№ 1147
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100102982 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „Емералд
Хоспиталити“ ООД против „Васмарк“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 59369,96 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, който е сторил разходи за обща поддръжка, организационно и административно
управление на курортен комплекс „Емералд Ризорт Бийч и Спа-Равда“ в периода от
01.01.2017г. до 2021г.
С разпореждания от 13.12.2021г., 13.01.2022г. и от 22.02.2022г. съдът е оставил без
движение сезиращата го искова молба и е дал подробни и конкретни указания до ищеца за
отстраняване на недовностите й. Между временно е уважил и молба на ищеца за
продължаване на срока за изпълнение на указанията с определение от 07.02.2022г. по реда
на чл.63 от ГПК.
От исковата и уточняващите я молби става ясно, че ищецът твърди да е направил
разходи по поддръжка на курортен комплекс „Емералд Ризорт Бийч и Спа-Равда“ в периода
от 01.01.2017г. до 2021г., в който ответникът „Васмарк“ ЕООД притежава самостоятелни
обекти /апартаменти/ с обща застроена площ от 540,71 кв.м. Изрично посочва в исковата
молба, че не е сключвал договор с ответника за поддръжка и управление на обектите му в
комплекса. Във всички уточняващи молби посочва, че не е извършвал никакви ремонти и
подобрителни дейности по самостоятелните обекти на ответника, а с последната
уточняваща молба от 21.03.2022г. във връзка с указанията на съда по т.1 и т.2 е посочил, че
„Нищо не сме извършвали по обектите на ответника – никакви ремонти, подобрителни или
друго дейности, вкл.по отношение на прилежащи към самостоятелните обекти на ответника
общи части и по самите самостоятелни обекти-никога не сме се докосвали до нищо негово“,
както и че „Ответникът няма прилежащи към самостоятелните си обекти общи части, а още
по-малко такива, по които да се извършвали дейности, ние не твърдим такъв факт“. Твърди,
че процесната сума от 59369,96 лева изразява увеличената пазарна стойност на имотите на
1
ответника, „а не вещната“ във връзка със заплатените от ищеца суми за поддръжка на
комплекса – всички сгради и незастроената част от него, като се вземе предвид каква би
била стойността на комплекса, ако те не бяха извършени. Цената на иска се определя като
увеличението от 200 лева на кв.м. се умножи към застроената площ на обектите на
ответника - общо 540,71 кв.м., т.е 108142 лева, която обаче „е ограничена до размера на
обедняването“, т.е 59369,96 лева. Пак в уточняващата молба от 21.03.2022г. т.4 ищецът е
посочил, че не претендира отделни суми за всяка година в исковия период от 01.01.2017г. до
2021г., поради което счита за излишно да уточнява какво конкретно е вършил в комплекса
през всяка година и на каква стойност е то.
Съдът след запознаване с всички твърдения на ищеца в исковата и трите уточняващи
молби и най-вече изложеното в молбата от 21.03.2022г. намира, че ищецът не е отстранил
нередовностите на исковата си претенция досежно излагането на конкретни факти и
обстоятелства и петитум на същата съобразно указанията на съда, което не позволява да
бъде дадена квалификация на исковата претенция и да бъдат идентифицирани релевантните
за спора факти, за които да бъде разпределена доказателствена тежест.
На първо място, излагането на теоритичната обосновка на хипотезата на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД – обогатяване на ответника за сметка
на обедняването на ищеца не замества необходимостта от излагане на конкретни твърдения
за това от къде произтича неоснователното имуществено разместване, т.е какви конкретни
разходи е направил ищеца по отношение на имуществото на ответника кога, на каква
стойност и в какво се изразяват те. В този смисъл са указания на съда в три последователни
разпореждания към ищеца. Уточняването им е от значение както за защитата на ответника –
за да може да признае и/или оспори, че такива са извършвани, така и за очертаване на
подлежащите на установяване в процеса факти от спорещите страни, за което съдът следва
да даде указания с доклада на делото. Уточненията в посочения смисъл са необходими и
поради фактът, че ищецът не твърди сумата да се дължи в изпълнение на сключен с
ответника договор за управление и поддръжка на комплекса, при който евентуално сумата
би се дължала като цена за месечно /абонаментно/ обслужване. Нещо повече, в
уточняващите молби от 18.02.2022г., както и в тази от 21.03.2022г. вече се твърди, че
ищецът претендира за „увеличената стойност на имота“, което предполага да обоснове и
качеството, в което е правил разходи, което в хипотезите на ЗС изисква качеството на
владелец на имота /такова не се твърди – т.6 от УМ от 21.03.2022г./. Уточнения в
изпълнение на дадените указания ищецът не прави, напротив, в молбата от 21.03.2022г.
изрично твърди, че не е правил нищо по обектите на ответника – самостоятелните обекти и
прилежащите към самостоятелните обекти на ответника общи части. Горното обуславя
нередовност на молбата по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.
На второ място, доколкото се твърди, че процесната сума се претендира от ищеца за
извършена поддръжка и управление на комплекса за периода от 01.01.2017г. до 2021г., то
редовността на исковата молба предполага да бъде посочено какво точно е правено от
ищеца във всяка година от посочения период по отношение обектите на ответника и каква
2
сума се претендира за всяка от дейностите. Указания в този смисъл са дадени без да е
последвало изпълнение. Посочването на суми от над милион лева за „материали и услуги“ и
за „заплати“ като обобщени данни от счетоводството на ищеца са неинформативни относно
конкретните видове дейности, за които са разходвани и относимостта им към обектите на
ответника.
Поради изложените по-горе нередовности на исковата претенция не става ясно и как
е определена цената на иска по смисъла на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК – като пропорционална
част от общо сторените разходи от ищеца съотнесени, при това частично, към площта на
собствените на ответника самостоятелни обекти, по които обаче се твърди, че ищецът не е
извършвал нищо!
Въз основа на разнопосочните и неконкретизирани твърдения в исковата и
уточняващите молби съдът не е в състояние да квалифицира конкретна искова претенция,
нито да даде по-точни указания на ищеца за изясняване на искането, с което сезира съда от
тези, които трикратно е давал с разпореждания по чл.129, ал.2 от ГПК, а и с оглед
уточненията в последната молба, намира че е безпредметно даването на нови.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2982/2021г. на ВОС, 10 – ти състав, на
основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му
от ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3