Решение по дело №907/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 197
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. гр.Несебър, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от СВ. М. СТ. срещу наказателно постановление № 21-
0304-001080 от 24.08.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Жалбоподателят сочи, че са налице
съществени противоречия и неясноти относно извършеното нарушение. Излага, че от една страна
е посочена липса на шумозаглушително устройство, а от друга – неизправност. Твърди, че
управляваното от него МПС е минало технически преглед. Сочи, че съгласно чл. 10 от ППЗДвП не
е технически неизправен автомобил с повредено/липсващо шумозаглушително устройство. Излага,
че не е отразено какво въздействие е оказала неизправността върху околната среда. Счита, че
изправността не попада в т. нар. „значителни неизправности“ по пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП.
Намира, че липсват данни за извършени замервания на нивото на шума. С тези доводи моли НП да
бъде отменено. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър към ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Моли в случай на
уважаване на жалбата адвокатския хонорар на жалбоподателя да бъде намален като прекомерен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 18.06.2021г. лек автомобил „БМВ 320 ЦД“ с рег. № ....... преминал технически преглед,
със срок на валидност – до 18.06.2022г. На 28.07.2021г. автомобилът бил управляван от
жалбоподателя в к. к. „Слънчев бряг“, до хотел „Мида“ в посока към хотел „Болеро“. На
1
автомобила била извършена проверка от св. П. – младши автоконтрольор в РУ Несебър, който
констатирал, че в автомобила липсва монтирано шумозаглушително устройство (т. нар. „ауспух“).
Установил, че на негово място била монтирана тръба. При тези констатации св. П. съставил на
жалбоподателя АУАН № 1080 от 28.07.2021г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Въз основа
на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 1080 от 28.07.2021г., удостоверение за техническа изправност, заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на
актосъставителя П.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Възраженията на самия жалбоподател са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се констатира соченото в жалбата
разминаване в АУАН и НП. От фактическа страна е описано по ясен и недвусмислен начин, че
МПС е с липсващо шумозаглушително устройство. Наказващият орган е приел, че това
представлява значителна неизправност и е цитирал това в наказателното постановление.
Следователно липсва разминаване. Логично липсата на шумозаглушително устройство
представлява неизправност на това устройство, поради което нарушението е описано по начина,
предвиден в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за извършено нарушение по чл.139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която
разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
От показанията на свидетеля П., който лично е извършил проверка на управлявания от
жалбоподателя автомобил, се установява, че е липсвала част от шумозаглушителната система, а
именно шумозаглушителното устройство (т. нар. „ауспух“). Свидетелят лично е възприел, че
липсва такова устройство, а на негово място е монтирана тръба. Съдът напълно кредитира
показанията на свидетеля П., който категорично заявява, че неизправността на автомобила е била
констатирана от него. При така установеното от фактическа страна безспорно се доказва, че на
28.07.2021 г. около 11:20 часа жалбоподателят е управлявал в к. к. „Слънчев бряг“ автомобил с
неизправна шумозаглушителна система – при липса на шумозаглушителното устройство.
Съгласно т. 8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства във връзка с Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, липсата на част от системата за намаляване на шума е неизправност, която се оценява
2
както като значителна, така може да бъде оценена и като опасна. Следователно възраженията на
жалбоподателя, че липсата на шумозаглушително устройство не представлява значителна
неизправност по смисъла на пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, са неоснователни. Налице е специален
нормативен акт, в който именно такава неизправност е определена като „значителна“ или
„опасна“. Без правно значение е и обстоятелството, че на 18.06.2021г. автомобилът е минал
технически преглед, тъй като за настоящото производство от значение е състоянието му към
28.07.2021г., а не към 18.06.2021г. В случая липсата на шумозаглушителното устройство на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била оценена от АНО като значителна неизправност
(което е и по-благоприятен за жалбоподателя резултат с оглед по-високото наказание при „опасна“
неизправност). При безспорно установените по делото факти, правилно АНО е приложил нормата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът не споделя изложеното от жалбоподателя
възражение за незаконосъобразност на НП, поради това, че при извършването на проверката не е
бил замерен шумът на автомобила. Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при
извършване на проверката от свидетеля П. е било констатирано, че липсва „ауспухът“, а не за това,
че нивото на шум е надвишавало допустимите изисквания. След като контролните органи са
установили, че липсва шумозаглушителното устройство правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за налична неизправност на
автомобила, като не е било необходимо да се извършват каквито и да било замервания.
Установената липса на шумозаглушителя води до безспорен извод за осъществен състав на
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като фактическият състав на нарушението не включва
установяване на нивото на шум на автомобил, управляван с неизправен шумозаглушител.
Предвид установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП АНО правилно е приложил и
санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП като относима в настоящия случай. Съгласно чл.
179, ал. 6, т. 2 ЗДвП който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с
глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности. Посочената санкционна
разпоредба предвижда фиксиран размер на наказанието глоба, а именно 200 лева. Правилно АНО е
наложил наказание именно в този размер, като е взел предвид, че в случая съгласно Съгласно т.
8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства във връзка с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, липсата на
шумозаглушителя на управлявания от жалбоподателя автомобил, представлява значителна
неизправност.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд Несебър сумата от 14 лв. – заплатено възнаграждение за свидетел по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001080 от 24.08.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на СВ. М. СТ., ЕГН **********, с
адрес в гр. Л., ул. „Б.М.“ № ..., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 200 лв..
3
ОСЪЖДА СВ. М. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. Л., ул. „Б.М.“ № ..., да заплати по
сметка на Районен съд Несебър сумата от 14 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
един свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4