РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Велико Търново, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и
осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 224 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от *** И.З. ***, като пълномощник на „Омега агро инвест“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20, срещу Решение на Министерски съвет на Република
България № 211/ 07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост. Решението се оспорва само в частите му досежно определения размер
на парично обезщетение за следните имоти и части от имоти: 1. поземлен имот с
идентификатор 55052.72.7 по КККР за землището на гр. Павликени; 2. поземлен
имот с идентификатор 24685.120.7 по КККР за землището на с. Дъскот, общ. Павликени;
3. поземлен имот с идентификатор 51740.33.25 по КККР за землището на с. Никюп,
общ. Велико Търново; 4. поземлен имот с идентификатор 51740.33.46 по КККР за
землището на с. Никюп, общ. Велико Търново; 5. поземлен имот с идентификатор
55508.110.1 по КККР за землището на с. Паскалевец, общ. Павликени; 6. поземлен
имот с идентификатор 55508.133.13 по КККР за землището на с. Паскалевец, общ.
Павликени; 7. поземлен имот с идентификатор 55508.116.11 по КККР за землището
на с. Паскалевец, общ. Павликени. Оспорващото дружество счита, че
решението на МС на РБ, в посочените му части е незаконосъобразно поради
противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че размерът на
определените парични обезщетения за изброените имоти е значително по-нисък от
действително дължимия и не отговаря на пазарните стойности, като от съда се
иска решението на Министерски съвет на РБ да бъде изменено в тези му части, с
определяне на справедливи равностойни за съответните имоти парични обезщетения.
В съдебно
заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не се представлява. В
писмена молба, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и допълнително развити такива в молбата, като се
позовава на благоприятен за него вариант на назначената по делото оценъчна експертиза.
Претендира присъждане на разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– Министерски съвет на Република България, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което изпраща
административната преписка и в отделно депозирано становище, чрез пълномощника
си по делото държавен експерт А.Г., заявява че оспорва жалбата, като
неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на
решението по чл. 34а от ЗДС, както и съответствие на същото, в оспорената му
част, с материалноправните разпоредби на закона. Счита, че при издаването му са
спазени разписаните в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС,
административнопроизводствени правила и изисквания към формата и съдържанието
на оспорения акт. По същество изтъква, че определеният размер на паричното
обезщетение за процесните отчуждени имоти и части от имоти, е основан на
надлежно изготвен оценителски доклад на независима експертиза, назначена в
административното производство, при съобразяване разпоредбите на чл. 32 от ЗДС.
В тази връзка се позовава на вариант 1 на изготвената оценъчна експертиза по
делото. По отношение вариант 2 на същата експертиза заявява, че то не е съобразило
периода, сделките през който следва да формират определянето на пазарните цени
и който е императивно определен в §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, при което го намира
за неотносимо. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата на „Омега агро
инвест“ ЕООД, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, като инвеститор на обекта, чрез
пълномощника си ст. ***М.Д., оспорва жалбата като неоснователна. В хода на
устните състезания развива доводи за липсата на пороци, обуславящи отмяна на
оспорения акт, аналогични на тези, изложени от
ответника и цитирани по-горе. Счита, че жалбата следва да бъде
отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждени, в размер определен по
реда на Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заинтересованата
страна министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба
входирана на 06.06.2022 г. в деловодството на АСВТ, чрез пълномощника си гл. ***Сл.В.,
заявява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
решението на Министерски съвет на Република България, в оспорените му части. Излага съображения в тази насока, като моли
жалбата да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено на 08.06.2022 г. писмено
становище, чрез пълномощник ***Радка Славчева, заявава че оспорва жалбата на
„Омега агро инвест“ ЕООД и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна. Счита, че обжалваният акт е валиден, правилен и законосъобразен,
поради което не са налице основания същият да бъде отменен или изменен. Не
претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/
07.04.2022 г., с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1
от ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за
изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км 190+771.67 по техническия проект от 2020 г.
до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426.75 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път I-5). Както се
отбеляза, същото се оспорва само в частите му относно определения размер на
парично обезщетение за 7 отчуждени имоти и части от имоти, като съгласно
приложение към т. 1 от решението, от оспорващото дружеството се отчуждават
следните части от имоти: 1. в землище на гр. Павликени –1/6 от земеделска
територия 5,109 дка, от имот с идентификатор 55052.72.7, представляващ „нива“ с
обща площ от 15,480 дка, общо парично обезщетение от 6 670,00 лв., за
жалбоподателя – 1 111,67 лева; 2. в землище на с. Дъскот, общ. Павликени –
6/27 от земеделска територия 4,638 дка, от имот с идентификатор 24685.120.7,
представляващ „нива“ с обща площ от 8,271 дка, общо парично обезщетение от
6 030,00 лв., за жалбоподателя – 1340,00 лв.; 3. в землище на с. Никюп,
общ. Велико Търново –земеделска територия 0,048 дка, от имот с идентификатор
51740.33.25, представляващ „нива“ с обща площ от 2,999 дка, за сумата от 65,00
лева; 4. в землище на с. Никюп, общ. Велико Търново –земеделска територия 0,371
дка, от имот с идентификатор 51740.33.46, представляващ „нива“ с обща площ от
8,449 дка, за сумата от 506,00 лева; 5. в землище на с. Паскалевец, общ.
Павликени –земеделска територия 1,231 дка, от имот с идентификатор 55508.110.1,
представляващ „ливада“ с обща площ от 2,859 дка, за сумата от 1 518,00 лева; 6.
в землище на с. Паскалевец, общ. Павликени –земеделска територия 2,301 дка, от
имот с идентификатор 55508.133.13, представляващ „нива“ с обща площ от 4,031
дка, за сумата от 2 837,00 лева; 7. в землище на с. Паскалевец, общ. Павликени
–земеделска територия 4,698 дка, от имот с идентификатор 55508.116.11,
представляващ „нива“ с обща площ от 5,783 дка, за сумата от 5 792,00 лева.
Общ размер на определените с решението на МС обезщетения за изброените имоти –
13 169,67 лева.
С Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерски съвет, републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня –
Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с
национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък /разположен
в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ.
Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан
Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш/, със Заповед №
РД-02-15-20/ 08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване
изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованата страна
Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ
и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за
държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“. Към искането са приложени
коментираните по-горе документи /решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП/, а
също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по
вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация
за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ,
оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.
По възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е
възложена от АПИ на „Сървей груп“ ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с
договор между тези страни, от 20.11.2019 година. След допълнително извършени
уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/
29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и
министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад
до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и
административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните
документи.
Въз основа на предложението,
Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/
07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания
по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в
приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от
решението, от „Омега агро инвест“ ЕООД са отчуждени изброените по-горе части от
имоти, срещу парични обезщетения в посочените размери.
Съгласно представените от
заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило
уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област
Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени
и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване
имоти. От АПИ са представени доказателства, че уведомяването на
оспорващото дружество за решението на МС на РБ, във всички оспорени части, е
извършено на 28.04.2022 г. /известие за доставяне на л. 101 от делото/ Жалбата
на „Омега агро инвест“ ЕООД е подадена по куриерска служба, на дата 11.05.2022
г. /л. 93/. За доказване на активната си легитимация, жалбоподателят е
представил 10 броя нотариални актове за покупко-продажба и дарение, приложени
към жалбата.
Ответникът е приложил административната
преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка
/оценителски доклад/ за обезщетение на отчуждените имоти. В хода на делото с
придружителни писма вх. № 2708/ 27.05.2022 г. и вх. № 3054/ 06.06.2022 г.,
заинтересованите страни АПИ – гр. София и министърът на регионалното развитие и
благоустройството, за представили доказателства, касаещи провеждането на
административната процедура и връчването на оспореното решение на
жалбоподателя. В хода на съдебното производство е назначена и
съдебно-оценителска експертиза от ***П.Г., която е дала заключение в различни
варианти, съобразно поставените от съда задачи. Заключението е изслушано в
съдебно заседание, при възражения по същество по някои от вариантите, направени
от ответника и от заинтересованата страна АПИ – гр. София. Същото е прието от
съда и се цени заедно с останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена лице - собственик на
отчуждени части от имоти към датата на издаването на оспорения акт и поради
това легитимиран да го оспори на основание чл. 147, ал.1 от АПК, вкл. относно
размера на определените обезщетения. Оспорването е извършено в срока по чл. 38,
ал. 1 от ЗДС, пред компетентния съд по местонахождението на имотите и от външна
страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Изложените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на оспорването за разглеждане
по същество.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1
от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени
за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския
съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект,
определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни
обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.
Както се посочи, с Решение № 250 /25.04.2013 г. на Министерския съвет
републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня – Варна“, част от
който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от
ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален
обект, то компетентен да издаде процесното решение е Министерският съвет. По
тези съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
правоимащ орган, в границите на неговата материалноправна компетентност,
съгласно регламентираното в Закона за Държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от
закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, техните вид, местонахождение и размери, стойността
на дължимите обезщетения и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
При издаване на обжалваното решение не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани
в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението на материалния
закон при издаването на акта, в оспорените му части.
Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл. 32, а. 2 от ЗДС. В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на
понятието „равностойно парично обезщетение“ – цената на отчуждавания имот или
част от имот, определена по реда на този закон. Или, парично обезщетение е
дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и се формира от
оценката на този имот. В § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е дадено и легално определение
на понятието „пазарни цени“ – това са „осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“.
Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици,
като същите бъдат възмездени парично с цена възможно най-близка до цената,
която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при
отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой
105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат
използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива
които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите
имоти.
На последно място, приложим в
разглеждания случай е и § 1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, във връзка с
изискването на чл. 32, ал. 2 от същия закон, който определя, че „имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които са разположени в едно
и също землище в земеделските територии.
Видно от заключението на изготвената в
хода на административното производство експертна оценка от лицензиран оценител,
въз основа на което е определено обезщетението в оспореното решение, оценителят
правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни
характеристики в землищата на посочените по-горе селища /гр. Павликени, с.
Дъскот, с. Никюп и с. Паскалевец/, е приложил сравнителния /пазарен/ метод при
определянето на равностойни парични обезщетения. Оценката за имотите в тези
землища е изготвена по реда чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. с § 1а от ЗДС, при
използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по вписванията съгласно
задълженията й по чл. 32, ал. 4 от ЗДС. Според приложения по делото оценителски
доклад, равностойните парични обезщетения за процесните имоти са определени на
база сделки със земеделски земи в землищата на гр. Павликени /2 сделки/, с.
Дъскот /3 сделки/, с. Никюп /8 сделки/ и с. Паскалевец /2 сделки/, които сделки
са извършени в период една година назад от датата на възлагането на оценката
/от 11.03.2020 г. до 11.03.2021 г./ и отговарят на изискванията на § 1а, т. 1 и
т. 2 от ДР на ЗДС. Установените осреднени цени по землища са както следва:
1 305,55 лв. за декар - за гр. Павликени; 1300,14 лв. за декар - за с.
Дъскот; 1 364,28 лв. за декар - за с. Никюп и 1 232,91 лв. за декар -
за с. Паскалевец. Съобразно така изготвената оценка, в решението на МС в
оспорените му части за отчуждаване на части от имоти, са определени изброените
по-горе в решението парични обезщетения.
Във връзка с оспорването на размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта:
Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС въз основа на пазарни цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, при
съобразяване с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС; Вариант 2 – въз
основа на пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост
до отчуждавания, при съобразяване с разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, § 1а,
т. 2 и т.4 от ДР на ЗДС, но при вземане предвид сделки, сключени в рамките на
12 месеца преди 07.04.2022 г. - датата на постановяване на обжалваното решение
на МС, т.е. съобразно актуалните пазарни цени към датата на издаване на
оспорения акт. По вариант 1 ***е установило пазарни цени близки до, а в някои
случаи и по-ниски от тези, определени в обжалваното решение, като е изчислило
общ размер на дължимите обезщетения за процесните имоти 12 805 лв., при
определен такъв от ответника 13 169,67 лева.
Във вариант 2, при използвани данни от
извършени сделки в периода 07.04.2021 г. – 07.04.2022 г., в съответствие с
изискванията на § 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, ***е взело предвид сделки със
земеделски земи: в землището на гр. Павликени - 2 сделки, в землището на с.
Дъскот - 6 сделки, в землището на с. Никюп - 7 сделки и в землището на с.
Паскалевец - 2 сделки. По този начин е установило осреднени цени от аналози, по
землища, съответно: 2 200,21 лв. за декар - за гр. Павликени; 1877,27 лв. за
декар - за с. Дъскот; 1 650,23 лв. за декар - за с. Никюп и 1 757,50
лв. за декар - за с. Паскалевец. Съобразно това са определени размери на
обезщетенията за процесните засегнати части от имоти, както следва: 1. за 1/6
от земеделска територия 5,109 дка, от имот с идентификатор 55052.72.7 в землище
на гр. Павликени – „нива“ с обща площ от 15,480 дка, общо парично обезщетение
от 11 240,89 лв., за жалбоподателя – 1 873,48 лева; 2. за 6/27 от
земеделска територия 4,638 дка, от имот с идентификатор 24685.120.7 в землище
на с. Дъскот, общ. Павликени - „нива“ с обща площ от 8,271 дка, общо парично
обезщетение от 8 706,77 лв., за жалбоподателя – 1934,84 лв.; 3. за земеделска
територия 0,048 дка, от имот с идентификатор 51740.33.25 в землище на с. Никюп,
общ. Велико Търново - „нива“ с обща площ от 2,999 дка - 79,21 лева; 4. за
земеделска територия 0,371 дка, от имот с идентификатор 51740.33.46 в землище
на с. Никюп, общ. Велико Търново - „нива“ с обща площ от 8,449 дка - 612,24
лева; 5. за земеделска територия 1,231 дка, от имот с идентификатор 55508.110.1
в землище на с. Паскалевец, общ. Павликени - „ливада“ с обща площ от 2,859 дка
– 2 055,31 лева; 6. за земеделска територия 2,301 дка, от имот с идентификатор
55508.133.13 в землище на с. Паскалевец, общ. Павликени - „нива“ с обща площ от
4,031 дка – 4 044,01 лева; 7. за земеделска територия 4,698 дка, от имот с
идентификатор 55508.116.11 в землище на с. Паскалевец, общ. Павликени - „нива“
с обща площ от 5,783 дка – 7 843,90 лева. Общ размер на определените с този
вариант на заключението обезщетения за изброените имоти – 18 443,00 лева.
При така посочените варианти на
заключението на оценъчната експертиза, съдът намира, че при определяне на
обезщетението административният орган не е допуснал нарушения, като е взел
предвид всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни
аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имоти на
жалбоподателя, съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Тоест оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при съобразяване
на относимите пазарни аналози се потвърждава от доказателствата по делото.
Същевременно съдът не може да игнорира
обстоятелството, че в болшинството си пазарните аналози, използвани при
изготвяне на оценката на отчуждаваните имоти в изброените по-горе землища, са
сделки, сключени повече от година и половина преди издаването на решението на
ответника /основно през лятото и есента на 2020 година/. Общоизвестно е
обстоятелството за наличието на значителни инфлационни процеси в страната и
повишаване на цените на земеделските земи през този период. В тази връзка от ***при
изготвянето на вариант 2 от експертизата, са използвани писмени доказателства
/приложени към заключението/, за сключени след 11.03.2021 г., сделки с ниви в
процесните землища, между лица, поне едното от които има търговско качество,
като е видно, че цените по въпросните сделки са значително по-високи от тези в
нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на административното
производство.
При тези факти съдът счита, че е налице
хипотеза аналогична на разгледаната от Европейския съд по правата на човека, по
делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/ 2012 г. и № 25054/ 2015
година. В постановеното Решение от 14.05.2020 г. по посоченото дело на ЕСПЧ
изрично е отбелязано, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз
основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е
загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите е посочено, че условията за обезщетение
съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката
дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали
тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без
плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява
непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение,
който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. С тези
мотиви ЕСПЧ приема наличието на допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от
КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
В случая от материалите по делото се
установява противоречие на законовите изисквания относно определянето на
равностойно обезщетение, с чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, като съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, следва да бъде отдадено
предимство на нормите на международния договор пред тези на вътрешното
законодателство. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. /ДВ, бр.
66 от 1992 г./ и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., а
съгласно Решение № 8/ 15.11.2019 г. на Конституционния съд по к.д. № 4/ 2019
г., е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство
пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва
националните съдилища и органите на публичната власт. Следователно за настоящия
състав възниква задължението за приложение на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, и спазване на посочените от ЕСПЧ принципи за
равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на собственост. При
това положение и с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва
да се приеме, че определянето пазарната стойност на съответния имот следва да се
извършва максимално близо до момента на отчуждаването му, като съобразно датата
на обжалваното решение, в случая периодът на изследваните сделки следва да е от
07.04.2021 г. до 07.04.2022 година. При определянето на обезщетението следва да
се съобразяват правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. с § 1а, т. 2 от ЗДС, но
със забележка, че при актуалната икономическа ситуация в България, определения
с посочената разпоредба 12-месечен период преди датата на възлагането на
оценката, практически не позволява адекватно определяне на пазарна цена и
равностойно парично обезщетение. Също така „подобни характеристики" следва
да се тълкува в съответствие с целта на закона и при съобразяване на
разпоредбата § 1, т. 4 от ДР на ЗДС, без да се стига до абсолютизирането му с
аргумента, че имотите по чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да са с напълно идентични
характеристики. На последно място, при действащата нормативна уредба и липса на
сделки с участие на търговец, не съществува пречка дължимото обезщетение да
бъде определено въз основа на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти,
сключени между физически лица. Аргумент за това са както възможността физическо
лице да осъществява дейност като земеделски производител и използването на
земеделските земи по стопански начин от него, така и установяващият се от
практиката факт, че дори при сделки мжду физически лица, документираната цена
при продажби е по-близка до действителната такава от оценката, извършена по
реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.
По тези съображения настоящият състав
възприема оценката съгласно вариант 2.2./5.2 от заключение с вх. № 3462/
24.06.2022 г. на ***П.Г. – изготвено въз основа на посочените по-горе брой
сделки за всяко от процесните землища, сключени между физически и юридически
лица или между юридически лица през периода 07.04.2021 г.- 07.04.2022 г.
/фактически до 14.01.2022 година/. Този вариант съдът изцяло кредитира като
обективен и компетентно изготвен, отговорящ на целите на закона, поради което приема,
че стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваните части от
имоте е посочените по-горе в решението размери или общо 18 443,00 за седемте
засегнати имота, в които оспорващото дружество е собственик.
Предвид изложеното решението на МС в
оспорените му части е незаконосъобразно, тъй като определените с него
обезщетения за процесните имоти на „Омега агро инвест“ ЕООД е неравностойно по
смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като
за отчуждените части от ПИ с идентификатор 55052.72.7 в землището на гр.
Павликени, ПИ с идентификатор 24685.120.7 в землището на с. Дъскот, ПИ с
идентификатори 51740.33.25 и 51740.33.46 по КККР в землището на с. Никюп и ПИ с
идентификатори 55508.110.1, 55508.133.13, и 55508.116.11 в землището на с.
Паскалевец, се увеличи размера на определените обезщетения.
При този изход на спора неоснователни са
претенциите за присъждане на разноски, заявени от ответника и заинтересованите
страни АПИ – гр. София и МРРБ. Основателно се явява искането на оспорващото
дружество за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен
списък с разноските и наличието на доказателства за действителното им заплащане
– два броя платежни нареждания и Договор за правна помощ № 20176 от 11.05.2022 г.
/л. 6 от делото/. Неоснователно се явява възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Видно от посочения
договор за правна помощ, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на 500 лв., т.е. съответстващ на минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-нисък от
минемума, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от същата наредба, дори да се
приеме, че възнаграждението е определяемо съобразно материален интерес. Или на
оспорващото дружество следва да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство в размер общо на 1 650,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена
държавна такса за разглеждане на делото, 1 100,00 лв. – депозит за вещо
лице и 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Изменя по жалба на „Омега
агро инвест“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Александър Стамболийски“ № 20, Решение на Министерски съвет на Република
България № 211/ 07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“,
участък от от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км 190+771.67 по техническия проект от 2020 г.
до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426.75 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път I-5), в частите му:
1. касаеща
определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на 1/6 от
земеделска територия 5,109 дка - част от поземлен имот с идентификатор
55052.72.7 в землището на гр. Павликени с обща площ от 15,480 дка, за която е
определено общо парично обезщетение от 6 670,00 лв., от които за
жалбоподателя – 1 111,67 лв., като увеличава
размера на паричното обезщетение на „Омега
агро инвест“ ЕООД на 1 873,48 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и три лева
и четиридесет и осем стотинки/;
2.
касаеща определянето на размера на паричното
обезщетение за отчуждаването на 6/27 от земеделска територия 4,638 дка -
част от поземлен имот с идентификатор 24685.120.7 в землището на с. Дъскот,
общ. Павликени с обща площ от 8,271 дка, за която е определено общо парично
обезщетение от 6 030,00 лв., от които за жалбоподателя – 1 340,00 лв.,
като увеличава размера на паричното
обезщетение на „Омега агро инвест“
ЕООД на 1 934,84 лв. /хиляда деветстотин тридесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/;
3. касаеща определянето на размера на паричното
обезщетение за отчуждаването на земеделска територия от 0,048 дка - част от
поземлен имот с идентификатор 51740.33.25 в землището на с. Никюп, общ. Велико
Търново с обща площ от 2,999 дка, за която е определено парично обезщетение от
65,00 лв., като увеличава размера на
паричното обезщетение на „Омега агро
инвест“ ЕООД на 79,21 лв. /седемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/;
4. касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на земеделска територия от 0,371 дка
- част от поземлен имот с идентификатор 51740.33.46 в землището на с. Никюп,
общ. Велико Търново с обща площ от 8,449 дка, за която е определено парично
обезщетение от 506,00 лв., като увеличава
размера на паричното обезщетение на „Омега
агро инвест“ ЕООД на 612,24 лв. /шестстотин и дванадесет лева и двадесет и
четири стотинки/;
5. касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на земеделска територия от 1,231 дка
- част от поземлен имот с идентификатор 55508.110.1 в землището на с. Паскалевец,
общ. Павликени с обща площ от 2,859 дка, за която е определено парично
обезщетение от 1 518,00 лв., като увеличава
размера на паричното обезщетение на „Омега
агро инвест“ ЕООД на 2 055,31 лв. /две хиляди и петдесет и пет лева и тридесет
и една стотинки/;
6. касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на земеделска територия от 2,301 дка
- част от поземлен имот с идентификатор 55508.133.13 в землището на с.
Паскалевец, общ. Павликени с обща площ от 4,031 дка, за която е определено
парично обезщетение от 2 837,00 лв., като увеличава
размера на паричното обезщетение на „Омега
агро инвест“ ЕООД на 4 044,01 лв. /четири хиляди и четиридесет и четири лева и
една стотинка/;
7.
касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на земеделска територия от 4,698 дка
- част от поземлен имот с идентификатор 55508.116.11 в землището на с.
Паскалевец, общ. Павликени с обща площ от 5,783 дка, за която е определено
парично обезщетение от 5 792,00 лв., като увеличава размера на паричното обезщетение на „Омега агро инвест“ ЕООД на 7 843,90 лв. /седем хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/.
Осъжда Администрацията на Министерски съвет на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, да заплати на „Омега агро
инвест“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Александър Стамболийски“ № 20, разноски по делото в размер на 1 650,00 /хиляда
шестстотин и петдесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :