Решение по дело №2763/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18779
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20241110102763
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18779
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110102763 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 13544/16.01.2024 г., подадена от М. В. К.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на Г. М. М., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че страните били във фактическо съжителство и имат общо дете,
което към настоящия момент е пълнолетно. На 15.01.2024г. молителката
отишла в жилището на сина си, за което тя и баща му имали учредено
пожизнено право на ползване, но на молителката не бил осигуряван достъп.
Отишла да търси сина си, защото същият не бил добре физически и
психически, под влияние на баща си употребявал наркотици, нямал телефон и
от съседи и познати научавала, че ходи по кофите за боклук и яде от тях заради
влиянието на баща си. Качвайки се до вратата на жилището, молителката
видяла, че бравата е счупена. Чукала на вратата и молела да й бъде отворено,
за да види сина си. Отвътре се чул само гласът на ответника, който я напсувал,
казал й „ще ти еба майката“. Молителката настоявала да й бъде отворено,
чукала и потърсила сметка къде е синът й, получила отговор, че синът им е на
25 години и си ходи, където си иска. Молителката продължила да чука, докато
накрая ответникът не отворил вратата и я наплюл многократно. При отваряне
на вратата от ответника същият избутал молителката с две ръце, след което с
1
дланта на дясната си ръка я ударил по лицето, под дясното око, където същата
имала кръвонасядания в следствие на удара. След това с две ръце ответникът
блъснал назад молителката и я изритал към стълбищната площадка с десния
си крак в нейната горна лява част на бедрото, от което оставил синини върху
молителката. Молителката викала за помощ, но никой не се отзовал. Не след
дълго, когато скандалът поотихнал, излязла съседката от етажа, за да помоли
да пазят тишина, защото е с малко дете и спи. В 12.15 часа молителката се
обадила на тел. 112 и се отзовали служители на 04 РУ - СДВР.
Молителката чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде
уважена. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Не претендира
разноски.
На 23.01.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответницата е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че същите са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, като имат общо дете, пълнолетно към настоящия
момент.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
На 15.01.2024г. в 12.17 часа на тел. 112 постъпил сигнал от лице,
представило се като г-жа М. К..
От постъпилата справка от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ се установява,
че ответникът не се води на диспансерно наблюдение. При проверка в базата
данни се установява, че същият има регистрирано едно посещение при
амбулаторен психиатър на 20.12.2012г. с Диагноза F10.5 Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, психотично
разтройство. Няма други данни за лицето.
Видно от приетата по делото справка за съдимост, ответникът е осъждан
за престъпления от общ характер.
С Решение на СРС, 117 състав от 01.06.2021г., влязло в сила на
2
28.10.2021г., е отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита срещу Г.
М. М. в полза на М. В. К. и Г. М. М..
Видно от постъпилите материали по пр.пр. № 19202/2024г. по описа на
СРП, молителката подала заявление до 04 РУ – СДВР за случая от
15.01.2024г., като с постановление на СРП от 11.07.2024г. е постановен отказ
от образуване на досъдебно производство.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 15.01.2024 г., а
молбата до съда е подадена на 16.01.2024 г., поради което е спазен срока по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.“.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално
- правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото
разглеждане. По делото се установи, че страните се намирали във фактическо
съпружеско съжителство.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на
15.01.2024 г., ответникът е отправил спрямо молителката изразът „ще ти еба
майката“, след което я наплюл и блъснал. Тези изводи се обосновават от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която съдът придава
изключителна доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като
3
по време на процесния акт не са присъствали свидетели – очевидци, както и не
са събрани други доказателства, които да я оборват. Съдът намира
твърденията на молителката досежно счупването на показалеца й за
недоказани, поради следното: на първо място, от материалите по преписката и
извършената проверка от 04 РУ – СДВР се установява, че в допълнителните си
писмени сведения молителката е заявила, че не си е чупила показалеца при
падането, а само е получила синина по задните части. На второ място,
счупването на показалец представлява последица от упражнен акт на насилие,
която последица се установява с медицински документи. Такива в хода на
съдебното производство не са представени. Предвид противоречивите
твърдения на молителката досежно счупването на показалеца и липсата на
доказателства, които да ги подкрепят, съдът намира молбата в тази част за
неоснователна. Предвид установеното, че на 15.01.2024г. ответникът е
отправил спрямо молителката горепосочения израз и извършил спрямо нея
описаните действия – наплюя я и я бутнал, съдът приема, че ответникът е
извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН –емоционално и
физическо такова.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в достатъчна
степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена
без такъв.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
4
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от молителката. С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката сторените по делото разноски. Същата е доказала такива в размер
на 1000.00 хиляда/ лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
М. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. И като налага следната мярка за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Г. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. И да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на М. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. И
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. М. М., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН ********** да за плати на М. В. К., ЕГН
********** сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева – разноски в
производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
5
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6