№ 121
гр. гр. Добрич, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20233200900074 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. И. П., ЕГН
********** от гр.Каварна, ул.“Стефан Караджа“ №14 срещу ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Джеймс Баучер“ №87 иск за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяно на 23.06.2021г. в
гр.Каварна, на кръстовището образувано между ул.„България"' и ул.
„Кап.Д.Добрев'' ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег.
№****, марка „Хюндай", модел „И30ЦВ" - *** И.а, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 13.02.2023г. до окончателното
изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 23.06.2021г. около 16:50 часа в гр. Каварна, на кръстовището
образувано между ул.„България"' и ул.„Кап.Д.Добрев'', настъпва ПТП между
лек автомобил с рег.№**** марка „Хюндай", модел „И30ЦВ", управляван от
правоспособния водач *** И.а и лек автомобил с рег.№*****, марка „Шкода",
1
модел „Рапид", управляван от правоспособния водач ****.
В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП ищецът като
пътник в автомобил с рег. *****, претърпява неимуществени вреди,
представляващи телесни повреди и психични разстройства, които сами по
себе си се изразяват в стабилна инкомплетна фрактура на тялото на шести
гръден прешлен, контузия на гръдния кош, кръвонасядания в поясната област
на гърба. Това е видно от съдебно-медицинска експертиза №110/2021 г. на
др.Д.Д.- съдебен лекар, назначена по ДП №70/2021г.
Ищецът е приет по спешност в ЦСМП- Каварна, където е прегледан и
изпратен в СО на УМБАЛ „Света Марина" АД, което се потвърждава от лист
за преглед на пациент в спешно отделение от 23.06.2021 г., епикризи и
допълнения към тях
Видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано
настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното е на водача на
лекия автомобил с рег.№**** марка „Хюндай", модел „И30ЦВ", управляван
от правоспособния водач *** И.а. С непредпазливо и неправомерно
поведение посоченият водач виновно допуска настъпването на процесното
ПТП, в пряка причинно- следствена връзка с което са и последвалите
увреждания на П. П.. Съгласно приложените документи, а именно:
констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на ПТП е ясно, че *** И.а
се е движила по пътя, описан в протокола, като при движението си внезапно
блъска автомобил с рег.№*****, марка „Шкода", модел „Рапид", който от
своя страна е спрял преди пешеходната пътека, за да пропусне пешеходец и
предизвиква ПТП. Като естествена законова последица от гореописаното е
образувано досъдебно производство №70/2021г. на РУ-Каварна и въз основа
на него е образувано наказателно дело №10/2023г. по описа на РС- Каварна.
Последното е завършило с решение №318/10.02.2023г., според което
подсъдимата *** И.а е призната за виновна за така извършеното деяние в
следствие на което П. е с причинена средна телесна повреда.
Видно от данните на нормативно уредения Информационен център към
Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда,
които данни основание чл.295, ал.7 от Кодекса за застраховането /отм./, до
доказване на противното, удостоверяват - застрахователя, номера на договора
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и
2
номер на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица №
ВG/02/120003479715, с начална дата на покритие 27.12.2020г. и крайна дата
на покритие 26.12.2021г. и също така предоставящо покритието предвидено в
КЗ.
Ищецът намира настъпилото събитие, неговата противоправност и
виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието
на гражданска отговорност.
Ищецът в качеството си на пострадало лице по смисъла КЗ, има право да
претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на
виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Във връзка с гореописаното застрахователно събитие, на
08.12.2022г. е заведена извънсъдебна претенция към застрахователя с искане
за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди въз основа
на което е образувана щета №**********. С писмо с изх. №8296/13.12.2021
г., ответникът уведомява, че няма основание за удовлетворяване на
претенцията за неимуществени вреди на ищеца.
Видно от представените медицински документи П. е постъпил в УМБАЛ-
Света Марина- Варна на 05.07.2021 г., с гореописаните оплаквания. Същият е
изписан на 08.07.2021 г. за домашно лечение. Съгласно медицинско
удостоверение №23/1 издадено от медицински институт на МВР,
увреждането на ищеца е наложило спазване на щадящ режим за снагата и
последващи физиотерапия и рехабилитация, което е довело до трайно
затруднение на движението на снагата, което съответства на средна телесна
повреда, съгласно текста на чл. 129, ал. 2 от НК.
Към настоящия момент пострадалият търпи и ще продължава да търпи
болки и страдания от претърпяното ПТП. Често се оплаква от болки в
гърдите и гърба. Независимо, че е минал известен времеви период от ПТП, П.
все още изпитва неудобства и трудности в бита и ежедневието си. Понякога,
по време на обикновени житейски дейности, се оплаква от болки в областта
на гърдите, което от своя страна води до дискомфорт. Често изпитва остри
болки в посочената област дори при леки движения. Ставането от леглото
3
например е много трудно и болезнено. Също така поради факта, че травмата
винаги е съпроводена с остра болка при движение е необходимо да се
отбележи и това, че не е могъл да спи вечер, защото при всяко несъзнателно
движение на сън той се будел от острата болка.
Отделно от това, травмата е довела до създаването на трудности и пречки
при осъществяването на ежедневни дейности, с които до момента не е
изпитвал абсолютно никакви затруднения. Отделно от това, болките в гърба
също допринасят за допълнителен дискомфорт поради причина, че болката се
появява бързо, при неголеми физически натоварвания и е доста
продължителна. Досежно болките в тази област следва да се има предвид, че
те също са били с висок интензитет и естеството на тяхното местоположение
води до пряката последица, че при почти всякакви движения на снагата П. е
изпитвал болки. Комбинацията от трите травматични увреждания от своя
страна е изключително неприятна и води до значително влошено ежедневие,
както и до голям дискомфорт.
Физическите травми се съпровождат и от психически так***. Ищецът
често се оплаква от лоши сънища, които сами по себе си понякога водят до
безсъние. Това от своя страна внася допълнителни неудобства в бита и
ежедневието на П., наред с последиците от физическите травми.
Гореописаното създава и допълнителни неудобства в ежедневието на
последния, защото често е изморен поради недосп***не, а това е от голямо
значение имайки предвид професията му - полицейски инспектор в РУ-
Каварна. Отделно от горното е необходимо да се отбележи и това, че след
инцидента, изпитва много голям страх от това да се качва в автомобил и като
цяло в превозни средства, но както беше упоменато по-горе, предвид
професията си не е имал голям избор.
На база горното се предявява настоящата претенция за изплащане на
обезщетение за причинените в пряка причинно-следствена връзка от
настъпилото ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и изживени впоследствие стрес и душевен дискомфорт.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба с вх.рег.№4093/23.06.2023г.
Заявява се оспорване на исковата претенция изцяло по основание и размер.
Навежда се възражение за съпричиняване на вредите. Ако и доколкото бъде
установен факта на противоправно поведение, осъществено от водача на
4
МПС – Хюндай, се твърди че произтеклите от ПТП-то вреди са съпричинени
от самия пострадал.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния
автомобил Хюндай с рег. № ТХ 5721АР.
Оспорва се механизма на произшествието. От представените по делото
доказателства не се установява механизма на процесното ПТП. Единственият
документ, който представя ищецът е съставения по случая Констативен
протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е
установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
ЗЗД.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", се оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди се, че събитието е случайно
деяние (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата
на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от
непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорват се
правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на
правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП. Настъпилите увреждания на П. И.
П. не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек
автомобил Хюндай И 30 ЦВ с рег. № ****. Налице е съпричиняване от страна
на пострадалия, който е пътник в л.а. Шкода Рапид с рег.№ *****, без
поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на
ЗДвП, като степента на приноса на пострадалия е поне 50 %. В молбата и
съпровождащата я медицинска документация са посочени травми, характерни
при леки съприкосновения на торса с части от купето на автомобила, а не
характерните при поставен колан ожулвания. Твърди се, че е налице
обективна причинно- следствена връзка между поведението на самия
5
пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по
вид и степен и от собственото му противоправно поведение. При правилно
поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат
различни по вид и в значително по-лека степен.
Оспорват се твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен -
пукване на тялото на шести гръден прешлен; контузия на гръдния кош и
кръвонасядане в поясната област на гърба. Твърди се, че не е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и посочената от ищеца
травма. Видно от предоставената медицинска документация, ищецът е
прегледан от екип на СМП, непосредствено след инцидента на 26.06.2021г.,
при което е установена контузия в гръдната област и болков синдром.
Последващата хоспитализация, видно от епикризата е на дата 05.07.2021 г.-
почти 2 седмици по-късно. Твърди се, че причинно-следствената връзка е
прекъсната. Категорично се оспорва твърдението за болки по цялото тяло и
невъзможност за осъществяване на ежедневни дейности. Оспорват се
твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са
довели до продължителни болки и страдания. Твърди се, че заявените от
пострадалия увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат
единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-
дегенеративните изменения, от които ищецът е страдал преди ПТП.
Оспорват се твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен,
тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да
е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма
продължителност на оздравителния процес, се твърди същото да е следствие
на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца,
както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и
от хронично-дегенеративни изменения, от които същият страда и които нямат
връзка с ПТП. Твърди се, че описаните в исковата молба психически травми
са бланкетно разписани. Алтернативно, ако са налице так***, се твърди че
същите са в резултат на слаба психика от страна на ищеца.
Оспорва се и размера на предявения иск. Твърди се, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 40 000 лева от П. И. П. е силно завишена и не
отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД.
6
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението - т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 год. на Пленума на ВС Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници,
именно с оглед на които са определените застрахователни лимити.
Застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит. Съгласно
съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД,
се определя от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните
лимити. При определяне на същото, съдът е обвързан със застрахователните
лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над лимита. В
конкретния случай не са предприети оперативни интервенции с цел
оздравяване на ищеца, защото так*** изобщо не са били нужни. Спрямо него
е наложен единствено щадящ режим за снагата. Твърди се, че търсеният
размер обезщетение не отговаря на получените - травми и изискуемия период
за тяхното възстановяване: Контузия на гръден кош кръвонасядания - 20/25
дни; Непълна фрактура на шести гръден прешлен - 2/3 месеца. Прави се
искане при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид следните
обстоятелства: липсата на каквото и да е лечение за 2 седмици след
инцидента; липсата на настъпили усложнения; липсата на оплаквания след
изписването - обективирани от предоставената епикриза.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
4561/12.07.2023г. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и
доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.
Оспорва се направеното от ответника възражение относно
съпричиняването за вредоносните последици от ищеца. Следва да се има
предвид, че няма как последният с поведението си да е допринесъл за така
нанесените му увреждания, имайки предвид естеството и механизма на ПТП,
а именно, че последният е бил пътник в автомобил, който намалява скоростта
и спира на пешеходна пътека, за да пропусне движещ се пешеходец и е бил с
поставен обезопасителен колан.
Сочи се също, че претендираните за обезщетяване болки и стрдания
налагат осъществяването на рехабилитационни дейности и към настоящия
7
момент включително.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на
допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил, марка
„Хюндай", модел „И30ЦВ" с рег.№**** е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица №
BG/02/120003479715, валидна от 27.12.2020г. до 26.12.2021г.
С решение постановено по АНД №10/2023г. на РС Каварна, влязло в сила
на 28.02.2023г., *** И.а е призната за виновна в това, че на 23.06.2021г. по
ул.“Българя“ в град Каварна, при управление на лек автомобил „Хюндай“ с
рег.№****, е нарушила правилата за движение по пътищата предвидени в
ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.1 от ЗДвП - за това, че водачът е длъжен да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; чл. 23,
ал.1 от ЗДвП - за това, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато намали скоростта или
спря рязко – служебен автомобил на РУ Каварна „Шкода Рапид“ с рег.№****,
като е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на П. И. П.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата за срок по-
голям от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б, предл.2 във вр. с чл.
342, ал.1, предл.3 от НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК *** И.а е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Установява се, че ищецът е заявил пред ЗД „БУЛ ИНС" АД претенцията си
обезщетение за неимуществени вреди на 08.12.2021г.
От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се установява
следния механизъм на ПТП: На 23.06.2021 г., около 16.45 ч. - 16.50 ч. в гр.
Каварна, по ул. „България", в посока изхода на града към с. Българево се е
движел лекият автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № ****, управляван от
****. С него в автомобила на предната дясна седалка е пътувал П. И. П..
Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена, без повреди и неравности
по нея, хоризонтална, прав участък от пътя в района на произшествието.
8
Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при ясно,
слънчево време и отлична метеорологична видимост. В същото време, по
същата улица и посока, на известно разстояние зад лекия автомобил с рег. №
**** се е движел лек автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № ****. Той е бил
управляван от *** И.а, като с нея на предната дясна седалка в автомобила е
пътувал ****. Наближавайки мястото на произшествието в близост до хотел
„Отдих", лекият автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** е спрял за да
пропусне пресичащите платното за движение по ул. „България" по
пешеходната пътека, намираща се на това място, **** с нейния внук. В това
време, водачът на движещия се зад лекия автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с
рег. № ****, лек автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № **** е бил отклонил
вниманието си и не е наблюдавал пътната обстановка пред автомобила си,
поради което не е реагирал и не е предприел спиране своевременно в
момента, в който движещият се пред него автомобил е започнал да намалява
скоростта си на движение. При създалата се ситуация е настъпил удар между
предната лява част на лекия автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № **** и
задната дясна част на спрелия пред пешеходната пътека лек автомобил
„SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № ****. Вследствие на възникналите моментни
сили в резултат на скоростите на движение, посоките на движение и масите на
двата автомобила, както и вида на удара между тях, след удара лекият
автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** се предвижва на разстояние
около 27,50 м. напред, а лекият автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № **** на
разстояние около 43,20 м., след което двата автомобила са се установили в
покой. Ударът се е осъществил между задната дясна част на лекия автомобил
„SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** и предната лява част на лекия автомобил
„HYUNDAI i30“ с рег. № ****, като застъпването между тях е било около
0,80 м. В резултат на настъпилото пътно ПТП са причинени телесни
увреждания на пътуващия в лекия автомобил с рег. № **** П. И. П. и
материални щети по двата автомобила.
Причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е
закъснението на водача на лекия автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № ****
*** И.а за своевременно спиране в момента, в който движещият се пред нея
лек автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** е започнал да намалява
скоростта си на движение.
Платното за движение в района на произшествието е било четирилентово
9
двупосочно платно за движение, с двойна разделителна линия по средата на
двата еднопосочни двулентови участъка /М2 и М4/, които от своя страна са
маркирани през средата на двете си ленти с прекъсната маркировка в бял цвят
/МЗ/. Цялото пътно платно е с ширина от 15,20 м. Лява половина с две
еднопосочни ленти е широка 6,60 метра, а дясна половина на платното с 2
еднопосочни ленти е широка 8,60 метра. На мястото на ПТП е имало налична
пешеходна пътека тип „зебра", която е била със широчина 3,10 м. и поставен
пътен знак, указващ наличието на пешеходна пътека - пътен знак № Д17 -
„Пешеходна пътека". В района на местопроизшествието не е имало
поставена светофарна уредба.
В момента на удара с лекия автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № ****,
лекият автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** се е намирал в покой,
т.е. скоростта му на движение е била 0 км/ч. В момента на удара с лекия
автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ и непосредствено преди това лекият
автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № **** се е движел със скорост около 46,33
км/ч. При скорост на движение 46,33 км/ч. опасната зона на спиране на лекия
автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № **** е имала дължина около 26,92 м.
Водачът на лекия автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** не е имал
техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил „HYUNDAI
i30“ с рег. № **** и настъпването на произшествието. Водачът на лекия
автомобил „HYUNDAI i30“ с рег. № **** е имал техническа възможност да
предотврати удара и настъпването на произшествието, ако наближавайки
мястото на произшествието се е движел зад втория автомобил на дистанция
по-голяма от 20,44 м. и е реагирал своевременно, като е предприел спиране в
момента, в който е можел да възприеме намаляването на скоростта на
движение на движещият се пред него автомобил.
Съгласно спецификацията на лекия автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег.
№ ****, същият фабрично е оборудван с автоматични предпазни колани за
водача, пътника до него на предната дясна седалка, както и за местата за
пътуващите в автомобила на задната седалки.
Автоматичният предпазен колан има задачата, при катастрофа да фиксира
тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат по
възможност, равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са
изложени на високи, неконтролирани сили. Автоматичното устройство за
нав***не прави възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на
10
носене при най-различни размери и тегла на тялото. Спирачното устройство
на колана е една затягаща система, която фиксира колана над неговата ролка
и препятства т.н. ефект на филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът
компенсира хлабината на колана, при което той опъва колана при катастрофа,
за да лежи близко до тялото. Ограничителят на силата на колана намалява, в
съвместно действие с обтегачите, риска от наранявания на пътниците в
горната част на тялото. Най-опасни елементи от интериора на купето на
автомобила за пътуващите без поставени колани, при сблъсъка с които се
получават тежки травми, за водачите са кормилото, кормилната колонка и
предното стъкло, а за пътниците на предната седалка - арматурното табло и
предното стъкло. Така описаното действие на предпазният колан ограничава
свободното движение на тялото на водача и пътуващите в купето на
автомобила.
В материалите съдържащи се в делото, няма данни по които да се установи
дали на мястото където е седял ищецът обезопасителният колан е бил
използван по време на настъпване на ПТП. Съгласно Протокола за оглед на
ПТП, непосредствено след инцидента предпазните колани на лекия
автомобил „SKODA RAPID 1,4 i“ с рег. № **** са се намирали в прибрано
/освободено/ положение.
Изслушан в проведеното открито съдебно заседание експертът допълва, че
в конкретния случай ударът е отзад и тялото не е възможно да се придвижи
напред, а то се стреми да се отклони назад, по посока на мястото на удара на
автомобила. Дори и да има движение на тялото напред, то е с незначителен
интезитет. За да се получат следи по тялото от поставен предпазен колан
трябва да е налице движение на тялото напред, което обичайно се получава
при челни удари.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищеца травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската
експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от
страните, съдът кредитира. След преглед на ищеца и представените по делото
медицински документи вещото лице докладва, че при процесното ПТП на
ищеца са причинени следните травми: непълно счупване на тялото на шести
гръден прешлен; травма на нервни коренчета на гръдния отдел и
кръвонасядания в поясната област на гърба. Непълното счупване на тялото на
шести гръден прешлен обуславя трайно затруднение движението на снагата
11
за период от около 3-4 месеца. Това счупване е от компресионен тип
/увеличен натиск/ в посока отгоре надолу и отдолу нагоре по дължината на
гръбначния стълб, както и увеличена флексия /сгъване/ на гръбначния стълб.
Подобно счупване, съчетано с травма на нервните коренчета в гръдния отдел
се съпровожда от остри опасващи болки в областта на гръдния кош при
движение и изправено положение на тялото. Пострадалият е бил с изразен
вертебрален синдром, заемащ анталгична поза. Болковият синдром създава
значителни неудобства в бита на пострадалото лице, както и в съня. Болките
са със значителен интензитет. При извършеното КТ изследване на
пострадалия са установени и тежки дегенеративни промени на гръбначния
стълб, водещи до стеноза на гръбначно мозъчния канал и компресия на
нервни коренчета в гръдния и поясен отдел с изразена гръдна кифоза. Тези
промени не са в резултат на травмата, но утежняват клиничната картина след
травмата, при която водеща е болката.
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените от ищеца травматични увреждания. Проведено е консервативно
лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти и обезболяващи.
Лечебният и възстановителен период при подобни травми, съчетани с
дегенеративни промени на гръбначния стълб са значително удължени от
порядъка на месеци след травмата, като основния симптом е болката, която е
значителна. Според експерта, в случая, проявите от травмата са отшумели за
период от около 6 месеца.
Не са налице медицински данни за получени травми от поставен
обезопасителен колан, което не изключва възможността пострадалият да е
бил с поставен такъв. Изслушано в проведеното открито съдебно заседание,
вещото лице излага, че уврежданията от процесното ПТП биха се получили
при ищеца и при поставен предпазен колан.
От представена епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД,
Варна се установява, че ищецът П.П. е бил хоспитализиран в лечебното
заведение за периода 05-08.07.2021г. с окончателна диагноза „Травма на
нервни коренчета в торакален отдел“. Съгласно представените болнични
листи и медицински протоколи на ЛКК ищецът П. е бил в отпуск по болест с
диагноза „Травма на нервни коренчета в торакален отдел“ в периода
24.06.2021г. - 06.10.2021г.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на
12
свидетелите *** Г.а П.а (съпруга на ищеца) и **** (колега на ищеца).
Свидетелката К.П.а сочи, че преди около две години съпругът й претърпял
ПТП, пътувайки в служебен автомобил. Тя незабавно отишла при него в
болницата в гр.Каварна. Ищецът бил на количка, видимо изпитвал много
силни болки. След извършен преглед в гр.Каварна ищецът бил насочен към
Военна болница в гр.Варна, където след преглед бил освободен за домашно
лечение. След няколко дни, тъй като не се подобрявал и изпитвал силни
болки, ищецът отново посетил лечебно заведение в гр.Варна, при което било
установено, че има пукнат прешлен. Около 4-5 месеца ищецът бил в отпуск
по болест, ходел редовно на контролни прегледи във Варна. През този период
чувствал силни болки. Не можел да лежи, стоял почти изправен в леглото,
подпрян на възглавници. Трудно ставал, трудно се обличал. Налагало се за
тези дейности да бъде подпомаган от свидетелката и синът им. Това
продължило докато влезе втория път за лечение в болницата, което
продължило около една седмица. Лечението било медикаментозно. Ищецът
дълго време изпитвал болки. Болките продължават и в момента, когато сяда в
колата или се върти в леглото. От ищеца са провеждани и рехабилитационни
процедури два пъти по 10 -14 дни с цел подобрение на състоянието. След
ПТП ищецът бил много притеснен за здравето си, особено когато не се знаело
дали ще се наложи извършването на операция. Станал по-предпазлив при
шофиране.
Свидетелят Н.**** излага, че движейки се по работа по главната улица в
гр.Каварна е забелязал катастрофирал служебен автомобил и спрял да види
какво се е случило. Ищецът П. бил вътре в автомобила на седалката до
шофьора. П. заявил на свидетеля, че са ги ударили и го боли гърба.
Впоследствие дошла линейка и качили в нея ищеца и водача на служебния
автомобил. Свидетелят помогнал на ищеца да слезе от автомобила, но не си
спомня дали същият е бил с поставен предпазен колан. Ищецът се върнал на
работа след 3-4 месеца, при което се наложило да управлява автомобил. След
инцидента пиел хапчета за калциране. Все още ищецът пъшка, като се качва в
автомобил. Станал по-предпазлив, по внимателен.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
13
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответника на 08.12.2021г.
Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено
обезщетение на пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя
мотивиран отговор на предявената претенция, което обосновава правния
интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НАД №10 по
описа на Районен съд Каварна за 2023 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
14
противоправност и вината на водача на МПС – *** И.а. С пълно и пряко
доказване ищецът доказва и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки
и страдания от причинената травма, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен екв***лент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищецът П. П. е мъж в работоспособна възраст, към
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите на 49 години. В
резултат на процесното ПТП е получил следните травматични увреждания:
непълно счупване на тялото на шести гръден прешлен; травма на нервни
коренчета на гръдния отдел и кръвонасядания в поясната област на гърба.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да се
15
приеме за установено, че в периода непосредствено след ПТП, в който е бил
хоспитализиран и няколко месеца след това, ищецът е изпитвал силни болки.
Първоначално се е нуждаел от помощ и грижа от близките си. При ищеца са
установени и тежки дегенеративни промени на гръбначния стълб, водещи до
стеноза на гръбначно мозъчния канал и компресия на нервни коренчета в
гръдния и поясен отдел с изразена гръдна кифоза, които не са в резултат на
процесната травма, но са довели до утежняване клиничната картина след
същата, при която водеща е болката. Претърпяното ПТП е внесло в живота на
ищеца внезапна и значителна промяна. Бил е в отпуск по болест за период от
около 4 месеца. Според заключението по СМЕ проявите от травмата са
отшумели за период от около 6 месеца. Пълно възстановяване не е настъпило,
като движенията на ищеца, при лягане, сън, качване в автомобил, и
понастоящем са затруднени и му причиняват болка, още повече, че същият и
понастоящем е служител на МВР – полицейски инспектор и за изпълнение на
служебните си задължения следва да управлява и пътува в МПС.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г.
по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия,
степента на увреждането от процесното ПТП, продължителността на лечение,
обосновават извод за значителни физически болки и страдания и негативни
емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да
търпи до края на живота си като последица на причиненото увреждане.
Съобразно анализираните по-горе писмени и гласни доказателства,
причинените на ищеца болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани с претендираната сума от 40 000
лева.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че в
нарушение на правилата за поведение на пътниците в автомобила, при ПТП
ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. При разглеждането на
възражението съдът следва да извърши преценка доколко поведението на
пострадалия ищец е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
16
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС,
ІІ ТО).
В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. От приетите по
делото СМЕ и САТЕ се установява, че установените увреждания на
пострадалия ищец биха могли да се получат и при поставен предпазен колан.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди ищецът претендира
заплащане на законната лихва от 13.02.2023г. до окончателното плащане. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ,
предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищeцът е
предявил претенцията си пред ответното дружество на 08.12.2021г. Не са
налице данни ответникът да е бил уведомявани от застрахованото лице за
настъпилото произшествие. При това в полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното парично
задължение – обезщетение за неимуществени вреди, считано от 13.02.2023г.
до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски по делото.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищеца – адв.Т. Г. е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и
17
следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на адв.Т.Г. се дължи възнаграждение в размер на 3850 лв.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 1600 лв., представляваща дължимата държавна такса,
определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
На ответната страна не се следват разноски.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати, на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, на П. И. П., ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“Стефан
Караджа“ №14 сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие претърпяно на 23.06.2021г. в гр.Каварна, на кръстовището
образувано между ул.„България"' и ул.„Кап.Д.Добрев'' ПТП, виновно
причинено от водача на лек автомобил с рег. № ****, марка „Хюндай", модел
„И30ЦВ" - *** И.а, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 13.02.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс
Баучер“ №87 да заплати на адв. Т. В. Г., АК-Варна сумата от 3850 лв.
представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесулно представителство на ищеца П. И. П., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс
18
Баучер“ №87 да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата 1600 лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
19