Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260140
В ИМЕТО НА НАРОДА
28.01.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 239 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 479617-F502661
от 25.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на „ТОДОРИНИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.ловдив, ул.”Никола
Караджов“ № 13, партер, представлявано от М.В.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ТОДОРИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Никола Караджов“ № 13, партер, представлявано от М.В.Г., ЕГН **********
, да заплати на Централно управление
на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 479617-F502661 от 25.11.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ТОДОРИНИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Никола Караджов“ № 13,
партер, представлявано от М.В.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Жалбоподателят „ТОДОРИНИ“ ЕООД, в жалбата си прави искане за
отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, несъобразено с целта на закона
и несправедливо. Навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния му представител – адв.И.Ж., която
прави същото искане. Претендира направени разноски по делото.
Административнонаказващия орган – ЦУ на НАП, в съдебно
заседание чрез ст.юрк.П. прави искане за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.07.2019 г. в 12:55 часа от инспектори от ЦУ на НАП - св.Н.Б.Я.
и св.М.Й.Р. била извършена оперативна проверка
в обект – паркинг, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“Хан Кубрат“ № 1, стопанисван от „ТОДОРИНИ“ ЕООД. Установено било, че
дружеството-жалбоподател в качеството му на лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е регистрирало чрез операция „служебно въведени суми“ промяна на
касовата наличност в размер на 181 лв.
Извършената проверка на касовата наличност на намиращото се в
обекта фискално устройство „Expert SX“ с
индивидуални номера DY425350 и ИН на ФП 36583123 констатирала,
че въпреки, че фискалното устройство конструктивно притежавало възможността да
се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, в
същото не била регистрирана чрез операция „служебно въведени суми“ промяна на
касовата наличност в размер на 181 лв., представляваща парични средства, повече
в касата.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер.АА № 0031463/29.07.2019г.
Така установеното
нарушение актосъставителят Я. квалифицирал като такова по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и съставил срещу „ТОДОРИНИ“
ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F502661/30.07.2019г.
На същата дата така съставеният акт бил подписан от управителя на
дружеството-жалбоподател с направено от него възражение, според което
установената разлика в касата била от платения на работника отпуск.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП,
в което било отразено, че нарушението е
извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства – изцяло
от свидетелските показания на актосъставителя Н.Б.Я. и св.М.Й.Р. и частично от
показанията на св.Г.С.Ч. и св.П.С.В..
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са изпълнени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са
законноизискуемите процесуални срокове, свързани с възможността за съставяне и
издаване на административни актове.
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
за нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
съгласно която извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Относно препратката към
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда
издаването от Министъра на финансите на наредба за условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, за нарушение на която дружеството е санкционирано. Нормата
на чл.33, ал.1 от горепосочената Наредба има за цел в случай на необходимост да
бъде съпоставена касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. В случая на датата на нарушението констатираната касова разлика в
размер на 181 лв., представляваща парични средства в повече в касата, не е била
отразена чрез операция „служебно въведени“ суми в монтираното в обекта фискално
устройство, което е притежавало такава функционална възможност. От показанията
на св.Я. и св.Р. с категоричност се потвърди, че намерените парични средства
представляват касова наличност, а не лични пари на служителя на търговеца, така
както се твърди от жалбоподателя. Невъведената във ФУ сума е била оставена на
разположение в търговския обект и е била предназначена за упражняване на
търговската дейност на дружеството. Проверената сума по думите на
актосъставителя е била на едно място, като относно разликата в размер на 181
лв., представляваща парични средства в повече в касата, е направен опит да бъде
прикрита от служителя на паркинга, с категоричност потвърдено от св.Р.. Ако
действително тази сума е представлявала лични парични средства за отпуската на
св.В., каквато е защитната теза на жалбоподателя, то самия притежател на парите
би следвало да знае техния размер, а не да излага пред проверяващите няколко
версии относно сумата и нито една от тях да не съвпада с процесния размер, за
което подробни показания дава св.Р.. Според съда твърдяното от жалбоподателя
представлява една защитна теза още повече, че самия управител на дружеството, за когото се твърди да е платил
въпросната сума за отпуск на служителя, не е успял да посочи по време на
проверката размера на намерената сума, невъведена във ФУ. Ето защо настоящият
съдебен състав не възприема в тези им части показанията на св.Ч. и св.В., които
са служители на санкционираното дружество, което е индиция за тяхната
заинтересованост да пресъздадат събитията по благоприятен за жалбоподателя
начин, обслужващ неговата защитна теза. Вярно е, че това не е основание показанията в
тази им част автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение
за съда да ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с
останалия доказателствен материал, да прецени дали и до каква степен да ги
кредитира. Тази съпоставка в конкретния случай обосновава извод за изолираност
на тези показания от целокупния доказателствен материал и са в директно
противоречие с изложеното от актосъставителя и св.Р., поради което и предвид
установената заинтересованост на двамата свидетели от крайния изход на делото,
съдът намира, че същите не следва да се кредитират. Показанията на св.Я. и св.Р.
съдът възприема и кредитира като последователни, незаинтересовани, взаимно допълващи
се и съответни на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на
осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил
санкцията по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда за
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лв. Наложената санкция за нарушението в
конкретния случай е 600 лв., т.е. към
минимума, предвиден в закона, която санкция съпоставена с размера на
неотразената служебно сума е адекватна по размер.
Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи е смекчаващо
обстоятелство и може да обуслови само налагането на по-ниска санкция. Същото е
отчетено от административнонаказващия орган при определяне на наказанието при
определяне на имуществена санкция
към минималния размер.
По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски на другата
страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ