Р Е Ш Е Н И E
№ 510 08.12.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на единадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Т.М.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1897 по описа за 2015 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: к.к.,,Слънчев
бряг“, общежитие ,,Лале“,ап.24,, против ,,Тексим банк“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район ,,Възраждане“, бул.,,Тодор
Александров“№141, представлявана заедно и поотделно от всеки двама от тримата: М.П.В.,
И.Л.Д. и Т.В.С., за установяване по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност чрез непрекъснато
владение, продължило повече от 10 години, на следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.100.2.4 и самостоятелен обект с
идентификатор 51500.506.100.2.9 по КККР на гр.Несебър.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че е собственик на процесните имоти по давност. Заявява, че е получил
владението върху двата обекта от собственика и управител на „Ес пи ес“ ЕООД,
което дружество е било строител на сградата. Твърди, че от установяването на
фактическа власт през м.април 2005 год. и до сега не е бил в брак и е владял
имотите за себе си явно, несъмнено, несмущавано и непрекъснато. Твърди, че
преди ответникът формално да придобие правото на собственост чрез възлагане на
ЧСИ и след този момент той не е въвеждан във владение. Заявява, че продължава
да бъде владелец на двата самостоятелни обекта, че длъжник по изпълнителното
дело е било „Ес пи ес“ ЕООД, а ищецът не е страна по него, включително по
отношение на него не са били извършвани никакви действия от ДСИ. Ищецът
уточнява, че причината да получи владението на обектите от строителя на
сградата „Ес пи ес“ ЕООД е уговорката за бъдещата им продажба. Заявява, че с
„Ес пи ес“ ЕООД е сключил предварителен договор за продажба от 29.03.2005 год.,
като след това през м.април му било предадено владението, а той заплатил
продажната цена. Твърди, че от момента на получаване на владението преустроил
самостоятелния обект с идентификатор 51500.506.100.2.4 и от м.март 2006год. до
м.септември 2007 год. този имот се ползвал като аптека. По-късно същият имот
бил преустроен в жилище и обзаведен и като такъв се ползвал и сега. За другия
апартамент се твърди, че от момента на получаване на владението е обзаведен с
мебели и се ползва за жилище.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители, поддържа претенцията, представя доказателства.
Ответната „Тексим банк“ АД оспорва
претенцията като неоснованелна. Оспорва фактическите твърдения, на които се
основава иска, а именно, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесните
имоти от април 2005г.; че е получил владението на двата самостоятелни обекта от
строителя- ,,Ес пи ес“ЕООД; че е заплатил продажна цена; че са извършени
ремонтни дейности и преустройства. Счита, че не е възможно ищецът да е
установил фактическа власт през м.април 2005 год. въз основа на сключен
предварителен договор. Твърди, че представеният към исковата молба
предварителен договор е изготвен за целите на настоящото производство, няма
достоверна дата и е частен документ. Оспорва се неговата автентичност – относно
датата на подписването му. Посочва, че
видно от приложените доказателства - нотариален акт№195, том ІІ, рег.№2417,
дело№371/2010г., с който ,,Ес пи ес“ЕООД учредил договорна ипотека в полза на
,,Тексим банк“АД върху процесните имоти, с нотариалният акт от 18.11.2005 год. е учредено право на
строеж, а удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа е от
27.12.2005г., от което ответникът прави извод, че към претендираната дата на
подписване на предварителния договор- 29.03.2005г., процесните имоти не били
построени, не са съществували физически за да бъде осъществено владение върху
тях. По същността си, самият предварителен договор бил такъв за строителство, а
не за покупко- продажба на недвижим имот. Заявява се, че страните по него са
уговорили владението да се предаде на купувача в деня на подписване на
окончателния договор – раздел ІV т.1 б.е, и тъй като не са представени
документи, а и ищецът не твърди да е сключен окончателен договор, не съществува
основание за предаване на владението. Ответникът подчертава, че по отношение на процесните имоти са
предприемани редица действия, както от него, така и от строителя „Ес пи ес“
ЕООД – на 15.05.2010 год. между ,,Тексим банк“АД, ,,Ес пи ес“ЕООД и
,,Доломит-М“ООД бил сключен договор за банков кредит №СФ 595/2010г., по който
като обезпечение на отпуснатия кредит послужили самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори:51500.506.100.2.4 и 51500.506.100.2.9; в полза на ответната
банка била учредена договорна ипотека върху недвижимите имоти(НА№195,том
ІІ,рег.№ 2417,дело№371/2010г., вписана в СВ- Несебър, вх.№2637 от 19.05.2010г.,
акт №137,том І, дело№1481); във връзка
със сключения договор за банков кредит и договорна ипотека било образувано
изпълнително дело№30/2012г. по описа на ДСИ при НРС; била вписана възбрана на
21.05.2012 год., а на 20.07.2012 год. бил извършен опис. Заявява се, че по
време на извършения опис е бил съставен протокол, от който се установява, че
ищецът не е присъствал на описа, нито е депозирал възражения в твърдяната от
него насока. Заявява се, че при описа не било установено да е бил извършен
ремонт и преустройство на имотите, както и че ищецът ги обитава. Сочи се, че
ищецът не твърди и не е представил доказателства за депозирани възражения пред
съдебния изпълнител или че е обжалвал действията на съдебния изпълнител на
самостоятелно основание. Ответникът твърди, че при извършването на описа всички
10 апартамента са били с идентично стандартно обзавеждане и не е имало данни процесните имоти да са били обитавани или
преустойвани, нито да е препятстван достъпа до тях по причина, че се владеят от
трето лице, разполагащо със собствен ключ. Заявява се, че с образуването и
предприемането на принудителни действия спрямо процесните имоти давността се
прекъсва, независимо от кой момент същата е претендирана от ищеца. Ответникът
заявява, че към момента на вписване на исковата молба е установил свое владение
върху имота чрез постановление за възлагане и вписването му на 26.02.2015 год.
Ответникът сочи, че преди тази дата са били извършени редица други вписвания,
включващи учредяване и заличаване на договорни ипотеки и възбрани. Заявява, че
доколкото основанията за прекъсване на погасителната давност се прилагат и за
придобивната, на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД следва да се приеме, че
давността е била прекъсната с предприемането на действия по принудително
изпълнение. Счита, че по този начин се опровергават твърденията на ищеца, че в
негова полза е изтекла сочената придобивна давност след м.април 2005 год.,
както и се опровергава презумпцията по чл.69 от ЗС.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ответникът е
участвал като наддавач в публична продан по изп.дело №30/2012 год. на ДСИ при
НРС и с постановление от 16.12.2014 год., вписано в Служба по вписванията
Несебър на 26.02.2015 год., са му възложени двата процесни недвижими имота,
представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 51500.506.100.2.4 и 51500.506.100.2.9 по КККР
на гр.Несебър. Не се спори също, че ответникът е бил кредитор на
дружеството-строител на сградата, в която се намират двата обекта, а именно „Ес
Пи Ес“ ЕООД – в несъстоятелност, по договор за банков кредит №СФ 595/2010 год.,
както и че „Ес Пи Ес“ ЕООД е обезпечил задълженията си по договора за кредит,
както и тези на другия длъжник – „Доломит-М“ ООД, чрез договорна ипотека,
учредена с нот.акт №195, том ІІ, рег.№2417, дело №371/2010 год. върху
самостоятелни обекти в сграда, включително процесните – т.8.3 и т.8.5 от
нотариалния акт. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че „Ес Пи Ес“ ЕООД е придобил процесните имоти по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу строителство №85, том
V, рег.№2688, дело №841/2004 год., вписан в Служба по вписванията Несебър с
вх.рег.№2969/24.06.2004 год., акт №63, том 11, дело №2387/2004 год. Жилищната
група секция А и Б е изградена с разрешение за строеж №7/19.01.2004 год. За
жилищната група има съставен акт обр.14 за приемане на конструкцията от
05.03.2005 год. и акт обр.15 за установяване годността и приемане на строежа от
05.08.2005 год. Според заключението, удостоверението за въвеждане в
експолатация е от 27.12.2005 год.
Ищецът
представя предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
29.03.2005 год., сключен между него и „Ес Пи Ес“ ЕООД, с който дружеството,
като продавач, се е задължило да продаде на ищеца като купувач апартаменти,
находящи се в блок Б в к.к.“Сл.бряг“, със следното описание – апартамент на
първи етаж обозначен като ап.№4 с площ от 73,43 кв.м., включително и общите
части на сградата, и апартамент на втори етаж обозначен като ап.№9 с площ от
81,17 кв.м., включително съответните ид.ч. от общите части на сградата, която е
изградена в УПИ VІ 71, кв.7503 по плана на к-с „Сл.бряг – запад“. Цената,
уговорена за двата апартамента, възлиза на 128 000 евро без ДДС и е
платима на части в брой или по банков път. От съдържанието на договора се
установява, че има смесен характер – съвместява предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителство. В р.ІІІ.1
предварителният продавач е поел задължение да завърши строително-монтажните
работи и да предаде обекта с акт обр.15 в срок до 31.07.2005 год. Ищецът
представя документи – квитанции към приходни касови ордери, издавани от „Ес Пи
Ес“ ЕООД и удостоверяващи получени суми
по предварителния договор – вноски. Последното плащане по договора е от
11.11.2005 год. – сумата от 4 000 евро. Няма спор между страните, че
окончателен договор не е бил сключен във формата на нотариален акт. Ищецът
представя също документи (квитанции) за заплатени консумативи за двата
апартамента на „Ес Пи Ес“ ЕООД, първата дата по които е юни-юли 2006 год., а
последната дата е 11.08.2010 год. Представят се и квитанции без дати. След горния
момент консумативи са били заплащани на други дружества, по твърдения на
процесуалните представители по причина, че всяко от жилищата е имало
самостоятелни електромери, но електромера за цялата сграда е бил на
дружеството-строител и се е извършвало преотчитане.
Свидетелите еднозначно заявяват, че
ищецът закупил процесните апартаменти през 2005 година. Тримата свидетели са ги
посещавали и описват точно разположението на помещенията. Според св.Йорданов,
ищецът стопанисвал апартаментите, като този на първия етаж ползвал като аптека
и дори свидетелят му поставил рекламата. Свидетелят заявява, че знае
апартаментите като собствени на ищеца, че не е виждал Стамат (собственика на
фирмата-строител) там, че не е чувал за проблеми до есента на миналата година,
когато ищецът му споделил, че апартаментите ще бъдат запорирани, че са в процес
на изясняване и строителят е починал. Свидетелят изнася, че аптеката работила
сезонно две-три години, след това помещението останало с оборудването, но не
работило като аптека.
Св.Джованов заявява, че ищецът закупил
апартаментите през пролетта на 2005 год. и незабавно се похвалил. Свидетелят му
помогнал за пренасянето на мебелите през м.май или април на същата година.
Изнася, че е присъствал на предаването на една значителна сума като цена –
60 000 евро, която ищецът изтеглил от банка в Бургас и заплатил на
строителя. Свидетелят сочи, че сумата била предадена на строителя в офиса му, а
ищецът и строителят се уговорили там, че остатъците от цената ще внесе след
като продавачът изпълни условието да реконструира апартамента на първия етаж в
аптека. Тогава продавачът предал на ищеца ключовете от апартамента, а по това
време Д. вече имал ключ за аптеката. Свидетелят сочи, че ищецът заплащал ток и
вода за апартаментите, но не директно на енергото, а на фирми, като не знае защо този въпрос не е
бил уреден. Свидетелят последно посетил спорните обекти през летния сезон на
2015 година.
Св.Кабаколу също има преки впечатления
за обектите, тъй като била наета от ищеца да ги почиства и поддържа. Заявява,
че от 2005 година, откакто ищецът ги закупил и обзавел, ги почиства тя,
включително по времето, когато апартаментът на първия етаж бил аптека. Сочи, че
всяка пролет ги освежава, само тази пролет не, тъй като имало проблем с тях.
Твърди, че аптеката почиствала по-често. И за двата обекта получавала ключ от ищеца
и след като приключи работа, го връщала на него. Свидетелката изнася, че не е
идвал някой, който да се представи за длъжностно лице, нито е виждала обявления
на вратата.
Свидетелските показания съдът намира за
достоверни, поради което ги цени при формирането на правните изводи. Тези
показания съвпадат с писмени доказателства, приложени по делото, както и с
други факти, установени от справка по партидата на „Ес Пи Ес“ ЕООД в ТР.
Времето, посочено от свидетелите, в което са възникнали облигационните отношения
между ищеца и продавача, съвпада не само с представените частни документи за
плащане, но и с установените от съдебно-техническата експертиза дати на
разрешението за строеж, съставените актове по повод строителството и книжата
във връзка с незавършеното преустройство на обект по време на строителството.
Освен това, от вписванията по партидата на „Ес Пи Ес“ ЕООД в ТР се установява,
че едноличният собственик на капитала действително е починал, поради което
неговата дъщеря е предприела действия да придобие дружествените му дялове и да
впише настъпилите промени в ТР. Свидетелските показания кореспондират и на
установеното по време на огледа на обектите от състава на съда – за апартамента
на първи етаж се установи, че е осигурен директен достъп от централния вход на
двора, няма парапети и ограждения на терасата, която е на нивото на плочника, и
това прави лесно ползването му като аптека.
От събраните доказателства съдът намира
за доказано, че ищецът е установил фактическа власт върху процесните обекти
през м.май 2005 година, когато владението му било предадено от строителя –
обещател по предварителния договор. Писмените доказателства и свидетелските
показания сочат еднозначно, че фактическата власт му е била предоставена поради
облигационната връзка, възникнала от предварителния договор, и изпълнението на
поетите от ищеца задължения по същия да заплати първата вноска от 58 000
евро. Както се установява от съдебно-техническата експертиза и от приложения
нот.акт №12, том V-, рег.№3290, дело №937/2005 год., касаещ сделка за
апартамент в същия блок „Б“ на сградата, построена в УПИ VІ-71 по плана на
кв.7503 по плана на к-с „Сл.бряг – запад“,
през м.май 2005 год. самостоятелните обекти, включително процесните, са
съществували като годни обекти на правото на собственост, върху които е било
възможно да се установи владение, доколкото последното представлява фактическо
упражняване на съдържанието на вещното право на собственост. Нещо повече – към
10.05.2005 година, когато ищецът заплатил вноската от 58 000 евро, строителят
„Ес Пи Ес“ ЕООД вече е депозирал в Община Несебър искане за издаване на скица с
виза за преустройство по време на строителството на ап.4 в блок „Б“ на жилищна
сграда в УПИ VІ-71 в кв.7503 от апартамент в аптека (отговор на въпрос 3 от
заключението на съдебно-техническата експертиза), което сочи, че и строителят е
пристъпил към поетото задължение за преустройство по облигационната връзка,
което е било условие ищецът да заплати остатъка от продажната цена. Дори и
свидетелските показания за предаването на ключовете през м.май 2005 год. да се приемат за недостоверни, то най-късният
момент, в който може да се приеме, че фактическата власт е била предадена от
строителя, е снабдяването на сградата с акт обр.15 (05.08.2005 год.) – в
р.ІІІ.1 от предварителния договор продавачът е поел задължение да построи и
предаде обекта с акт обр.15 в срок до 31.07.2005 год., а заплащането на
останалите вноски от цената и сключването на окончателен договор с нотариален
акт са отложени за по-късен момент (р.ІІ.4). Предаването на ключовете от двата
апартамента представляват акт, с който продавачът е предал фактическата власт
върху вещите, а ищецът ги е завладял – това действие категорично сочи, че
досегашният владелец се е отказал от господството си върху тях. От свидетелските
показания става ясно, че ищецът веднага започнал за обзавежда жилищата, а това
на първия етаж устроил като аптека и това напълно кореспондира с документите за
преустройство. Тази външна изява на фактическото господство върху двата обекта
сочи, че той ги е считал за свои, държал се е, като че ли той е носител на
вещното право на собственост. Тук следва да се вметне, че наличието или не на
документи за законно функциониране на обекта на първия етаж като аптека е
напълно неотносимо. Независимо, че фактическата власт е била получена от
продавача (предишния владелец), не може да се приеме, че ищецът е бил държател
на двата обекта, т.е. не ги е своил, а ги е държал за собственика им.
Презумпцията, установена в чл.69 от ЗС, го ползва и не е оборена от насрещната
страна. Не може да се приеме, че правните действия, предприети от продавача,
представляващи предоставяне на обезпечение по договори за кредит чрез
учредяване на ипотека върху двата апартамента, оборват презумпцията по чл.69 от
ЗС – от една страна, това са правни, а не фактически действия, поради което са
несъпоставими, включително едното не изключва другото, а от друга страна
правното действие, доколкото е останало скрито за ищеца, не би могло до окаже
каквото и да било въздействие върху намерението му да свои двата обекта.
За да бъде придобито по давност вещно
право, вкл.право на собственост, необходимо е владелецът да упражнява
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента – владение (фактическо упражняване на
съдържанието на вещното право) и срок от време, в който трябва да се владее. След
като една вещ няма собственик, или има, но той се е дезинтересирал, или се
примирява с чуждото упражняване на фактическа власт, и това фактическо състояние
е трайно и достатъчно продължително, правната норма дава права на
несобственика. При това правната норма (чл.83 от ЗС) предполага, че който е
владял в различни времена и докаже това, значи е владял и в промеждутъка. С ТР
№4/2012 год. на ОСГК на ВКС се приема, че позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, които следва
да бъдат зачетени към момента на изтичане на законовия срок. От това следва, че
правото на собственост се придобива по давност със самото изтичане на срока и
от този момент настъпват материалноправните последици по чл.79 от ЗС. С решение
№330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК ВКС се
приема, че демонстриране по отношение на невладеещия собственик на
поведение, което несъмнено да сочи, че върху имота се упражнява фактическа
власт като върху собствен имот, т. е. предприемане на активни действия, е
необходимо само при наличие на заявени претенции от трето лице, че счита себе
си за собственик на същия имот. Ако подобни претенции не са били заявявани, то
няма и по отношение на кого владелецът да упражнява подобни действия.
Достатъчно е в подобна хипотеза да полага нормалните за собственика грижи за
имота.
Установява се от материалите по
приложеното изп.дело №30/2012 год. на ДСИ при НРС, образувано за събиране на
паричен дълг на „Ес Пи Ес“ ЕООД, че след като ответникът е бил снабден с
постановление, с което двата процесни имота са му били възложени като
взискател-наддавач в приключилата публична продан, е депозирал молба
вх.№421/04.08.2015 год. да бъде въведен във владение единствено в процесните
два, от придобити общо 7 имота с постановлението за възлагане. За останалите
имоти, придобити с постановлението от 16.12.2014 год., няма съставени протоколи
за въвод по изпълнителното дело, поради което следва да се предположи, че
длъжникът „Ес Пи Ес“ ЕООД е предал владението доброволно. Принудителният въвод
в двата процесни имота се е наложил поради факта, че не длъжникът е имал
фактическа власт върху тях, а ищецът. С протоколи от 14.10.2015 год. ДСИ е
удостоверил, че в двата имота е заварил като владелец трето лице – ищецът,
който е заявил, че има предварителен договор, по който е заплатил всички
вноски. Принудителният въвод във владение е бил отложен за 23.10.2015 год.,
когато ищецът е отстранен с протоколи от същата дата. В протоколите е отразено,
че движимите вещи на ищеца, заварени при осъществяване на въвода, ще останат на
съхранение в двете жилища. След извършване на въвода ищецът е представил по
изпълнителното дело обезпечителната заповед, издадена по настоящото, с която
въводът е спрян, а за съдържанието на същата ответникът е бил уведомен чрез
свой представител на 20.12.105 год. (отбелязване на самата молба).
От показанията на св.Джованов, дадени в
последното съдебно заседание, се установява, че няколко дни преди извършване на
процесуалното действие „оглед“, при което двете жилища бяха заварени от състава
на съда празни, принудително от тях са били извадени личните движими вещи на
ищеца – обзавеждане и дрехи. Свидетелят изнася, че при посещението си на
08.11.2016 год. установил, че вратите на апартаментите са отворени чрез
разрязване и част от обзавеждането липсва. Част от изнесеното на двора обзавеждане
и дрехи свидетелят и ищецът прибрали. Разговаряли с управителя на комплекса,
който им заявил, че банката има право на тези действия.
При така установените факти, съдът
намира, че ищецът е бил отстранен от процесните апартаменти на 23.10.2014 год.
от съдебен изпълнител и тогава е изгубил владението върху тях. Съдържанието на
протоколите от 14.10. и 23.10.2014 год., както и показанията на св.Джованов
еднозначно сочат, че обзавеждането на аптеката и апартамента са се намирали в
тях и са останали там със съгласието на новия приобретател дори и след
осъществяването на принудителния въвод. Нито едно от правните действия,
предприети от искане на взискателя в хода на принудителното изпълнение, не е
довело до изгубване на владението, на самата фактическа власт, която ищецът е
упражнявал върху двата апартамента. Преди всичко следва да се посочи, че тези
действия са били насочени против длъжниците, за да бъде осребрено тяхното
имущество и така да бъде удовлетворен ответникът. Нито едно от тези действия не
би имало рефлексен ефект върху владението на третото лице, което се намира в
имота, с изключение на крайния въвод във владение, когато ищецът е бил
отстранен. Възбраняването на имотите има действие по отношение на длъжника, не
и по отношение на третото лице, което свои – арг.от чл.452 и 453 от ГПК. С
решение №212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о., ГК ВКС се
приема, че снабдяването на собственика с нотариален акт не е способ за защита
на правото му на собственост, че сам по себе си нотариалният акт не може да
отблъсне владението, което друго лице упражнява върху вещта, дори когато е бил
доведен до знанието му. От това разрешение следва извода, че снабдяването на
ответника с постановлението за възлагане като титул за придобитото право на
собственост не е довело до изгубване на владението от ищеца. Също без отношение
към изгубването или запазването на фактическата власт е и описът на процесното
имущество, а отделно от това следва да се посочи, че съдът счита за доказано
оспорването на протокола за опис от 20.07.2012 год. При извършения оглед от
състава на съда се установи, че в протокола от 20.07.2012 год. не са отразени
съществени особености като например душ-кабина, стационарен сешоар и врата от PVC на банята в апартамента с идентификатор 51500.506.100.2.4.
На фона на стандартното изпълнение на апартаментите в сградата, вкл. и на
произволно отворените от ответника, тези особености е следвало да бъдат
забелязани. Освен това в нито един от апартаментите не са установени и описани
лични вещи и обзавеждане, очевидно налични до отстраняването на ищеца на
23.10.2015 год. Свидетелят М., присъствал на описа в качеството на оценител, не
си спомня апартаментите да са имали вид на обитавани. Установеното състояние на
процесните обекти по време на огледа, както и липсата на отбелязване за налично
обзавеждане в протокола от 20.07.2014 год.
мотивират съда да приеме, че удостовереното от ДСИ е невярно в частта,
че процесните апартаменти са били отворени, огледани и описани.
С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че към момента, в който ищецът се е позовал на придобивната давност – с
подаването на исковата молба в съда на 24.08.2015 год., десетгодишният срок на
владението е бил изтекъл и в негова полза са настъпили материалноправните
последици на чл.79 от ЗС. Дори и да се приеме по-късният момент на получаване
на владението от продавача по предварителния договор – датата на издаването на
акт обр.15, когато продавачът е бил длъжен да предаде обектите, от 05.08.2005
год. до 24.08.2015 год. десетгодишният давностен срок е изтекъл. Този срок не е
бил прекъсван, както твърди ответникът. По съображенията, изложени по-горе,
съдът намира, че ответникът не е изгубвал владението и следователно така
давността не е прекъсвана на основание чл.81 от ЗС. Не е прекъсвана и на основание
чл.84 от ЗС, вр.чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Не всяко принудително изпълнение би
прекъснало давността по отношение на ищеца, а само предприетото по положителен
осъдителен петиторен иск против него. В този случай след влизане в сила на
съдебното решение започва да тече нова давност и именно тя се прекъсва с
изпълнителните действия, насочени към въвод във владение на собственика.
Доколкото в конкретния случай принудителното изпълнение се е осъществявало
против друго лице, действията не са прекъснали придобивната давност.
Принудителното отнемане на владението в хода на процеса също е без значение,
доколкото давността е изтекла към момента на позоваването ѝ с подаването
на исковата молба. Ищецът е придобил правото на собственост върху процесните
апартаменти по давност, а дали е заплатил уговорената продажна цена по
предварителния договор е напълно без значение с оглед въведеното основание на
иска. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, на ищеца се
следват сторените разноски по представен списък. От заявените в списъка, не
представлява разноски заплатената гаранция по обезпечението, тъй като тя
подлежи на връщане на основание чл.403 ал.2 от ГПК. Ищецът не е представил
доказателства за размера на заплатените такси за вписване на исковата молба, за
снабдяване със скица и схеми на обектите, поради което тези разходи следва да
бъдат изключени. В обобщение, следва да му се присъдят разноски в размер на
5 187,52 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковата претенция на Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес:к.к.,,Слънчев бряг“,
общежитие ,,Лале“,ап.24, против ,,Тексим банк“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1309, район ,,Възраждане“, бул.,,Тодор
Александров“№141, представлявана заедно и поотделно от всеки двама от тримата: М.П.В.,
И.Л.Д. и Т.В.С., че ищецът Д.И.Г. е собственик по давност чрез непрекъснато
владение, продължило повече от 10 години, на следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.100.2.4 по КККР на гр.Несебър, с
административен адрес гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, к.с „Палм корт“, бл.Б,
ет.1, ап.4, намиращ се в сграда с идентификатор 51500.506.100, предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 63
кв.м., прилежащи части 11,83 кв.м.ид.ч., при съседи на самостоятелния обект в
сградата: на същия етаж 51500.506.100.2.5, 51500.506.100.2.3, под обекта –
няма, над обекта: 51500.506.100.2.9 и самостоятелен обект с идентификатор
51500.506.100.2.9 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес гр.Несебър,
к.к.“Слънчев бряг“, к.с „Палм корт“, бл.Б, ет.2, ап.9, намиращ се в сграда с
идентификатор 51500.506.100, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива – 1, с площ от 67 кв.м., прилежащи части 13,92
кв.м.ид.ч., при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж
51500.506.100.2.10, 51500.506.100.2.8, под обекта 51500.506.100.2.4, над
обекта: 51500.506.100.2.14.
ОСЪЖДА ,,Тексим банк“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1309, район
,,Възраждане“, бул.,,Тодор Александров“№141, представлявана заедно и поотделно
от всеки двама от тримата: М.П.В., И.Л.Д. и Т.В.С. да заплати на
Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес:к.к.,,Слънчев бряг“, общежитие ,,Лале“, ап.24,
съдебно-деловодни разноски в първата инстанция в размер на 5187,52 (пет хиляди сто осемдесет и седем 0.52) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: