РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева
в. гр. дело № 7422 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство И.Д.Т., В.Д.Т., Е.Д.М. и Я.Д. Я., чрез адв.
А., срещу Решение № 525353/05.11.2018 г. по гр.д. № 81235/2015 г. на Софийския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от И.Д.Т., В.Д.Т., Е.Д.М. и Я.Д.Я.,
срещу С.Г.К., искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че И.Д.Т., В.Д.Т., Е.Д.М. и Я.Д.Я. са
собственици на УПИ, находящ се в гр. София, район
„Панчарево“ целият с площ от 1070 кв. метра, съставляващ съгласно Заповед
№РД-50- 09-234/02.06.1988г. на главния архитект на град София, парцел II-1192 в
кв.2 по плана на гр. София, местността „Ловджийска чешма“, при граници по
легитимиращия акт: от две страни улици , трета д-р Х.Н.и от четвърта, имот
собственост на ДЗС, а по скица: улица, УПИ III-1991, улица, УПИ парцел 1-2515, преотреден в УПИ с пл. № II-2515, в кв.2, по плана на гр.
София, район Панчарево, местност „Ловджийска чешма“, целият с площ от 1103 кв.
метра, по скица, при съседи:улица, УПИ, с пл. №111-1191, улица, УПИ с
пл.№1со-2515 и имот с пл. №LXV за озеленяване и представляващ част от имот
1274, възстановен с Решение №5260/01.04.1998 на ПК-община Панчарево, който имот
съгласно действащата кадастрална карта представлява Поземлен имот с
идентификатор 55419.6706.2515, с адрес: с. Панчарево, с площ от 1060 кв. метра,
с трайно предназначение на територията:урбанизирана, с начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди при съседи:55419.6706.2514, 55419.6706.652,
55419.6706.1191 и 55419.6706.639.
Недоволни от първоинстанционното
решение ищците го оспорват като неправилно. Считат, че съдът неправилно е приел,
че не е била завършена процедурата по възстановяване на процесния
имот, като не е издаден валиден административен акт, доколкото към акта за
възстановяване не е била приложена скица на имота. Според въззивниците
не е имало основание за осъществяване на косвен съдебен контрол на
административния акт по ЗСПЗЗ. Сочи се, че по делото има достатъчно
доказателства за индивидуализацията на имота, поради което и липсата на скица
към акта не го прави недействителен. Твърди се и, че ответницата
не е оспорила наличието на идентичност между имота, собственост на
наследодателя на ищците, който е бил одържавен, и възстановения имот, а e
оспорила идентичността единствено на възстановения имот и този, притежаван от
ответницата. Отделно от това, според въззивниците възражението
би било недопустимо, доколкото не са претендирани
права преди одържавяването на имота и следва да се приложат постановките на ТР
№ 9/2012 г. на ВКС. Излагат се съображения и относно необосноваността на
изводите на съда по отношение на евентуалните претенции за придобиване по
давност на имота. В тази връзка според въззивниците
се установява, че от датата, на която са били въведени във владение въз основа
на удостоверение от 11.03.1999 г., същите владеят необезпокоявано имота. Считат
още, че достъпът до имота, осъществен от трето за спора лице, в случаите, в
които е на територията на страната, не обосновава извод за владение на
ответницата. По изложените съображения се иска да бъде отменено първоинстанционното решение, а предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се направените по делото разноски.
Уведомена за подадената въззивна жалба, въззиваемата С.Г.К.,
се е възползвала от възможността да подаде писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита, че по делото не
се установяват предпоставките за уважаване на предявения срещу нея иск. Излагат
се съображения за недоказаност на исковите претенции. Според въззиваемата страна решението, на което се позовават ищците
не е придружено от скица, а предварителната такава не отговаря на законовите
изисквания. От доказателствата по делото счита, че се установява липса на
идентичност на имота, собственост на наследодателя на ищците преди
одържавяването, и процесния имот. Дори и същият да е
идентичен, според въззиваемата страна е налице пречка
за реституиране на имота, доколкото същият е бил продаден на праводателя на въззиваемата въз
основа на валидно решение на ТКЗС. Поради изложените съображения се моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.
Софийският градски съд,
като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността
на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната
жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г по т.д. № 1/2009г
на ОСГТК на ВКС- т.2 , обективирана в решение №
670/27.12.2010г по гр.д. № 1728/2009г на III ГО на ВКС и решение №
196/11.04.2012г по т.д. №994/2010г на II ТО на ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
СРС
е бил сезиран с евентуално субективно и обективно съединени искове за защита на
право на собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК. Интересът от защита чрез установителен иск се обосновава от твърдението, че
ответницата се легитимира като собственик на процесния
имот.
При
така предявен иск в тежест на ищеца е да установи, че е придобил на твърдяното
основание право на собственост. В случая по предявените установителни
петиторни искове ищците дължат да установят чрез
пълно и главно доказване материално-правната си легитимация, че са собственици
на процесния недвижим имот на основание наследяване
по закон от наследодателя им Я.Я. и завършен
фактически състав на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, т.е. наличие на влязъл в
сила валиден индивидуален административен акт по смисъла на чл.14, ал.1, т.1
ЗСПЗЗ за реституция на процесната земеделска земя-
част от бивша нива, в рамките на заявеното с исковата молба основание -
възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В своя защита ответницата
следва да обори твърдяните правопораждащи
факти, като носи доказателствена тежест да установи
наличието на твърдяното от нея основание за придобиване на право на
собственост, легитимиращо я като собственик.
Реституцията
по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен акт-
решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на
реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи
белези /площ, мeстност, граници и др./. Този вид
индивидуални административни актове имат конститутивно
действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на
собственост и легитимират лицата като собственици. Установеното в
административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл.11,
ал.2 или чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ право на
възстановяване на собствеността няма обвързващо действие спрямо трети лица,
които не са били страни в съответното
производство, поради което актът за възстановяване е непротивопоставим на
оспорващи го трети лица. При оспорване на валидността или материалната
законосъобразност на решението на ПК, т.е. наличието на материалните
предпоставки за реституция/бивше право на собственост, земеделския характер на
имота към момента на обобществяване, липсата на
законови пречки за реституция/, съдът, разглеждащ спора, осъществява косвен
съдебен контрол, както за валидността, така и за материалната законосъобразност
на административния акт, в чието производство по издаване не е бил страна
оспорващия го ответника- така ТР№6/10.05.2006год. на ОСГК на ВКС.
Ищците
се легитимират като собственици на имота въз основа на представено по делото решение
№5260 от 01.04.1998г., по силата на което е възстановено право на собственост
на наследниците на Я.К.К.върху ниви 2.131 дка,
категория IX, находящи се в землището на село
Панчарево в местността „Граовище- Ловджийска чешма“,
представляващ част от имот №1274, кад. лист №Г-11
-5-В от кадастрален план на с. Панчерево, изработен
на база летене от 1954 г., идентичен с парцел № I-СНС-619 кв.м., № LXV-за озеленяване – 298 кв. м.. № II-1192-1103 кв.м., извън регулация –
111 кв.м., от кв. 2 от регулационен план на с. Панчерево,
одобрен със заповед от 1988 г. при съседи № 1159-неустановен собственик;
1181-неустановен собственик; 1281- неустановен собственик; 1280-неустановен
собственик; 1154- неустановен собственик; 1156-неустановен собственик и 1157 –
неустановен собственик, както и представено удостоверение за наследници от дата
27.02.2008 г., от което се установява, че наследници на Янко Колев /идентично
на Я.К./, починал на дата 26.02.1984 г., са ищците И.Д.Т., В.Д.Т., Е.Д.М. и Я.Д.Я..
Ответницата оспорва правото на
собственост на ищцата, като на свое основание се легитимира като собственик въз
основа на покупко-продажба, за което представя нотариален акт №141, том 1, рег.№3474,
дело №123 от 2004г. Въз основа на договор за продажба, обективиран
в нотариалния акт, Ц.Д.П.е продал на С.Г. К.следния недвижим имот, а именно:
УПИ, находящ се в гр. София, район Панчарево, целият
с площ от 1011 кв. метра по нотариален акт, а съгласно приложената скица с площ
от 1070 кв. метра. Правата си праводателят й черпи от
договор за продажба, дарение и делба. За установяване на твърдяното деривативно продобивно основание
по делото е представен нотариален акт №62, том XXI, дело №3487/1962 ТКЗС „Д.Благоев”,
по силата на който е продаден на Д.В.П.едно празно място с пространство от 1011
кв. метра, представляващ парцел II, планоснимачен
№1274 от кв.2 по плана на с. Панчарево-София, находящо
се в в местността „Градище” част III- вилна зона, при
граници от две страните път, парцел първи и парцел трети. По силата на договор
за дарение от 23.06.1975г., обективиран в нотариален
акт №144, том LVI, дело №10550/75г. Д.В.П.е дарил на В.Д. П.и Ц.Д.П.собствен
имот, находящ се в гр.София- Панчарево, съставляващ
парцел II-1274 от кв.2, по плана на с. Панчарево- София, местността „Градище”
III-част- вилна зона. По силата на съдебна спогодба, обективирана
в протокол от 20.05.1981г. по гр.дело №5937 от 1981г. по описа на Софийския
районен съд в дял на Ц.П.е предоставено вилно място, находящо
се в гр.София- Панчарево, съставляващо парцел II- 1274 в кв.2 по плана на
Панчарево - София, местността „Градище” III част- вилна зона.
Видно от заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза имотът, възстановен на ищците, е идентичен с
имота, описан в представените от К. нотариални актове и представлява част от
имот и този имот е пл. № 1274 по рег. план от 1958 г.
Правилно
е приел СРС, че в случая се касае до спор за собственост между лица с възстановени права по реда
на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени
права върху този имот, които
не произтичат от земеделска реституция
– в случая
се касае до продажба по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху
някои недвижими имоти от ТКЗС „Д.Благоев“.
Настоящата
инстанция обаче не споделя изводите на СРС досежно основателността
на възражението, че решение № 5260/01.04.1998г., издадено на осн. чл. 18ж, ал. 1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ не легитимира
ищците като собственици, тъй като в нарушение на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ към
решението за възстановяване на собствеността не е приложена скица, заверена от
органа по поземлена собственост, и следователно административният акт няма
значението на констативен нотариален акт за собственост по смисъла на чл.14,
ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. Според константната практика на ВКС, обективирана
в решение № 595/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333/2009 г., решение № 219/20.05.2011
г. по гр.д. № 807/2010 г. и решение № 93/07.06.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г.,
липсата на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не следва да се абсолютизира
като изискване за действителност на решението на органа на поземлена
собственост. Скицата е условие за индивидуализиране на възстановения имот, но
същият е достатъчно индивидуализиран, ако в решението е посочен неговият номер
по кадастрален план или номер по действащия към постановяването на решението устройствен план. Липсата на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ
не обуславя и нищожност на решението за възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници, след като възстановеният
имот може да бъде идентифициран по друг начин.Това е така, тъй като изискването
за скица, която да бъде приложена към решението /независимо при коя редакция на
чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е издадено/ не е самоцелно, а е предназначено да
индивидуализира на място признатия за възстановяване имот. Ако е възможно
имотът да бъде разпознат на място и без скица, а например посредством
текстовата част на решението или чрез удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, липсата
на такава не се отразява на валидността на административния акт. При всички
случаи когато се възстановява имот от урбанизираната територия по чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на собствеността приключва с постановяване
на решението на ОСЗГ, като издаването на скица към него не е необходима, тъй
като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл.13, ал. 5
и скицата по ал.6 ППЗСПЗЗ, които установяват дали имотът е нанесен в
кадастралния план, номерът и размерът му според плана, размерът на застроената
част, за която се дължи обезщетение и размерът на свободната земя, подлежаща на
възстановяване. В конкретния случай имотът е индивидуализиран в самото решение
на поземлената комисия, както и в издаденото удостоверение от техническата
служба кметство Панчарево. Налице е скица, която независимо, че е озаглавена
„предварителна скица“ изпълнява изискванията за ППЗСПЗЗ. Поради изложеното
неоснователни са изводите на съда досежно процедурата
по възстановяване на имота.
Неправилно
СРС е изследвал въпроса за наличие на идентичност между одържавения имот на
наследодателя на ищците и възстановения имот, предмет на спора. Съгласно утвърдената
с ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на
ОСГК на ВКС, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с
възражението, че неговият наследодател не е бил собственик към момента на обобществяването му, на имота, предмет на решението за
възстановяване, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията, ако самият той не заявява права върху същия имот към
релевантния за реституцията минал момент. Ответникът по такъв иск може да
противопоставя само възражения, основаващи се на факти, настъпили след
масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ищците.
Действително, тълкувателният акт е постановен по въпроса за допустимите
възражения на ответник, който противопоставя върху имота права по пар. 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но поради принципното му
становище намира приложение и в случай като разглеждания / в този смисъл и Определение
№ 99 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 4226 / 2018 г. на Върховен касационен съд/.
Предвид изложените съображения СРС неправилно е осъществил косвен съдебен
контрол и е приел, че по делото не се установява, че имотът, придобит въз
основа на съдебна спогодба, обективирана в протокол
от 21.04.1939 г. от наследодателя на ищците Я.К., е идентичен с възстановения
имот. Следва да се отбележи и, че ответника в депозирания отговор на искова
молба не се е позовала на липса на идентичност на имота, а изводът на вещите
лица е базиран върху обстоятелството, че в протокола от сключената делба,
разписен лист към 1957 г. и издадената скица от ЕТ „Тодор Костадинов“ са
описани различни лица като собственици на съседните имоти, което е недостатъчно
да обоснове заключението за липсата на идентичност.
По
всички изложени съображения настоящият състав намира за неоснователни изводите
на СРС за липса на валиден административен акт, с който да е завършена
процедурата по ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане. Решението №
5260/01.04.1998 г. е постановено въз
основа на удостоверение от техническата
служба от 10.02.1998 г. и скица от 28.11.1997 г., както е отразено в самото
решение. Описанието на имота в решението – а именно нива в село Панчарево в
местността „Граовище- Ловджийска чешма“,
представляващ имот №1274, кад. лист №Г-11 -5-В,
идентичен с парцел № I-СНС-619 кв.м. № LXV-за озеленяване – 298 кв. м.. №
II-1192-1103 кв.м., извън регулация – 111 кв.м., от кв. 2 от регулационен план
на с. Панчерево, одобрен със заповед от 1988 г. при
съседи № 1159-неустановен собственик; 1181-неустановен собственик; 1281-
неустановен собственик; 1280-неустановен собственик; 1154- неустановен
собственик; 1156-неустановен собственик и 1157 – неустановен собственик, е
достатъчно индивидуализиран с посочване на неговото местонахождение, площ и
граници, съобразно изискванията на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, което сочи на
завършеност на административната процедура по възстановянето
му в съществуващи реални граници. Това решение има значението на констативен
нотариален акт, съгласно цитираната разпоредба, и легитимира ищците като
собственици на възстановения им имот.
Липсват
доказателства за наличие на пречки за възстановяване на имота, като между
страните не е спорно, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че към 1991 г. имотът не е
бил застроен.
По
своевременно релевираното с отговора на исковата
молба възражение за придобиване на имота по давност от страна на К. настоящият
състав намира следното:
На
първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2
ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр.107 от 1997 г./
изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да
тече от деня на влизането й в сила, но в хипотезата, когато към момента на
влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на
земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността,
т.е. докато трае административната процедура по възстановяване на
собствеността, давност не тече дори след датата, визирана в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ,
защото заявилите правото на собственост не могат да защитят правата си / в този
смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана
в решение № 73/11.04.2011 г. по гр.д. № 1181/2010 г., решение № 112/05.03.2010
г. по гр.д. № 981/2009 г., решение № 547/12.01.2011 г. по гр.д. № 660/2010 г.
на ГК на ВКС/. С ТР № 10/2012 г. ОСГК на ВКС се прие, че новата давност е
идентична с давността, текла до 22.11.1997 г. / респ. давността, текла до
момента на възстановяване на собствеността/. В конкретния случай най-ранната
дата, от която може да започне да тече давност е възстановяването на
собствеността върху процесния имот - 25.02.1999 г.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2
ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години, т.е. фактическият
състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. Според чл. 68 ЗС владението се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа
власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя. При
преценка дали е установено владение следва да се вземат предвид и неговите
характеристики-да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и с намерение
да се държи вещта като своя, което намерение се предполага - чл. 69 ЗС.
Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно
основание /прехвърлителни сделки, административни
актове с вещноправни последици, съдебни решения по конститутивни искове относно правото на собственост/, което
е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е опорочена. Разпоредбата на чл. 82 ЗС урежда възможността
владелецът да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на праводателя му, като при общото правоприемство,
владението може да бъде само еднородно, а при частното такова, то може да бъде
и нееднородно /това на праводателя да бъде недобросъвество, а на правоприемника-добросъвестно/. При
такава нееднородност, ако се извърши присъединяване по чл. 82 ЗС, ще намери
приложение срока за придобиване на право на собственост по давност от 10 години
при недобросъвестно владение на недвижим имот.
В
конкретния случай ответницата твърди, че владее имота, като е присъединила и
владението на праводателя си Ц.П.. Твърди, че имотът
е бил ограден и е бил обработван. Ищците се противопоставят на тези твърдения,
като от своя страна твърдят, че от момента, в който са били въведени във
владение въз основа на решението за възстановяване на собствеността на свой ред
владеят имота, като предявяват евентуален иск, основан на оригинерно
основание. За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства.
Йорданка
Д.Д., собственик на съседен имот, излага, че имотът е
нива, която е била отнета от наследника на ищците, като в имота има две къщи, а
спорът е за свободното място. Твърди, че когато е осъществено размерването
-1992-1993г., имотът не бил заграден, а след това бил заграден.
Свидетелят
В.С.М., познавал праводателя на ищците, свидетелства,
че през 1957 на Я. му взели имота, който се намирал в Граовище
и е около 4-5 дка. Твърди, че след 1989г. му възстановили имота. Твърди, че
имотът не е ограден и че не го обработват, като свидетелят изразява
предположение относно възможността ищците да владеят 2 -та дка.
Съгласно
показанията на св. М.Х.В., единствено Ц.П.не успял да построи къща, след като
закупили земята, както и че на същия е било издадено разрешение за строеж от
2000г. Твърди, че П.идвал да обработва имота, пръскал дърветата. В имота имало
орехи, ябълки, вишни, череши, мушмули. Свидетелства, че миналата година мъж и
жена са помолили сина им за достъп до процесния имот
от тяхното място, за да снимат имота и той ги е пуснал. Твърди, че местността
Градище се намира на 3-4 км от тяхното място. Свидетелства, че от 2000г. не е
виждала друг да работи имота. Твърди, че от скоро има ограда между техния имот
и имота на ответницата, а още от закупаването имотът
е бил ограден от три страни. Свидетелства, че от 2000г.-2008 г., когато не е
имало ограда не са пускали никакви външни хора да влизат в имота. Заявява, че П.се
е грижил за имота и след като е напуснал страната и е заминал за Испания.
Според свидетелката при връщанията си в страната 3-4 пъти годишно същият е
посещавал имота и е полагал необходимите усилия за неговото поддържане.
Съгласно
показанията на св. К.Н.Б.УПИ-тата са придобити от
неговите родители и родителите на Ц.през 1961-1962г. Твърди, че Д.П.се грижел
за имота след покупката. Твърди, че не е виждал чужди хора в имота.
Свидетелства, че преди си оставили малки вратички, за да си влизат в имотите. Твърди,
че и сега Ц.посещава имота и си го обработва. Твърди, че през 1970 г. са били
заградени имотите, като пояснява, че имотът е ограден с оградна
мрежа и дървена порта, но катинар не е виждал. Заявява, че Ц.П.живеел в Испания
и България. Свидетелят споделя, че е виждал С. К.само веднъж и е идвала в имота
преди 10 години, когато му била представена като новият собственик на имота от
страна на П.. Свидетелства, че тогава той му казал, че е сключил споразумение с
нея да се грижи за имота.Твърди, че последният път, когато го видял имало
разправия пред имота му и полиция и той му обяснил, че имало хора, които имали
претенции за собственост за имота.
Настоящият
състав кредитира показанията на свидетелите В.и Б.като последователни,
задълбочени и вътрешнонепротиворечиви. Свидетелите са
преки очевидци на събитията като непосредствени съседи на имота. Показанията се
подкрепят и от събраните писмени доказателства – а именно разрешение за сроеж № 0039, както и нотариален акт № 140, том I, рег. № 3474 по нот.д. №
123/2004 г. От показанията се установява, че имотът е бил стопанисван от Д.П.,
а след това от Ц.П., който е засаждал дървета и е поддържал имота дори и в
периода, след като е заминал Испания. Установява се, че независимо от
продажбата на имота, по споразумение с ответницата, същият е продължил да се
грижи за имота вместо К..
Настоящият
състав не кредитира показанията на св. М.в частта, в която се излага, че имотът
не е бил ограден. В тази част показанията противоречат на показанията на
останалите свидетели, а и няма данни свидетелят да излага преки впечатления.
Настоящият
състав кредитира показанията на св. Д., като приема, че свидетелката счита, че
имотът не е бил ограден изцяло /от всички страни/ към 1992-1993 г., което
обстоятелство е заявено и от св. Ватева.
Настоящата
инстанция счита, че от събраните по делото доказателства, се установява
категорично, че ответницата е владяла имота чрез Ц.П., който е поддържал същия
именно по споразумение с нея. В случая ограждането на имота, засаждане на
дървета и друга растителност в имота, недопускането на външни лица в имота
доказват, че върху същия е упражнявана фактическа власт с намерение за своене. По делото се установява, че упражняването на
фактическата власт върху имота е започнало от Д.П.въз основа на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с ТКЗС „Д.Благоев“, след което
владението е било упражнявано от Ц.П., който след като е сключил договор за
продажба на процесния имот, по силата на който се е
задължил да прехвърли имота в полза на К., е променил намерението си от
намерение за своене в държане за друг. Владението е било
спокойно ( не е било установено с насилие), явно (фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не
е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен
характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано, като
обстоятелството, че имотът е било посещаван няколко пъти годишно не води до
промяна на този извод, доколкото според чл. 81 ЗС с
изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се
прекъсва, а такива данни по делото липсват) и несъмнено. Следва да се
подчертае, че достатъчно е владелецът във всеки момент когато пожелае да може
да реализира владелческата си власт. Без правно
значение е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не
са осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. В
тази връзка, неоснователни са доводите на ищците, че след като е била
възстановена собствеността върху имота, същите са били въведени във владение,
за което обстоятелство липсват доказателства. Напротив, представеното
разрешение за строеж и сключването на транслативна
сделка с предмет процесния имот /при това след като е
осъществен фактическият състав на възстановяването на правото на собственост/
несъмнено доказват, че вещта се третира като своя. Единствено св. Б.е изразил
предположение, че ищците владеят имота. Изводите на настоящия състав не се
променят и от обстоятелството, че е бил осигурен достъп до имота от страна на
трети лица през 2015 г. за неговото трасиране. Видно от показанията на св. В.същите
са били допуснати от сина им, тъй като именно свидетелката и семейството й са
се грижили в имота да не влизат трети лица.
Поради
изложените аргументи настоящият състав намира за основателно възражението за
придобиване на имота по давност, направено от ответницата К., упражнявала
фактическа власт в продължение на срок повече от десет години. Съобразно
постановките на ТР № 4/2012 г. от
17.12.2012 г. позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство
за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, който в
настоящия случай е настъпил преди 2015 г., когато са били започнати действия по
трасиране от страна на ищците. Поради изложените съображения настоящият състав
намира, че изводите на СРС досежно неоснователността
на евентуалните искови претенции са правилни.
Поради
тези аргументи настоящият състав намира, че крайните изводи на СРС за
отхвърляне на исковите претенции са били правилни, поради което и решението
следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото въззивната
жалба се оставя без уважение, право на разноски има само въззиваемата,
която е сторила разходи за възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 1600 лева, видно от
договор за правна защита и съдействие от 12.07.2019 г., в който е обективирана и разписка за извършено плащане в брой.
Основателно е направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
представителя на въззивниците, като предвид
осъществените процесуални действия пред въззивния
съд, настоящата инстанция намира, че следва да бъде намалено възнаграждението
до 650 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 525353/05.11.2018 г. по гр.д. № 81235/2015 г. на Софийския
районен съд, 49-ти състав, с което са отхвърлени предявените от И.Д.Т., В.Д.Т.,
Е.Д.М. и Я.Д.Я., срещу С.Г.К., искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че И.Д.Т., В.Д.Т., Е.Д.М.
и Я.Д.Я. са собственици на УПИ, находящ се в гр.
София, район „Панчарево“ целият с площ от 1070 кв. метра, съставляващ съгласно
Заповед №РД-50- 09-234/02.06.1988г. на главния архитект на град София, парцел
II-1192 в кв.2 по плана на гр. София, местността „Ловджийска чешма“, при
граници по легитимиращия акт: от две страни улици , трета д-р Х.Н.и от
четвърта, имот собственост на ДЗС, а по скица: улица, УПИ III-1991, улица, УПИ
парцел 1-2515, преотреден в УПИ с пл. № II-2515, в
кв.2, по плана на гр. София, район Панчарево, местност „Ловджийска чешма“,
целият с площ от 1103 кв. метра, по скица, при съседи:улица, УПИ, с пл.
№111-1191, улица, УПИ с пл.№1со-2515 и имот с пл. №LXV за озеленяване и
представляващ част от имот 1274, възстановен с Решение №5260/01.04.1998 на
ПК-община Панчарево, който имот съгласно действащата кадастрална карта
представлява Поземлен имот с идентификатор 55419.6706.2515, с адрес: с.
Панчарево, с площ от 1060 кв. метра, с трайно предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за
жилищни нужди при съседи:55419.6706.2514, 55419.6706.652, 55419.6706.1191 и
55419.6706.639, на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и решение №5260/01.04.1998
на ПК-община Панчарево, както и въз основа на давностно
владение.
ОСЪЖДА
И.Д.Т., с ЕГН:**********, В.Д.Т., с ЕГН: **********, Е.Д.М., с ЕГН: **********,
и Я.Д.Я., с ЕГН: **********,***, офис 1, да заплатят на С.Г. К., ЕГН**********,
с адрес: ***, на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и 3 от ГПК сумата от 650 лева- разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
На
основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.