РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Казанлък, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело №
20245510101704 по описа за 2024 година
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че в
началото на *** г. се запознала с ответника, който имал нива в съседство с
неин имот, като двата имота били в гр. К. в местността „С.“ понастоящем,
бивша „Б.“.
Ответникът й казал, че този имот го има по наследство от баща си П. Н.
Р., с ЕГН **********, починал на *** г. Имотът на баща му бил 2 декара, като
наследници на имота след смъртта на баща му останали ответника и сестра му
Т. П.а С., живуща в гр. С..
С течение на времето ответникът й казал, че продава неговата ½ ид.ч. от
имота си и тя решила да го купи, защото вече притежавала и съседния имот.
На ***.*** г. c ответника сключили предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по силата на който последният й продал
собствената си ½ ид.част от нива в местността „Б.“ цялата от 2 декара в
землището на гр. К., при граници Р.В., С.К., П. Г. и път.
Сочи, че понастоящем процесният имот е Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД ***г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот:
гр. К., местност „С.“ площ 1251 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, номер по
предходен план ***, съседи: ***
Цената на имота, посочена в предварителния договор е 800 лв., като в
деня на подписване на предварителния договор ищцата платила на ответника
сумата от 200 лева, а останалата сума от 600 лв. му платила след два месеца в
1
присъствието на свидетели. Съгласно клаузите на предварителния договор до
края на *** г. трябвало да изповядат сделката при нотариус, като дотогава
ответникът трябвало да се снабди с всички необходими за сделката документи,
относно имота. Въпреки, че в предварителния договор се казва, че владението
на имота ще й се предаде след изповядване на сделката пред нотариус, в деня
в който платила на ответника остатъка от продажната цена в размер на 600 лв.
той й предал владението като й казал, че вече тя е собственик на имота и може
да го ползва, да коси тревата, да бере крушите, лозето, черешите, дряна и
орехите, които били в имота, предмет на предварителния договор. Това се
случило в края на месец септември *** година. Въпреки, че по документи и в
предварителния договор имота бил вписан като „нива“ в него не се
отглеждали зърнени култури, а били насети плодни дървета /дрян, череши,
круши, два ореха/.
Твърди, че при подписването на предварителния договор ответникът й
предал копие от всички документи, с които разполага относно процесния
недвижим имот, а именно: Решение № *** г. на ОСЗГ гр. К., с което се
възстановява правото на собственост върху имота на бащата на ответника П.
Н. Р.; извлечение от разписната книга на гр. К., относно процесния имот;
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***г. на КРС и
удостоверение за наследници изх.№ ***.***г. изд. от община К..
Сочи, че когато наближил края на *** г. и съгласно предварителния
договор, ответникът трябвало да й прехвърли собствеността на имота пред
нотариус и тя се свързала с него, за да го попита готови ли са документите за
нотариуса, а той й отговорил, че не са готови всички документи и ще трябва
да изчака за сделката пред нотариуса. Казал, че няма за къде да бързат, тя му е
платила цената и си ползва имота като собственик. Ответникът й казал, че за
него сделката е факт, а нотариалният акт бил формалност. Не била запозната с
правната страна на въпроса, успокоила се и продължила да си ползва имота,
беряла плодовете от крушите, от орехите и дряна, гроздето от лозето и го
правела на ракия и вино, копаела лозето, косила тревата и почти всяка
седмица ходели с приятели на пикник в имота. И всичко това от края на м.
септември *** г. и до настоящия момент.
Заявява, че след последната им среща с ответника в края на *** г. не са
се виждали. Чували се по телефона, като го питала какво се случва с
документите за имота, а той й казвал, че движи нещата и да не се притеснява.
Следващите й опити да се свърже по телефона с ответника били неуспешни.
Разбрала къде живее и го търсила в дома му, но не го намирала.Това се
случило в началото на *** г. и оттогава не е правила опити за контакт с
ответника.
Заявява, че от края на месец септември *** г. до настоящия момент
владее и ползва имота необезпокоявана от никой. И до сега никой не е
предявил пред нея претенции за собственост относно процесния имот.
През *** г. решила да прокара ток в имота и от ЕВН й поискали
нотариален акт. Тогава решила да се снабди с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за имота, но от Община К. отказали да й заверят
молбата-декларация и затова не могла да се снабди с всички необходими
документи за обстоятелствената проверка и да получи нот. акт за имота си.
2
С оглед гореизложеното, моли съда да постановите съдебно решение, с
което:
1. Да признае по отношение на ответника Н. П. Р. от гр. К., ***, с ЕГН
**********, че тя ищцата М. Я. Д., с ЕГН ********** е собственик, поради
изтекла придобивна давност, считано от края на м. септември *** г. до
настоящия момент на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД ***г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот:
гр. К., местност „С.“, площ 1251 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, номер по
предходен план ***, съседи: ***
2. В случай, че не уважи горния иск, моли съда да уважи евентуалния
иск, с който по реда на чл. 19 от ЗЗД да обяви за окончателен, сключения
между ищцата и ответника предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ***.*** г., с който ответника продава на ищеца следния
свой недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните
карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД *** г. на ИД на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., местност „С.“, площ 1251 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
лозе, категория на земята: 9, номер по предходен план ***, съседи: ***
Претендира присъждането на разноски.
С допълнителна молба вх. № 11841/23.08.2024 г. по описана Районен съд
– К. пълномощникът на ищцата заявява, че цената на иска е 65,90 лева.
С допълнителна молба вх. № 2965/19.02.2025 г. пълномощникът на
ищцата заявява, че претенцията на доверителката й е относно ½ ид. част от
имота. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Д.,
която моли съда да уважи предявения иск като основател и доказан. Излага
съображения в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. И. Д., в
качеството на пълномощник на ответниците по делото, с който заявява,
следното:
По отношение на допустимостта на предявения иск:
Счита установителния иск за собственост на основание изтекла в полза
на ищцата придобивна давност за недопустим за частта над 1/2 идеална част,
собственост на доверителите й.
Счита, за категорично недопустим и предявеният в условията на
евентуалност иск за обявяване на окончателен на представения с исковата
молба предварителен договор поради изтичане на давностния срок за
неговото предявяване.
Сочи, че в видно от предварителния договор, същият е сключен на
***.*** г. като страните по него се задължават да сключат окончателен
договор в срок до края на *** г. Такъв обаче не е сключен и на ***.*** г. и за
ищцата е възникнало правото да поиска от съда обявяването на
предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19. ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите. Както самата тя посочва, същата не се е
възползвала от това си право, което се погасява с изтичане на 5-годишна
3
давност на основание чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл крайният срок, до който
ищцата е имала възможността да поиска от съда да обяви предварителния
договор за окончателен е ***.*** г. Към настоящия момент този иск е
просрочен и моли да бъде оставен без разглеждане като такъв.
По основателността на предявените искове и на обстоятелствата, на
които се основават:
Счита предявените от М. Я. Д. искове за изцяло неоснователни. Оспорва
всички изложени в исковата молба твърдения, относно ползването на имота,
плащането на цялата сума по предварителния договор, предаването на
владението и неговия начален момент и прочее.
Не отрича, че бащата на доверителите й - Н. П. Р., е подписал
представения по делото предварителен договор и е получил сумата от 200
лева при неговото сключване. След това обаче същият не е получил остатъка
от сумата, както се твърди в исковата молба.
Заявява, че в самия предварителен договор е посочено, че този остатък
ще бъде заплатен при нотариалното оформяне на окончателния договор, както
и че именно след този момент ще се предаде владението на имота.
Оспорва твърдението, че два месеца след подписване на предварителния
договор ищцата е платила остатъка от 600 лева пред свидетели, както и че
след това Н. Р. й е предал владението. Напротив. Н. Р. е ползвал имота до края
на живота си като го е посещавал периодично, брал е плодовете от дръвчетата
в него, косил го е. Имало е и малини, ходил е там със синовете си. ***та му е
споделяла, че е щял да го продава, но са го излъгали и така и не го продал.
Доверителите й също споделят, че са ходили с баща си на това място, брали са
плодове, а ищцата не е ползвала имота, нито го е поддържала, както посочва в
исковата молба, косейки тревата, копаейки лозето и прочее.
Твърди, че в момента този имот представлява абсолютно запустяло
място - без ограда, с високи треви и храсти. Доверителите й го посещават
периодично, понеже живеят в С., но имат къща и в К. и когато се прибират
ходят там от време на време.
Оспорва твърдението, че ищцата владее имота и че изобщо някога го е
владяла. Сочи, че съгласно чл. 70, ал. 3 от Закона за собствеността, за да е
налице владение, то трябва да е предадено на купувача с предварителния
договор, какъвто не се установява да е налице, съгласно представения по
делото предварителен договор. Там е посочено, че владението ще се предаде
при сключване на окончателен договор. Такъв не е сключван, респективно
никога не е предавано владението на този имот. В този смисъл ищцата би
могла да бъде единствено и само държател на този имот и то на ½ идеална
част от него, следователно не може да претендира придобиване на
собственост на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
С оглед изложените съображения, счита предявените искове за изцяло
неоснователни.
Предвид всичко изложено, моли съда да отхвърли като неоснователни
предявените искове, респективно да остави без разглеждане евентуално
съединения иск като недопустим, както и да осъдите ищцата да заплати на
доверителите й сторените по делото разноски.
4
Със становище вх. № 3370/16.02.2025 г. по описа на Районен съд – К.
пълномощникът на ответниците адв. Д. заявява, че счита предявения
установителен иск относно ½ ид.част от имота за допустим като предявен от
лице, разполагащо с правен интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо на спорното между страните по делото право.
Поддържа подадения писмен отговор в останалата му част, относно
недопустимостта на евентуално съединения иск за обявяване на
предварителния договор за окончателен, както и пълната неоснователност на
предявените искове, респективно претенцията на доверителите й за
присъждане на разноски. В съдебно заседание пълномощника на ответника
адвокат И. Д. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ***.*** г., сключен между Н. П. Р. от една страна в
качеството му на продавач, а от друга страна М. Я. Д. в качеството й на
купувач. Посочено е, че с настоящия договор страните се задължават да
сключат договор за покупко – продажба на недвижим имот, с който продавача
прехвърля на купувача следния свой собствен недвижим имот: 1 /2 ид. ч. от
нива в местността „Б.“ цялата от 2 дка, землището на град К., при граници :
Р.В., С.К., П. Г. и път. Продавача продава имота за 800 лева. Посочено е, че при
подписването на договора продавача е получил сумата от 200 лева, която
представлява капаро. Ако продавача откаже сключването на окончателен
договор в нотариална форма е длъжен да обезщети купувача, като му
възстанови полученото капаро в двоен размер. Страните се задължават да
сключат окончателния договор в нотариална форма до края на годината –
***г., считано от датата на подписване на договора. Купувача се задължава да
изплати остатъка от цената на имота в брой, така като е уговорено в деня в
деня на сключване на окончателния договор в нотариална форма. Посочено е,
че владението на имота ще бъде предадено след сключване на окончателния
договор /лист 6, 7 от делото/.
Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***
г. От същия се установява, че Н. П. Р. е собственик на нива находяща се в
землището на град К. в местността Б.“ с пространство от два декара, при
граници: север Р.В., С.К., юг П. Г. и запад – път /лист 8 от делото/.
Представен е разписен списък, в който под № *** ов. гр. е записано
наследници на П. Н. Р. /лист 9 от делото/.
С решение № 1 за възстановяване на правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стара реални граници в землището на град
К. на Общинска служба по „Земеделие и гори“ - К. на П. Н. Р. е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на следния недвижим имот : нива от 2.000 дка, девета категория, находища се
в в землището на град К., в местността „С.“ /лист 10 от делото/.
Представено е и удостоверение за наследници №***.***г. издадено от
община К., от което се установява, че П. Н. Р. е починал на ***г., като след
5
смъртта си същият е оставил за свои наследница по закон: Н. П. Р. /син/ и и Т.
П.а С. /дъщеря/ /лист 14 от делото/.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Х.А., Д.И.М., Г.С.Г. и Е.Г. Р.а.
От показанията на свидетелката А. се установява, че знаела, че М. имала
имот в град К. . „Това е пътя за полицейската школа“. Знаела, че имота е на М.
повече от 15 години“. Знаела, че имотът е закупен от един възрастен човек.
Твърди, че е ходила в този имот два или три пъти. В имота имала само овощни
дръвчета. Имотът не бил ограден. Преди около 5 години ходила последно.
Сочи, че в имота имало кучета „ходят да ги хранят“. Кучетата били
собственост на М. и на семейството й. Кучетата били вързани вътре в имота.
Посетила имота за първи път през ***, 2010, 2011 г. „там някъде“. Твърди, че
М. гледала кучетата от около 6 години.
Свидетелката Д.М. твърди, че познава М. повече от 10 години. Знаела,
че имотът е закупен преди доста години и се намира в град К. „***“.
Притежавала го повече от 10 години. “Ходила съм в имота поне един, два
пъти, преди години, може би 2015 – 2016г.“ Имотът не бил ограден и в него
нямало сгради. Единствено овощни дръвчета имало в имота. Пред имота била
виждала вързани кучета. Знаела, че М. си гледала двете кучета. „Нейни требва
да са“. От М. знаела, че в момента в имота имало кучета. „Когато аз съм
ходила кучетата са били отпред“.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че познава П. от 1-ви клас.
Знаел, че на Т. имал място. „Като започне да се изкачва ***, имотът е отдясно.
Твърди, че много пъти бил ходил в имота. „Сега има промени. Липсват барака,
дървета, овошки“. Заявява, че никога не е виждал ищцата. Докато бил жив
бащата на П. имотът имал ограда. „Когато беше жив бащата на П. ходихме да
ядем ягоди“. Не знаел докога бащата на П. е ходил да наглежда имотът.
Последно ходил до имота по Нова година. Имотът нямал ограда. Не бил
виждал кучата в имота. В годината два пъти минавал оттам, тъй като напролет
и на есен носил сечива на майката на негов приятел. „Аз поглеждам към
мястото и то си личи, че е изоставено като нива, не си личи по никакъв начин,
че се обработва“. Заявява, че П. живеел в село Л., но си идвал почти всяка
седмица. „Последно ходихме, когато имаше сняг зимата. Не бил видял кучета.
Сигурен бил, че ходели в същия имот, тъй като той бил първият имот, „има
борова гора между имота и пътя“.
Свидетелката Е. Р.а /*** на ответника П. Н. Р./ знаела за имот, който бил
на *** й и неговия брат. Имотът бил на свекър й. Не знаела имотът да е бил
продаван. Не познавала М. Д.. В имота нямало посеви, само овощни дръвчета,
„това си е овощна градина“. Заявява, че свекър й ходил в имота докато
починал през ***. „След като почина продължихме да ходим, и в момента
ходим поне в месеца два пъти“. Не били виждали кучета вътре в имота, който
бил не обработваем. „Имаше една ситуация, свекърва ми преди да почине
даде документи и каза, че има вероятност да се продава, но се е объркало нещо
с пари ли с какво и така си остана“. Не знаела да се е осъществила продажба.
В имота нямало постройка. Сочи, че с П. живеели двадесет и две години в село
Л.. П. нямал друг имот в К.. Заявява, че не са имали желание да продават
имота след смъртта на бащата на П.. „Имат си основна къща, но нямат
6
странични места, те са си от тук“.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че имот *** по местоположение е идентичен с
част от имота от 2 дка описан в нотариален акт № *** на К. районен съдия.
Другата част от имота е идентична с ПИ ***. Общата площ на двата имота по
КККР е 2378 кв.м. Посочено е, че когато е съставен нотариалния акт не е
имало кадастрален план на тази местност, поради което е възможно
разминаване в площта. С изработване на кадастрален план на местността
одобрен 1996г. от нивата от 2 дка описана в нотариален акт № *** на К.
районен съдия от ***г., са образувани два имота *** и 350 най – вероятно
защото едната част е била овощна градина, а другата част лозе. Посочено е, че
имот *** е част от имота по нотариален акт № *** на К. районен съдия и част
от нивата от два декара в местност „С.“ възстановена с решение №***г. на
ОСЗГ – К.. От заключението се установява още, че в кадастрален план
одобрен със заповед ***г. с разписен списък към него, в графата собственик е
записан Н. П. Р. с основание решение на ОбПК и нотариален акт ******г. За
имот *** има запис НТП-лозе, в графата собственик е записан наследници на
П. Н. Р. с основание Решение на ОбПК и и нотариален акт ******г. Със
заявление от ***г. П. Н. Р. е заявил нива 2 дка в местност „С.“. Съгласно
протокол за групиране на местностите в землище К. от ***г. в групата на
местност „С.“ има подместност „Б.“, която е описана в нотариален акт
******г. По – късно всички тези местности са окрупнени в местност „С.“.
При така установена фактическа обстановка се налага следните правни
изводи:
По отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК.
Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е установителен по
своя характер и с него се иска установяване съществуването на правото на
собственост на ищцата върху процесния имот, на основание давностно
владение.
Придобиването на правото на собственост на основание изтекла в полза
на владелеца давност е оригинерен способ за придобиване в пълнен обем на
собственически права върху определена вещ. Ищецът следва да проведе
пълно главно доказване на релевантните факти, обуславящи фактическият
състав на придобивната давност - начален момент и продължителност на
законоизискуемият срок, който следва да е изтекъл в негова полза към
момента на подаване на исковата молба по отношение на оспорващите
правата му ответници.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. По давност правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като
7
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случаите, когато едно лице
или няколко лица са започвали да упражняват фактическа власт върху чужд
имот, или реална част от него, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да се докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
този имот, респ. върху тази реална част, в срока по чл. 79, ал.1 ЗС. Владението
не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие
върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др.
дейности. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, стига същите да сочат намерение имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвали от действията на трети лица, респ. да не
са смущавани от предявявани от трети лица претенции. При завладяването на
чужд имот не е необходимо уведомяването на собственика за намерението за
своене на имота му, а е достатъчно владението да е постоянно, непрекъснато,
явно (не по скрит начин) и спокойно, така че собственикът да може да разбере
за завладяването на имота от трето лице.
В настоящия случай от представения и приет като писмено
доказателство предварителен договор от ***.*** г., неоспорен от страните
сключен между Н. П. Р. и М. Я. Д. е видно, че страните по същия са уговорили
предаването на владението върху имота предмет на договора да бъде
извършено при подписване на окончателния договор, с който да се прехвърли
и собствеността върху ! /2 от имота. Такъв окончателен договор под формата
на нотариален акт не е сключван. Недоказано остана и твърдението на
ищцата, че два месеца след сключването на предварителния договор е
получила съгласие от Н. П. Р. да владее имота и да го ползва като свой.
Доказателства относно началния момент, от който ищцата е започнала да
упражнява фактическа власт върху процесния имот по делото не бяха
събрани. По делото се събраха доказателства, че приживе Н. Р. е ползвал
имота ходил е да го наглежда заедно със сина си /показанията на свидетелите
Г. Г. и Е. Р.а/. След смъртта на Н. Р. неговия син П. Р. е продължил да наглежда
имота заедно със ***та си свидетелката Р.а. От нейните показания, се
установява, че не живеят в К., но всяка седмица си идвали в града и почти при
всяко идване посещавали имотът, за да го наглеждат. Установи се по делото,
че имотът не се обработва /показанията на свидетеля Г. и Р.а/. Техните
показания се потвърждават и от неоспореното заключение на съдебно –
техническата експертиза, където е посочено, че имотите видимо не се
обработват, обрасли са с трева и дървесни видове, има останали овощни
дървета. Техните показания не се опровергаха и от показанията на водените от
ищеца свидетели. От показанията на свидетелките А. и М. се установява, че са
ходили веднъж или два пъти до имота. Твърдят, че ищцата не обработвала
имота, но гледала кучета, и затова ходила до имота, за да ги храни. В тази им
част съдът не кредитира показанията на свидетелките А. и М., тъй като
същите противоречат на показанията на свидетелите Г. Г. и Е. Р.а, които съдът
кредитира изцяло като непосредствени, логични и взаимнодопълващи се. По
делото не е спорно, а това се установява и от разпита на всички свидетели, че
имота е празен, в него няма постройки, обрасъл е с треви и видимо
неизползван.
Фактическият състав на придобиването по давност включва два
елемента: владение и определен период от време, поради което следва да бъде
8
установено по категоричен начин началният момент на установяване на
владението. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че не се установява твърденият начален момент, в който ищцата
е установила фактическа власт върху процесния имот.
По изложените по горе съображения съдът приема, че по делото не се
установи от една страна упражняването на фактическа власт върху
процесният имот от страна на ищцата. От друга страна не се установи
неговата своене от нея. Съдът приема, че въз основа на представения
предварителен договор от ***.***г. ищцата би могла би могла да бъде
единствено и евентуално държател на имота, но не и владелец.
По изложените съображения съдът намира претенцията на М. Я. Д. за
придобиването на процесния имот по давност за неоснователна. Предявения
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото съдът отхвърля главния иск са налице предпоставки за
произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск по чл.19, ал.3
от ЗЗД.
По отношение на направено възражение за изтекла погасителна давност
за предявяване на настоящия иск, съдът намира за установено следното:
Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е конститутевен и по отношение на него се
прилага общата погасителна давност от пет години. Съгласно чл.114 от ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на
иск като всяка от страните по предварителния договор – обещател и
приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.
Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване за
окончателен предварителния договор започва да тече от момента на
сключване на договора, ако не е уговорен друг срок. В случая такъв срок е
уговорен „до края на годината – ***г., считано от днес“. Когато е уговорен
срок в предварителния договор, правото на иск за сключване на окончателен
договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е
следвало да се сключи окончателният договор, като в този случай давността
започва да тече от момента на изтичане на уговорения срок, а именно
***.***г. Следователно в настоящия случай давностният срок е изтекъл на
***.***г., а искът за обявяване на предварителния договор за покупко –
продажба на недвижим имот за окончателен е предявен на 04.07.2024г. т.е
единадесет години след изтичане на срока за предявяване на иска / в този
смисъл Решение №294 от 08.05.2006 г. на ВКС по гр. дело №1196/2005г., II
г.о./
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е изцяло
неоснователен и недоказан, като следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от ответника разноски в размер на 1 500 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
9
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Я. Д., ЕГН **********, с адрес град К.,
***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС за
признаване на установено по отношение на П. Н. Р., ЕГН ***, с адрес село Л.,
община С., улица *** и М. Н. Р., ЕГН **********, с адрес село Л. община С.,
улица ***, че е собственик на 1 /2 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД ***г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот:
гр. К., местност „С.“, площ 1251 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, номер по
предходен план ***, съседи: *** като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Я. Д., ЕГН **********, с адрес град К.,
*** иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен
сключеният на ***.***г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с предмет прехвърляне – учредяване на правото на
собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД ***г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., местност „С.“,
площ 1251 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, номер по предходен план ***,
съседи: *** като погасен по давност.
ОСЪЖДА М. Я. Д., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати на
П. Н. Р., ЕГН **********, с адрес село Л., община С., улица *** и М. Н. Р.,
ЕГН **********, с адрес село Л. община С., улица ***, сумата от 1 500 лева,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10