№ 21875
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110103371 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни исКе от ..... ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против В. К. Д., действаща чрез своята майка и законен
представител Р. В. Т., правоприемник на починалия в хода на производството К Г. Д., за
осъждането й да заплати сумата 1735,94 лева – главница, представляваща обща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в
гр. .... с абонатен № 179550, сумата 314,23 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.,
сумата 34,57 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата 8,05 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исКата молба – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
наследник на Н. К. С. в качеството й на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исКата молба. В открито съдебно заседание
законният представител на ответника, не оспорва че е наследник на Н. С., както и че
1
последната е била собственик на имота. Поддържа, че в имота никой не живее. За последно е
бил обитаван от дядото на В. - Г Д. до смъртта му. Не се оспорва доставката на топлинна
енергия до имота, както и нейният размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „......“ ООД изразява становище, че
предявените исКе са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исКете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исКата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Между страните не е спорно, че имотът до който ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия, а именно апартамент №9, находящ се в гр. .............. е бил собственост на
Н. К. С., което се установява и от представения списък на етажните собственици в сградата.
По делото няма данни Н. К. С. да се е разпоредила с притежавания от нея недвижим имот
преди смъртта си, поради което след нейната смърт на 28.03.2009 г. всички нейни
имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху
нейните наследници, които според представеното удостоверение за наследници с изх.
№РПД23-ТД26-184/10.02.2023 г., издадено от .. са синът и Г К Д. – разведен, който е
починал на 20.11.2021 г., като е оставил за свой наследник сина си – К Г. Д.. Изложеното
обуславя извод, че през исКия период (2019 – 2021 г.) Г К Д. е бил потребител на топлинна
енергия в качеството му на собственик на процесния имот. Това обстоятелство се
потвърждава и от ответника в съдебно заседание. Ето защо К Г. Д. и да не е ползвал
процесното жилище, наследявайки правото на собственост върху жилището, той е наследил
и задълженията за топлинна енергия, които неговият наследодател е оставил след смъртта
си.
След смъртта и на К Г. Д. в хода на производството на 15.01.2024 г. всички негови
имуществени права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на
2
настоящия ответник като единствен негов наследник съгласно удостоверение с изх.
№РПД24-ДИ11-337/16.08.2024 г. и като негов правоприемник отговаря за поетите от
наследодателя задължения да заплаща топлинна енергия през процесния период.
Ответникът не оспорва количествата доставена до имота топлинна енергия, както и
размера на начислените суми, за които ищецът е издал фактури. Не се твърди да са
заплатени каквито и да е суми за процесния период, което се установява и от приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната екеспертиза. Според същото главницата за
топлинна енергия възлиза на 1735,94 лева, а за дялово разпределение на 34,57 лева.
Констатирано е, че обезщетението за забава е в размер на 314,23 лева , респ. 8,05 лева. При
тези данни съдът приема, че ответникът като правоприемник на К Г. Д. дължи заплащането
на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 34,57 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „......“ ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е спорно по
делото и се установява от приобщените писмени доказателства.
По исКете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото се
установи, че дължимите суми за топлинна енергия не са заплатени в срока за това, поради
което ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. са налице основанията да
бъде уважена и тази исКа претенция като всеки от отвтениците следва да бъде осъден да
заплати сума от по 314,23 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исКата молба в съда, поради което и тази акцесорна претенция се явява
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исКете в общ размер на 382,23 лева за платена държавна
такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева.
С протоколно определение съдът е увеличил първоначално определения депозит за
ССчЕ със сумата от 100,00 лева, като е указано на ищеца да внесе сумата в едноседмичен
3
срок от съдебното заседание, в което е присъствал представител на ищеца. Ищецът е бил
предупреден, че ако не стори това ще бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК с крайния акт.
Срокът е изтекъл на 20.11.2024 г., но по делото не са представени доказателства, че сумата е
внесена в полза на СРС, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 77 ГПК сумата 100,00 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН ********** чрез законния й представител Р. В. Т. ЕГН
********** с адрес гр. ....... като правоприемник на починалия в хода на производството на
15.01.2024 г. ответник К Г. Д. ЕГН ********** да заплати на ..... ЕАД, ЕИК .... със седалище
и адрес на управление: гр. .... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от
1735,94 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. .... с абонатен № 179550,
сумата 314,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата 34,57 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исКата молба – 23.01.2023
г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 сумата
382,23 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8,05 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.,,като
неоснователен.
ОСЪЖДА ..... ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. .... да заплати в
полза на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата 100,00 – депозит за вещо
лице.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.......” ЕАД – „......“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4