№ 1355
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110102211 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по повод предявени от „Б. Д.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. М. № 19 срещу З. А. Ша, родена на ****, ЛНЧ **********,
гражданин на В., с настоящ адрес ******* искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати сумите, както следва:
12398,16лв., представляваща дължима главница по Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти от 10.12.2014г. и доп. споразумение към него от
18.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба- 23.02.2024г. до окончателното погасяване на задължението; 2085,28лв.,
представляваща неплатена договорна лихва за периода 28.10.2021г. до 22.02.2024г.;
240,76лева, представляваща лихва за забава за периода 28.10.2021г. до 22.02.2024г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
10.12.2014г. е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти. По силата на договора, банката е предоставила кредит в размер на
78233,20лева, за заплащане на такси за обучение. Към договора били приложени ОУ,
неразделна част от него, подписани от кредитополучателя. Връщането на отпусната сума е
следвало да стане в срок до 120месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период,
съгл. чл.3 от договора, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа. Кредитът бил усвояван на части чрез банкови преводи по сметка на
учебното заведение – МУ- Варна, в размер на таксата за съответния семестър, след
представяне на документ от Университета – уверение на осн. чл. 3 ЗКСД. Сочи се, че на осн.
чл. 4.2. от договора единствено таксата, дължима първия семестър от първата година на
обучението била заплатена предварително от кредитополучателя, а след сключване на
договора – банката я превела по разплащателната му сметка на 10.12.2014г. , като същата
била в размер на 7823,32лева. На 18.02.2015г. между страните било сключено допълн.
1
споразумение, като кредита бил намален от 78233,20лева на 7823,32лева. Така кредита,
редуциран със споразумението бил усвоен на 10.12.2014г. Според клаузите на договора
кредитополучателят поел задължение да заплаща фиксирана лихва в размер на 7% годишно,
а според чл. 10.2 от ОУ лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по
време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгл. чл.5 от
договора и т.3 от споразумението кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се
предоставял след изтичане на гаратисния период. Съгл. чл.6 от договора падежната дата за
издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период била 28-мо число на
месеца. Крайният срок за полагане на държавен изпи в специалността „Медицина“ за
кредитополучателя бил до 30.09.2020г. Така гратисният период по чл.3 от договора бил до
30.09.2021г., респ. първата падежна дата - 28.10.2021г., като кредитът следвало да се
погасява на 120равни месечни вноски от по 143,95лева всяка. Съгл. чл. 17.1 ОУ при
допусната забава за плащане на вноска на падежната дата, частта от вноската главница се
олихвявала договорния лихвен %, увеличне с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба било налице неизпълнение в
размер на 28месечни вноски. Поради допуснатата забава в плащанията над 90дни, банката
обявила задължението на кредитополучателя за предсрочно изискуемо, за което
кредитополучателят следвало да се счита уведомен с получаването на преписа от същата.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е ангажирала писмен отговор.
Първото по делото заседание е проведено на 26.03.2025г., като редовно призованият
ответник не се явява и не се представлява, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието
на претенцията по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват
като достатъчни, с оглед доказване наличие на облигационно правоотношение въз основа на
скл. договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от
10.12.2014г. и доп. споразумение към него от 18.02.2015г. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по
основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните в настоящото
производство са 600лева - държавна такса, 600лева - депозит за превод на документи, както
и юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
2
ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна сложност
на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А. Ша, родена на ****, ЛНЧ **********, гражданин на В., с настоящ
адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. М. № 19 сумите както следва: 12398,16лв., представляваща дължима
главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти от 10.12.2014г. и доп. споразумение към него от 18.02.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024г. до
окончателното погасяване на задължението; 2085,28лв., представляваща неплатена
договорна лихва за периода 28.10.2021г. до 22.02.2024г.; 240,76лева, представляваща лихва
за забава за периода 28.10.2021г. до 22.02.2024г., на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. А. Ша, родена на ****, ЛНЧ **********, гражданин на В., с настоящ
адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. М. № 19 сумата от 1300лева, представляваща сторени в
производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 а ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3