Р E Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Плевен, 15 Април
2015год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, първи състав, в
открито съдебно заседание на шести април, две хиляди и петнадесета годинаq в състав:
Председател:
Калина Пецова
При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от
съдия Пецова административно дело № 45 по описа за 2015 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от ЗДвП .
Делото е образувано по повод подадена жалба от Г.А.Г. ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ №
14-0938-001986/05.12.2014г., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка “изземване на свидетелство за правоуправление”.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на материалния закон и необоснована. Твърди, че на
20.11.2014г. поискал от сектор ПП при ОД на МВР Плевен писмена справка за
извършените от него нарушения на ЗДвП. Получил Удостоверение № 2297/14, от което се установявало, че към
20.11.2014г. имал 9 контролни точки. Последното мотивирало оспорващия, на осн.
чл. 157 от ЗДвП, да премине курс за допълнително обучение, вследствие на който
да му бъдат възстановени 1/3 от контролните точки.Такъв курс бил успешно
преминат, видно от Удостоверение №
11/22.11.2014г., издадено от “Петрос-Авто” ЕООД гр. Левски. На 24.11.2014г.
депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Плевен искане за възстановяване на
контролните точки, като представил съответния набор документи. Било му отказано
възстановяване на точките по причина, че към този момент заявителят не е имал
такива. Няколко дни по-късно му била връчена процесната Заповед. По същество
моли за отмяна на ЗППАМ № 14-0938-001986/05.12.2014г. като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, явява
се лично и с адв. К., която поддържа жалбата на заявените основания. Сочи, че
две от наказателните постановления, въз основа на които е издадена спорната ЗППАМ
не са влезли в сила, поради което не е било възможно на оспорващият да е
останал без контролни точки.
Ответникъг Началник сектор ПП ОД на МВР-Плевен, не се
явява и не изпраща представител. Със съпроводителното административната
преписка писмо изх. № 316000-1038/13.01.2015г.
ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата
на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната
заповед, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата е основателна.
Предмет на разглеждане е законосъобразността на
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
14-0938-001986/05.12.2014г., с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е
разпоредено изземването на СУМПС на Г.А.Г., като е посочено основание за
мярката чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – загуба на правоспособност поради отнемане на
всички контролни точки. Заповедта е мотивирана с влезли в сила наказателни
постановление както следва – НП №14-0938/001322/23.05.2014г.
– отнети 12 к.т; НП №3894/15.12.2013г. – отнети 8
к.т.;НП №224/03.08.2013г. – отнети 10 к.т.; НП №2515/05.10.2010г. – отнети 8 к.т.; НП №1018/30.06.2010г. – отнети 8 к.т.; НП №8537/12.11.2008г. – отнети 4 к.т.
Като доказателства по делото са приложени
коментираните по-горе наказателни постановления, Справка за нарушител (л. 8-10),
съгласно която са отнети общо 48 к.т и от влезли в сила наказателни
постановления 30 к.т., Справка за нарушител (л. 11- 15), съгласно която са
отнети общо 45 к.т. и от влезли в сила наказателни постановления 39 к.т., Удостоверение
2297/14 от Сектор ПП и Удостоверение №
11/22.11.2014г., издадено от “Петрос-Авто” ЕООД гр. Левски.
По делото е открито производство по оспорване на
подписа, положен от Г. под НП № 1018/2010г. и НП № 2515/2010г. Изготвена е и изслушана
съдебно-графологична експертиза, която
съдът кредитира с доверие и съгласно която подписите под разписката на НП № 2515/05.10.2010г.
и НП № 1018/30.06.2010г. не са положени от Г.А.Г.. Последното налага извода, че
оспорването е успешно проведено
На база така установеното, от правна страна съдът
намира следното:
Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган при
условията на делегация, като съдържанието на цитираната Заповед за
оправомощаване е служебно известно на съда.
Същата е в предвидената от закона форма, като съдържа
мотиви и следваща се от тях разпоредителна част.
При издаване на Заповед № 14-0938-001986/05.12.2014г.
не е спазена процедурата и неправилно е приложен материалния закон, при
съобразяване на следното:
Съгласно чл. 3 от
Наредба № Iз-1959/27.12.2007г., отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП, а според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за
нарушения, посочени в чл. 4, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни
точки.
Според чл. 157, ал.
4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, с чието проявление
възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе
свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да
преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой
точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на
предвидените по закон предпоставки, административният орган е бил длъжен да
наложи ПАМ с преустановителен характер. Нормата задължава контролния орган в
условията на обвързана компетентност да постанови принудителната
административна мярка до отстраняване на причините довели до налагането на ПАМ.
В случая обаче, по делото се установява, че по
отношение на Г. са влезли в сила единствено НП №14-0938/001322/23.05.2014г. – отнети 12 к.т; НП №3894/15.12.2013г. – отнети 8 к.т.; НП №224/03.08.2013г. – отнети 10 к.т. и НП №8537/12.11.2008г. – отнети 4 к.т., съответно към
момента на издаване на оспорената заповед на Г.Г. са били отнети общо 34
контролни точки. Това обстоятелство препятства възможността на административния
орган в лицето на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен да издаде
заповед по см. на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. По делото безспорно се установи от
приетата съдебно – графологична експертиза, че НП № 2515/05.10.2010г. и НП № 1018/30.06.2010г. не
са надлежно връчени на Г.А.Г., поради което същите НП не са влезли в сила и въз
основа на тях не е възможно да бъдат отлети контролни точки.
С оглед пълнота на изложението, следва да бъде
посочено още, че дори и да се приеме, че НП № 2515/05.10.2010г. и НП № 1018/30.06.2010г. са
редовно връчени на Г.Г., то по аргумент от чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП Заповед
№ 14-0938-001986/05.12.2014г. ще бъде материално незаконосъобразна. Видно от
отбелязването на наказателните постановления, датата на връчване е 03.11.2010г.
и дата на влизане в сила, съгласно справката за нарушител 11.11.2010г., от
която дата се броят две години, след изтичане на който период следва служебно
възстановяване на контролните точки. Следващото по ред наказателно
постановление е с № 224 и е издадено на
03.06.2013г., която дата е след указания в чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП срок.
Както бе установено по делото обаче, коментираните
наказателни постановления не са връчени и съответно по тях срокове не са текли.
Последното ще рече, че след редовното връчване на наказателните постановления,
отнетите със същите контролни точки ще бъдат прибавени към останалите и едва
това следва да се преценява дали са налице условията за изземване на СУМПС.
По направеното възражение за невъзстановяване на
контролните точки, на основание издадено Удостоверение № 11/22.11.2014г. от “Петрос-Авто” ЕООД гр. Левски за
успешно преминал курс по допълнително обучение съдът не следва да се произнася.
От една страна, предмет на настоящето производство е законосъобразност на
ЗППАМ, а не действия или бездействия на служители от сектор ПП при ОД на МВР
Плевен. От друга страна, наличието на Удостоверение № 11/22.11.2014г. за
допълнително обучение на водач на МПС за възстановяване на контролни точки не
доказва изпълнение на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а сочи
единствено нейната незавършеност. В тази насока не са изпълнени кумулативно
предвидените предпоставки на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП и при условие, че
жалбоподателят не е подал заявление по чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от
12.02.2003 г. за частично възстановяване на контролните точки, то не може да се
позовава на права, произтичащи от преминатото допълнително обучение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Плевен
I ви състав
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 14-0938-001986/05.12.2014г., издадена от Началник група
в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелство за
правоуправление” на Г.А.Г..
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването на акта, чрез
Административен съд Плевен пред Върховен административен съд.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: