Р Е Ш Е Н И Е
№ 3.05.2022 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 април 2022 г.
В публично заседание
в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина Костова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева
гр. дело № 2928 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр.
с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Ст.Загора твърди в исковата
си молба, че с ответника Г.М.Г. се намират в договорни отношения, по силата на
които „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е открило партида на името на Г.М.Г.
с партиден №563, за имот находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Старозагорско въстание“ №14, вх. А, ет. 2, ап. 25 във връзка с
доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
Твърдят, че за периода от месец април 2015 г., до месец ноември 2017 г.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора е доставило питейна вода
на ответника с партиден № 563, за която били издадени квитанции със следните
номера и стойности:
-
Квитанция №********** от 01.04.2015г. на стойност
27,24лв.
-
Квитанция №********** от 01.07.2015г. на стойност
108,96лв.
-
Квитанция №********** от 01.08.2016г. на стойност
15,10лв.
-
Квитанция №********** от 01.097.2016г. на стойност
18,08лв.
-
Квитанция №********** от 01.03.2017г. на стойност
26,48лв.
-
Квитанция №********** от 01.04.2017г. на стойност
19,45лв.
-
Квитанция №********** от 01.5.2017г. на стойност 22,57лв.
-
Квитанция №********** от 01.06.2017г. на стойност
22,57лв.
-
Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност
19,07лв.
-
Квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност
14,21лв.
-
Квитанция №********** от 01.097.2017г. на стойност
17,18лв.
-
Квитанция №********** от 01.10.2017г. на стойност
19,46лв.
-
Квитанция №********** от 01.11.2017г. на стойност
14,76лв.
Твърдят, че ответникът не е заплатил стойността на предоставената му услуга
от страна на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Стара Загора. Общата
стойност на горепосочените квитанции е в размер на 344,83лв./триста четиридесет
и четири лева и 83 стотинки/.
Сочат, че съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора и потребителите на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази
връзка, ответникът дължал на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара
Загора по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 45,01лв. /четиридесет
и пет лева и 01 стотинки/, по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2015 г. до
15.12.2017 г.
Многократно служители на ищцовото дружество се
опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на отвтеника, но без резултат.
Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между страните, до
настоящия момент ответникът не е извършил плащане на дължимите суми по
горепосочените квитанции в размер на 344,83 лв. с включен ДДС, както и
дължимата лихва в общ размер на 45,01лв.
Поради това обстоятелство, че не били заплатени дължимите суми към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, подали заявление по чл.410 ГПК против Г.М.Г. *** за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението
било образувано ч.гр.дело №6208/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, по
което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е
връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от ответника към
ищцовото дружество е в общ размер на 389,84лв., от
които сумата 344,83лв. с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по
посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 45,01лв.
Молят съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че: Г.М.Г.,
ЕГН **********,***, ж.к „Железник, ул. „Загорка“ №25, вх.Б, ет. 3, ап.41 дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, ЕИК *********, сумите, както следва:
сума в размер на 344,83лв. /триста
четиридесет и четири лева и 83 стотинки/, представляваща цената на доставената
и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции: –
квитанция №********** от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв., квитанция
№********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв., квитанция №********** от
01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв., квитанция №********** от 01.097.2016 г. на
стойност 18,08 лв., квитанция №********** от 01.03.2017 г. на стойност 26,48 лв.,
квитанция №********** от 01.04.2017 г. на стойност 19,45 лв., квитанция
№********** от 01.05.2017 г. на стойност 22,57 лв., квитанция №********** от
01.06.2017 г. на стойност 22,57 лв., квитанция №********** от 01.07.2017г. на
стойност 19,07 лв., квитанция №********** от 01.08.2017 г. на стойност 14,21
лв., квитанция №********** от 01.097.2017 г. на стойност 17,18 лв., квитанция
№********** от 01.10.2017 г. на стойност 19,46 лв., квитанция №********** от
01.11.2017 г. на стойност 14,76 лв., сума в размер на 45,01лв. /четиридесет и пет лева и 01 стотинки/, представляваща общ
размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.04.2015 г. до
15.12.2017 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело
№ 6208/2019 г. – до окончателното й изплащане.
Претендират за разноските по делото – в размер на 385 лв., от които сумата
25 лв., представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360 лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Претендират и за направените по ч.гр.дело № 6208/2019 г. по описа на
Районен съд Стара Загора разноски в размер на 25 лв., представляваща държавна
такса.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от особения представител
на ответника адв. Н.М., в който счита предявените
искове за неоснователни и недоказани, поради следното: по делото не били представени
доказателства, че ответникът се явявал титуляр на посочената от ищеца партида №
563, по която да са му доставени количествата вода, за които ищецът твърди да
не са заплатени.
Сочи, че според ищеца, ответникът не
бил изпълнил задължението си да заплаща доставената вода и поради това дължал
освен цената на доставената питейна вода и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Като доказателство за тези свои
твърдения ищецът представил издадени от самия него 13 броя квитанции за
начислена вода и канал за периода от месец април 2015г., до месец ноември
2017г.
Оспорва отразеното в квитанциите количество доставена и разходване питейна
вода. Счита, че налице е неспазена процедура за начин, време и метод на
отчитане на количеството потребена вода, чиято
себестойност е предмет на настоящата претенция. Съгласно чл. 32, ал.4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчетените данни по ал.2 и ал.3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на индивидуалния водомер и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В случая не било налице твърдение за отчитане по електронен път на потребената вода през процесния
период по конкретната партида.
По делото не е представен карнет за отчитане партидата на ответника Г.М.Г..
Твърди, че съгласно чл. 21,
ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършвало в присъствието
на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се
подписвал от свидетел, който можел да бъде и длъжностно лице на оператора. В
настоящия случай, по делото липсвали доказателства относно начина на отчетеното
количество вода, липсвали доказателства кога и дали е положен подпис в карнет
по партида № 563 за всяко отчитане през процесния
период и чии били подписите, ако има положени такива.
Счита, че съгласно чл.59, ал.2 от общите условия на ищеца, ВиК операторът откривал партида на потребителя с
потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая не били
представените доказателства, от които да се установявало, че цитираната партида
с номер 563 била открита на ответника Г.М.Г.. В случая по делото не били
представени никакви доказателства за реално доставеното, ползвано и отчетено
количество питейна и отпадъчна вода. Не били представени карнети
с показания на индивидуалния водомер за процесния
период. Ищецът е основал претенцията си единствено на посочените „квитанции“,
като свързването им с процесната партида на ответника
във ВиК се установявало чрез записания номер на
партида в тях.
Сочи, че ако квитанциите били осчетоводени в счетоводството на ответника и
дори и да се приеме, че счетоводството на ВиК било
водено редовно (каквото твърдение няма в исковата молба), последното би било
достатъчно, с оглед разпоредбата на чл.182 от ГПК, да обуслови единствено непълно доказване на ищцовата
претенция, при все че редовните счетоводните записвания се преценявали с оглед
всички други обстоятелства по делото (чл.182, изр.1 от ГПК). Други
обстоятелства по делото не се установявали от приложените до момента
доказателства.
Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за реално потребеното от ответника количество вода и същото не можело
да бъде установено, съгласно методиката, приета от самия ищец, съответно иска
за главницата се явявал недоказан и следвало да бъде отхвърлен.
Сочи, че при отхвърляне на обуславящия иск с правна квалификация чл.422 вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде отхвърлено и акцесорната обусловена претенция по чл.86 ЗЗД.
Отделно от горното, за една част от исковата претенция, а именно за
претенцията на ищеца за заплащане на сумите по квитанции:
- Квитанция № ********** от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв.
-Квитанция №********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв.
-Квитанция №********** от 01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв.
-Квитанция №********** от 01.097.2016 г. на стойност 18,08 лв.,
Исковете на ищеца се явявали погасени по давност, на основание чл.111,
б.”в” от ЗЗД, поради изтичане на период, по-дълъг от три години от падежа на
задълженията по посочените квитанции, до предявяване на вземането по съдебен
ред.
Това било така, тъй като задълженията за заплащане на предлаганите от
доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, услуги били от категорията на
т.н. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, за които
законодателят бил предвидил да се погасяват с изтичането на кратка - тригодишна
погасителна давност.
В случая, видно от представените от ищеца квитанции, (а и от представения
документ „лихвен лист”), задълженията били с падежи, съответно: по квитанция
№********** от 01.04.2015г. на стойност 27,24лв. - 01.04.2015 г. по квитанция №********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв. – 01.07.2015 г., по квитанция
№********** от 01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв. –
01.08.2016 г., по квитанция №********** от 01.09.2016г. на стойност 18,08
лв. – 01.09.2016 г.
Сочи, че искът за заплащане на посочените задължения бил предявен от ищеца
на дата 26.11.2019 г. (на която е подадено в съда Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по която е било образувано
ч.гр.дело № 6208/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора и съответно е
била издадена Заповед за изпълнение) – т.е. след изтичане на повече от три години от настъпване на падежите по
съответните квитанции. Т.е. вземането на ищеца по цитираните квитанции
било погасено по давност!
Твърди, че вследствие на това, след като вземането на ищеца по главните
искове по цитираните 4 броя квитанции, се явяват погасени по давност, то погасени по давност, респективно, неоснователни,
се явяват и претенциите на ищеца по акцесорните
искове — тези за заплащане на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, върху главниците по цитираните 4 броя квитанции.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения установителен
иск, като неоснователен и недоказан, а в случай, че приеме, че същият се явява
основателен и доказан, да го отхвърли в частта му относно претенциите по
квитанции, както следва: по квитанция №********** от 01.04.2015 г. на стойност
27,24 лв., по квитанция № ********** от 01.07.2015г. на стойност 108,96 лв., по
квитанция №********** от 01.08.2016г. на стойност 15,10 лв., По Квитанция
№********** от 01.09.2016г. на стойност 18,08лв., като погасен по давност в
тези му части, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, както и в частта за заплащане
на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, върху главниците по
цитираните 4 броя квитанции, като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 6208/2019 г. по описа на
РС-Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3193/27.11.2019 г. за сумата 344.83 лева за главница, представляваща
неизплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода по
партида № 563, за имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № 14, вх.А, ет.2, ап.25 за периода 01.04.2015
г. до 01.11.2017 г., с 45.01 лева –
лихва от 01.04.2015 г. до 15.12.2017 г., и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лева – ДТ. Заповедта до длъжника е връчена на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения
срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Ползването на ВиК услуги
е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора,
одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК
услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства - Лихвен лист за
дължими суми по квитанции и лихви; 13 броя квитанции за партида № 563 в гр.
Стара Загора, описани в приложения лихвен лист; Досие на абонат № 134381, се
установява, че между страните са възникнали отношения, имащи характер на
договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на
създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответника партида, по която да
се отчитат консумираните от него количества вода. Въз основа на отчетеното са
издадени и отделните квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение
на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в
случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.
Начинът на отчитане показанията на
водомерите и отразяването на показанията на измервателните устройства -
водомерите - по партидата на абоната, е подробно посочен в Глава шеста „Заплащане на услугите
В и К” на цитираната Наредба № 4. Показанията на водомерите се отчитат от
длъжностни лица на „ВиК“ оператора, като отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета /чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4
/, освен в случаите на отчитане по електронен път, какъвто е настоящия. В
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба
№ 4 е предоставена възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено заплащане на изразходваното
количество вода в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. Такова
възражение от ответника против начислени задължения за плащане не се установи
да е постъпвало в ответното дружество и не са представени доказателства в тази
насока по делото. Квитанциите, представени с исковата молба и приети като
писмени доказателства, представляват първични счетоводни документи по смисъла
на Закона за счетоводството. Видно представените 13 броя квитанции за партида № 563, на ответника са начислявани количества вода за
периода 01.04.2015 г. до 01.11.2017
г.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. Вещото лице М. М. сочи, че ответникът Г.М.Г. има открита партида №000563 в регистрите на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД за обект с адрес: гр. Стара Загора, Старозагорско въстание
14, Вх. А, ет. 2, ап. 25, видно от издадените квитанции за отчетен периода от
14.10.2014 г. до 06.10.2017г./вкл./,като
точни данни за датата на откриване на партида №000563 , на името на Г.М.Г.
не могат да бъдат предоставени, тъй като не е налице писмен договор. Процесните 13 бр. квитанции са осчетоводени в счетоводните
регистри на „ВиК” ЕООД - гр. Стара Загора в месеца,
за които са издадени и са на обща стойност 344.83 лв. Всички издадени квитанции
за продажби от „ВИК" ЕООД - Стара Загора се завеждат в счетоводството на дружеството
в месеца, за който са издадени и по тях се внася ДДС. Всички издадени фактури/квитанции се
осчетоводяват общо с една счетоводна статия, съгласно направена справка в
софтуер „Инкасо” за съответния месец, като индивидуалните фактури се прехвърлят
автоматично от софтуер „Инкасо” в софтуер „Счетоводство”. Всички издадени
фактури/квитанции се включват в дневниците за продажби, съответно в справките
декларации по ЗДДС в съответния месец с една обща сума на база генерирана
справка от Софтуер „Инкасо” и се подават в законоустановените
срокове.
Вещото лице посочва, че по процесните фактури няма извършени плащания. Към датата на
проверката 08.04.2022 г. общото задължение по гореописаните квитанции издадени
от „ВиК” ЕООД на Г.М.Г. е сума в размер на 344.83 лв.
за отчетен периода от 14.10.2014 г. до 06.10.2017 г./вкл./ за общо 119 куб. м. вода.
Размерът на начислените мораторни лихви по издадени и неплатени процесии фактури от
ищеца към ответника са правилно изчислени от „ВиК”
ЕООД- гр.Стара Загора. Към датата на проверката 08.04.2022 г. горепосочените процесни фактури на обща ст-ст
344.83 лв. са неплатени от ответника по счетоводни данни при ищеца, а начислените мораторни
лихви към 15.12.2017 г./вкл./ на обща ст-ст 45.01 лв.
са неплатени от ответника по счетоводни данни при ищеца.
В заключението си вещото лице сочи, че през процесния период за имота на ответника водата се е отчитала чрез
подадени данни от радио модул (РМ) на водомера с дистанционно отчитане в
конкретния адрес: гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ №14, вх. А,
ет.2, ап.25. Начислените куб.
вода са съобразно подадени данни от радио модул (РМ) на водомера с дистанционно
отчитане в конкретния адрес, съгласно чл.39, ал. 1 във връзка с чл.35, ал.1 от
Наредба N4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Съдът приема, че Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги действали за процесния период, се явяват сключен договор между ВиК оператора и титуляра на
партидата. При наличието на Общи условия, ВиК
операторите сключват индивидуални договори само в случай, че има договорени
условия различни от тези в Общите условия / чл. 8, ал. 2 от посочената Наредба
№ 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да представят пред
съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. По делото не бяха събрани доказателства за
предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия, поради което
Общите условия обвързват ответника и без приемането им, и представляват сключен
договор между страните по делото.
С откриването на партидата между
експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по
силата на които “ВиК”
ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната
такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от „ВиК“ оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена
питейна и отведена и пречистена канална вода са периодични задължения, поради
което не е нужно уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната
изискуемост и задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения
за заплащане на задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съдът не възприема доводите на особения представител на
ответника, че не била спазена
процедурата за начин, време и метод на отчитане на количеството потребена вода. От заключението на вещото лице безспорно се
установява, че за
имота на ответника водата се е отчитала чрез подадени данни от радио модул
(РМ) на водомера с дистанционно отчитане в конкретния адрес: гр. Стара Загора,
ул.“Старозагорско Въстание“ №14, вх. А, ет.2, ап.25. Начислените куб. вода са съобразно
подадени данни от радио модул (РМ) на водомера с дистанционно отчитане в
конкретния адрес, съгласно чл.39, ал. 1 във връзка с чл.35, ал.1 от Наредба N4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и
чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К
услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се
публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно
известно на съда, че ищцовото дружество е ВиК оператор за територията на област Стара Загора, както и
че дейността на същото се осъществява въз основа на одобрени от КЕВР общи
условия, които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за
процесния период общи условия са публикувани на
електронната страница на ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и
съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети
съгласно чл. 8 от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на
потребител на В и К услуги е свързано с наличието на вещно право на
собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по
договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е собственикът или
носителят на вещно право на ползване или строеж върху имота. В настоящия случай
по делото се установява от писмените доказателства /справка от имотния регистър
в Служба по вписванията – Стара Загора/, че за процесния
период ответникът Г. е бил собственик на имота, за който се претендира
заплащане на доставени В и К услуги, поради което следва да се приеме, че има
качеството на потребител на В и К услуги и се намира в облигационно отношение с
дружеството- доставчик. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
същата наредба В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, а
съгласно ал. 8 отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или от
лица, на които е възложено от оператора въз основа на договор.
Предвид
гореизложените съображения, съдът приема, че за ответника е налице възникнало
задължение за плащане, тъй като се
установи, че страните се намират във валидно облигационно отношение, ответникът
има качеството потребител на ВиК услуги, както и че претендираните и осчетоводени ВиК
услуги реално са доставени на ответника.
Настоящият съдебен състав споделя развитите аргументи относно погасителната
давност за част от претендираното вземане, но не и
аргументите, касаещи липсата на облигационна връзка между страните, като е
изразил своето становище по-горе. Погасителната давност като юридически факт е
определен от закона период от време, след изтичането на който за длъжника
възниква възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг
начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от
право и т.н. Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на
Върховния касационен съд решава, че "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията
и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви." - ТР № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на
ОСГКТК на ВКС. Приема се, че "Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност.
Специалната погасителна давност по
отношение на периодичните плащания на водоснабдителните дружества е три години.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съдът счита, че вземането в полза на ищеца е изцяло погасено по давност по квитанция №**********
от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв., квитанция №********** от 01.07.2015 г.
на стойност 108,96 лв., квитанция №********** от 01.08.2016 г. на стойност
15,10 лв. и квитанция №********** от 01.09.2016 г. на стойност 18,08 лв., поради изтичане на период, по-дълъг от три
години от падежа на задълженията по посочените квитанции, до предявяване на
вземането по съдебен ред на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Съдът приема, че задълженията за заплащане на предлаганите от доставчика
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД услуги са от категорията на т.н.
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, за които
законодателят е предвидил да се погасяват с изтичането на кратка - тригодишна
погасителна давност. В случая, видно от представените от ищеца квитанции, (а и
от представения документ „лихвен лист”), задълженията са с падежи, съответно:
по квитанция №********** от 01.04.2015г. на стойност 27,24лв. - 01.04.2015 г. по квитанция
№********** от 01.07.2015 г. на стойност 108,96 лв. – 01.07.2015 г., по квитанция
№********** от 01.08.2016 г. на стойност 15,10 лв. – 01.08.2016 г., по
квитанция №********** от 01.09.2016г. на стойност 18,08 лв. – 01.09.2016 г., а искът за заплащане на
посочените задължения е предявен от ищеца на дата 26.11.2019 г. (на която дата е
подадено в съда Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по която е било образувано ч.гр.дело № 6208/2019
г. по описа на Районен съд Стара Загора и съответно е била издадена Заповед за
изпълнение) – т.е. след изтичане
на повече от три години от настъпване на падежите по съответните квитанции.
Ето защо, съдът приема, че вземането на
ищеца по цитираните по-горе квитанции е погасено по давност.
При тези данни, след като вземането на ищеца по главните искове по
цитираните 4 броя квитанции, се явява погасено
по давност – в общ размер на 169.38 лв., то погасени по давност, се явяват и
претенциите на ищеца по акцесорните искове — тези за
заплащане на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД,
върху главниците по цитираните 4 броя квитанции, а именно в общ размер на 7,24
лв.
При тези данни, предявеният установителен иск се
явява основателен и доказан до размера на 175.45 лв. и за мораторна
лихва до размера на 7,24 лв., тъй като сумата от 169.38 лв. е погасена по
давност и сумата от 37.77 лв. за мораторна лихва за
горепосочения период също е погасена по давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата от 175.45 лева за главница, представляваща
неизплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода по
партида № 563, за имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № 14, вх.А, ет.2, ап.25 за периода 01.03.2017
г. до 01.11.2017 г., със 7.24 лева – лихва от 01.04.2017 г. до 15.12.2017 г., и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2019
г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3193/27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6208/2019 г.
по описа на РС-Стара Загора, поради което следва да бъде уважен в тези размери.
В останалата част до претендираните размери от 344,83лв., а именно за сумата от 169.38 по квитанции с №№ **********
от 01.04.2015 г. на стойност 27,24 лв., квитанция №********** от 01.07.2015 г.
на стойност 108,96 лв., квитанция №********** от 01.08.2016 г. на стойност
15,10 лв., квитанция №********** от 01.097.2016 г. на стойност 18,08 лв., както
и за мораторна лихва по горните квитанции за сумата
общо от 37.77 лв. установителният иск следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Г.М.Г.
следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото делото в размер на
474.70 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съобразно
уважената част от исковете, ведно с направените по ч.гр.д. № 6208/2019 г. по
описа на РС-Стара Загора разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Г., ЕГН **********
с адрес: *** /чрез назначения особен представител адв.
Н.М. от АК Ст.Загора/, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора,
ул. "Христо Ботев" № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, сумата в размер на 175.45
лева /сто седемдесет и пет лева и 45 ст./, представляваща цената на
незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена
канална вода по партида № 563 за имот, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № 14, вх.А, ет.2, ап.25 за
периода 01.03.2017 г. до 01.11.2017 г., както и сумата от 7.24 лева /седем лева и 24 ст./, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.04.2017 г. до 15.12.2017 г., и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2019 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3193/27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6208/2019 г. по
описа на РС-Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата от 169.38 лв. –
главница за периода 1.04.2015 г.-1.09.2016 г.
и за сумата от 37.77 лв. за мораторна лихва за периода от 01.05.2015 г. до 15.12.2017 като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Г.М.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** /чрез назначения особен
представител адв. Н.М. от АК Ст.Загора/, да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление
град Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 62, ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сумата от 474.70 лв. представляваща направени по делото разноски /настоящото
гр.дело и заповедното производство/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд -
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: