Решение по дело №71/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Г. Д. Д., от гр.С., против решение № 1914/28.10.2009 год. постановено по гр. д. № 590/ 2008 г. на Pайонен съд С., с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Г. Д. Д. срещу Д. Д. Р. и А. Я. Р., двамата от гр.С., за признаване на установено по отношение на последните, че не са собственици на двата гаража, построени в северната жилищна сграда от къщата калкан, построена в УПИ XXII в кв. 109 от плана на гр. С. с площ на и мота от 482 кв.м., при съседи: север - улица, изток УПИ първи, югоизток - УПИ втори, юг - УПИ двадесет и трети и от запад УПИ деветнадесети, за прогласяване на нищожността на покупко- продажба, извършена на 21.07.2003 година с нотариален акт № 80, том втори, per .№ 2445, дело № 254 от 2003 година на нотариус № * и вписана в Службата по вписванията с вх. per. № 1003, вписан под № 33, том четвърти, дело № 744/ 2003г., както и иска за отмяна на същия нотариален акт; с което е признатооспорването на удостоверение № изх. № АБ-03-127/ 07.07.2003 год., издадено от Община С., за недоказано.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на на решението, и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че с определение от 21.11.2008 година, решаващият съд не е приел приложените към исковата молба писмени доказателства,с аргумента, че за тях не са посочени фактите за които ще се използуват /посочен е аргументът на чл.156 ГПК/, като счита този извод за неправилен. Смята тези действия на съда са съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. Поддържа също, че събраните по делото доказателства са преценявани едностранчиво, без да бъдат обсъждени в тяхната съвкупност. Твръди, че към момента на сделката, чиято нищожност се иска, жилищна стая със санитарен възел и самостоятелен вход, на кота - 2,40 не е съществувала и преустройството е извършено по-късно, а не както е приел съда. Излага допълнителни доводи в тази насока, като се позовова и на отговора на исковата молба. Твърди, че в техническия архив на общинана няма данни за нанесена корекция в одобрения проект или изготвен такъв за извършеното преустройство. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Направени са доказателствени искания- за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с друго такова от Община С., от което да е видно дали общината е одобрявала извършването на преустройство в процесната сграда, в етажа на кота-2,40, както и да се посочат всички процедури и проекти, послужилиза издаване на удостоверение изх.№ АБ-94-127/07.07.2003 год..

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, такъв е постъпил чрез пълномощникът адвокат А. Б. В отговора се излагат доводи за неоснователност на наведените оплаквания. Твърди се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а цитираното представлява процесуален пропуск на страната, който пропуск въззивната инстанция не е предназначена да отстранява. Поддържа, че решението на съда е правилно и законосъобразно, и фактите, ревантни за спорното право, са обсъдени от първоинстанционният съд и съответно на тях са направени изложените в решението изводи, досежно неоснователността на исковата претенция. Счита, не следва да се уважават доказателствените искания на жалбоподателя, като несвоевременно направени такива. Освен това сочи, че твърденията, за чието доказване се иска посоченото съдебно удостоверение, не представляват нито нови обстоятелства, нито нови факти по делото, които страната не е моглада узнае, посочи или представи до подаване на жалбата, нито пък представляват нововъзникнали такива. Претендират се направените разноски. Не са направени допълнителни искания.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Г. Д. срещу Д. Р. и А. Р. за признаване за установено по отношение на последните, че не са собственици на двата гаража, построени в северната жилищна сграда от къщата калкан, построена в УПИ XXII в кв. 109 от плана на гр. С. с площ на и мота от 482 кв.м., при съседи: север - улица, изток УПИ първи, югоизток - УПИ втори, юг - УПИ двадесет и трети и от запад УПИ деветнадесети, за прогласяване на нищожността на покупко- продажба, извършена на 21.07.2003 година с нотариален акт № 80, том втори, per .№ 2445, дело № 254 от 2003 година на нотариус № * и вписана в Службата по вписванията с вх. per. № 1003, вписан под № 33, том четвърти, дело № 744/ 2003г., както и иска за отмяна на същия нотариален акт. С решението е признатооспорването на удостоверение № изх. № АБ-03-127/ 07.07.2003 год., издадено от Община С., за недоказано.

При разглеждането на делото не са допуснати процесуални нарушения. Доказателствата към исковата молба, които не са приети с определение на 21.11.2008 год. са приети като такива с определение от 09.04.2009 год.. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

Неоснователни са оплакванията и в частта, с която се счита за доказано оспорването истинността на удостоверение изх.№ АБ-03-127/07.07.2003 год. на Община С.. Този документ е автентичен и съответства на действителното фактическо положение. Изложеното в това удостоверине не е оборено по съответния ред от жалбоподателя. От това удостоверение е видно, че зад гаражите в приземния етаж е обособено жилище, състоящо се от стая с площ 11,97 кв.м. и санитарне възел, т.е. така както е показано на извадката от одобрения проект на л.41 от делото.

С атакуваната сделка наследодателите Д. Г. Д. и М. Н. Д. са продали на ответницата Р. два гаража и обособено жилище, представляващо стая със самостоятелен вход, със санитарен възел, находящи се в северната жилищна сграда в процесния УПИ. Безспорно е установено по делото, че съгласно одобрения архитектурен проект за изграждане на процесната сграда на кота - 2, 40 е било предвидено да се изгради гараж. Установено е, че такъв гараж с място за две коли е бил изграден. Гаражът е обособен като самостоятелен обект още с изграждането на сградата и не представява обща част по предназначение.Той има самостоятелно съществуване и не е предназначен да обслужва обектите в етажната собственост. Същият е обект на правото на собственост и от доказателствата по делото се установява, че собственик на гаража е прехвърлителят по сделката Д. Д..Същият като собственик на земята, при построяването на сгрдата е станал собственик и на гаража. Обстоятелстовото, че ищецът по волята на баща си е ползвал гаража не води до извода, че той е обща част по предназначение. Гаражът е годен обект на правото на собственост и като такъв може да бъде обект на сделката, с която се прехвърля правото на собственост. Съгласно чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД договорът би бил нищожен ако имаше невъзможен предмет, т.е. ако в настоящия случай липсваше вещ като обект на правоотношението. А както бе посочено по-горе, процесният гараж е обособен като самостоятелен обект и атакуваната сделка има съответния годен предмет.

По отношение на другия предмет на атакуваната сделка -обособеното жилище законосъобразно районният съд е приел, че към момента на извършване на сделката жилищна стая със санитарен възел и самостоятелен вход на приземния етаж на кота -2,40 на процесната сграда е съществувала. От първоначалния архитектурен проект се установява, че мазета са били предвидени на кота - 4,80, а разрешението за строеж е било за събаряне на съществуващ етаж, който да се застрои в гараж, да се пристроят 0,80 кв.м. и да се надстроят първи и втори етаж., т.е. по делото не се установи, че именно зимнично помещение (мазе) е било преустроено в жилище. Не е установено това преустройство да е извършено в противоречие с предвидения от закона ред. Ето защо атакуваната сделка не е нищожна иима предмет, поради което предявеният иск за обявяването й за нищожна е неоснователен. Наведените в обратната насока оплаквания също се явяват неоснователни. В тази насока окръжният съд също споделя изцяло изложените от районният съд мотиви.

С оглед на изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1914/28.10.2009 год. постановено по гр. д. № 590/ 2008 г. на Pайонен съд С..

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.