма, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Алинея 2 от същата разпоредба гласи, че в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай въззивният съд правилно е издирил цитираната норма, но неправилно е подвел ирелевантни за съдебния спор факти под действието й. Причината за това е следната:

Не се спори между страните, че по отношение на касатора са били проведени две отделни производства.

Първото по ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за допуснато нарушение на материалноправната разпоредба на чл.126, ал.1 ЗАДС, и второто по налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.124б ЗАДС, вр. чл.22 ЗАНН. Касае се за две отделни, провеждани по различен процесуален ред, санкционни в широк смисъл производства, административнонаказателната отговорност по които бива реализирана от различен административен орган. В този случай съдебният състав счита, че процесуалните действия осъществени в едното производство следва да се отграничават от тези реализирани в другото, като е недопустимо с оглед обезпечаване правото на пълна и адекватна защита по всяко от двете производства, процесуални действия реализирани в едното производство да бъдат ценени в тежест и ущърб на нарушителя в другото. Обратното би нарушило принципа на неутралитрет при реализиране правото му на защита, задължаващ наказващите органи и съдилищата да установяват обективната истина, като събират всички относими към случая доказателства – както оневиняващите, така и обвинителните такива.

В конкретния случай, от доказателствата по делото и по-конкретно от тези на л. 370-372 по делото, (представляващи Заповед за налагане на ПАМ и Заповед за отмяна изпълнението на ПАМ, както и платежни нареждания за извършено плащане на „обезпечение“ в размера на пълната имуществена санкция по НП BG2022/1000-4597, съпроводително писмо, указващо, че плащането е по Заповед за налагане на ПАМ № 32-202994/31.05.2023г.), се установява, че извършеното плащане е в пълния размер на имуществената санкция по спорното НП, извършено е във връзка с административното производство по предварителното изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 32-202994/31.05.2023г. и е извършено изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.124б, ал.5 ЗАДС.

За разлика от такаизвършеното плащане с цел преустановяване предварителното изпълнение на ПАМ, това, предвидено в разпоредбата на чл.79б, ал.1 ЗАНН изисква заплащане на 80 на сто от размера на наложената имуществена санкция и разбира се изрично или поне конклудентно действие от страна на нарушителя, че не желае да обжалва НП в тази му част.

По преписката, касаеща реализираното административно наказателно производство липсва подобно плащане, адресирано до АНО. Констатираното такова от страна на въззивната инстанция не е адресирано до зам. Директорът на ТД Митница Бургас, явяващ се АНО по оспореното НП, а до Директорът на ТД Митница Бургас по повод наложената ПАМ, (видно от съпроводителното писмо на стр. 270 от делото пред БРС) и не е на стойност 80 на сто от размера на имуществената санкция, а в пълния й размер. Нещо повече, видно от депозираната в срок жалба против процесното НП, в същата изрично се сочи, че се жали цялото наказателно постановление и липсва дори конклудентно волеизявление за отказ от обжалване в частта по наложената имуществена санкция.

Като е приел обратното и е прекратил производството по оспорване на НП в тази й част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, допускайки съществено процесуално нарушение, което е преградило правото на защита на жалбоподателя и се явява достатъчно основание за пълна отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане по съществото на целия спор, тъй като наложената санкция следва да бъде преценена от гледна точка на нейната законосъобразност по вид и размер, и комплексно с останалите наложени адм. наказания.

По отношение на отнемането в полза на държавата:

Настоящият касационен състав намира за неоснователни направените възражения относно начина на мерене на наличното гориво и дали е следвало същото да бъде приравнено на гориво при измерване на температура 15 градуса. По делото безспорно е установено, че в търговския обект е било налично устройство, което визуализира показанията на резервоарите в различни стойности, като едните стойности са съгласно отчет на нивомера, а вторите стойности са реално наличните и надвишаващи обемите на нивомерите. Това се потвърждава от сервизен техник на електронната система за фискална памет (ЕСФП), който заявява, че по време на проверката е установена разлика между реалните показания и показанията на ЕФСП, като при последващ оглед било открито устройство, през което преминават кабелите на нивомерната система и бензиноколонките на ЕСФП. Безспорно е установено, че касаторът е използвал софтуер, който позволява да се манипулират продажбите по неустановен ред и е визуализирал действителните наличности горива, които не съответстват на нивомерната система, както и липсата на документи за доставки. Този факт е достатъчен да докаже противоправното поведение на касатора, при което пред АНО стои единствената възможност да отнеме в полза на държавата наличните количества горива над тези които е следвало да са налични спрямо разпечатката на нивомерната система. Приемането на обратните твърдения на касатора би довело до черпене на права от собствено противоправно поведение, което е недопустимо.

По отношение на лишаването от право да упражнява търговска дейност:

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е бил лишен и от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец във въпросната бензиностанция. Този размер на наказанието е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

В конкретния случай от страна на АНО не е била приложена разпоредбата на чл. 124а, ал. 4 от ЗАДС, както е приела това въззивната инстанция. Напротив, видно от диспозитива на спорното НП с т.3 от същия нарушителят е лишен от право да упражнява търговска дейност в проверения обект, а със следващия абзац е уведомен, че изпълнението на тази част от наказанието се прекратява по реда на чл.124а, ал.4 ЗАДС, но не е разпоредил подобно прекратяване.

Като е приел, че АНО е прекратил изпълнението на лишаването от право да упражнява търговска дейност в обекта, доколкото имуществената санкция е била заплатена изцяло от жалбоподателя и същият е направил искане за отмяната й, БРС е достигнал до неправилен правен извод, който е в противоречие с фактическите установявания по делото. Подобно искане в административнонаказателното производство не е обективирано.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция констатира пороци, водещи до незаконосъобразност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждането му изцяло, вкл. в прекратената негова част по съществото на спорния предмет от друг състав на БРС, при съблюдаване на указанията, посочени в настоящия съдебен акт.

Касаторът претендира присъждане на разноски, по които предвид изхода на спора въззивната инстанция следва да се произнесе при повторното разглеждане на делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХIX-ти състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 92 от 12.02.2024г., постановено по АНД № 2727/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане по съществото на целия правен спор от друг състав на Районен съд Бургас при съблюдаване на мотивите изложени в настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.