№ 294
гр. Варна, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500047 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 92133/15.11.2024г. от
Д. Н. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. Т., ул. „Л." №10, чрез
адв. И. В., против решение № *************г. по гр. д. № 730/2024г. на 25-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата й за промяна на фамилното име
от „Г.“ на „К.“, на осн. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Районният съдия не е обсъдил голяма част от изложените в исковата молба
факти и представените доказателства, а е изградил решението си
едностранчиво. Решението е постановено следователно в противоречие със
закона. Налице са важни обстоятелства, обуславящи промяната на фамилното
й име от Г. на К.-известна е в обкръжението си, т. к. ежедневно в социалното
си общуване използва името К.. Това е фамилното име на втория съпруг на
майка й, в чието лице е срещнала обич и подкрепа. Всичките й приятели се
обръщат към нея с К. и никой не я нарича Г.. От „важни обстоятелства“ не
следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено
име, предвид правото му на свободно самоопределяне по този признак и
когато исканата промяна не цели да въведе в заблуждение на органите на реда
или определени институции, не се укрива от наказателна, гражданска или
административна отговорност, а е известна в обществото с името К.. Искането
1
за промяна на фамилното име не противоречи на морала и закона, поради
което се явява основателно и като такава, смята, че трябва да бъде уважено.
Моли за решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като бъде
уважена подадената молба за промяна на фамилното и име.
̀
Община Варна и Окръжна прокуратура Варна не вземат писмено
становище по въззивната жалба.
За преценка основателността на искането за издаване на
охранителен акт, с който да бъде допусната промяна на фамилното име
на молителката и за преценка на правилността на обжаленото решение
на ВРС, съдът съобрази следното:
Производството е инициирано по искане на Д. Н. Г., ЕГН **********,
чрез адв. И. В. да бъде допусната промяна на фамилното име на молителката
от „Г.“ на „К.“. Излага се, че при раждането си Д. Г. е именувана по реда на
ЗГР с имената на своя баща. Родителите и се разделили, а тя заживяла със
̀
своята майка. На ********* г. майка й М. Г. сключила граждански брак с К. К.
и придобила неговата фамилия – „К.“. От съвместното съжителство на майка
и с г-н К. се родил брат и Г. К. К., ЕГН **********. От тогава, до настоящия
̀̀
момент за молителката полага грижи К. К.. Тя от своя страна иска да носи
неговото име, защото не я оставил на улицата“, а и е „подал ръка за по –
̀
светло бъдеще. С признателност го нарича „баща“, защото от него е усетила
обич и подкрепа. От друга страна бащината си фамилия иска да забрави,
защото и носи само негативи. Баща и не се интересувал от нея, не и помагал
̀̀̀
не я подкрепял. През времето на съжителството на майка и с г-н К. – почти
̀
осем години, тя се представя пред приятели, близки, роднини и работодатели
и в социалните мрежи с неговата фамилия. Понеже брат и Г. носи фамилията
̀
„К.“, тя желае да носи същата, за да бъде семейството едно цяло и с еднаква
фамилия. Не желае да и се поставят въпроси за разликата в имената, които
намира за неудобни. Тези обстоятелства счита за важни и обуславящи
допускането на промяна на фамилното име.
Конституирани като заинтересовани страни, Община Варна и Районна
прокуратура – Варна не изразяват становище по искането.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от удостоверение за раждане дубликат от ********* г., че
на ********* г. е родена Д. Н. Г. от майка М. Д. Г., ЕГН ********** и баща
Н.Д.Г., ЕГН **********. Съставен е акт за раждане № ***************.,
Община Варна.
Установява се от удостоверение за раждане, издадено въз основе на акт
за раждане № ************* г. на длъжностното лице по гражданско
състояние при Столична община, 13 р-н – „Н. че на ******** г. е роден Г. К. К.
от майка М. Д. Г. и К. К., роден на ******** г.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак №
***************** г. издадено на ******** г. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Столична община, 13 р-н – „Н.“ във Ф.Р.Г. е
сключен граждански брак между К. К., роден на ******** г. и М. Д. Г. ЕГН
**********, като фамилно име на съпругата е К..
2
Разпитана в качеството на свидетел, Л.И.И., излага пред съда, че от три
- четири години е приятелка на Д. Г., която работи като управител на
заведение и част от служителите се обръщат към нея с госпожа К.. Представя
се при запознанство с фамилията К.. Д. има брат от новият съпруг на майка си
и иска да носят една фамилия с него. Съпругът на майка й се грижи за нея и й
помага. В социалните мрежи молителката се представя с фамилия К..
В хода на въззивното производство са събрани писмени доказателства,
представляващи заверени за идентичност преписи от електронни документи –
електронни съобщения, подписани с електронен подпис /обикновен/ по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, от които се установява, че в своя частна
кореспонденция молителката се представя, първо на 15.05.2024 г. - като Д. К.
(л.25); второ на неустановена дата – като Д. К..
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да
бъде потвърдено. В този смисъл съдът препраща към мотивите, изложени от
Районен съд – Варна на основание чл. 272 от ГПК, но излага и свои собствени
такива:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко са важни
законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. Изхождайки от основните принципи на гражданското
общество и обществения морал, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19
ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично или обществено
неудобно и неподходящо за молителя носенето на името, което се иска да бъде
променено.
Промяна на име в установената хипотеза не следва да се допуска.
Гражданската регистрация на българските граждани третира името,
като основна информация, служеща за непосредствена индивидуализация на
физическо лице, намиращо се в устойчива политико – правна връзка с
българската държава. Принципно положение при формирането на тази
дискриминираща /в широк смисъл/ информация е, че на избор, при това
неограничен по арг. от чл. 12 от ЗГР, подлежи единствено собственото име на
всяко лице. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от закона, бащиното име е производно от
личното име на бащата, а фамилното – от бащиното или фамилното име на
бащата. В съответствие с посоченото съдебната практика по прилагането на
ЗГР е извела, че коментираните правни норми са императивни, а само
собственото име на лицето се избира от родителите му. Избраният от
законодателя метод на формиране на този индивидуализиращ белег сочи, че
3
същият е опознавателен и служи по принцип като белег за връзка на произход
и семейна принадлежност. По тази причина ЗГР предвижда в своя чл. 14, ал.
3, че деца от едни и същи родители се вписват /в актовете за гражданско
състояние/ с еднакво фамилно име.
По аргумент за противното, в настоящия случай, при който
молителката и нейният едноутробен брат Г. К. произхождат от различни бащи,
по принцип ЗГР не налага фамилното име на лице, произхождащо от баща с
фамилно име „Г.“ да бъде променено на „К.“.
Във връзка с изложеното принципно състояние е предвидена правна
възможност и субективно потестативно право по изключение, физическите
лица да могат със санкцията на съда да променят своите лично, бащино или
фамилно име, когато са налице изчерпателно изброени хипотези: името е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни
обстоятелства налагат това. Макар допустимо по изключение, правното
средство по чл. 19 от ЗГР не може да бъде използвано по начин, по който
променените имена да създават заблуждение относно произхода на лицата. До
такъв резултат ще се стигне, ако бъде уважено искането на молителката. Не
съответства на българската именна традиция деца с известен баща да приемат
фамилията на майката. A fortiori, в противоречие с нея е и хипотеза, при която
фамилно име на низходящ, произхождащ от предходен партньор на майката и
именуван вече по правилата на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, да бъде променено с
фамилното име на последващ съпруг. Не е допустимо под предлог, че се иска
уеднаквяване имената на деца, които са от различни бащи, да се достига до
резултат, който противоречи на законоустановените принципи на
именуването. Видно майка й и лицето К. К. са сключили брак на ********г.
По това време тя не е била дете, а млада жена на 24 години, за отглеждането
на която не се налагат грижи. Странно поради това е твърдението, че грижи за
нея полага съпругът на майка й и от благодарност тя иска да носи неговата
фамилия, като забрави тази на биологичния си баща, защото последният не се
интересува от нея. Благодарността, че е подпомагана от съпруга на майка си,
Д. Н. Г. следва да покаже по друг начин.
Молителят твърди да са налице важни обстоятелства, които налагат
промяна на фамилното и име. В подкрепа на твърденията са ангажирани
̀
гласни доказателства, чрез разпита на св. Иванова, която не изтъква друго,
освен че същата се представя с име К.. От показанията и не се установява да е
̀
добила известност с това име в обществото. Приобщени са два писмени
4
документа от водена от нея електронна кореспонденция-единият от
15.05.2024г., а другият повече от година по-късно-от 28.08.2025г. Първият е
създаден непосредствено преди подаване на молбата в съда, а втората в хода
на производството по делото за промяна на фамилното име на молителката.
По-важното в случая е, че те са с противоречащо си съдържание, доколкото
авторът се именува ту К., ту К.. Тези доказателства, разгледани сами по себе
си и ценени в тяхната съвкупност не обосновават наличие на важни
обстоятелства, които да налагат допускане на промяна на името в искания
смисъл.
Не може да бъде допусната от съда промяна на името на едно лице с
цел укриване от административна, гражданска или наказателна отговорност. В
настоящия казус, може да се приеме, че не това е целта на Д. Н. Г., т.к. не е
осъждано лице.
От значение за неоснователност на молбата е и обстоятелството, че по
делото не е приобщено каквото и да било становище или данни за съгласие на
лицето, чиято фамилия Г. иска да носи и затова се моли да бъде допусната
промяна на фамилното й име.
Не на последно място следва да се има предвид и това, че ВКС приема
в практиката си, че името на едно лице не може да бъде променяно само
поради желанието на лицето, без да има основателна причина за промяната.
Такава, както беше посочено вече по-горе не бе доказана в настоящото
производство.
По изложените съображения, съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *************г. по гр. д. № 730/2024г.
на 25-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена молба на Д. Н. Г. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. С., кв. „Т.“, ул. „Л." №10, за промяна на
фамилното й име от „Г.“ на „К.“, на осн. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6