Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна.................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Ангелина Георгиева с участието на прокурора
Владислав Томов, като разгледа докладваното от
съдията Р. Симеонов КАНД № 1352
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция „Инспекция
по труда“ Варна подадена чрез юрисконсулт Д. О. срещу Решение № 616 от 03.04.2020
г. на Варненския районен съд, постановено по АНД № 3369 по описа на същия съд за
2019 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-010327 от 29.08.2018
г., издадено Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна,
с което на "ГЕРМАТЕХ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. "Вола" № 16 на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Посочените касационни основания се свеждат до доводите,
че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение, поради
неправилно тълкуване на приложимия закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни
основания почл. 348, ал. 1, т. 1, т.
2 от НПК вр. чл.
209 т.3 от АПК. Посоченото във втория абзац на касационната жалба възражение
против приложението на чл.28 от ЗАНН очевидно се отнася за друго дело, тъй като
по настоящото този институт изобщо не е обсъждан и прилаган от въззивната
инстанция.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено,
като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – „ГЕРМАТЕХ“ ЕООД, редовно уведомени, не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Варна, дава
заключение, че решението на ВРС е правилно, а жалбата е неоснователна и моли
съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба
е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
Варненският
районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от "ГЕРМАТЕХ" ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. "Вола" № 16,
представлявано от управителя Т. Д. Д.срещу наказателно постановление /НП/ №
03-010327 от 29.08.2018 г., издадено Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
– гр. Варна, с което на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 03-010327/20.08.2020 г., съставен от П. М. М.на длъжност инспектор в Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна.
Първоинстанционният съд е възприел обективираните в АУАН фактически констатации,
като е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 25.06.2018 г. П. М. М., заемаща длъжността инспектор
ДИТ Варна, заедно със своя колега – Е. Д. Н., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на обект жилищна сграда в гр. Варна ул. „Цар И. Ш.“ №*,
където дружеството извършвало строителни дейности.
На мястото проверяващите от ДИТ установили лица, които
полагали труд, като сред работещите се на обекта била и С. И. И. , която била допуснат от „ГЕРМАТЕХ“
ЕООД да престира труд в полза на дружеството с определено работно място-обект в
жилищна сграда в гр. Варна ул. „Цар И. Ш.“ №*; при определено и декларирано от
лицето работно време- от 08:00ч. до 17:00ч. и уговорено трудово възнаграждение
от 250 лв. седмично без да е сключен в писмена форма трудов договор между
страните по трудово правоотношение.
За проверката е
съставен Протокол № ПР 1822074/24.07.2018 г., в който били дадени и съответните
предписания.
В АУАН е записано,
че на 20.08.2020 г. св. П. М. М.съставила АУАН №03-010327 срещу дружеството, за
това, че в качеството си на работодател допуснал до работа лицето С. И. И. с ЕГН ********** да престира труд в полза на „Герматех“ ЕООД
на определено с определено работно време
от 08.00 до 17.00 ч.; с определено работно място-обекта на проверката: жилищна
сграда в гр. Варна ул. „Ц. И. Ш.“ №* ,с уговорено трудово възнаграждение от 250
лв. седмично, изпълнявайки трудови функции на „майстор шпакловка“ без да има
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Установеното нарушение било подведено под нормата на чл.62 ал.1
вр. чл. 62 ал.1 вр. чл.1 от КТ.
На 29.08.2018 г. АНО финализирал
административнонаказателната преписка, като издал НП № 03-009924, като възприел напълно фактическите
и правни констатации на актосъставителя.
С оглед изясняване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, в хода на първоинстанционното
производство са разпитани съставителя на АУАН – П. М. М.и свидетелят Е. Д. Н.-свидетел при констатиране
на нарушението и съставянте на АУАН, които
потвърдили фактическите констатации в акта за нарушение. Разпитан е и
св. Д. Д. Д., който заявява, че е намирал хора за извършване на работа на
обекти на фирмата. Тъй като не е присъствал при констатиране на нарушението,
показанията му не оборват установеното при проверката от служителите на Д ИТ.
Св. С. И. И.в с.з. твърди, че не е извършвала работа на обекта, а е изчаквала
отвън, когато са дошли проверяващите. Св. Д. И. М.- технически ръководител на
обекта, твърди, че няма отношение към сключването на договорите с работниците
на обекта, не познава С. И. и не може да каже нищо за нея.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че не е установено по безспорен начин С. И. да се е
намирала на територията на обекта, но безспорно е установено, че главният
изпълнител на обекта е друго ЮЛ и представители на подизпълнителя-санкционираното
дружество, са липсвали.
Съдът е приел също така, че наказателното постановление е
издадено при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението. За да отмени
атакуваното НП е приел, че липсват факти, относно съставомерността на
нарушението, които водят до ограничаване
на възможността съда да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли
е било квалифицирано същото и правилно ли е приложен материалния закон.
Изводът на въззивния съд като краен резултат е правилен.
Настоящият касационен състав споделя изцяло правните
изводи на въззивната инстанция, като на осн. чл.221 ал.2 от НПК не счита за
необходимо да ги преповтаря.
С оглед изложените съображения, настоящият състав, при
извършената проверка по чл. 218 АПК, намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с материалния закон.
Водим от горното, Варненският административен съд,
четвърти касационен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 616 от 03.04.2020 г. на Районен съд
гр. Варна постановено по АНД № 3369 по
описа на съда за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.