Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260139/17.3.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети март 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 138/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от ***. – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу О.А.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 21393,43 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 21393,43 лева, представляваща 16018,04 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 4334,52 лева договорна лихва и 1040,87 лева лихви за забава, за периода 20.02.2019г. – 11.10.2019г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 3217/2019г., по описа на ШРС, била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди нищожност на договора за потребителски кредит и липса на такъв за застраховка.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 23.01.2017г., страните, сключили договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Plus-14416798. Съдържащия се в договора погасителен план, не посочва последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми. Той, общите му условия, застрахователен сертификат и общите му условия са изготвени на шрифт по-малък от посочения в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което се установява при обикновено сравнение. Представените общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията“, изискват в чл. 4, получилото кредит лице, за да се присъедини като застраховано, да подпише декларация. Такава по делото не е представена, като медицинският въпросник на стр. 21 няма нужното съдържание посочено в разпоредбата.  Според заключението на ССЕ, усвоената сума е в размер на 20000 лева, а общия размер на внесените от ищеца са 9314,08 лева, като след 20.03.2019г. застраховката е анулирана. Заявлението по ЧГД № 3217/2019г. е постъпило в ШРС на 25.10.2019г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – процесния договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Той, не съдържа „лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти“, тоест няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 12, ал. 1, т. 8 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Това води до неяснота, за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; съдържанието на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, разноски…допълнителните разходи. Съдържащата се в  договора таблица, въобще не показва записания там лихвен процент, за какъв период и на каква база се изчислява. Договора и приложението, не дават яснота каква част от главница лихви и застраховка се погасява, съответно остава непогасена след всяка вноска. Приложените писмени доказателства, не сочат причина, поради която кредиторът, да изисква заплащане, в случая, по точно, да удържа, от платени, от длъжника суми, част, за застрохователни премии, по застрахователен договор, по който последният въобще не е страна. От представените доказателства, не може да се приеме, че настоящият ответник се е присъединил към твърдяната от ищеца групова застраховка.  Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да получи само чистата стойност на кредита, намалена с платените от ответника суми. В случая 10685,92 лева /20000 лв. - 9314,08 лв./, за която исковете са основателни. Върху нея може да се присъди законна лихва от 25.10.2019г. – дата на постъпване заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС, като в останалата им част, предявените, за сумата от 10707,51 лева се отхвърлят като неоснователни. Без значение е кредита обявен ли е за предсрочно изискуем. Въпреки това, за такава дата може да се приеме 22.07.2020г., а не посочената в исковата молба. Според възприетото, в изобилната по въпроса практика, фактическия състав на предсрочната изискуемост включва, освен установяване обективните предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми – забава на плащанията и уведомяване на длъжника. То, предполага достигане до него. В случая, уведомлението реално е достигнало до особения му представител, с връчване препис от исковата молба, на посочената дата. Независимо от това, поради разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът няма възможност да получи нито договорните лихви, по падежиралите, до посочената дата вноски, нито останалите претендирани плащания, според разрешенията по ТР № 3 и 8/2017г. на ОСГТК ВКС.

Така, не е сбъднато и процесуалното условие за разглеждане на предявените като евентуални осъдителни искове, за същите суми. 

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1006,03 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3217/2019г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, представляващи част от общо извършени разноски, в размер на 2014,10 лева.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.А.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на ***. – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу него съществува вземане за сумата от 10685,92 лева главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Plus-14416798 и застрахователни сертификати № Plus-14416798 и №  CARD -14416798, всички от 23.01.2017г., в едно със законната лихва върху сумата от 10685,92 лева, считано от 25.10.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***. – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу О.А.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10707,51 лева, представляваща 5332,12 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Plus-14416798 и застрахователни сертификати № Plus-14416798 и №  CARD-14416798, всички от 23.01.2017г., 4334,52 лева договорна лихва и 1040,87 лева лихви за забава, за периода 20.02.2019г. – 11.10.2019г., като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА О.А.Р., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на ***. – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1006,03 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3217/2019г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: