О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 11.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав,
в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 18882/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Д.С.Д., ЕГН ********** с
адрес ***2 срещу И.С.М., ЕГН **********,
като майка и законен представител на детето Рая Деянова Данева, ЕГН **********
с адрес гр. Варна, м-ст Керем
дере № 4 иск с правно основание чл. 150 СК за ПРЕКРАТЯВАНЕ считано от
подаване на исковата молба- 14.11.2019г. месечната издръжка в размер на 105лв,
която ищецът е осъден да заплаща с решение № 1378/02.04.2018г. по гр.д. № 4223/2016г.
на Районен съд- Варна в полза на детето Рая,
считано от 15.04.2016г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
С разпореждане от 19.11.2019г. на
ищеца са били дадени указания, в изпълнение на които е постъпила на 06.12.2019г.
уточняваща молба.
В сезиралата искова молба и уточняваща
я се излагат следните фактически твърдения: С решение № 1378/02.04.2018г. по
гр.д. № 4223/2016г. на ВРС ищецът е бил осъден да заплаща в полза на
малолетното си дете Рая месечна издръжка от 105лева, считано от 15.04.2016г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване. Решението е
влязло в законна сила на 28.04.2018г. Детето е родено на ***г. Твърди се, че от
тогава са настъпили съществени изменения в обстоятелствата обосноваващи
заявяване на настоящата искова молба за прекратяване на издръжката дължима в
полза на детето Рая. Като такива се изтъкват следните обстоятелства: На
14.11.2018г. по време на работа в Италия ищецът е изпаднал внезапно в
безпомощно състояние- кома. Откаран е бил в отделение за неотложна помощ в
състояние на кома със спазъм в челюстта и конкретно положение на тялото. На
27.12.2018г. е бил преместен в отделение за интензивна рехабилитация. След
проведено лечение и рехабилитация бил изписан на 21.02.2019г. с предписано
медикаментозно лечение и препоръка за продължаване на рехабилитацията в дома
и/или в разширен режим на престой. През м. април 2019г. с помощта на майка си и
на нейни разноски се прибрал в България. Оттогава живеел в дома на майка си в
гр. Шумен, където тя се грижела за него предвид невъзможността му да се
обслужва сам. Твърди, че тя е и тази, която поема всички разходи по лечението
му. С ЕР на ТЕЛК № 1945/26.08.2019г. на МБАЛ Шумен му била определена 100%
трайна нетрудоспособност с чужда помощ за срок от 3 години, считано от
04.06.2019г. С това ЕР са били определени и противопоказни условия на труд-
тежък физически труд, на неприспособено работно място, при определено работно
време, трудови норми, сменен режим, нощен труд, нервно- психическо напрежение,
неблагоприятни климатични условия. Твърди, че лечението му било непрекъснато,
продължително и надхвърляло месечно разход от 200лева. От 14.11.2018г. бил в
невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно. Твърди, че не е
получавал обезщетения за временна нетрудоспособност, не разполага с имущество,
от която да се издържа. Единственият му доход понастоящем бил социална пенсия
за инвалидност от 159,29лева и добавка за чужда помощ от 99,56лева. Твърди, че
детето Рая живее и се отглежда от майка си, която е трудоспособна и в състояние
да задоволява нуждите на дъщеря му.
При тези твърдения и заявено искане до
съда, становището на настоящия състав е, че производството по предявения иск за
прекратяване на присъдената в полза на малолетното дете се явява недопустимо и
като такова подлежи на прекратяване. Съображенията за това са следните: Съгласно
чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка
към нея може да бъде изменена или прекратена. В казуса обаче се касае за
присъдена издръжка в полза на малолетното дете на ищеца. Съгласно чл. 143 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е
задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно. В случая
твърденията на ищеца за настъпило изменение в обстоятелствата след
първоначалното определяне на издръжката се основават единствено и само на
такива свързани с липсата на доходи от труд и обективна невъзможност за
реализиране на такива поради влошено здравословно състояние, и липсата на
имущество, от което ищецът би могъл да реализира такива. Когато се касае за
издръжка на дете, основен принцип уреден в КРБ, ЗЗДетето,
СК и приоритет има интересът на детето, защото децата се намират под закрилата
на държавата и обществото. Като потвърждение и продължение на него е и
регламентираното в чл. 152 СК задължение на държавата да изплаща присъдената на
ненавършили пълнолетие български граждани издръжка за сметка на неизправния
длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния
размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България,
когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи
и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Така,
че визираните от ищеца обстоятелства законът изначално изключва да дават
основание за прекратяване на издръжката дължима в полза на малолетното му дете,
и биха имали отношение единствено към искане за изменение на размера й в посока
неговото намаляване, каквото не е отправяно до съда, а и факт е, че така
определеният размер на издръжката е под минималния такъв императивно
регламентиран от чл. 142, ал. 2 СК.
Затова, съдът приема, че така
заявеният иск е недопустим.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 18882/2019г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване
пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: