РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА
21.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и
десета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН
П.
при секретаря Т.И., като разгледа
докладваното от съдията П. гражданско
дело № 70327 по описа за 2009
година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 КТ. Исковете са за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на ищеца на предишната му работа, за присъждане на обезщетение за принудителна безработица вследствие от незаконно уволнение – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като заедно с тези искове са съединени за общо разглеждане в настоящето производство искове за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение (чл. 128 КТ), за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца и незаплатен от ответника нощен труд (чл. 140 във вр. с чл. 261 КТ) и извънреден труд (чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ), както и за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван от ищеца платен годишен отпуск) и на мораторна лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.Е.М.
xxx твърди в исковата си молба, че по трудов договор е работил като “зареждач”
в хлебопроизводството при ответника, като на 3.06.2009г. ответникът му връчил
заповед № 26/25.05.2009г., с която прекратява трудовия договор на основание чл.
325, т. 1 КТ. В тази връзка ищецът категорично твърди, че молба за
освобождаване от работа не е подавал, нито е имал намерение да прекратява
трудовото правоотношение, въпреки че имал основание да стори това, но по чл. 327,
т. 2 КТ. Поддържа, че при това положение заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна
и подлежи на отмяна, както и да бъде възстановен на предишната му работа, а за
времето през което ищецът е изпаднал в принудителна безработица вследствие незаконното
уволнение работодателят му дължи съответното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за шест месеца.
Ищецът
твърди също така, че от 1.12.2008г. до 25.05.2009г. ответникът не му изплатил
трудово възнаграждение съгласно чл. 128 КТ в размер на 1400 лева, както и че
към датата на прекратяване на трудовия му договор не е ползвал полагаемия му се
платен годишен отпуск за времето от 1.02.2008г. до 25.05.2009г., за което
ищецът претендира обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 КТ в размер 390 лева.
Ищецът
претендира от ответника и допълнително трудово възнаграждение (за т. нар. “клас”)
в размер на 1.2% (от основното месечно трудово възнаграждение за целия исков
период) или 320 лева.
Ищецът
твърди също така, че трудовите си задължения изпълнявал изключително нощна
смяна с режим на работното време ежедневно от 18 часа до 6 – 7 часа сутринта на
другия ден, което според ищеца означава 4 часа извънреден труд и 8 часа нощен
труд вместо два почивни дни… В тази връзка ищецът твърди, че през целия исков
период (8.11.2006г. до 25.05.2009г. ) ответникът не му осигурявал следващата се
по закон 12 часа междудневна и 48 часа междуседмична почивка. Твърди още, че
през посочения по-горе исков период е положил извънреден труд през работните
дни от седмицата в размер на 481 часа, за които му работодателят (ответникът)
следвало да му заплати 430 лева; в почивните дни (неделя) ищецът твърди, че
положил извънреден труд в размер на 288 часа, за които следвало да му се
заплати 290 лева; на официални празници през целия исков период ищецът твърди, че
работил общо 17 дни, за което ответникът му дължал допълнително трудово възнаграждение
в размер на 240 лева. Ищецът уточнява, че ежедневно полагания от него нощен
труд през целия исков период е в размер на общо 1784 часа, за които ответникът
следвало да му заплати сумата от общо 550 лева.
По
същество ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде отменена
цитираната по- горе заповед за прекратяване на трудовия му договор, да бъде
възстановен ищецът на заеманата до уволнението длъжност “зареждач” и ответникът
бъде осъден да му заплати сумата 1800 лева като обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за принудителна безработица вследствие незаконното уволнение през шестте
месеца след издаването на оспорваната заповед; също така ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца следните искови суми: на основание чл. 128 КТ – общо 1400
лева неизплатено трудово възнаграждение, както и 390 лева обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск; сумата 320 лева представляваща допълнително
трудово възнаграждение (т. нар. “клас”) ; да му заплати възнаграждение за
положен и незаплатен извънреден труд през работните дни на седмицата в размер
на 430 лева, както и сумата 290 лева за положен и незаплатен извънреден труд
през почивните дни и сумата
240 лева за положения и незаплатен извънреден труд на официални празници, а
така също и сумата 550 лева за положен от ищеца и незаплатен нощен труд през
целия исков период.
Всичките
посочени по-горе суми се претендират от ищеца ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на съответната сума.
В хода
на производството по делото, при условията и по реда на чл. 214 ГПК са допуснати от
съда изменения в размера на предявените искове, както следва: 1) искът
по чл. 128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.12.2008г. до 25.05.2009г. вместо за 1400 лева се смята
предявен за 1800 лева; 2) искът по чл. 140 вр. с чл. 261 КТ за присъждане
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд вместо за 550 лева се смята предявен за 1054.50 лева; 3)
искът по чл. 150 вр. с чл. 262 КТ за присъждане на допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд
в почивните дни вместо за 430 лева се смята предявен за 1921.81 лева.
Ответникът
ЕТ “Б.М.”xxx представляван от Б.К.М. лично и чрез своя пълномощник по делото е
оспорил изцяло така предявените искове с изключение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ по отношение на който поддържа, че на ищеца действително се следва заплащане
на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, но в размер по-малък от
претендирания с исковата молба.
Ответникът
твърди, че върху оспорената заповед няма негов подпис като работодател на ищеца
и следователно не е прекратявал трудовия договор на ищеца. Поддържа, че в
действителност не той, а ищецът нарушил трудовия договор, тъй като последният
“самоволно е прекратил правоотношенията ни без предизвестие ”. Наред с това
ответникът твърди по отношение на ищеца, че същият бил “алкохолно обременен”, както
и че “сам и пияно състояние напуснал работното си място със заявление, че
повече няма да работи във фирмата ми и от тогава (напуснал с посоченото
заявление) не е присъствал на работното си място. ”(л. 11). Ответникът
категорично твърди, че в конкретния случай няма неизплатено трудово
възнаграждение. Имплицитно поддържа, че са неоснователни и останалите искови
претенции, с изключение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ, за който както се посочи
по-горе ответникът признава, че този иск е частично основателен. В тази връзка
ответникът изтъква като мотив това, че “тъй като ищецът не пойска ползуването
на годишен отпуск или евентуално неговото парично обезщетение, поради която и
причина фирмата ми дължи обезщетение в размер на 187.50 лева”, уточнявайки че
“ищецът винаги може да получи тази сума и в това отношение искът е основателен”.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
са писмени и гласни. Изслушани са и са приети заключения на вещо лице.
СЪДЪТ, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно
убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
І. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 КТ:
По
делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че на
основание валидно сключен трудов договор ищецът М.Е.М. е работил при ответника
ЕТ “Б.М.”xxx като “зареждач” в хлебопроизводството. От представената Заповед №
26/25.05.2009г. (оспорена от ищеца) е видно, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Конкретни причини за
прекратяването на трудовия договор в заповедта не са посочени, а само правното
основание по КТ, изписано по начина посочен по-горе (л. 4). Видно е също така, че
в графата “Изготвил заповедта” фигурира името и длъжността на служителката, която
я е изготвила (И. – ТРЗ), а отдолу в графата ”Управител” са изписани трите
имена на работодателя, респ. представляващ едноличния търговец-ответник по
делото Б.К.М., но предвиденото в заповедта място за полагане подпис и печат на
работодателя в конкретния случай е празно. Данните по делото несъмнено сочат, че
ищецът М.Е.М. е получил копие от същата заповед на 3.06.2009г., връчено му
лично, като фактът на връчването е удостоверен с неговия подпис, на последния
ред вдясно (л. 4).
В тази
връзка логично възниква въпросът около който е съсредоточен спорът между
страните по делото, а именно налице ли е законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение в случая и в частност какви правни последици
произтичат от горецитираната заповед № 26/25.05.2009г.
Съдът, след
анализ на наличните доказателства по делото и доводите на страните намира, че в
случая се касае за незаконосъобразно
прекратяване от страна на работодателя на трудовия договор на ищеца, извършено с горецит. заповед,
обуславящо отмяна на заповедта по следните съображения:
Посоченото в оспорваната заповед правно основание по чл. 325, т. 1 КТ е първото от
изброените в цитирания текст от КТ общи
основания за прекратяване на трудовия договор, а именно “по взаимно
съгласие”. Според чл. 325, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. В такъв случай страната към която е отправено предложението, е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се че предложението не е прието.
От
изложеното в предходния абзац може да се заключи, че фактическият състав на чл.
325, т. 1 КТ е осъществен изцяло, когато са налице насрещни и съвпадащи
волеизявления на двете страни по трудовото правоотношение, изразени в писмена
форма (необходима за тяхната действителност, т. е. не
Продължение на решението по гр.
д. № 70327/2009г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3
може по принцип да има “устно” прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие). Взаимното съгласие по смисъла на чл. 325,
т. 1 КТ се характеризира със следните особености: Страната, към която е
отправено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е
длъжна да се произнесе по него, като заяви дали го приема или отхвърля, за
което в 7-дневен срок трябва да уведоми страната, която е направила предложението.
По принцип, произнасянето по едно такова предложение трябва да е изрично, т. е.
изразено с такива средства и по начин, който да не буди никакво съмнение. Ако
страната, към която е отправено предложението не се произнесе в рамките на
горепосочения законоустановен срок, смята се че предложението не е прието и
трудовият договор не се прекратява на горното основание. Тоест, цитираният
законов текст установява една необорима
презумпция в това отношение, което именно налага изричното удостоверяване на волеизявлението.
От
друга страна, съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно
уведомяване на работника или служителя, предложил прекратяването на трудовия
договор по взаимно съгласие, ако в 7-дневния срок работодателят е издал заповедта
за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ.
От събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод, че в конкретния случай е бил спазен редът, установен в
чл. 325, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
посоченото правно основание. Липсват каквито и да било данни да е отправяно
предложение в надлежната писмена форма. От своя страна ищецът категорично
отрича да е подавал молба за прекратяване трудовия му договор по взаимно
съгласие и такава молба не фигурира из между събрания доказателствен материал. В
същото време, извън всякакво съмнение е фактът, че в заповедта за уволнение
няма цитиран входящ номер на такава молба наред с основанието по чл. 325, т. 1 КТ, което навежда на мисълта, че такъв документ изобщо липсва при ответника. Вещото
лице по назначената по делото съдебно-икономическата експертиза е категоричен в
пункт 7 от основното си заключение, че при извършената проверка при ответника
не е открил молба от ищеца до ответника за освобождаването му от работа по чл. 325, т. 1 КТ (л. 33-34),
такъв документ липсва и в събрания доказателствен материал по делото. Съдебната
практика на ВКС приема, че издадената от работодателя заповед за прекратяване трудовото
правоотношение по взаимно съгласие и връчването й на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на чл. 325, т. 1
изр. 2-ро КТ и в този смисъл задължителна предпоставка за законосъобразното
прекратяване на трудовия договор на горепосоченото правно основание е да е
налице и насрещна воля от страна на
работника или служителя със съдържание, което е идентично с това на
работодателя (така: Решение № 395 от 7.03.2006г. на ВКС по гр. д. №
1288/2005г., ІІІ г. о. ).
С оглед изложеното в предходния
абзац, не би следвало да се възприема за меродавно за всеки конкретен случай
прокрадващото се в част от съдебната практика (напр. в мотивировъчната част на Решение
№ 1574 от 4.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2001г., III г. о. ; Решение №
256 от 7.07.2009г. по гр. д. № 157/2009г., I г. о. ) обобщение в насоката, че
работодателят може да отправи предложение
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и чрез издаване
на самата заповед. И в такъв случай то се счита прието, ако работникът подпише
заповедта без възражения. Респективно, не се счита прието, ако работникът
писмено изрази несъгласието си включително с отбелязване върху самата заповед
или пък откаже да я подпише. Такова по-широко тълкуване обаче (според настоящия
съдебен състав) несъмнено би се оказал в противоречие с необоримата презумпция по чл.
325, т. 1, изр. 2-ро КТ, която недвусмислено е в насоката, че трябва да
бъде изрично изразено съгласието на
страната до която е отправено предложението (респ. работника или служителя) за
прекратяване на трудовия му договор на посоченото основание, а не евентуално
несъгласие.
Още по-неприемливо би било да се
смята, че предложението на работодателя се приема от съответния работник или
служител, ако той подпише заповедта по чл. 325, т. 1 КТ без възражения, особено
като се има предвид, че в такива случаи по принцип е напълно възможно същият да
е поставен в състояние на изненада и съответно неориентиран, а твърде често и
със слаба грамотност по юридическата проблематика, в каквато насока несъмнено
сочат и данните относно процесния случай.
Нещо
повече, от наличните данни по делото не може да се извлече извод, че някоя от
страните е изразявала волеизявление за прекратяване процесния трудов договор
именно по взаимно съгласие. В тази връзка, наред с категоричното твърдение на
ищеца, че в случая не е подавал такава молба, налице е и твърдение от ответника
в писмения му отговор по чл. 131 ГПК (л. 11), че не е прекратявал трудовото
правоотношение на ищеца, като в същото време споменава за системно допускани от
него нарушения на трудовата дисциплина (последното обаче дори наистина да е
вярно, е ирелевантно към настоящия
случай, доколкото се касае за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие... ). Като обосновка на това свое твърдение ответникът посочва
липсата на негов подпис в заповедта (л. 4). По делото обаче е безспорно
установено, че данните визирани в заповедта са били своевременно вписани в
трудовата книжка на ищеца съгласно чл. 350 във връзка с чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ,
видно от представеното извлечение от същата (по-точно на л. 7).
Следователно,
въпросната заповед практически е постигнала присъщия й конститутивен ефект. От
гореизложеното обаче се налага изводът, че при това разбиране на
доказателствата уволнението на ищеца се явява незаконно и подлежи на отмяна, със
съответните законни последици.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е главен, обуславящ иск по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 КТ. Щом като главният, обуславящият иск е
уважен, то същият правен резултат следва и по
отношение акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради
което с настоящето съдебно решение ищецът следва да бъде възстановен на
заеманата от него преди уволнението длъжност като
“зареждач” в хлебо-
производството при ответника.
Според чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от шест месеца.
В разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ е уредено едно
субективно право на работника или служителя при незаконно уволнение да получи
от работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече
от шест месеца. Правото на обезщетение възниква при наличието на три
кумулативни предпоставки, а именно: а) признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; б) наличие на подлежаща
на обезщетяване вреда и в) наличие на причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането на работника или служителя без работа.
От представеното от ответника
удостоверение (л. 16), по същество представляващо извлечение от платежни
ведомости, отнасящи се до ищеца, а така също от горецитираното основно
заключение на съдебно-иконочическата експертиза (л. 31 и л. 33) се установява
по несъмнен начин и съдът приема, че последен пълен работен месец на ищеца
преди уволнението е месец април 2009 г., през който за 21 отработени дни му е
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 300 лева (л. 51).
Видно от представената декларация
(л. 37 от делото) ищецът М.Е.М. под страх от наказателна е декларирал, че за
времето след 25.05.2009 г. не е получавал трудово или каквото и да било друго
възнаграждение. Данни за последващ трудов договор липсват и от прилож. извлечение
от трудовата книжка на ищеца (л. 6-8). Щом това е така, то следва да се приеме,
че в случая са налице предпоставките за присъждане на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ, поради което искът се явява основателен и доказан изцяло – предявения
размер от 1800 лева, при положение, че
за максималния шестмесечен срок по чл. 225, ал. 1 КТ, при месечно БТВ 300 лева
обезщетението би възлязло в размер на 1800 лева (300 х 6), съвпадащ с предявения
с ИМ. Предвид горното искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
се уважава изцяло, както е предявен. Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното
изплащане.
ІІ. Относно предявените искове за присъждане на
неизплатено трудово възнаграждение (съгласно чл. 128 КТ) и допълнителни трудови
възнаграждения съответно за прослужени години (т. нар. “клас”), за положен и
незаплатен извънреден труд (чл. 150 вр. с чл. 262 КТ), за положен и незаплатен
нощен труд (чл. 140 вр. с чл. 261 КТ) и обезщетение за неизползван от ищеца платен
годишен отпуск (чл. 224, ал. 1 КТ):
От горецитираното основно заключение на вещото лице И.Д.П. по назначената съдебно-икономическа експертиза (л. 30-34), по-конкретно по задача № 2 от същото заключение се установява и след наложило се допълнително преизчисление съдът приема, че през периода от месец декември 2008 г. до м. май 2009 г. ответникът е начислил на ищеца в разчетно-платежните ведомости (на хартиен носител и в компютърен вариант, като вещото лице не е установил несъвпадения, неточности и различия между двата типа ведомости) за същия период трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение за извънреден и нощен труд, като от общата сума за получаване е направил съответните законови удръжки и след което е начислил чистите суми за получаване (нетно трудово възнаграждение), както следва:
|
Период |
Нетно трудово възнаграждение (НТВ) |
|
м. декември 2008 г. |
188.59 лева |
|
м. януари 2009 г. |
257.43 лева |
|
м. февруари 2009 г. |
234.90 лева |
|
м. март 2009 г. |
234.90 лева |
|
м. април 2009г. |
234.90 лева |
|
м. май 2009г. |
160.71 лева |
|
ОБЩО: |
1311.43 лева. |
Вещото лице е категоричен в заключението си, че за периода от м. май 2008г. до м. май 2009г. включително, както в ръкописните ведомости, също така и в компютърните ведомости няма подпис на ищеца, че е получил нетното си трудово възнаграждение (т. нар. чисти суми за получаване).
Под формата на забележка № 3 към цитираната задача 2 от основното заключение вещото лице
уточнява, че за месеците декември 2008г. и януари 2009г. в така начисленото трудово възнаграждение
Продължение на решението по гр.
д. № 70327/2009г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 5
са включени и суми за извънреден труд – общо 22.88 лева за месеците декември 2008г. и януари 2009г.
и общо 22.55 лева за нощен труд (по-подробно изследване по този въпрос съответно по задачи 5 и 6 от основното заключение–л. 33 от делото), като горните суми са нетни, т. е. след приспадане на удръжките. Същото важно уточнение е направено и като забележка към задача № 1 от допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза (л. 48-51). Като се приспаднат тези суми общо 45.43 лева (22.88 + 22.55) се получава сумата от общо 1266.00 лева (хиляда двеста шестдесет и шест лева нула ст. ), на колкото възлиза начисленото, но неизплатено от ответника нетно трудово възнаграждение на ищеца за посочения в исковата молба период от м. декември 2008г. до м. май 2009г.
От основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява също така, че ищецът М.Е.М. е имал право на общо 20 дни редовен платен годишен отпуск, както следва: за 7 отработени месеци на 2008г. – 12 дни, а за 5 отработени месеци на 2009г. – 8 дни платен годишен отпуск. Този отпуск не е ползван от ищеца до момента на прекратяване на трудовия договор и по този въпрос изобщо няма спор по делото. На база брутното месечно трудово възнаграждение за м. април 2009г. размерът на следващото се обезщетение по см. на чл. 224, ал. 1 КТ възлиза според вещото лице възлиза на 286.00 лева (двеста осемдесет и шест лева нула ст. ), видно от л. 32 и л. 34 от делото.
По отношение претенцията на ищеца за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за т. нар. “клас”, а по смисъла на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит съдът възприема установеното по задача № 4 от основното заключение на вещото лице, а именно, че ищецът М.Е.М. след като не е имал изискуемия минимум от три години работа на тази длъжност, то работодателят в конкретния случай правилно не му е начислявал такова трудово възнаграждение (за придобит трудов стаж и професионален опит). По тази причина въпросната искова претенция се явява неоснователна и като такава се отхвърля от съда.
Що се касае до исковете за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца през исковия период и съответно незаплатен му от ответника извънреден труд и нощен труд, съдът приема следното:
Съгласно легалното
определение на чл. 143, ал. 1 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. По общо правило извънредният
труд е забранен (чл. 143, ал. 2 КТ), но се допуска по изключение – в хипотезите
по чл. 144 КТ. Работникът или служителят има право да откаже полагане на
извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт
или на колективния трудов договор(чл. 148 КТ). Работодателят е длъжен да води
специална книга за отчитане на извънредния труд (чл. 149, ал. 1 КТ), като
положеният такъв трябва да се отчита всяко полугодие пред съответната инспекция
по труда – съгласно чл. 149, ал. 2 КТ. По силата на чл. 150 КТ за положен
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.
262 КТ.
Според чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от
22:00ч. до 6:00 ч., а за непълнолетни работници и служители – от 20:00 ч. до
6:00 ч. По силата на чл. 261 КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено
от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите определени
от Министерския съвет...
От изслушаното и прието основно заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза по делото (по задача № 5) се установи, че ответникът е отбелязвал в присъствената форма 76 работната смяна на всеки един свой работник, както и часовете, когато е полагал извънреден и нощен труд. Във форма 76 са показани часовете на извънредния труд и на тази база счетоводната служба на ответника е изчислила допълнителното трудово възнаграждение на ищеца, което е намерило отражение в разчетно-платежните ведомости, както следва:
|
Период |
Отработени часове извънреден труд |
Доп. възнаграждение за извънреден труд |
|
м. август 2008 г. |
6 часа |
11.79 лева |
|
м. октомври 2008 г. |
6 часа |
11.79 лева |
|
м. ноември 2008 г. |
6 часа |
11.79 лева |
|
м. декември 2008 г. |
4 часа |
7.86 лева |
|
м. януари 2009 г. |
7 часа |
15.02 лева |
|
ОБЩО: |
29 часа |
58.25 лева |
От същото заключение на съдебната експертиза се установи също така, че през посочения по-
горе период ищецът е полагал и нощен труд. Видно от форма 76 и от разчетно-платежните ведомости,
на ищеца е било начислено допълнително възнаграждение за положен нощен труд, както следва:
|
Период |
Отработени часове нощен труд |
Доп. възнаграждение за нощен труд |
|
м. август 2008 г. |
50 часа |
12.50 лева |
|
м. октомври 2008 г. |
46 часа |
11.50 лева |
|
м. ноември 2008 г. |
46 часа |
11.50 лева |
|
м. декември 2008 г. |
32 часа |
8.80 лева |
|
м. януари 2009 г. |
55 часа |
13.75 лева |
|
ОБЩО: |
229 часа |
58.05 лева |
От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза (л. 48-51), изготвено след допълнителна проверка на вещото лице в счетоводството на ответника, както и въз основа на доказателствата събрани в хода на производството по делото (и най-вече на гласните доказателства, ангажирани от ищцовата страна) се установява следното:
С оглед на наличните документи по отношение извънредния труд допълнителното експертно заключение е в насоката, че за периода от 8.11.2006г. до 1.02.2008г. ответникът е начислил за положен от ищеца извънреден и нощен труд, часовете и сумите, както следва:
|
Период |
За извънреден труд |
За нощен труд |
|
м. август 2007 г. |
8 часа 12.84 лева |
64 часа 16.00 лева |
|
м. септември 2007 г. |
5 часа 8.03 лева |
41 часа 20.25 лева |
|
м. октомври 2007 г. |
6 часа 9.63 лева |
46 часа 10.75 лева |
|
м. ноември 2007 г. |
6 часа 9.63 лева |
46 часа 11.50 лева |
|
м. декември 2007 г. |
4 часа 6.42 лева |
32 часа 8.00 лева |
|
ОБЩО: |
29 часа 46.55 лева |
229 часа 56.50 лева |
Според допълнителното експертно заключение начисленото за периода от 8.11.2006 г. до 1.02. 2008 г. допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд и нощен труд (в размер съответно 46.55 лева и 56.50 лева) е изплатен на ищеца. За периода от 1.05.2008г. до 25.05.2009г. начислените по ведомост суми за извънреден труд (58.25 лева) и за нощен труд (58.05 лева) обаче не са изплатени на ищеца (л. 51.
Ако хипотетично (с оглед на свидетелските показания) се приеме, че ищецът М.Е.М. е имал един почивен ден (в седмицата), то се получава, че за периода от 8.11.2006г. до 1.02. 2008г. той е отработил 65 почивни дни и съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ полагащото се заплащане за този извънреден труд възлиза на 915.36 лева, а след като се приспадне начисленото по ведомост и получено възнаграждение от 46.55 лева, то евентуално дължимото доп. тр. възнаграждение би било в размер на 868.81 лева (915.36 – 46.55). За следващия период – от 1.02.2008г. до 25.05.2009г. евентуално отработените от ищеца почивни дни са 53 и с оглед на чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ следващото се заплащане на този извънреден труд е 1112.16 лева.
По отношение на нощния труд: ако хипотетично се приеме, че ищецът е полагал само нощен труд, то за периода от 8.11.2006г. до 1.02.2008г. за 2400 часа следващото се възнаграждение е 600.00 лева и тъй като той е получил за същия период 56.50 лева, като се приспадне тази сума се получава, че евентуално дължимото доп. тр. възнаграждение би било в размер на 543.50 лева (600 – 56.50). Докато периода от 1.05.2008г. до 25.05.2009г. за евентуално отработените 2080 часа нощен труд следващото се възнаграждение е в размер на 530.00 лева.
Както вече се посочи по-горе, цитираното допълнително заключение на съдебната експертиза взема предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца. По принцип, а с оглед на трайно установената съдебна практика на ВКС извънреден труд може да бъде доказван и със свидетелски показания (същото би трябвало да важи и за нощен труд) и в този смисъл становището, че такова доказване не може да бъде проведено с гласни доказателствени средства е неоснователно (така: Решение № 1373 от 8.12.2008г. на ВКС по гр. д. № 2204/2005г., ГК). Логично е обаче да се приеме, че за да послужат като сигурен и убедителен доказателствен източник свидетелските показания трябва да са конкретни, точни, безпротиворечиви и по един категоричен и недвусмислен начин да установяват в тяхната пълнота най-съществените елементи от съответния фактически състав и преди всичко времето (периода) през което е полаган извънреден, респективно нощен труд и неговата продължителност в часове.
Проблемът в случая обаче се изразява в това, че събраните по делото гласни доказателствени средства, според формираното вътрешно убеждение на съда не отговорят на критериите, посочени в предходния абзац. Така например, свидетелят Владимир Е.М., който е брат на ищеца в показанията си установява, че е работил при ответника, като първоначално е замествал брат си, а след това и Калин Венциславов Семов (друг свидетел по делото). Според свид. Владимир Ем. М. те са работили от 18.00 часа вечерта до 6 – 7.00 часа на следващата сутрин (опаковали хляб и закуски в
Продължение на решението по гр.
д. № 70327/2009г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 7
найлонови пликове и ги нареждали). Същият свидетел обаче споменава в показанията си (л. 39), че е
работил при ответника първоначално около месец време, а след това още толкова. Видно е че периодът през което същият този свидетел е работил при работодателя на ищеца е твърде кратък, от порядъка на 2-3 месеца и следователно несъпоставим по продължителност с времетраенето на трудовия договор на ищеца (8.11.2006г. до 25.05.2009г. ), съвпадащо с исковия период за който се претендира доп. трудово възнаграждение за извънреден труд и нощен труд. Тоест, дори ако достоверността на тези свидетелски показания не се поставя под съмнение, доколкото те се отнасят за един сравнително кратък период от време по тази причина същите не биха могли да послужат като достатъчно убедителен доказателствен източник в конкретния случай... Същият извод се налага и по отношение показанията на свид. Веселин Митков Митов, който през 2008г. – началото на 2009г. е работил при същия работодател (ответника по делото), но като шофьор, т. е. изпълняваната от него трудова функция е различна от тази на ищеца. Според този свидетел работната му смяна е приключвала до 18:00 часа и макар да твърди, че когато си е тръгвал за в къщи е виждал ищеца на работното му място, тези данни са твърде фрагментарни и недостатъчни, за може само въз основа на тях да се изгради категоричен и несъмнен извод, че ищецът действително е отработил завишеното количество часове като извънреден труд и нощен труд, отразени в допълнителното заключение на съдебната експертиза...
От друга страна, по делото е безспорно установено, че при ответника не е имало заведена книга за отчитане на извънредния труд, в противоречие с изричната разпоредба на чл. 149, ал. 1 КТ. Касае се обаче за нарушение на материалноправна норма, което обаче с оглед естеството на закононарушението не би могло поначало (според разбирането на съда) да доведе до други последици освен възможността този работодател да бъде санкциониран по административен ред от съответния контролен орган за допуснатото нарушение на трудовото законодателство... В този смисъл, липсата на въпросната книга и/или други документи, каквито работодателят по силата на закона е бил длъжен да води, респ. съставя може от процесуалноправна гледна точка да обуслови допустимостта на свидетелските показания, за установяване на факти и обстоятелства, за които законът поначало изисква писмен документ (такова ограничение по отношение на гласните доказателствени средства във връзка с доказването на извънреден, респ. нощен труд впрочем няма, както вече бе посочено по-горе в настоящето изложение), но не и последиците напр. по чл. 161 ГПК. Тоест, съдът не би могъл въз основа само на един такъв пропуск на ответника да приеме че последният създава пречки за събиране на допуснати доказателства и съответно да счете за доказани твърденията на ищеца относно претенциите му за положения от него извънреден труд и нощен труд. Подобен подход би съставлявал грубо изопачаване на точния смисъл, вложен в правилото на чл. 161 ГПК, която несъмнено визира действия на ответника, възпрепятстващи доказзването, които са извършени от него след образуване на делото, но не и в един минал момент, когато е трябвало да води съответната книга по чл. 149, ал. 1 КТ.
Ето защо въз основа на наличните доказателства и при съобразяване на правилото на чл. 202 по отношение оценката на представените експертни заключения съдът приема исковете за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд и нощен за доказани до размер съответно от 58.25 лева и 58.05 лева, както е по основното заключение на вещото лице (л. 50 -51 от делото).
При това разбиране на доказателствата и по горните съображения тази група искове се уважава от съда в размерите, в които са доказани по несъмнен начин, а именно: искът по чл. 128 КТ – в размер на 1266 лева, искът по чл. 224, ал. 1 КТ – за 286.00 лева, искът по чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ – за 58.25 лева, а искът по чл. 140 във вр. с чл. 261 КТ – за 58.05 лева. В останалата им част – за разликата между уважения и претендирания размер посочените искове, както и искът за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
ПРИ
ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 359 КТ ответникът
дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавните
такси за образуване на настоящето исково производство в размер на общо 258.73
лева; сумата 215.00 лева, съставляваща направените разноски по делото за
съдебна експертиза, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Към
настоящето решение се прилагат за справка разпечатки от горецитираните 2 броя
решения на ВКС.
Тъй като се оказва, че съдът е
пропуснал да фиксира дата за обявяване решението (чл. 315, ал. 2 ГПК), то при
това положение и по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК би следвало да се приеме, че
срокът за обжалване на настоящето съдебно решение почва да тече от датата на
връчване на препис от същото на всяка от страните.
Мотивиран
от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. И.
М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, извършено със заповед № 26/25.05.2009г. (по чл.
325, т. 1 КТ) на ЕТ “Б.М.”xxx, представляван
от Б.
К.М. xxx адрес и го отменява.
ОТМЕНЯВА горецитираната заповед № 26/25.05.2009г.
за прекратяване на трудовото право- отношение, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Е.М. с посочен
по-горе адрес и ЕГН на изпълняваната преди уволнението работа на длъжността
“зареждач” в хлебопроизводството при ЕТ “Б.М.”xxx, представляван от Б.К.М. xxx
адрес ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.М. с
посочени по-горе адрес и ЕГН сумата 1800.00
лева (хиляда и осемстотин лева нула ст. ) обезщетение по смисъла на чл. 225,
ал. 1 КТ за претърпяна принудителна безработица за периода от 3.06.2009г. до 3.12.2009г.
вследствие от незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2009г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.”xxx, представляван
от Б.К.М. xxx адрес ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.М.
с посочени по-горе адрес и ЕГН сумата 1266.00
лева (хиляда двеста шестдесет и шест лева нула ст. ), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.12.2009г. до 25.05.2009г. ;
сумата 286.00 лева (двеста осемдесет
и шест лева нула стотинки), представляваща обезщетение по смисъла на чл. 224, ал.
1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за времето от 1.02.2008г. до 25.05.2009г.
; сумата 58.25 лева (петдесет и осем
лева двадесет и пет стотинки), представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд за времето от 8.11.2006г. до 25.05.2009г., както
и сумата 58.05 лева (петдесет и осем
лева и пет стотинки), представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд за времето от 8.11.2006г. до 25.05.2009г., ведно със
законната лихва върху горните суми, считано
от 24.07.2009г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете В
ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ – за разликата между уважения размер на всеки един от
тях посочен по-горе и претендирания размер (съответно 1800 лева за неизплатено трудово възнаграждение, 390
лева обезщетение по см. на чл. 224, ал. 1 КТ; 1921.81 лева за неизплатено
трудово възнаграждение за извънреден труд и 1054.50 лева неизплатено трудово
възнаграждение за нощен труд), както и иска за присъждане сумата 320 (триста и
двадесет) лева допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит (т. нар. “клас”), като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.”xxx, представляван от Б.К.М.
xxx адрес ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА сумата 258.73 лева (двеста петдесет и осем лева
седемдесет и три ст. ) дължими държавни такси, както и сумата 215.00 лева (двеста
и петнадесет лева нула ст. ) разноски по делото за съдебната експертиза, както
и 5.00 лева (пет лева нула ст. ) държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: