О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………… 24.10.2018 г. ГР.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
на две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: А.Б.
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД № 924 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Окръжен съд Плевен е образувано по искане на осъденото лице И.Й.Г., който
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Плевен. С молбата се иска
последният да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието.
Процесуалният представител
на Затвора Плевен ангажира становище, че искането на лишения от свобода е
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за предсрочното му
освобождаване от мястото, където изтърпява наказанието си. Навеждат се доводи,
че поведението на лишения от свобода градира в негативна посока, като това е
довело до необходимостта от промяна дори в режима на изтърпяване на наказанието
от „строг“ в „специален“.
Процесуалният представител
на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че молбата е неоснователна,
тъй като няма данни за промяна в нагласите на осъдения, налице е висок риск от
рецидив.
Съдът като
се запозна с материалите по делото, изслуша страните в съдебно заседание и
съобрази закона, приема за установено следното:
Осъденият И.Й.Г. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, наложено му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 6/2005 година по
описа на Окръжен съд – Плевен и НОХД №1529/2005 година на Районен съд – Плевен
общо в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ
години лишаване от свобода. Начало на наказанието – 16.02.2004
година, като към 24.10.2018 година лишеният от свобода е изтърпял фактически
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ години, ОСЕМ месеца и ОСЕМ дни и остава неизтърпян
остатък към 01.11.2018 година
– ЕДНА година, ЕДИНАДЕСЕТ месеца
и ПЕТ дни.
Съдът приема, че от събраните в хода на
производството доказателства не се установява кумулативното наличие на
предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Освен фактическото изтърпяване на повече
от половината от наложеното наказание
„лишаване от свобода“, законът изисква осъденото лице с поведението си да е
дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като добро
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения
по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба
налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. От приобщените доказателства
не може да се направи извод, че изтърпяното до момента наказание е довело да
поправяне на осъденото лице. Видно от материалите по делото оценката за риска
от рецидив е изключително висока – 90 т. Осъденият явно не се съобразява с
установените правила за поведение в местата за лишаване от свобода, поради
което е наказван многократно по административен ред,като последното му
наказание е от август 2018 година. Относно липсата на корекция в поведението му
извод може да се направи и от факта, че с Определение № 425 от 15.12.2015
година на Ловешкия окръжен съд режимът за изтърпяване на наказанието е променен
в по-тежък. От разпита на свидетелят се
установява, че поведението на лишения от свобода не е съобразено с нормативните
изисквания, отказва да изпълни законово разпореждане на надзирател, държи се грубо
и провокативно спрямо служители, включително чрез отправяне на заплахи, закани
и нецензурни изрази. Изпълнението на плана на присъдата не е ефективен, не се
констатират положителни промени в нагласите на личността. Поради това
настоящият състав, не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Наличните към настоящия
момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК, не са достатъчни за да
мотивират извод, за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения от неизтърпяната част на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
В това отношение няма данни за промяна в нагласите на осъдения, рискът
от рецидив е изключително висок. С оглед
на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода
И.Й.Г., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Плевен.
На основание чл. 441 от НПК ново предложение или нова молба по чл.437
от НПК за условно предсрочно освобождаване на И.Й.Г., могат да се направят не по-рано от шест месеца от деня на влизане в сила
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен
съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес с частна жалба или частен протест
и подлежи на незабавно изпълнение след изтичане на срока за обжалване, освен
ако не е подаден частен протест, който не е в интерес на осъдения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: