РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Русе, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 18 януари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 391 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник на Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР – Русе против Решение № 636 от 31.10.2022 г.,
постановено по АНД № 1074/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 22-1085-000069 от 25.02.2022 г.,
издадено от ВПД Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което
на С.Х.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
(четиристотин) лева на основание чл. 638, ал. 3, във връзка с чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2
от същия кодекс и е осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на К. сума в размер на
400 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Като касационни основания в жалбата се сочат допуснати
от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на
делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление.
Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - С.Х.К. *** не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и правни изводи.
От фактическа страна по въззивното дело безспорно се установява, че на 14.02.2022 г.,
около 09:10 часа, К. управлявал лек автомобил, марка „АУДИ А 3“, с рег. №
NVZG873 /германска регистрация и собственост на лицето Константин Неделчев/,
като движейки се по ул. „Добрич“ /до бл. „Шабла“/ в гр.Русе, бил спрян от
контролни органи на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, които след извършване
проверка на водача и автомобила констатирали, че К., който не е собственик,
управлява автомобил от трета страна на територията на Р България, като няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към момента на проверката.
За констатираното е
съставен АУАН бл. № 042029 от 14.02.2022 г., а впоследствие е издадено и
обжалваното пред РС - Русе наказателно постановление.
Въз основа на
събраните в хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства,
въззивната инстанция е установила, че за въпросния автомобил към момента на
извършване на проверката от контролните органи, собственикът на автомобила Константин
Неделчев е имал валидно сключена и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, като е представена по делото полица от Федерална
Република Германия, съответно не е издадена от трета държава, валидна е и за
територията на Република България, до 05.11.2024 г. (л. л. 12 и 13 от
въззивното дело).
Въпросната полица е
била представена още пред АНО с възражение на Кубадинов по съставения му акт по
реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (л. 10 от въззивното дело).
По делото е бил
разпитан и актосъставителят, който сочи, че по време на проверката водачът не е
представил валидна зелена карта, която да удостовери, че има застраховка на
територията на Европейския съюз, заявил, че е монтьор и че само искал да тества
автомобила след като го отремонтирал (л. 32 от въззивното дело).
Към въззивното дело
е била приобщена и административнонаказателната преписка, която съдържа още снети
писмени обяснения от собственика на автомобила и от Кубадинов, от които се
установява, че собственикът Неделчев живее в Германия, като на 08.02.2022 г.
оставил автомобила на ремонт в автосервиз за отстраняване на повреда. След като
автомобилът бил отремонтиран, Кубадинов решил да го изпробва и тогава бил спрян
за проверка от контролните органи (л. л. 17 и 18 от въззивното дело).
При тези данни
първата съдебна инстанция правилно и напълно обосновано е формирала извод от
правна страна, че Кубадинов не е осъществил вмененото му нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 2 от КЗ, с оглед на което необосновано бил санкциониран с оспореното
пред съда наказателно постановление.
Според материалноправната
норма на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява
моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на
Република България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка.
Съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ,
не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка.
Дефиниция на
понятията трета държава и държава членка се съдържат в т. 6 и т. 7 от ДР на КЗ.
„Държава членка“ е държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна
по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. „Трета държава“ е тази, която не е държава
членка по смисъла на т. 6.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 2 от КЗ изключва
задължението да се сключи на граничния контролно-пропускателен пункт, от който
се влиза на територията на Република България, договор за гранична застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторно превозно средство от
друга държава членка. Това е така, тъй като Директива 2009/103/ЕО задължава
всяка държава членка да предвиди в националното си законодателство задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на превозните средства с покритие за
цялата територия на Европейския съюз.
Правилото на чл. 483, ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 2 от КЗ
обаче не предвижда, че моторни превозни средства от други държави членки могат
свободно да се движат на територията на Република България, без да са сключили
какъвто и да било договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Законът само въвежда
презумпция за покритие на гражданската отговорност на виновния водач, ако се
касае за моторни превозни средства, които обичайно се намират на територията на
друга държава членка (чл. 486, ал. 2, във вр. с чл. 482 от КЗ). Тази презумпция
обаче не изключва инцидентни проверки от националните контролни органи (арг.
чл. 486, ал. 2, изр. 2 от КЗ).
Въпросните
инцидентни проверки биха били безсмислени, ако не съществуваше възможност въз
основа на проверките да се наложи административно наказание по повод липсата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Такава възможност
съществува и е уредена за разглеждания случай в санкционната норма на чл. 638,
ал. 3 от КЗ, която гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
Цитираният
нормативен текст, разгледан в светлината на чл. 483 от КЗ, не задължава
ответника по касация да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ (задължението би било налице например в хипотезата на чл. 483, ал.
1, т. 1, пр. 1 от КЗ), но му забранява да управлява процесния автомобил на
територията на Република България без такава застраховка.
В случая обаче, от
събраните по делото доказателства, по категоричен и несъмнен начин се
установява, че процесният автомобил не е от трета държава по см. на т. 7, вр.
т. 6 от ДР на КЗ, а обичайно се намира във Федерална Република Германия
(автомобилът е с регистрация във Федерална Република Германия - арг. от чл.
482, ал. 1, т. 1 от КЗ), която е държава членка на ЕС и за него има сключен и
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с немско
застрахователно дружество за периода от 05.11.2021 г. до 05.11.2024 г.
Следователно
правилно и напълно обосновано първата съдебна инстанция е приела, че не е
налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, с оглед на което е и отменила
оспореното пред нея наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 636
от 31.10.2022 г., постановено по АНД № 1074/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.