№ 303
гр. Плевен, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от В. И. Д., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 2329/2025 г. по описа
на РП-Плевен чрез служебно назначения му адвокат Ю. М. от АК-Плевен с
искане за изменение на Определение №523 от 16.05.2025г. по ЧНД
№860/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета по отношение на В. И. Д.
мярка за неоктлонение „Задържане по дстража“.
В депозираната частна жалба се излагат твърдения, че частният
жалбоподател не е съгласен с обжалваното пред настоящия въззивен съдебен
състав определение на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа от обвиняемия, както
и от неговия защитник – адв. Д.С.. Прави се искане съдът да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови нов, като по отношение на
обвиняемия бъде взета по-лека мярка за процесуална принуда. Представят се
писмени доказателства – епикриза, установяваща лечение на обвиняемия в
медицинско заведение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изцяло оспорва
депозираната жалба. Сочи, че определението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, тъй като от материалите по досъдебното
производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката
съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
1
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем В. И. Д. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че:
През периода ***г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като извършител с неустановено лице, с цел да
набави за себе си и за него имотна облага, възбудил заблуждение у различни
лица и с това причинил на пострадалите имотна вреда на обща стойност 29800
лева и златни накити, както следва:
1.На ***. в гр. П. в съучастие като извършител с неустановено лице
също извършител, с цел да набави за себе си и за тях имотна облага, възбудил
заблуждение у М. Й. В., ЕГН ********** от гр. П., че провежда телефонен
разговор с длъжностно лице от системата на МВР и съдейства при
провеждането на полицейска операция и с това й причинил имотна вреда в
размер на 22800 лева;
2.На *** г. в гр. П., в съучастие като извършител с неустановено лице
също извършител, с цел да набави за себе си и за него имотна облага, възбудил
заблуждение у Р. К. В., ЕГН *** от гр. П., че провежда телефонен разговор с
длъжностно лице от системата па МВР и съдейства при провеждането на
полицейска операция и с това й причинил имотна вреда в размер на 7000 лева
и златни накити – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за
които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента
доказателства, в това число разпитите на свидетелите М. Й. В. и Р. К. В. и на
полицейските служители, както и от писмените доказателствени средства от
извършените процесуално-следствени действия, а именно Протокол за
претърсване и изземване, както и приобщените писмени доказателства, в това
число електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация. Данните, изложени от обвиняемия по време на дадените от
него обяснения, подлежат на щателна проверка от страна на държавното
2
обвинение. За момента са налице фактически данни, че прокуратурата има
основание за подозренията си. Същото е достатъчно, предвид характера на
настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в
участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано
предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото
„Илийков срещу България“).
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че към настоящия
момент са налице двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, предвид наличните данни за голямото
количествено измерение на предмета на посегателство, както и предвид
механизма и начина на извършването му, а именно спрямо възрастни
граждани, към които защитата на личността е завишена. Налице са данни са
широк кръг от лица, за които има данни, че са участвали в деянието, които към
настоящия момент няма данни да са привлечени в качеството на обвиняеми
към настоящото производство или в изпълнение на правомощията на
прокуратурата по чл. 216 от НПК. Налице са няколко пострадали от деянието
лица, като има данни за създадена трансгранична престъпна мрежа, предвид
данните за участие на лице, намиращо се на територията на Република
Румъния.
Съдът намира, че целите на мерките за неотклонение са именно да се
попречи на обвиняемия да осуети разкриването на обективната истина, както
и да се попречи на същия да извършва престъпления, отчитайки
индивидуалните данни за личността на обвиняемия.
В настоящия случай според свидетелството за съдимост на обвиняемото
лице, приложено в досъдебното производство, се установява, че същият е
неосъждан, предвид настъпилата реабилитация по право. Механизма и начина
на извършване на деянието, обаче, разкриват изключително висока степен на
обществена опасност както на обвиняемия, така и на деянието. Освен това,
извършеното е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК,
доколкото санкционната част на разпоредбата на чл. 210, ал.1,т.1 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години.
Същото би подтикнало обвиняемия да се укрие с цел да осуети евентуално
реализиране на наказателна отговорност спрямо него.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Само така
ще се осуети възможността обвиняемият да се укрие, като ще се осигури
възможност за срочното приключване на досъдебното производство. Съдът
намира, че тази мярка е възможна и изпълнима, като представените
медицинки документи в настоящото открито съдебно заседание не
опровергават този извод. На следващо място, дори да е налице влошаване на
3
здравословното състояние на обвиняемия, то съгласно Наредба № 2 от
20.03.2010 година за условията и реда на медицинско обслужване в
медицинските центрове на лишените от свобода, на обвиняемия може да бъде
оказана нужната медицинска помощ.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Задържане под стража“ е правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №523 от 16.05.2025г. по ЧНД
№860/2025г. по описа на РС-Плевен, с което по отношение на В. И. Д., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 2329/2025 г. по описа
на РП-Плевен, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4