Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря В. Венева в
присъствието на прокурора Д. Дочев, след като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА В.Н.О.Х. № 4009 по описа за 2019 година, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
21.10.2015 г., постановена по НОХД № 21618/2012г., СРС, НО, 102-ри състав, е
признал подсъдимата Е.Б.Б. за виновна в това, че на 21.04.2010г., за времето от
14:45 ч. до 15:30 ч., в гр.София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Бигла”, в хотел
„Калифорния”, в съучастие като извършител с В.В.С., отнела чужди движими вещи –
парична сума в размер на 3 000 (три хиляди) евро с левова равностойност 5
867.49 (пет хиляди осемстотин шестдесет и седем и 0.49) лева и парична сума в
размер на 1 000.00 (хиляда) лева – всичко на обща стойност 6 867.49 (шест
хиляди осемстотин шестдесет и седем и 0.49) лева, от владението на А.М.К., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б”
вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК й е наложил наказание „пробация” със следните
пробационни мерки:
-
„задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично;
-
„задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца.
На основание
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от така определеното наказание, е приспаднал
времето, през което подсъдимата Е.Б.Б. е била задържана по ЗМВР, считано от
19:25 ч. на 29.04.2010г. до 16:15 ч. на 30.04.2010г.
Със същата
присъда, съдът е признал подсъдимата В.В.С. за виновна в това, че на
21.04.2010г., за времето от 14:45 ч. до 15:30 ч., в гр.София, ж.к. „Лозенец”,
ул. „Бигла”, в хотел „Калифорния”, в съучастие като извършител с Е.Б.Б., отнела
чужди движими вещи – парична сума в размер на 3 000 (три хиляди) евро с левова
равностойност 5 867.49 (пет хиляди осемстотин шестдесет и седем и 0.49) лева и
парична сума в размер на 1 000.00 (хиляда) лева – всичко на обща стойност 6
867.49 (шест хиляди осемстотин шестдесет и седем и 0.49) лева, от владението на
А.М.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2,
б. „б” вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК й е наложил наказание „пробация” със
следните пробационни мерки:
-
„задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично;
-
„задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца.
На основание
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от така определеното наказание, е приспаднал
времето, през което подсъдимата В.В.С. е била задържана по ЗМВР, считано от
19:25 ч. на 29.04.2010г. до 16:15 ч. на 30.04.2010г.
С присъдата,
на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимите Б. и С. да
заплатят солидарно на ЧО и ГИ – А.М.К. с ЕГН: ********** обезщетение за
причинени имуществени вреди от деянието в размер на 6 867.49 (шест хиляди
осемстотин шестдесет и седем и 0.49) лева, заедно със законната лихва от датата
на деянието до влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.190, ал.2 от НПК вр. чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, подсъдимите Е.Б. и В.С. са осъдени да заплатят солидарно
в полза на Държавата и по сметка на СРС сумата от 274.70 лева, представляваща
държавна такса в размер на 4 % върху уважения граждански иск.
Със същата
присъда на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК подсъдимите Б. и С. са
осъдени да заплатят в полза на Държавата
и по сметка на СРС сумата от по 607.50 лева, представляваща сторените в
наказателното производство разноски, както и сумата от по 5 лева, съставляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу тази
присъда е подадена жалба, ведно с допълнение към нея, от защитника на
подсъдимите – адв. П.Л. от САК, в които се изразява позиция, че атакуваната
присъда е необоснована и постановена в противоречие със събраните по делото
доказателства. В допълнението към жалбата се прави собствен анализ на събраните
в производството пред първия съд доказателства, посочвайки кои от
доказателствата следва да бъдат ценени с доверие и кои не бива да се
кредитират. В заключение се изтъква, че с оглед изминалия период от 9 години от
извършване на деянието и поради това, че както пострадалият, така и подсъдимите
са поели по пътя си, ефектът от налагане на наказание на предадените на съд
лица ще бъде нулев, поради което и се претендира за отмяна на обжалваната
присъда и оправдаване на двете подсъдими.
В
разпоредително заседание на 07.10.2019 г. по реда на чл. 327 от НПК след
служебна проверка на материалите по делото въззивният състав е констатирал, че
ЧО и ГИ А.М.К. е починал на 14.11.2015г., поради което за насроченото въззивно
производство е приел, че следва да бъдат призовани неговите наследници – М. М. К.
и М.А.К.. В същото време съдът не е установил нужда от извършване на други
съдопроизводствени действия, с оглед на което не е допуснал разпит на подсъдимите,
свидетели и вещи лица.
В открито
съдебно заседание на 25.11.2019г., наследниците на ЧО и ГИ А.М.К. – М. М. К. и М.А.К.,
след своевременно направено волеизявление са конституирани като частни
обвинители и граждански ищци.
Защитникът
на подсъдимите Б. и С. – адв. Л., поддържа жалбата и допълнението към нея, като
в открито съдебно заседание преповтаря доводите изложени в тях. В пледоарията
си акцентира върху противоречия в показанията на свидетеля К. и в липсата му на
морал, сравнявайки мотивите му за действията с тези на подсъдимите. Моли присъдата
да бъде отменена, а въззивният съд да постанови нова, с която подсъдимите Б. и С.
да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение.
Подсъдимата Б.
в своята лична защита заявява желание да бъде оправдана, тъй като не е
откраднала парите. Твърди, че инкриминираната сума им е била дадена доброволно
от пострадалия К. в изпълнение на дадено от него обещание.
Подсъдимата С.
се присъединява към изложеното от подсъдимата Б..
Пред въззивния
съд представителят на държавното обвинение излага аргументи за неоснователност
на жалбата, която според него следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че
въззивната жалба поначало изхожда от неправилно разбиране, че когато едно лице
има поведение, което може да бъде окачествено като аморално, то с пълно
основание същият може да бъде обран. Намира доказателствения анализ на
първоинстанционния съд за изчерпателен, от който може да се направи единствен
обоснован и логичен извод за извършеното деяние и съпричасността на подсъдимите
към него. Относно вида и размера на наказанието излага мнение за прекомерна
снизходителност, но отбелязва липсата на съответен протест, поради което моли
за потвърждаване на присъдата в цялост.
Частният
обвинител М.К. заявява, че в действителност е извършена кражба и подсъдимите
трябва да бъдат наказани, защото са тръгнали по пътя на бързи и лесни пари, и
трябва да си извлекат поука от случая.
В правото си
на последна дума подсъдимата Б. твърди, че изложеното от нея е истина, поради
което моли да бъде оправдана.
Подсъдимата С.
в последната си дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, наведени в
жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, а
единствено за изменение в гражданскоправната й част, като съображенията за това
са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи. Съдът от
първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел
кои доказателства цени и кои - не.
Въззивният
съд подложи на собствена преценка събраните доказателства и не намери нито едно
основание да промени приетата по делото до момента фактическа обстановка, която
е следната:
Подсъдимата Е.Б.Б.
е родена на *** г. в гр. Берковица, българка е, с българско гражданство, със
средно образование, неомъжена, неосъждана, работи като „касиер” в „М.Г.М.” ООД,
с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес *** с ЕГН: **********.
Подсъдимата В.В.С.
е родена на *** г. в гр. Лом, българка с българско гражданство, със средно
образование, неомъжена, неосъждана, работи като „сервитьор” в пицария „Верона”,
с адрес: гр. Монтана, ул. „********№ 12, ********, с ЕГН: **********.
Подсъдимите Б.
и С. се познавали със свидетеля К. от около шест месеца, през които имали
няколко срещи. Една от тях била във Велинград, където пренощували няколко дни.
На
19.04.2010 г. подсъдимите и пострадалият К. отново си уговорили среща. В изпълнение на уговореното на 21.04.2010
г., С. и Б. отпътували с автобус от гр. Монтана за гр. София, където
пристигнали около 10:30 часа. На Централна автогара – София ги чакал свидетеля К..
Подсъдимите носели със себе си чанта с багаж, качили се в лекия автомобил на
свидетеля К., който ги откарал в ж.к „Лозенец” и около 11:30 ги оставил пред
бирария „ Кулата”. Той отишъл да остави лекия си автомобил в гараж, след което
се върнал при подсъдимите с такси. През това време те вече били седнали в
заведението и си поръчали кафе и безалкохолни напитки. След като се присъединил
към компанията на подсъдимите Б. и С., свидетелят К. поръчал ядене и бяло вино.
Докато били в бирарията тримата изпили около 3 (три) литра вино. Около 14:15 ч.
свидетелят К. дал сумата от 100.00 лв. на двете подсъдими, за да отидат до
близкия хотел „Калифорния”, находящ се в гр. София, ж.к.”Лозенец”, ул. „Бигла”
и да наемат стая за нощувка на 21.04.2010 г. срещу 22.04.2010 г. Двете
подсъдими взели парите и наели стая № 22 в хотела, която била регистрирана на
името на подсъдимата В.В.С. с ЕГН: **********, за една нощувка.
След като наели стая, двете подсъдими се
върнали при свидетеля К., като тримата останали още известно време в бирарията
– да си допият виното. Свидетелят А.К. платил сметката и към 14:45 ч. тримата
заедно отишли в наетата малко преди това хотелската стая № 22, чиято врата се
заключвала с магнитна карта по такъв начин, че когато въпросната карта била
поставена от вътрешната страна на вратата, никой не можел да я отключи отвън.
Свидетелят К. и подсъдимите Б. и С., след като влезли в хотелска стая №22,
поставили картата от вътрешната страна на вратата. Подсъдимите отишли да се
изкъпят в банята на хотелската стая, а пострадалият останал да ги чака в
стаята, оставяйки чантичката си на намиращия се в стаята диван. В нея носел
лични документи и сума пари в размер от 3 000 евро и 1000 лева. След като си
взели душ подсъдимите отишли при свидетеля К. в стаята, където осъществили
групов полов акт, след което свидетелят заспал. В това време подсъдимите Б. и С.
взели от чантата му наличните в чантата му пари и напуснали хотела.
Пострадалият
се събудил към 15:30 ч. на същия ден (21.04.210г.) и установил, че двете
подсъдими, заедно с багажа, който носели със себе си, не били в стаята. Той
проверил чантичката си и установил липсата на 3 000 евро и 1 000 лева. Тръгвайки
да излиза от хотелската стая, същият забелязал, че магнитната карта била от
вътрешната страна на вратата на хотелската стая, но същата не била заключена.
Свидетелят К. слязъл на рецепцията на хотела и се оплакал на управителя на
хотела – свидетелят Л., че бил задрямал
и са му изчезнали парите. Попитал го дали не е видял двете момичета да напускат
хотела, на което свидетелят Л. отговорил положително. Пострадалият напуснал
хотела и подал сигнал в 04 РУП-СДВР за случилото се.
Малко след
20:00 ч. на същия ден, свидетелят К. отново се върнал до хотела, където на
смяна вече била свидетелката С.Я.(на 21.04.2010 г. свидетелката била нощна смяна,
която започвала от 20:00 ч.) и съобщил, че бил ограбен по-рано през деня, за
което е подал сигнал за инцидента до полицията. Около 21:00ч. - 22:00 ч. на
21.04.2010г. в хотел „Калифорния” пристигнали полицейски служители по подадения
от свидетеля К. сигнал.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установява, че левовата равностойност по официалния курс на БНБ
към инкриминирания ден на 3000.00 евро се равнява на 5867.49 лв. (пет хиляди
осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки). Общата
стойност на инкриминираната сума възлиза на 6867.49 лв. (шест хиляди осемстотин
шестдесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки).
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че свидетелят А.М.К.
е психично здрав и при него липсва проблемна употреба на алкохол или други
психоактивни вещества, като към момента на инкриминираното деяние е бил в
състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване – в горните граници на
средна степен, като степента на опиването съответства на количеството изпит
алкохол. Способността на свидетеля да разбира и да се ориентира правилно във
фактическата обстановка, както и да възпроизвежда достоверно минали събития и
факти не е била нарушена и той може да участва като свидетел в наказателното
производство.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза, се установява, че във видеозапис от файл
“Event 2010042118596001” се наблюдава лице от женски пол да стои на гише на
каса, като подава предмети, наподобяващи банкноти и при извършеното
съпоставително изследване, са установени сходства между заснетото лице от
женски пол (стоящо пред гишето на касата) от изследвания видео материал и
изображението от снимка от предоставения сравнителен материал на лицето Е.Б.Б..
Установените сходства са устойчиви, но недостатъчни по обем за категоричен
отговор за идентичност на лицата.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на същите
доказателствени източници, които е обсъждал и районният съд: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетеля А.К., както и частично
приобщените му показания от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 от НПК; показания на свидетелитеХ.Л., С.Я.и Н.С., дадени в хода на
съдебното следствие пред друг съдебен състав и прочетени на осн. 281, ал. 1, т.
5 от НПК; обясненията на подсъдимата Е.Б. (частично); писмените доказателства и
доказателствени средства: справки за съдимост на В.С. и Е.Б., регистрационен
опис на обменно бюро “FOREX-2002-K2”, гр. София, бул. „********85- 87 от ДП),
копие от книга за гости, регистрирани в хотел ’’Калифорния” на 21.04.2010г.
(л.88 от ДП), удостоверение от МВР сектор „Пътна полиция”-Монтана (л.135 от
съд.сл.) и други; както и от изготвените съдебно-оценителна, видео-техническа и
лицево-идентификационна, както и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза експертизи; веществени доказателства – 1 бр. оптичен носител.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение. Интерпретацията на доказателствените източници,
направена в мотивите на първоинстанционната присъда, в по-голямата си част е
вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. Контролираната съдебна
инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира достоверните
части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на
чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за
достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна
съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и
въз основа на внимателно изследване на тяхна вътрешнологическа последователност.
В същото време неправилно първата инстанция се е доверила на неприобщени от
досъдебното производство свидетелски показания и погрешно е интерпретирала
заключението на видео-техническата експертиза. Констатираните нарушения обаче
не оказват влияние върху крайните изводи на съда и могат да бъде отстранени от
въззивната инстанция, поради което не се налага отмяна на атакувания акт. В
заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен
анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според
действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на
деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма съществени пропуски,
опорочаващи неговото вътрешно убеждение. Настоящият съдебен състав се
солидаризира с голяма част с проведения анализ на доказателствената съвкупност,
поради което не намира за необходимо да го преповтаря, а следва единствено да
отговори изчерпателно на наведените доводи от страните и да отстрани
установените нарушения. Необходимо е да бъде отбелязано, че когато и доколкото
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
На
първо място, настоящата инстанция намира за необходимо да анализира показанията
на свидетеля К., които са поставени в основата на осъдителната присъда и чиято
достоверност се оспорва от адв. Л.. Обосновано първоинстанционният съд се е
доверил напълно на посочените гласни доказателствени средства. Правилно същите
са разгледани през призмата на заинтересовано от изхода на делото лице, който
извод следва от процесуалното му качество на граждански ищец и частен
обвинител. Районният съд е подходил с необходимата прецизност при анализа на
показанията. Контрола за достоверност съдът е осъществил, разглеждайки
показанията както по отделно, така и съвкупно, съпоставяйки ги с останалия
доказателствен материал. Настоящата инстанция споделя анализа на показанията,
направен от предходния съд в по-голямата му част, като в същото време
констатира допуснати нарушения при съпоставката му със заключението на
видео-техническата експертиза. Посоченото обстоятелство не променя крайния
извод за оценката на показанията на свидетеля К. като годно доказателствено
средство.
Подобно
на първата инстанция и настоящата се довери напълно на обсъжданите гласни
доказателствени средства, а възраженията на защитата, свързани с тях, намира за
напълно неоснователни. Видно от заключението на изготвената СППЕ спрямо
пострадалия К. същият е психично здрав и може да участва като свидетел в
наказателното производство. От изключително значение е констатираното от вещите
лица в обстоятелствената част, че нивото на развитие и функциониране на
когнитивните процеси позволява достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и
репродуциране на фактите и взаимовръзките им в реалността. При свидетеля са
налице адекватни възможности за запечатване, съхранение и възстановяване на
паметовите следи. Липсата на нарушения, свързани с когнитивната система, както
и възможностите за правилно съхраняване и възпроизвеждане на спомени обуславят
и възможността на пострадалия да пресъздаде непосредствено пред
първоинстанционния съд с такава пълнота случилите се събития на инкриминирания
ден. В действителност са били налице някои несъответствия с показанията,
депозирани в хода на досъдебното производство, което е наложило частичното
приобщаване на последните. Несъответствията се дължат на изминалия период от
извършване на деянието до разпита му в съдебно заседание, като правилно първата
инстанция се е доверила напълно на частично приобщените показания от
досъдебното производство, които допълват дадените в хода на съдебното
следствие. В тази връзка правилен е изводът, че показанията на свидетеля К. са
високо информативни, логични и вътрешно непротиворечиви. Макар и той да не е
станал очевидец на самото изпълнително деяние, то К. дава пряка информация
относно предхождащите и последващите деянието събития. Неговите
показания са устойчиви във времето и се отличават с подробно описание на
развилите се събития.
Релевираните
от защитата противоречията в показанията на свидетеля К., снети в различни фази
на процеса, съдът в този състав намира за неоснователни и като такива не могат
да внесат съмнение в достоверността на обсъждания източник на доказателства. На
първо място, неоснователността на възраженията се изразява в обстоятелството,
че защитата навежда доводи за съществуващи противоречия между показания на
свидетеля К. от различни фази на производството, които не са приобщени по
надлежния ред. Първоинстанционният съд е приобщил единствено показанията на
свидетеля, снети в хода на досъдебното производство, и то частично относно
часовите интервали и информацията относно периода, когато са отишли в
хотелската стая и как, и кога е установил пострадалият липсата на
инкриминираните вещи. Депозираните пред друг състав показания, както и
неприобщената част от снетите показания в хода на досъдебното производство, не
са част от доказателствената съвкупност, поради което не подлежат на
доказателствен анализ. Недопустимо е съдът да прави съпоставка на показанията,
снети в различните фази на наказателното производство, но неприобщени по
надлежния ред, въз основа на която да се прави извод за липса или наличие на
противоречие. Това би означавало съдът да се позове на неприобщени по надлежния
ред доказателства и доказателствени средства, което би компрометирало и
вътрешното убеждение на настоящия състав.
Предвид посоченото въззивната инстанция няма да коментира посочените от
защитата противоречия на свидетелските показания на К. с неприобщени по делото
доказателствени средства.
Във
връзка с дотук изложеното, единствените несъответствия между непосредствено заявеното
от свидетеля пред контролирания съд и частично приобщените показания на осн.
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК са относно развитието на събитията във
времето, средството за отключване и заключване на хотелската стая (ключ или
магнитна карта), както и относно обстоятелството дали между пострадалия и
подсъдимите е имало осъществен полов акт. По отношение на разминаванията във
времевата линия, настоящата инстанция констатира, че не се касае до съществени
разлики в споделената информация. Свидетелят К. е категоричен и в двата разпита,
че преди обяд е взел подсъдимите Б. и С. от Централна автогара, откъдето ги
закарал в ресторант „Калифорния“, находящ се в кв. Лозенец. Там обядвали, като
в ранния следобед отишли в хотелската стая, която била наета от подсъдимата С.
с пари, дадени ѝ от свидетеля К.. Пострадалият е категоричен, че е заспал
и след като се е събудил, подсъдимите си били тръгнали. Разликата в часовите
интервали е житейски обяснима с изминалия период от време. Свидетелят К. е
разпитван 24.03.2015 г., а инкриминираното деяние е от 21.04.2010г. Въпреки че
е изминал период от близо 5 години, свидетелят е съхранил подробни и описателни
спомени относно случилото се, като незначителните разминавания в часовия
диапазон на развитие на събитията съдът отдава именно на изминалите 5 години и
дава вяра на изложеното в хода на досъдебното производство. На следващо място,
противоречията относно използваното средството за отключване и заключване на
хотелската стая настоящата инстанция също не намира за достатъчно основание,
обуславящо недостоверност на показанията на пострадалия К.. В конкретния случай
това обстоятелство е и ирелевантно, доколкото свидетелят е категоричен, че и в
двата случая стаята не може да се отвори от външната страна, без да се използва
съответният ключ или карта. Последното посочено от защитата противоречие –
липсата на твърдение за полов акт в показанията, дадени в досъдебното
производство, въззивната инстанция също намира за неоснователно. Централна фаза
на наказателното производство е именно съдебното следствие, когато се събират
доказателства, относими към предмета на доказване. Пред първата инстанция се
развива в пълна степен състезателността на процеса и при разпита на свидетелите
всяка една от страните е имала неограниченото право да задава своите въпроси с
оглед проверка на съответните показания и доказване на своята теза. Показанията
на свидетеля К., макар и по-детайлни в хода на съдебното следствие, не могат да
бъдат разглеждани като такива, депозирани при съществено противоречие с тези
дадени в досъдебното производство единствено въз основа на премълчания факт
относно интимните взаимоотношения. От друга страна, твърдението на свидетеля К.,
че между него и подсъдимите е имало полов акт, напълно се потвърждава от
подсъдимата Б., посредством дадените от нея обяснения. Ето защо, дори и
премълчан този факт в хода на досъдебното производство, той напълно се доказва
от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал.
На
следващо място, настоящата инстанция не споделя изводите на защитата относно
личностните качества на пострадалия. Изложеното мнение от адв. Л. относно липса
на морал на свидетеля К. по своята същност представлява опит показанията му да
бъдат дискредитирани единствено въз основа не неговите лични качества.
Обстоятелството, че пострадалият е използвал услугите на подсъдимите Б. и С.
срещу заплащане на определена сума пари не може на собствено основание да
обуслови недостоверност на показанията му. Показанията на свидетеля К., освен
вътрешно безпротиворечиви, кореспондират с останалия доказателствен материал.
На първо място, самата подсъдима Б. не оспорва обстоятелството, че се е
познавала със свидетеля, че на инкриминираната дата е била поредната им среща,
по време на която първоначално са били на ресторант, а след това в хотела.
Показанията на К. намират опора в тези на свидетеля Л., който е категоричен
относно оплакването на пострадалия за изчезналите пари, посочвайки сумата от
3000 евро. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че показанията
намират подкрепа и в показанията на свидетелкатаЯ. и в писмените доказателства
– копие от книгата за гости, където е записано името на подсъдимата С. като
лице наело хотелска стая. Информацията, изложена от свидетеля К., намира
доказателствена опора и в изготвените протоколи за разпознаване на лица,
приобщени по надлежния ред. Проведеното процесуално-следственото действие
отговаря на всички процесуални изисквания, поради което изготвените протоколи
за разпознаване съдът цени като годни писмени доказателствени средства. В
резултат на извършеното разпознаване свидетелят е посочил именно подсъдимите Б.
и С. като лицата, с които отишъл в хотела. В същото време неправилно първата инстанция
е отчела, че показанията на К. се подкрепят от заключението на
видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза. В действителност
вещите лица са установили устойчиви сходства между заснетото лице на записа от
изследвания оптичен носител с предоставения сравнителен материал на подсъдимата
Б.. Въпреки това според експертите установените сходства са недостатъчни по
обем за категорична и еднозначна идентификация на лицето. Поради липсата на категорична
идентификация не може да се направи извод, че именно лицето Б. е била в обменно
бюро „Ф.2002“ ООД, находящо се е на бул. „Васил Левски“, гр. София. Подобен
извод би почивал на предположения, доколкото не е събрано нито едно друго
доказателство в тази насока. Поради това настоящата инстанция не приема посоченото
обстоятелство за категорично доказано. Въпреки изложеното несъгласие с част от
доказателствения анализ на показанията на свидетеля К., настоящата инстанция
споделя крайния извод, че обсъжданите гласните доказателствени средства
кореспондират с останалия доказателствен материал. Вследствие на пълното
съответствие с останалата доказателствена съвкупност наведените доводи за липса
на морал на свидетеля К. не могат да разколебаят крайния извод за достоверност
на неговите показания. Субективната оценка на страните относно морала на лицето,
даващо показания, не може да бъде единствено основание за тяхното
дискредитиране, а изложената информация подлежи на обстоен и съвкупен анализ с
останалите доказателства, събрани по делото.
Неоснователно
е и възражението на адв. Л., че
„историята, литературата и чисто житейски се знае, че за удоволствие мъжете са
давали много повече от една кола и две абитуриентски рокли“, а съдът бил приел,
че мъжете плащали по 100 лева. Наведените доводи са пореден опит да се
дискредитира личността на пострадалия К., вследствие на което да се приемат
неговите показания за недостоверни. Възраженията на защитата се основани на
фрагментарно разглеждане на мотивите на атакувания акт. Първоинстанционният съд
е приел, че свидетелят К. е плащал такава сума пари за предоставяните от
подсъдимите Б. и С. услуги. Изводът на съда е правилен, доколкото същият се
основава на информацията за платени суми пари при предходни срещи между
тримата. В мотивите съдът не е правел обобщени изводи, а конкретни за този
случай, въз основа на доказателствената съвкупност по делото.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира възраженията на защитата за
недостоверност на показанията на свидетеля К. за напълно неоснователни.
Напротив, обсъдените гласни доказателствени източници, представени от
убедителните, еднопосочни и категорични свидетелски показания на К., преценени
в контекста на констатираното съответствие на тяхното съдържание с останалата
доказателствена маса и оценени в аспекта на проявните форми на поведение на
подсъдимите Б. и С. на инкриминираната дата, сочат безусловно на осъществена в
съучастие кражба.
На следващо място, защитата релевира
възражения, свързани с показанията на свидетеля Л., като отново се е позовала
на неприобщените му показания, депозирани в хода на досъдебното производство и
пред друг състав на първоинстанционния съд. В тази връзка важи гореизложеното
от настоящата инстанция, поради което възраженията за противоречия в
показанията от различни фази на процеса, но неприобщени от първата инстанция,
са напълно неоснователни. На анализ подлежат единствено приобщените на осн. чл.
281, ал. 1, т. 5 НПК показания на Л., депозирани пред първоинстанционния съд преди
смяната на член от състава. Свидетелят е разпитан пред съда на 27.11.2014 г. –
4 годни след инкриминираното деяние. Въпреки изминалия дълъг период свидетелят Л.
е съхранил спомен за случилото се. Той е категоричен, че пострадалият К. е
отишъл при него и се е оплакал, че му липсват пари, като последният е изглеждал
ядосан. Информацията, изложена от Л., относно инкриминираните 3000 евро, както
и относно обстоятелството, че пострадалият се е оплакал, напълно кореспондират
с показанията на К.. В същото време той не дава сведения за конкретен час, но
ясно заявява, че случилото се е развило по време на неговата смяна, която
приключвала в 20:00-20:30 часа. Следователно във времево отношение показанията
му кореспондират с тези на пострадалия К.. От друга страна в изложената от него
информация са налице някои вътрешни противоречия, които първата инстанция е
приела за защитна версия. Въззивният съд не може да се съгласи с подобен извод.
При депозиране на показанията си свидетелят Л. първоначално твърди, че
момичетата са тръгнали след пострадалия К., но внася уточнение, че първо
подсъдимите са напуснали хотела, след което свидетелят К. се е оплакал относно
липсващите му пари. Впоследствие твърди, че няма спомен да е виждал подсъдимите
да напускат хотела. Тези вътрешни противоречия съдът отдава на изминалия период
от време от инкриминираното деяние, както и на естеството на работа на
свидетеля. Същият е бил управител на хотела, работел е и на рецепцията, поради
което ежедневно се е срещал с много хора и е напълно естествено да не е
категоричен, че именно подсъдимите са лицата, с които пострадалият е бил в
хотела на инкриминираната дата. Житейски оправдано е още свидетелят да няма
ясни и конкретни спомени по отношение на част от обстоятелствата с оглед
изминалото време от датата на деянието до разпита му пред съда. Въпреки
констатираните вътрешни противоречия свидетелят Л. споделя още нещо, което е от
изключително значение за оценката на показанията му. Твърди, че е нямал
информацията, споделена му от К., поради което не е спрял момичетата. За да е
имал възможност да спре момичетата, то значи свидетелят ги е видял в момента на
напускането. В същото време той обяснява, че служителите не контролират
клиентите си, като всеки един от тях е свободен да излиза и влиза, когато
пожелае. Клиенти на хотела са били именно подсъдимите, тъй като стаята е наета
на имената на подсъдимата С.. Следователно житейски логично е твърдението на
свидетеля Л., че не е спрял подсъдимите, тъй като не е имал съответната
информация. Посоченото обстоятелство от своя страна води до извода, че същият е
видял напускането на подсъдимите, което се е осъществило преди свидетелят К. да
се оплаче за липсващите му пари. Предвид изложеното настоящата инстанция намира
противоречията в показанията на свидетеля Л. за преодолени и обясними с
изтеклото време, като споделеното от него напълно кореспондира със
свидетелските показания на пострадалия К. досежно отнетите от владението на
пострадалия вещи. Отчитайки посочените обстоятелства настоящата инстанция
намира обсъжданите свидетелски показания за логични, достоверни и кореспондиращи
с показанията на свидетеля К..
Липсват възражения относно
доказателствения анализ на показанията на свидетеляЯ., въпреки това при
извършване на служебната проверка настоящият съдебен състав констатира, че
неправилно първата инстанция е анализирала неприобщените показания наЯ.,
депозирани в хода на досъдебното производство. Съдът на основание чл. 281, ал.
1, т. 5 НПК е приобщил единствено показанията ѝ, дадени пред
първоинстанционния съд преди смяната на член от състава, поради което неправилно
е съпоставил гласните доказателствени средства, снети в различните фази на
наказателното производство. Констатираното нарушение, от своя страна, не се
явява съществено такова, ограничило правата на страните в настоящото
производство, обуславящо връщане делото на предходна инстанция. Същото е
отстранимо от настоящия състав, като при формиране на вътрешното си убеждение
въззивната инстанция използва единствено надлежно приобщените доказателствени
средства. Изключването на показанията от досъдебното производство от
доказателствената маса не променя крайния извод на съда относно извършеното
деяние и съпричасността на подсъдимите в него. Показанията на свидетелкатаЯ. не
съдържат пряка информация досежно главния предмет на доказване. Те косвено
потвърждават изложеното от свидетеля К., като свидетелката потвърждава, че по
време на нощната ѝ смяна е дошла полиция, от която разбрала за изчезнали пари.
Въпреки че обсъжданият гласен доказателствен източник не е носител на
значителна по обем и съдържание информация, настоящата инстанция напълно се
довери на свидетелката. Последната е обективна и добросъвестно е депозирала
показанията си.
Не на последно място, задълбочено и
аналитично са обсъдени от първоинстанционния съд обясненията на подсъдимата Б..
Обосновано съдът не е кредитирал изцяло обясненията и с основание е отхвърлил
същите в частта, в която се опровергават от останалия доказателствен материал.
Обясненията на всеки подсъдим могат да бъдат както годно доказателствено
средство, така и средство за защита. Основно право, закрепено в чл. 55 от НПК,
на подсъдимите е те да дават обяснения по всяко време и когато пожелаят.
Законодателят ги е освободил от задължението да говорят истината. В същото
време на това право на подсъдимите кореспондира задължението на съответните
органи да подложат изложеното от тях на проверка, поради което тяхната
достоверност относно изложените факти от предмета на доказване се оценява на
общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства. Първоинстанционният съд е изпълнил това свое задължение, като
аргументирано е приел, че обясненията на подсъдимата Б. в частта относно
взаимоотношенията на двете подсъдими със свидетеля К., уговорената среща на
инкриминирания ден, обяда в ресторанта, последван от полов акт в хотела се
подкрепят от доказателствената съвкупност. Обясненията относно закупуване на
лек автомобил марка „Нисан“ намират опора в писмените доказателства –
удостоверение от МВР, С-Р Пътна полиция Монтана. От удостоверението се
установява, че подсъдимата Б. е била собственик на лек автомобил марка „Нисан“,
с рег. № ********за периода 22.04.2010 г.-13.07.2010 г. Обосновано в тази част
обясненията на подсъдимата са кредитирани като годно доказателствено средство. Въззивният
съд също като първостепенният, не даде вяра на твърдението на подсъдимата Б.,
че инкриминираната сума им е била обещана от пострадалия. В тази връзка
правилно първата инстанция е оценила посоченото твърдение за неотговарящо на
обективната истина и за израз на защитната позиция, заета от подсъдимата Б.. За
причината, поради която инкриминираната сума пари се е озовала във владение на
подсъдимите, въззивният съд се довери на изложеното от пострадалия, тъй като
ако процесната сума в действителност беше обещана, то свидетелят К. не би имал основание и причина веднага, след
като се е събудил, да разговаря със свидетеля Л. и да му се оплаче относно
изчезналата сума пари, нито би имал причина незабавно след установяване липсата
на парите да уведоми компетентните органи за извършена кражба. На следващо място,
видно от обстоятелствената част на СППЕ, при свидетеля К. вещите лица не са
констатирали тенденции към хиперболизация и фантастична интерпретация на
фактите. Това обстоятелство разгледано съвкупно с изложения анализ на
показанията, тяхната последователност и съответност с останалия доказателствен
материал, потвърждава извода за обективно отразяване на фактите от
действителността от страна на пострадалия К.. Следователно обясненията на
подсъдимата Б. относно посоченото
обстоятелство напълно се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
В тази връзка съдът намира за подходящо да обсъди и извода на защитата относно
наивността на подсъдимите и пострадалия, направен въз основа на възрастта им
към деня на инкриминираното деяние. Адв. Л. излага тезата, че ако действително
парите са откраднати, то свидетелят К. е можел да отиде с „приятели“ до гр.
Монтана, да намери двете абитуриентки и много бързо щял да си вземе парите. С
други думи, защитата счита за нормално и естествено пострадалият вместо да се
обърне към съответните органи, за да бъде изяснен и разрешен случая, да отиде
до гр. Монтана, където да се саморазправи с подсъдимите. Изложеното от
защитника съдържа индикации за противозаконно разрешаване на случаи като
процесния, което е недопустимо в една правова държава. От друга страна,
имплицитно съдържащото се в твърдението за връщане на неправомерно взетото чрез
непозволени средства, сочи на непрофесионализъм. Недопустимо е законосъобразните
действия на пострадалия от престъпното деяние да бъдат интерпретирани като
нелогични и да бъдат оборвани с представяне на алтернативни възможности за
разрешаване на случая чрез противозаконни действия.
Настоящата
инстанция не споделя и довода на защитата, че инкриминираната сума е била
предназначена за подсъдимите, тъй като в нашето общество никой не се разхождал
с подобна сума, без тя да е определена за някаква цел. Пострадалият в
показанията си е заявил, че инкриминираната сума е била изтеглена от него и е
била предназначена за заплати, но причината, поради която е носел в себе си
такава сума пари е ирелевантна към предмета на делото, както правилно отбелязва
и представителят на държавното обвинение. Процесната сума, ако е била
предназначена за подсъдимите Б. и С., както вече бе отбелязано по-горе в
изложението, то пострадалият не би подал незабавно сигнал за кражбата й. Обстоятелството,
че не е оставил сумата в хотелския сейф, в колата или при жена му, е обяснимо с
факта, че свидетелят К. е имал доверие на подсъдимите Б. и С.. Тримата са имали
предходни срещи, като една от последните е била във Велинград, където са пренощували няколко дни. Свидетелят К. не е
имал основание да се съмнява в двете, тъй като е прекарал достатъчно време с
тях, без да претърпи имуществени вреди. Именно доверието, което двете са изградили
у него, е било причината К. да остави парите в себе си. От друга страна,
последният не е споделял каква сума носи със себе си, нито я показвал на
подсъдимите, тъй като тя е била скрита във вътрешен джоб на чантичката му.
На следващо място, защитникът
претендира обясненията да бъдат приети за достоверни, тъй като поведението на
подсъдимите е човешко. Изгражда аргументите си върху личността на подсъдимата Б.
като сирак. Защитникът се опитва да пречупи действията на подзащитните му през
социална призма, представяйки ги като две девойки, нуждаещи се от средства, за
да преживеят добре нощта на абитуриентския си бал. Дадени показания или
обяснения не могат да бъдат кредитирани или дискредитирани единствено въз
основа на личностни качества на лицето, което ги е депозирало и предходни
негови житейски преживявания. Показанията, съответно обясненията, подлежат на
проверка относно тяхната достоверност, която се извършва въз основа на анализ
на информацията, изложена от всяко едно лице, по отделно и в съвкупност с
останалия събран по делото доказателствен материал. От изложения доказателствен
анализ по един категоричен начин се установява достоверността на показанията на
свидетеля К., съответно недостоверността на обясненията на подсъдимата Б. в
частта, в която сочи, че инкриминираната парична сума им е била дадена
доброволно от пострадалия. Преценката на доказателствата, осъществена както от
първата инстанция, така и от настоящата, се основава на обективна съвкупна
оценка на доказателствената съвкупност, а не на субективен подход, основаващ се
единствено на лични качества. Предвид изложеното възраженията на защитата
следва да се разглеждат като напълно несъстоятелни.
Настоящият
съдебен състав, също като контролираната инстанция, кредитира като обосновани и
обективни заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебна психиатрична и психологична, съдебно-оценителна и видео-техническа
експертизи. Процесните експертни заключения са изготвени от вещи лица с
необходимата квалификация, като те са отговорили изчерпателно и аргументирано
на поставените им въпроси. Съдебно-оценителната експертиза дава обоснован
отговор относно левовата равностойност на инкриминираната сума от 3000 евро,
както и относно общата стойност на предмета на деянието. Видео-техническата
експертиза, макар и кредитирана, не установява достатъчни по обем сходства, за да даде
категоричен отговор относно идентичност на лицето, заснето в изследваните кадри
и подсъдимата Б.. Поради това обстоятелство заключението не дава съществена
информация, относима към предмета на доказване.
В
заключение съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че в
процесния случай липсват преки доказателства, а съгласно чл. 116 НПК присъдата
не може да се основава само на обяснения на подсъдимите. В действителност по
делото не са установени преки доказателства досежно изпълнителното деяние на
кражбата, но от събрания доказателствен материал се установява непрекъсната
верига от косвени доказателства, от които може да се направи еднозначен и
непротиворечив извод досежно авторството. Съдебната практика е константна
относно възможността дадено обстоятелство да се установи посредством косвени
доказателства, когато при взаимната им връзка те обуславят единствен възможен и
логичен извод. В процесния случай пострадалият е носел конкретна сума пари и в
инкриминирания ден се е срещнал единствено с подсъдимите, като до този момент
парите са били у него. Те се познавали от предходни срещи, като подсъдимите С.
и Б. успели да изградят доверие у свидетеля К., поради което същият не се
съмнявал в тях. Пострадалият дал пари на подсъдимите да наемат стая в хотел
„Калифорния“, където тримата отишли след като приключили в ресторанта.
Безспорно е, че тримата осъществили полов контакт. След него пострадалият заспал,
а когато се събудил бил сам и от вътрешния джоб на чантата му липсвали 3000
евро и 1000 лева. От момента на заспиването до момента на събуждането,
единствено подсъдимите са имали достъп до чантата на пострадалия, където се
съхранявала инкриминираната сума. По делото се установява с нужната безспорност,
че в стаята не може да се влезе без магнитна карта, която в момента на
събуждане била от вътрешната страна. Непосредствено след установяване на
липсата, пострадалият се оплакал на свидетеля Л., след което подал сигнал и до
компетентните органи. Всички тези обстоятелства водят до единствения извод, че
именно подсъдимите са осъществили вмененото им деяние. В същото време самата Б.
не отрича, че в инкриминираното време и ден двете със С. са били със свидетеля К.,
както и че са напуснали хотела с инкриминираната сума пари, но твърди да им е
била дадена доброволно от пострадалия. Следователно изводите на съда не са
основани само и единствено на обясненията на подсъдимата Б.. В същото време чл.
116 НПК се отнася до забрана присъдата да се основава единствено на
самопризнания на подсъдимия, какъвто не е настоящия случай, тъй като са налице
достатъчно доказателства, извън дадените от Б. обяснения, установяващи
авторството на деянието, времето на извършването му, механизма на извършване, както
и предмета му.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намери, както и първият съд, че по делото
е събрана в нужния обем доказателствена съвкупност, която с нужната
категоричност и безспорност установява авторството на деянието в лицето на
подсъдимите Б. и С., както и механизма на извършването на деянието.
В
заключение въззивният съд намира възраженията на защитника на подсъдимите С. и Б.
срещу анализа направен от първостепенния съд на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства за напълно неоснователни.
На
база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е
стигнал до единствено верния извод, че с поведението си подсъдимите Б. и С. в
условие на съучастие като съизвършители са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 194. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2
вр. ал. 1 от НК. Правните изводи напълно се споделят от настоящия съдебен
състав, който намира за установено от правна страна следното:
Доказателствената
съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и
правилен извод, че подсъдимите Е.Б. и В.С. в условията на съучастие като
съизвършители на 21.04.2010 г., в гр.София, жк. „Лозенец”, ул. „Бигла”, от стая
на хотел „Калифорния”, са отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на
3 000.00 /три хиляди/ евро с левова равностойност 5 867.49 (пет хиляди
осемстотин шестдесет и седем и 0.49) лева и парична сума в размер на 1 000.00
(хиляда) лева, всичко на обща стойност 6 867.49 (шест хиляди осемстотин
шестдесет и седем и 0.49) лв. от владението на А.К., без неговото съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвоят.
Правилно
контролираният съд е приел, че авторството на деянието е доказано по
категоричен и безспорен начин. От показанията на пострадалия К. се установява,
че хотелската стая не може да се отвори от външна страна без магнитна карта, а
когато се събудил, картата била от вътрешната страна на стаята. Следователно
достъп до инкриминираните вещи са имали единствено подсъдимите Б. и С., които
били заедно с пострадалия преди той да заспи. В същото време подсъдимата Б. не
отрича, че двете със С. са взели парите, като тезата, че те са дадени
доброволно е напълно опровергана от събрания и проверен по делото
доказателствен материал.
Предмет
на деянието са 3000 евро с левова равностойност 5867.49 и 1000 лева, на обща стойност 6 867.49
лева, които се намирали във вътрешен джоб на чантата на пострадалия К..
От
обективна страна подсъдимите С. и Б. са взели инкриминираната сума от чантата
на пострадалия К., след което с откраднатите пари подсъдимата Б. закупила
автомобил марка „Нисан“ още на следващия ден – 22.04.2010 г. Вземайки парите от
чантата на пострадалия и напускайки хотела, подсъдимите са осъществили
изпълнителното деяние отнемане – прекъснали са фактическата власт на собственика
върху инкриминираната сума пари и установили своя такава. Подсъдимите С. и Б.
са осъществили деянието в съучастие като съизвършители, тъй като и двете са
взели участие в отнемането.
От
субективна страна подсъдимите С. и Б. са осъществили деянието при форма на
вината пряк умисъл и при общност на умисъла. И двете са осъзнавали, че
инкриминираната сума пари не им принадлежи, че тя е собственост на свидетеля К.
и че те установяват своя фактическа
власт върху нея без да имат съгласието на собственика й за това. Подсъдимите са
действали при общност на умисъла – всяка е осъзнавала действията на другата,
одобрявала е действията на другата, при което е настъпил желаният от
подсъдимите престъпен резултат – противозаконно присвоили инкриминираната
парична сума, като установили своя фактическа власт върху нея. Несъмнено е налице и специалната цел, която се
доказва от последващите действия на подсъдимите – разпоредили се с
инкриминираната парична сума като със своя, като я използвали за себе си.
За
извършеното от подсъдимите Б. и С. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем
години. Първоинстанционният съд е констатирал наличието на предпоставките на
чл. 55 от НК, поради което е заменил наказанието „лишаване от свобода“ с
наказание „пробация“, като и за двете подсъдими е определил следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице – два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 (шест) месеца. Въззивната инстанция се солидаризира
с изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл.
55 от НК спрямо двете подсъдими. Като смекчаващи обстоятелства първостепенният
съд и за двете е отчел добрите им характеристични данни, чисто съдебно минало,
дългия период от време, изтекъл от образуване на наказателното производство до постановяване
на присъдата и доброто им процесуално поведение. Настоящата инстанция намира
като такива още сравнително младата възраст както на Б. (20 г.), така и на С. (19
г.) към дата на деянието. Не само че по отношение и на двете подсъдими са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, но е налице и изключително такова
– дългият период от време, изминал от датата на деянието до приключване на
производството, не по вина на подсъдимите, което според константната съдебната
практика е основание подсъдимите да бъдат компенсирани. При това положение и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което правилно наказанията и на двете подсъдими са индивидуализирани по ред на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. При индивидуализацията на наказанието „пробация“
освен посочените смекчаващи обстоятелства, контролираният съд е отчел и
отегчаващи такива, приемайки че подсъдимите Б. и С. не проявяват критичност към
извършеното деяние. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с подобен
извод, тъй като за да проявят критичност подсъдимите следва да признаят
извършеното от тях. Тяхно право е да изградят защитна теза и да не се признават
за виновни, което не може да се оценява в тяхна вреда. Въззивната инстанция
като отегчаващо обстоятелство отчете размера на отнетата парична сума, както и факта,
че подсъдимите са се познавали с пострадалия и са се възползвали от изграденото
доверие между тях, за да отнемат инкриминираните вещи.
Въпреки
наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, с оглед изминалото време от
извършване на деянието, което бе отчетено като изключително смекчаващо
обстоятелство, наличието и на други смекчаващи вината обстоятелства, определеното
от първоинстанционния съд се явява правилно и съответно на целите на
наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Във връзка с така индивидуализираното
наказание неоснователно се явява възражението на защитата, че ефектът от него би
бил нулев поради изминали период от време. Основна цел на наказанието е
корекционно-възпитателната, с която се цели именно подсъдимите да осъзнаят
същността на извършеното от тях деяние и по този начин да бъдат превъзпитани
към спазване на законоустановения ред. Въззивната инстанция намира, че въпреки дългото време, изминало от
датата на деянието, след изтърпяване на наложените наказания, подсъдимите Б. и С.
ще осъзнаят противоправността на деянието си, последиците от същото,
причинените от него вреди, с което ще бъде постигнат целения с наказанието
корекционен ефект. Само за яснота на защитата е необходимо да се посочи, че
така отмереното от първия съд наказание се явява правилно определено като вид и
размер именно и най-вече поради времето, в което е продължило наказателното
производство, за което принос нямат подсъдимите. В случай, че делото бе
приключило в разумен срок, такова наказание би се явило прекалено снизходително
и несъответно на тежестта на извършеното деяние. Ето защо възраженията на
защитника, че налагането на наказание след толкова време би имало нулев ефект,
поради което подсъдимите не следва да бъдат наказвани, се явява голословно и не
намиращо опора нито в доказателствата по делото, нито в материалния и
процесуалния закон.
Настоящата
инстанция споделя и съображенията на първоинстанционния съд за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимите Б. и С. за причинени с деянието имуществени
вреди в размер от 6 867,49 лева на гражданския ищец А.К.. Подсъдимите са
признати за виновни по повдигнатото им обвинение. Налице е противоправното
деяние, тъй като всяко престъпление е противоправна проява. В резултат на противоправното
поведение на подсъдимите, субсумиращо признаците от обективна и субективна
страна на престъплението по чл. 194. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, е
причинена имуществена вреда на А.К., който е ощетен със сумата от 6 867,49 лева.
Настъпилата имотна вреда е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните
действия на подсъдимите. Вината в гражданското производство по принцип се
предполага, но в настоящия случай същата е и доказана. Подсъдимите Б. и С. са
извършили деянието при форма на вината пряк умисъл, каквито съображения бяха
изложени по-горе. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че е
налице деликт, поради което следва да бъде ангажирана и гражданската им отговорност
на основание чл. 45 от ЗЗД, което
законосъобразно е сторил първият съд. По отношение на уважения размер – същият
напълно отговаря на причинената от деянието вреда, поради което е правилно
определен.
След
постановяване на присъдата от първата инстанция е настъпила смъртта на
гражданския ищец К., като видно от справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба 14/18.11.2009 г., същият е починал на 14.11.2015 г. Негови законни
наследници, съответно правоприемници, се явяват съпругата му М.К. и синът му М.К..
Съгласно чл. 76 НПК при смърт на лицето, имащо право да участва като частен
обвинител, правото преминава върху неговите наследници. Аналогична разпоредба
при гражданския ищец липсва, но доколкото съгласно чл. 88, ал. 1 НПК при разглеждане
на граждански иск субсидиарно се прилага ГПК, настоящата инстанция съобрази
разпоредбата на чл. 227 от ГПК. Според посочената норма, когато страна в
процеса умре, производството по делото продължава с участието на
правоприемника. Пред въззивната инстанция законните наследници своевременно са
изразили воля да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци
на мястото на починалия А.К.. Съдът е
уважил искането, като наказателното производство и в частност предявеният
граждански иск се поддържат от гражданските ищци М.К. и М.К.. Предвид
изложеното присъденото обезщетение на гражданския ищец А.К. от предходната
инстанция следва да се изплати на законните му наследници, каквито се явяват
съпругата и синът му. Съгласно чл. 5 и сл. от ЗН последните наследяват равни
части, като в случая всеки един от тях следва да получи по една втора от
присъденото обезщетение. Настъпилото ново обстоятелство налага и изменение на
постановената присъда в гражданскоправната ѝ част относно лицата, на
които подсъдимите Б. и Стефанов дължат обезщетение.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
подсъдимите С. и Б..
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна. Поради настъпване смъртта на гражданския ищец К. и
конституиране на неговите законни наследници като граждански ищци следва
присъдата в гражданската ѝ част да бъде изменена, като причината за
нейното изменяване не е по вина на съда в първата инстанция, а се дължи на
обективни обстоятелства, настъпили след постановяване на присъдата.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 3 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от
21.10.2015 г., постановена по НОХД № 21618/2012г., СРС, НО, 102-ри състав в
гражданскоправната част, като я отменя в
частта, с която подсъдимите Е.Б.Б. и В.В.С.
са осъдени на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на частния
обвинител и граждански ищец А.М.К. с ЕГН: ********** обезщетение за причинени
имуществени вреди от деянието в размер на 6 867.49 (шест хиляди осемстотин
шестдесет и седем и 0.49) лева, заедно със законната лихва от датата на
деянието до влизане на присъдата в сила, като
вместо това на основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА
подсъдимата Е.Б.Б. (с установена
самоличност) и подсъдимата В.В.С. (с
установена самоличност) ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на гражданските ищци М. М. К.
с ЕГН: ********** и М.А.К. с ЕГН: ********** сумата от по 3 433.75 лв. (три хиляди четиристотин
тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
съответната им припадаща се част съобразно наследствените им дялове от
присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието в общ размер
на 6 867.49 лв. (шест хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и
девет стотинки), заедно със законната лихва от датата на деянието – 21.04.2010г. до влизане на присъдата в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.