Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261708                             12.06.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20518 по описа за 2018 година.

 

         Предявеният иск намира основание чл.422 ГПК, вр. чл. 51 ЗУЕС.

Ищецът собственици в Етажна собственост на адрес гр. О.***********, представлявани от управителя Г.Ж.Ж. твърди, че ответниците са собственици на индивидуален обект в сградата. Поддържа, че е налице решение на общо събрание на етажната собственост, с което е определена таксата за поддръжка на общите части и управлението им. За годините 2017 и 2018 имало незаплатени задължения от страна на двамата ответници които възлизали общо на 1795,84 лева. За тази сума било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу което постъпило възражение. Искането е да се установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

 Ответниците И.Г.К. и К.А.К. възразяват, че с процесното решение разноските не са определени съобразно изискванията на закона. Поддържат, че техният имот не се е ползвал, тъй като окончателно е завършен едва през 2017 година. Поради това за техния апартамент се дължала половината от дължимата сума за разноски за поддържане на етажната собственост, което е било отразено и във взетото през 2016 г. решение на общото събрание на етажната собственост. Излагат и довод за нищожност на решението на общото събрание за определяне размера на разноските, тъй като считат, че то противоречи на чл.51 от ЗУЕС. Ответникът К. прави възражение, че е заплатил сумата 754лв. която е съответна на действителния размер на неговото задължение тъй като той дължал само половината от общата сума.

Съдът намери за установено следното:

            С нотариален акт №*********** на н.*********** ответникът И.К. закупил апартамент №***, находящ се сградата в етажна собственост построена в поземлен имот идентификатор ************ по плана на гр. О.******* / лист 5-7/. Собствеността е била придобита по времето когато К. е бил в граждански брак с втората ответница К.К. / лист 51/.

            Установява се, че с решение на общото събрание на етажната собственост взето но 05.08.2016г. по т.2 от дневния ред, размерът на годшните вноски за 2016г. за поддръжка и управление на общите части, включително и за фонд „ремонт и обновяване“ бил определен на 6 евро с ДДС на кв.м площ, включително и припадащата се площ от общите части на сградата. Тази такса се определяла за всички собственици на апартаменти, с изключение на тези обекти, които са въведени в експлоатация, но не са довършени и не се ползват, както и с изключение на обектите които се отдават под наем. За недовършените апартаменти таксата била определена на 3 евро на кв.м., а за тези които се отдават под наем – на 8,40 лв. /лист 10/. Крайният срок за заплащане на сумите бил определен на 31.08.2016г. По точка трета от дневния ред събраните упълномощило управителя да предприема действия по съдебно събиране на незаплатени вноски / лист 11/.

            По делото не е спорно и се установява от представените два протокола от общи събрания проведени на 10.03.2017г. и 20.07.2018г., че за въпросните две години не е определян нов размер на вноските за поддържане на общите части /лист 13-20/.

            Налице са извършени по сметката на етажната собственост две плащания с наредител И.К.. Първото е от 17.03.2017г. за 1057,17 лв. и от 03.07.2017г. Във второто платежно нареждане е посочено, че е за такси за 2017г. и 2018г. / лист 39 и 40/.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 16140/2018г., че за така начислените по партидата на ответника суми било подадено заявление по чл.410 ГПК и е била издадена заповед за изпълнение №9459/11.10.2018г. за 1795,84 лв., от които 647,92 лв. такса за 2017г. и 1147,92 лв. такса за 2018г. На 15.11.2018г. ответникът К. подал възражение срещу нея, във връзка с което било образувано настоящото дело.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на задълженията на ответниците за времето от 2017г. и 2018г. са общо 2295,84 лв. с ДДС, или по 1147,92 лв. с ДДС на година. При приспадане на заплатената на 04.07.2018г. от ответника К. сума е 1795,84 лв. / лист 126/.

             Съгласно показанията на свидетеля Г.Ж., който в процесния период е изпълнявал длъжността управител /лист 16/ жилището собственост на ответниците е било завършено и се е използвало през 2016г. Ж. сочи, че лично И.К. през тази година му е поискал допълнително издаване на карти за контролиран достъп до жилището. Освен това бил виждал как ответниците, както и техни познати са ползвали жилището през 2016г. Тези показания са в противоречие с дадените от сина на ответника К. – А.К., който поддържа, че след закупуването на апартамента през 2015г. той е бил ремонтиран до 2017г. и едва от 2018г. година се ползва пълноценно. Показанията на този свидетел съдът не възприема за достоверни, защото той е заинтересован не само поради близката си родствена връзка, но и поради служебно известното на съда обстоятелство, че този свидетел сам е ответник по дело образувано от същия ищец, за такси дължими за неговия имот в сградата. 

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е установено по делото, че ответникът е закупил индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост. Апартаментът е придобит по време на брака, поради което е семейна имуществена общност между И.К. и неговата съпруга. След като са собственици за ответниците възниква задължение по чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС. В случая съсобствеността е бездялова, тъй като дялове се определят едва при нейното прекратяване – арг. от чл.27, ал.1 и чл.28 СК. Имотът е предназначен за задоволяване на нуждите на семейството, поради което  задълженията които произтичат от съпритежаването му са свързани със същите потребности. Следователно за тези задължения съпрузите отговарят солидарно, съобразно чл.32, ал.2 СК. Ето защо кредиторът може да претендира цялата дължима сума от когото и да е от съпрузите, както е направено в случая в заявлението му по чл.410 ГПК. Поради това възраженията на К. относно това, че претендираната сума се дължи поравно между него и съпругата му са неоснователни.

            Неоснователни са доводите на ответниците, с които те се домогват да оспорват законосъобразността на решенията на общото събрание, свързани с определяне на размера на дължимите суми. Решенията на общото събрание могат, съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, да се оспорват в тридесет дневен срок от съобщаването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В случая ответниците не е доказали, че решението е било оспорено, както и че то е било отменено. От горното следва, че решението на общото събрание не може да бъде оспорвано от ответниците по повод на настоящата претенция. Неоснователен е и доводът, че няма определен размер на таксата за 2017г. и 2018г. След като през въпросните две години не е променян размерът на дължимите от собствениците плащания, следва че той е приложим и за тези две години.

            Съдът намира също така за недоказано възражението, че апартаментът не е бил обитаван до 2018г. Фактът на необитаване на обекта следва да бъде доказан от ответнците, тъй като те извличат от него благоприятни последици. В хода на настоящото производство това не беше установено.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Независимо от това, че съпругата не е била конституирана като страна в производството по чл.410 ГПК, нейната процесуална легитимация произтича от наличието на съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност, а солидарността от разпоредбите на закона – чл.32, ал.2 СК. Налице е съвместна материалноправна легитимация, която предопределя необходимост от еднакво разрешаване на спора по отношение на двамата съпрузи.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело – 415,92 лв., а за производството по ч.гр.дело № 16140/2018 г. на ПРС – 335,92 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, вр. чл. 51  ЗУЕС, съществуването на вземането на Етажна собственост на адрес гр. О.*************, представлявани от управителя Г.Ж.Ж. против И.Г.К. ЕГН:********** и К.А.К. дамата с адрес: *** за сумата: 1795,84 лв./хиляда седемстотин деветдесет и пет лева и 84ст./, представляваща солидарно задължение за управление на общите части в етажната собственост за 2017 и 2018г., дължими за самостоятелен обект – апартамент №***, находящ се в комплекс *********, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед № 9459/11.10.2018 г. по ч.гр.дело № 16140/2018 г. на Пловдивски районен съд.

 

ОСЪЖДА И.Г.К. и К.А.К. да заплатят на собствениците на Етажна собственост на адрес гр. О.***********, представлявани от управителя Г.Ж.Ж., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 415,92 лв./ четиристотин и петнадесет лева и 92 ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и 335,92 лв. /триста тридесет и пет лева и 92 ст./, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело №16140/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД