РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500224 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
97723/03.12.2024г., уточнена с молба № 100937/12.12.2024г. от П. С. Х. ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3, чрез адв. Ив.В. против решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. №
******г. на 10-ти състав на ВРС, в частта в която е увеличен на основание чл. 150 СК,
размера на присъдената с решение по гр.д. № ******* г. по описа на Районен съд – Варна
издръжка, дължима от него в полза на детето С. П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка
и законен представител Т. Г. Г., ЕГН **********, двете от гр.Б., кв. М., бл.21, вх.Б, ап.48 за
разликата над 240.00лв. до присъдените 380.00 лева, считано от подаване на исковата
молба- 05.02.2024 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняло плащане до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, в частта в която е осъден да заплати по сметка на Варненски
районен съд сумата 288.00 лв., представляваща дължимата държавна такса по иска за
увеличение на издръжката на осн. чл. 150 СК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и в частта, в
която е осъден да заплати на С. П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Т. Г. Г., ЕГН **********, двете от гр. Б., кв. М., бл. 21, вх. Б, ап. 48 и сумата
от 444,44 лева, представляваща сторени в производството разноски по предявения иск по
реда на чл. 150 СК, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
1
Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Не са събрани
доказателства по делото за по-големите от обичайните нужди на детето С., съответно
обстоятелства за определяне на толкова висок размер на издръжката от 380.00лв., след като
той работи на минимална работна заплата и има задължения към другото си малолетно дете
Д. П. С. ЕГН ********** и не може да покрива неговите лични финансови нужди по
набавяне на памперси, мляко, бебешка козметика, дрехи. Коренно се различават показанията
на водените от тях и от майката свидетели относно извънкласните занимания на детето.
Представените доказателства са за ирелевантен по спора период-от 2019г. до 2023г. От
представените платежни се установяват разходи за бебе. Той не е длъжен да плаща разходи,
извършени за другото дете на майката-Д.Д.. Детето С. няма здравословни проблеми и не
ходи на извънкласни занимания. Служебната бележка за посещения на занимания по
фигурно пързаляне са от 18.09.2020г. Майката Т. Г. има високи месечни доходи, т.к. работи
във фирмата на бащата на мъжа с когото съжителства. Управлява МПС М.с **** на стойност
около 30000.00лв. В исковата си молба твърди, че не може да покрива нуждите на дъщеря
им, а е резервирала самолетни билети и почивка в Г. и Т.. Нуждите на 9-годишно дете, без
доказани извънредни нужди, налага изводът за определяне на издръжка от бащата около
минималния определен по закон размер.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено за увеличението на месечната
издръжка за разликата над 240.00лв. до присъдените 380.00лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. П. С., действаща
чрез майка си и законен представител Т. Г. Г. , двете от гр. Б., кв. С., бл. 21, вх. Б, ап. 48, чрез
адв. М.П. в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. От предходното
определяне на издръжката е изминал достатъчно дълъг период от време. Детето е пораснало.
Вече е ученичка. Нуждите й са нараснали значително, но и цените на стоките и услугите.
Моли се да бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваната част. Претендира
присъждане на сторените разноски.
ДСП-Девня не взема становище по въззивната жалба.
За да разреши правния спор и да прецени правилността на
първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иска на С. П. С., ЕГН **********,
действаща чрез майка си и законен представител Т. Г. Г. ЕГН **********, двете от гр. Б., кв.
„М.“, бл. 211, вх. Б, ап. 48, чрез адв. М.П., насочен срещу П. С. Х. ЕГН ********** от гр. Б.,
ул. „Св.Св. К.М.“, № 3, с правно осн. чл. 150 от СК, за изменение на определената с решение
№ ***********г. по гр.д. № *******г. на ВРС месечна издръжка, дължима от баща й, чрез
увеличение от 180.00лв. на 450.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба-
05.02.2024г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката. Предявен е иск и от Т. Г. Г., ЕГН
**********, като майка и законен представител на детето С. П. С., ЕГН **********, двете
от гр.Б., кв. М., бл.21, вх.Б, ап.48, насочен срещу П. С. Х. ЕГН ********** от гр. Б., ул.
„Св.Св. К.М.“, № 3, с правно осн. чл. 127а от СК.
Изложено е, че с решение по гр.д. № ******* г. на ВРС ответникът е осъден да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 180.00 лева. От присъждането на
2
издръжката е изминал значителен период от време, нуждите на детето са нараснали. То е
вече ученичка. Променила се е и икономическата обстановка в страната. Размерът на
минималната работната заплата също е променен. С. е на 8 години. Има нужда от учебници,
помагала и подходящо за възрастта облекло. Освен това са налице и нужди от здравословен
характер, които отново само майката покрива, тъй като детето често боледува. Майката
полага преките и непосредствени грижи за детето, а освен това отглежда и още едно свое
дете. Заявява, че бащата е работоспособен и би могъл да дава издръжка без особени
затруднения. Бащата отказва да даде съгласие за преиздаване на паспорта на детето, валиден
до 04.12.2024г. и съгласие детето да пътува извън пределите на страната. Заявява, че са
налице две планувани пътувания през декември 2024 г. до Федерална Република Г. и през
декември – януари 2024 г. – 2025 г. до Република Т..
Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от П. С. Х. ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3. Той намира исковите претенции за допустими, но
неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени.
Претендираният размер на издръжката е прекомерно завишен и непосилен за него,
предвид факта, че работи на минимална работна заплата. Майката отказва бащата да
осъществява режим на лични отношения и в редките случаи, когато вижда детето, то е
настроено да говори за пари. В редките случаи, когато вижда детето, винаги му купува дрехи
и играчки и му дава пари, а за рожден ден освен издръжката превежда и допълнителни
средства. Детето няма здравословни проблеми и не ходи на извънкласни занимания. Твърди,
че майката получава високи доходи. Тя работи във фирмата на бащата на мъжа с когото
съжителства. Обявените й доходи са нереални. Освен това управлява МПС марка „М.с“
****, на стойност около 30000.00 лева. Оспорва представените доказателства за сторени
разходи, тъй като част са неотносими за процесния период, а други се отнасят за бебе. Не е
длъжен да дава издръжка и на детето на майката-Д.Д.. Пътуване не следва да се разрешава в
периода декември 2024г.-януари 2025г., тъй като това ще е поредна година, в която той ще е
лишен да се види с детето по време на коледно – новогодишните празници, в стремежа на
майката да отдалечава детето от него.
С молба от 13.08.2024 г. ДСП-Варна заема становище, че предвид нарасналата
възраст на детето, следва да бъде повишена и издръжката му, с цел по – пълно задоволяване
на потребностите му. В интерес на детето е да се издаде и задграничен паспорт и заместващо
съгласие на бащата за извеждане на детето извън страната на организирана екскурзия в
описания в исковата молба период.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства,
както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по първоинстанционното дело удостоверения за раждане,
родители на С. П. С., р. *********г. са Т. Г. Г. и П. С. Х..
Майката Т. Г. Г. има родено още едно дете, видно от представеното удостоверение за
раждане на Д.М.Д., р. *******г.
Бащата П. С. Х. също има родено по-малко дете-Д. П. С., р. *********г., според
представеното от него удостоверение за раждане на последното.
Видно от решение № 3122/28.07.2017г. по гр.д. № *******г., влязло в сила на
21.12.2017г., като потвърдено с решение № *********г. по гр.д. № ********г. на ВОС,
родителските права по отношение на детето С. са предоставени на майката Т. Г. Г., при нея е
3
определено и местоживеенето на детето, на бащата П. С. Х. е определен режим на лични
отношения с детето и е осъден да заплаща в полза на детето си С., р. *********г. месечна
издръжка от 180.00лв., считано от 28.04.2017г., на осн. чл. 128, ал. 2 от ГПК.
От служебна бележка от ЕТ „Д.М.“ се установява, че за периода от м.януари 2023 г.
до м.декември 2023 г. Т. Г. Г. е получила нетно трудово възнаграждение в размер на 9669,90
лева или средно месечно сумата от 805,83 лева.
От удостоверение с изх. № 53/20.06.2024 г., изд. от „Б.С.“ ЕООД се установява, че за
периода от юни 2023 г. до май 2024 г. полученият брутен доход от П. С. Х. е в размер на
общо 10252,11 лева или средно месечно сумата от 854,34 лева.
От служебно изисканата справка, от ТД на НАП – Варна по отношение на Т. Г. Г. е
видно, че полученият от нея облагаем доход, за периода от юли 2023 г. до юни 2024 г.възлиза
на 10722,23 лева или средно месечно по 893,52 лева, а на П. С. Х. за същия период е в
размер на 10 412,54 лева или средно месечно по 867,71 лева.
От служебна бележка № АСД 07-042/15.01.2024 г., изд. от Начално училище „О.П.“ –
град Б., е видно, че С. П. С. е записана във втори клас, дневна форма на обучение през
учебната 2023/2024 г. и посещава група за целодневна организация на учебния ден и обядва
в училищния стол като стойността на обяда на ден е в размер на 3,60 лева.
От издадена служебна бележка изх. № ТШ-89/17.01.2024 г., изд. от „М. – Н“ ООД,
град Б. се установява, че С. П. С. посещава репетиции по български народни танци към
танцова школа „М.“ в град Б.. Представени по първоинстанционното и въззивното дело са
писмени доказателства-квитанции за плащана месечна такса от 40.00лв. за периода 2023-
2024г.
От служебна бележка изх. № 12/21.02.2025г., изд. от НЧ „И.-1936г.-с. Е. “ се
установява, че С. П. С. посешава от м. 09.2024г. курс по английски език.
Видно от медицинско направление № 157/14.02.2024г., изд. От АИППМП „Д-р Т.С.“
ЕООД, детето С. П. С. надминава стандартите за възрастта си с 3 персантила. То е с тегло
52кг., ръст 134см. и гр.обиколка 73см. Не може да носи дрехи от детската номерация.
При извършената справка в КАТ е установено, че П. С. Х. е собственик на
тежкотоварен автомобил марка „С.-С.“ от 04.01.2021г.
Пред ВРС са изслушани показанията на водените от страните свидетели-Д.Н.И.без
родство и дела със страните, водена от ищцата и М. Г. Г.-съжителстваща на съпружески
начала с ответника, водена от него.
Св. И. сочи, че с Т. и дъщеря й се познава от 2015 г., когато самата тя е била
бременна с нейните близнаци и се е завърнала да живее в град Б.. С. живее с Т. и малкия Д. и
съжителстващия с майката М.. Не е присъствала на предаване на пари и играчки от страна
на бащата. Когато детето започвало училище през учебната 2022 г. до 2023 г., знае, че
бащата е дал пари и за един рожден ден. Детето С. ходи на народни танци вторник и
четвъртък с месечна такса от 40 лева и на уроци по английски също с месечна такса от 40
4
лева. Знае за таксите, тъй като и нейните деца посещават тези извънкласни занимания.
Заплащането за народните танци става на ръка, като се издава квитанция. Нейните деца не
са посещавали лятото народните танци, тъй като не са били в Б., но С. е била и е ходила.
Посочва, че през 2022 г. заедно с нейните деца, С. е ходила на ледената пързалка, с месечна
такса от 150-160 лева. Уточнява, че през март 2022 г., детето е било хоспитализирано и му е
извършена операция, заради счупване на ръката. Не знае бащата да е ходил в болницата.
Посочва, че М. има роднини в Г. и знае, че сестра му Н. е канила цялото семейство в Г.,
където те са били веднъж през 2019-2020 г. като преди това е имало конфликт между
родителите затова пътуване и се е наложило да се води съдебно производство. Уточнява, че
и тази календарна година са канени за Нова година.
Св. Г. заявява, че С. е в един клас с нейните брат и сестра като и тримата посещават
народни танци в читалището. Твърди, че лятото С. не е ходила, тъй като не е била в списъка,
който тя е виждала, както и сестра й. Посочва, че бащата всеки път като вземе С. й купува
нещо-кукли, несесери, хранителни стоки, дрехи, тъй като детето идва с едно връхно яке и
един комплект дрехи. Ако се наложи, няма дрехи за преобличане. За първия учебен ден
бащата купил на детето консумативи за училище, но не е успял да й ги даде, тъй като
майката и детето все имат ангажименти. Детето иска от баща си по-скъп подарък за
Коледа-„Айфон“, защото тя има „Айфон“. Във вторник преди о.с.з. на 17.10.2024г.
свидетелката чакала сестра си от народни танци. С. излязла. Там била и баба й по бащина
линия. Баба й я попитала кога ще дойде. С. попитала: „Къде са парите за рождения ден“?.
Майката препятства контактите на момичето с баща му. Знае, че издръжката на детето е
180.00лв., но П. превежда по 250.00лв.
По първоинстанционното и въззивното дела са представени множество писмени
документи, различни от посочените вече по-горе, като фискални бонове от аптеки, магазини
за дрехи, за обувки, квитанции за занятия по ментална аритметика, художествена
гимнастика, английски език, вероятно ледена пързалка, медицинска документация, билети за
пътуване, билети за куклен театър и др., които няма да бъдат обсъждани от съда. От една
страна част от документите, които са датирани, предхождат значително релевантния за
спора период, считано от м.02.2023г. и следователно са неотносими по спора. Голяма част не
носят дата и не могат да бъде преценена относимостта им по спора. Всички, с изключение
на представените 4бр. епикризи, резултати от лабораторни изследвания, касова бележка за
преглед, амбулаторни листи и рецептурни бланки и приходни квитанции за заплатена такса
за детска градина, не сочат за плащания, направени за детето С., доколкото изписването на
името на детето „С.“ на ръка, допълнително върху част от тях не може да бъде прието за
достоверно, а част от разходооправдателните документи носят името на Т. Г. и не следва да
бъде прието по твърденията на майката, че се отнасят до детето С.. Достатъчно надежден
ориентир не може да бъде нито вида, нито посочения размера на закупените дрехи, нито
номера на обувките. От друга страна, на съда е известно, че всеки се нуждае от дрехи,
обувки, храна, медикаменти, като посочените в рецептурните бланки, задоволяване на
културни потребности, транспорт, консумативи и др. Интерес за преценката при определяне
5
размера на издръжката биха представлявали извънредни нужди на детето, задоволяването на
които налага допълнителни средства, за които като извършени се представят доказателства, а
не такива, свидетелстващи за закупуване например на „големи картофи и малка кола без
лед“, според касов бон от 31.10.2023г., изд. от Макдоналдс, Гранд МОЛ-Варна или „бельо
долно“, според касов бон от 25.01.2025г., изд. от магазин „ЛС Уайкики“-Варна и другите
такива, приложени по първоинстанционното и въззивното дела.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявените субективно и обективно съединени искове са с правно основание в чл.
150 от СК за изменение, чрез увеличаване на присъдената до момента издръжка в полза на
ненавършило пълнолетие дете и с правно осн. чл. 127а от СК за решаване на спора между
родителите за въпроси, свързани със задгранично пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това.
Предмет на въззивното производсткво е само произнасянето на ВРС по иска с
правно осн. чл. 150 от СК.
Фактическият състав на чл. 150 от СК изисква от присъждането на издръжката,
чието изменение се иска, до предявяването на исковата молба да е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата. Изменението може да е свързано с нараснали нужди на
правоимащото дете, респ. необходимите разходи за задоволяването им, както и променени
материалните възможности на неговите родители или на единия от тях. Други промени,
налагащи изменение на присъдената издръжка могат да бъдат свързани с настъпили
изменения в социално-икономическото положение на страната, както и промени в
съответните законови норми. Обуславящите неизчерпателно изброени фактори могат да
намерят приложение кумулативно.
При преценка между интересите на дължащия издръжка и неговия низходящ, превес
имат тези на децата, тъй като издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е с безусловен
характер, независимо от наличието на имущество и работоспособността на дължащия
издръжка.
Видно от приобщеното като доказателство влязло в сила на 21.12.2017г. решение №
***********г. по гр.д. № *******г. по описа на Районен съд Варна, предходният размер на
издръжката е присъден, считано от 28.04.2017г., а до предявяване на иска на 05.02.2024г. са
изминали повече от 6 години и 2 месеца. През този период значително са нараснали нуждите
на детето С.. При предходното определяне на издръжката то е било на по-малко от 2 години
и 6 месеца, а сега на 9 години и 9 месеца. С. е вече ученичка в 3-ти клас пред учебната
2024/2025г. Изминалият период от време и възрастта на детето обуславя изменение на
битовите му нужди от храна, облекло, домакински и комунални потребности, разходи за
здраве и възникването на нови такива, като социални, образователни, спортни и др. Детето
С. има изпреварващо физическо развитие и това налага закупуване на облекло и дрехи от
дамската номерация, което води до по-високи разходи от тези на връстниците й. Тя посещава
6
занимания по народни танци, като заплаща месечна такса от 40.00лв. според данните в
служебна бележка изх. № ТШ-89/17.01.2024 г., изд. от „М. – Н“ ООД, град Б., приложените
квитанции и показанията на двете разпитани по първоинстанционното дело свидетелки, като
не цени показанията на св. Г., че през лятото С. не ходи на репетиции, поради приложението
на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Показанията й в частта противоречат на показанията на
св. И. и остават изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото. Детето С.
посещава и курс по английски език, съгласно служебна бележка изх. № 12/21.02.2025г., изд.
от НЧ „И.-1936г.-с. Е. и таксата възлиза на 40.00лв. месечно, според показанията на св. И..
Като се вземе под внимание и динамично изменящата се понастоящем икономическа
обстановка, при която ежедневно стойността на стоките и услугите от първа необходимост
нараства, съдът приема, че за нормалното съществуване на ищцата, определеният до
момента размер на издръжка от 180.00лв. месечно далеч не е достатъчен, за покриване на
базовите нужди.
Съдът има предвид и възможностите на двамата родители да дават издръжка,
определена от техните доходи и имотното им състояние. Двамата родители, според
представените писмени доказателства работят и реализират средни месечни доходи в
размер около и малко над минималната работна заплата. Двамата имат родено по още едно
по-малко от С. дете. Бащата е собственик на товарен автомобил и при опериране или
отдаване под наем е в състояние да реализира допълнителни доходи в значителен размер.
Недоказано остава твърдението на ответника, че майката на детето реализира необявени
доходи и кара лек автомобил М.с ****, още по-малко себестойността на автомобила. Дори и
да кара такъв автомобил, не се установява възможност да реализира допълнителни доходи от
това свое имущество. Нито мъжът с когото съжителства, нито баща му-работодател на Т. Г.
следва да заменят бащата в задължението му за издръжка на детето му С.. Двамата родители
нямат здравословни проблеми, които да влияят върху възможностите им да полагат труд и
осигуряват издръжка за децата си.
Не на последно място съдът има предвид размерът на минималната издръжка, която
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК е ¼ от минималната работна заплата. Към
момента на приключване на устните състезания на първа инстанция този размер е 233.25лв.,
при минимална работна заплата от 933.00лв., но съдът е длъжен да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, според
изискването на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Такъв факт е изменението на минималната работна
заплата от 01.01.2025г. съгласно приетото ПМС № 359/23.10.2024 г. от 933.00лв. на
1077.00лв., а това води до изменение и на минимума на издръжката. Той в момента е
269.25лв. Така предлаганият от ответника размер на издръжката от 240.00лв. се явява дори
под законово определения минимален размер, посочен непосредствено по-горе.
Предвид изложеното дотук, настоящият състав намира, че за правилното отглеждане
и възпитание на детето С., необходимият и дължим от двамата родители общ размер на
издръжка следва да бъде определен на 630.00лв. В тежест на бащата следва да бъде
възложена сумата от 380.00лв. месечно, а остатъкът от 250.00лв. следва да бъде поет от
7
майката, която е натоварена със задоволяване на всички дори инцидентно възникнали
ежедневни нужди, полагайки непосредствени грижи за детето. Размерът определя като взема
предвид възрастта на детето, икономическите условия в страната, изпреварващото
връстниците развитие на момичето, посещаваните от него извънкласни занимания-народни
танци и английски език.
Неоснователно е оплакването на ответника-въззивник, че ако заплаща издръжка за
детето в увеличения размер от 380.00лв. месечно, то няма да има средства за задоволяване
на личните си нужди, още повече, че има родено още едно дете с изключително големи
разходи за памперси, мляко, бебешка козметика, дрехи. Ако новороденото има изключителни
нужди от рода на изброените, то разходите на почти 10-годишното дете са многократно по-
високи. Минимумът, който предлага бащата за размер на издръжката на С. би следвало да се
приеме за достатъчен за новородено дете, което няма нуждите за храна, облекло като на
възрастен, предвид изпреварващото възрастта развитие на С., нито социалните,
образователни, спортни и др. нужди. Дори и да се приеме, че за детето Д. са необходими
средства колкото за по-голямото дете, то бащата разполага с доходи от заплата за
издръжката им и допълнителни от притежавания тежкотоварен автомобил, при добро
управление на вещта. Задължението на родителя за издръжка в полза на ненавършилите
пълнолетие негови деца, както беше посочено вече по-горе е приоритетно и безусловно.
Следва да бъде посочено още, че без значение по настоящия иск е дали се
осъществява определения на бащата режим на лични отношения с детето С. и по каква
причина, ако не се осъществява, дали той е правил подаръци за рождения ден и първия
учебен ден на детето и кой точно плаща определената от съда издръжка. Тези обстоятелства
имат отношение към родителския капацитет и желанието на всеки един от родителите да
поддържа и развива емоционалната връзка между себе си и детето, но не са предмет на
изследване при разглеждане на искания за изменение на присъдена издръжка.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
Предвид изхода на спора не се налага преизчисляване на разноските за първата
инстанция. Решението следва да бъде потвърдено и в частта за разноските на първа
инстанция.
Видно въззивното производство е било образувано по постъпилата въззивна жалба
вх. № 97723/03.12.2024г., уточнена с молба № 100937/12.12.2024г. от П. С. Х., срещу
решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. № ******г., в частта на произнасянето по иска с
правно осн. чл. 150 от СК и частна жалба вх. № 97721/03.12.2024г. от П. С. Х. срещу
решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. № ******г., в частта, с която е постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на осн. чл. 242, ал. 1 от
ГПК и в частта, в която е постановено предварително изпълнение на решението в частта на
разрешението, заместващо съгласието му на детето С. да бъде издаден паспорт и то да
пътува в чужбина, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, като посоченото решение в
последните две части има характера на определение.
8
Още с отговора на въззивната и частната жалби вх. № 4486/16.01.2025г. от Т. Г. Г.,
като майка и законен представител на детето С. П. С., чрез адв. М.П. е поискано
присъждане на разноски, представяйки договор за правна защита и съдействие от
10.01.2025г.
По частната жалба съдът се е произнесъл с определение № 958/20.02.2025г. по гр.д.
№ *******г. на ВОС, с което частната жалба вх. № 97721/03.12.2024г. от П. С. Х. е оставена
без уважение, но не е присъдил разноски. Посочил е, че определението не подлежи на
обжалване.
Настоящият състав намира искането от о.с.з. на 17.03.2025г. на въззиваемата страна,
чрез процесуалния й представител адв. М.П., като такова за присъждане на разноски за
въззивното производство и като молба с правно осн. чл. 248 от ГПК за допълване на
определение № 958/20.02.2025г. по гр.д. № *******г. на ВОС в частта за разноските,
отправено до съда в срока по чл. 248, ал. 1, от ГПК. Въззивникът, чрез процесуалния си
представител адв. Ив.В. е възразил за прекомерност.
Видно от договора за правна защита и съдействие от 10.01.2025г. заплатеното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1700.00лв. по въззивната и по частната жалба.
Като не е посочено по коя от двете жалби в какъв размер е заплатеното адвокатско
възнаграждение, то съдът приема, че 850.00лв. е възнаграждението, заплатено по въззивната
жалба и 850.00лв.-по частната жалба. Фактическата и правна сложност на делото е ниска.
Адвокатската работа също не се характеризира с особена сложност. Делото по въззивната
жалба е приключило в едно о.с.з. По частната жалба съставът се е произнесъл в з.з. Следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер. В производството по
частна жалба в полза на Т. Г. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ бр. 88/04.11.2022г. в размер на 400.00лв., на осн.
чл. 248 от ГПК.
По въззивното производство по иска за издръжка размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен на 500.00лв. по реда на чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред.
ДВ бр. 88/04.11.2022г. С оглед изхода на спора, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата посочената сума, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4099/18.11.2024г. по гр.д. № ************** по
описа за 2024г. на 10-ти състав на ВРС, в частта в която е изменен на основание чл. 150 СК,
размера на присъдената с решение № ***********г. по гр.д. № ******* г. на ВРС издръжка,
дължима от П. С. Х. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3, в полза на детето С.
9
П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН **********,
двете от гр.Б., кв. М., бл.21, вх.Б, ап.48 като е увеличен за разликата над 240.00лв. до
присъдените 380.00 лева, считано от подаване на исковата молба- 05.02.2024 г. с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло
плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, в
частта в която П. С. Х. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3, е осъден да
заплати по сметка на Варненски районен съд сумата 288.00 лв., представляваща дължимата
държавна такса по иска за увеличение на издръжката на осн. чл. 150 СК, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК и в частта, в която П. С. Х. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3,
е осъден да заплати на С. П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител
Т. Г. Г., ЕГН **********, двете от гр. Б., кв. М., бл. 21, вх. Б, ап. 48 и сумата от 444,44 лева,
представляваща сторени в производството разноски по предявения иск по реда на чл. 150
СК, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА П. С. Х. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3, да заплати на
С. П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. Г. Г., ЕГН
**********, двете от гр. Б., кв. М., бл. 21, вх. Б, ап. 48 разноски за въззивната инстанция в
размер на 500.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ДОПЪЛВА определение № 958/20.02.2025г. по в.гр.д. № ************* по описа за
2025 година на ВОС в частта на разноските, като ОСЪЖДА П. С. Х. ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „Св.Св. К.М.“, № 3, да заплати на С. П. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител Т. Г. Г., ЕГН **********, двете от гр. Б., кв. М., бл. 21, вх. Б, ап. 48
разноски в производството по частна жалба вх. № 97721/03.12.2024г. в размер на 400.00лв.,
на осн. чл. 248 от ГПК.
Решението е окончателно и в цялост не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК и чл. 248, ал. 3, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10