РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 29.10.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при   секретаря              Д. КИРОВА              и в присъствието на прокурора ……..…………………………..................................   като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА гражданско дело № 76 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

ИСК с правно основание чл. 327, ал.1 от Търговския закон във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

Постъпила е искова молба от „****” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр****, Област ****, ул. „****, представлявано от Д.Г.Б., ЕГН **********, чрез адв. Г.В.Б., с адрес ***, срещу „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл.Ловеч, общ. ****, с. Д., ул. „****, представлявано и управлявано от Д.П.С. за сумата 49 096,78 лева, от които: 45 607.61 лева – неплатена цена по фактури по Договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на 01.02.2016г., както и 3489.17 лева - договорна лихва до 31.07.2017г., изчислена съобразно уговореното от страните в т. 13 и т.14 oт договора, както и договорна лихва до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, вкл. и по обезпечението на иска. В молбата излагат, че в резултат на търговска сделка са доставили на ответника стока за което са издадни общо седем фактури, от които са останали неплатени сучите по пет фактури – конкретно посочени в общ размер на 45 607.61 лева. Изтъква се, че на основание чл. 86 от ЗЗД за периода 30.11.2016 година до 31.07.2017 година съгласно тч.13 и т.14 от договора им дължи лихва в размер на 3 489.17 лева.  Молят да бъдат призовани на съд и постановено решение, с което ответника бъда осъден да им заплати сумата претендираните суми. Приложени са писмени доказателства.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, което посочва, че искът е недопустим, тъй като не са налице търговски отношения, твърди, че договорът и останалите представени от ищеца документи не са подписани от оправомощен представител на дружеството. При условията на евентуално изтъква, че искът е неоснователен, тъй като е заплатил всички дължими суми за доставените му препарати. Излага още, че след третирането с препаратите с дистрибутор - ищцовото дружество, засетите от него култури се развивали в отклонение от нормалното и претърпял загуби и пропуснати ползи в общ размер на 95 000 лева. Заявява, че предявява насрещен частичен иск за сумата от 15 000 лева от общо дължимата сума от 95 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окнчателното плащане, както и разноските по делото, като моли да бъде извършено прихващане. На основание чл. 219, ал.1 от ГПК привлича като подпомагаща страна брат си С. П.С.. Направени са доказателствени искания и са приложени писмени доказателства.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която се изразява становище, че ответникът е признал получаването на препаратите, предмет на договора между страните, като твърди заплащането им. Възразява по доказателствените искания на ответника, по отношение привличане на трето лице-помагач, счита, че липсва надлежно предявен насрещен иск. Във връзка с отговора прави нови доказателствени искания. Заявява, че ще се ползва от приложените към исковата молба фактури в частта, която представлява изявление на ищеца, но не и в частта „приел фактурата”, след който текст е положен подписа на ответната страна, тъй като не е задължителен реквизит. Прилага писмени доказателства.

Постъпил е допълнителен отговор от „****” ЕООД – с. Д., в който поддържа изразеното в отговора, като категорично оспорва изложеното от ищеца в допълнително подадената искова молба, тъй като не е подкрепено с доказателства. Поддържа и пояснява искането за привличане на брат му С. П.С., като трето лице-помагач. Оспорва автентичността на всички положени подписи в представените към исковото молба писмени доказателства и моли да бъде проведена процедура по чл. 193 от ГПК, като им бъде дадена възможност за ангажиране на доказателства. Поддържа направените доказателствени искания, като ги пояснява.

На основание чл. 219, ал.1 от ГПК ответникът е поискал да бъде допуснато участието на С. П.С., като трето лице-помагач на страната на ответника.

Ищцовото дружество е изразило становище, че не са налице предпоставките за допускането на третото лице за участие в производството.

В отговора на исковата молба ответника „****” ЕООД е посочил, че „предявява насрещен иск” по реда на чл. 211 от ГПК в размер на 15 000 лева, като частичен от 95 000 лева, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за земеделската 2014 – 2015 година и земеделската 2015 – 2016 година, като моли да бъде извършено прихващане и първоначалния иск бъде отхвърлен.

С определение № 40/ 15.01.2018 година съдът е оставил без уважение, направеното от „****” ЕООД – Д., Община ****, Област Ловеч, искането по чл. 219 от ГПК за привличането на С. П.С., ЕГН **********, с адрес ***, п.к. 5780, ул. „****, за трето лице-помагач по делото, като неоснователно. В тази част определението е потвърдено с определение № 79/ 10.04.2018 година по в.ч.т.д.№ 93/ 2018 година на ВТАС. С определението, цитирано по-горе Ловешкият окръжен е приел, че ответникът прави възражение за прихващане, оставил без движение молбата и е дал срок за отстраняване на констатираните и посочени нередовности.

С молба вх. № 1253/ 15.02.2018 година от ответникът е конкретизирал, че се касае за предявен насрещен иск, като съдът с протоколно определение от 23.02.2018 година е оставил без движение молбата по чл. 211 от ГПК, с която е предявен насрещен иск в размер на 15 000 лева и е даден срок за отстраняване на нередовностите. 

С протоколно определение от 13.04.2018 година насрещната искова молба е върната обратно, поради неотстраняване на нередовностите й, потвърдено с определение № 138/ 27.06.2018 година на ВТАС по в.ч.т.д. № 171/ 2018 година.

С протоколно определение от 13.04.2018 година на основание чл. 214 от ГПК по молба на ищеца е допуснато изменение на исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД на 9 717.72 лева. 

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Г.Б.. Моли да бъдат изцяло уважени предявените искове. Във връзка с графическата експертиза, заявява, че подписите върху фактурите не са задължителен реквизит от получаващата фактурата страна. В този смисъл посочва, че е заявил, че няма да се ползват от подписите върху фактурите, като доказателства по делото, без значение дали са получени или не. Изтъква, че те са осчетоводени в счетоводството на ответника, той е ползвал и правото на данъчен кредит по тях, с което е признал задължението си. Претендира направените по делото разноски. В писмени бележки доразвива съображенията си.

            За ответника не се явява представител, представено е писмена защита.

От събраните по делото писмени доказателства, от заключенията на графическата и съдебно-икономическата експертизи, както и от становището на ищеца, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

            Между страните по делото е сключен договор за доставка на препарати за растителна защита от 01.02.2016 година, уреждащ търговските им отношения за 2016 година (р.ІІ, т.1). Уговорен бил начинът на доставка на база заявка от купувача, като предаването на стоките се извършва на базата на протокол за даване на стоки, изготвен от доставчика. Съгласно р. ІV, т.10 при доставяне на стоките доставчикът не по-късно от пет дни след получаването издава фактура. Уговорено било, че стоките се заплащат по цени договорени между купувача и продавача и фиксирани в издадените данъчни фактури, като препаратите за  третиране на рапица и есенници се заплащат в срок до 30.07.2016 година, а на слънчоглед, царевица, овощни и лозя до 30.09.2016 година. Съгласно чл. 13, р. ІV за забава на плащането върху стойността на препаратите е договорена месечна лихва 1.5% , а след 30.11.2016 година – 2 %.

            По договора са издадени фактура № **********/ 25.4.2016г. за сумата от 23058.24 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; фактура № **********/ 03.06.2016 г. за сумата от 12015.12 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; фактура № **********/ 08.06.2016 г. за сумата от 4185 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; фактура № **********/ 19.07.2016 г. за сумата от 4998.82 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; фактура № **********/ 04.10.2016 г. за сумата от 1350.43 лева, със срок за плащане - 30.10.2016г.; фактура № **********/ 25.04.2016 г. за сумата от 22365,19 лева, със срок да плащане - 30.07.2016г.; фактура № **********/ 06.06.2016 г. за сумата от 1183,68 лева, със срок за плащане - 30.07.2016г.

            Представени са протоколи за консигнация №№ 9901/ 04.10.2016 г., 7667/ 21.06.2016 г., 7392/ 08.06.2016 г., 5638/ 28.04.2016 г., 6928/ 26.05.2016 г., 3995/ 07.04.2016 г., 4256/ 11.04.2016 г.и 5231/ 22.04.2016 г. за предадени препарати, съответстващи на издадените фактури, като са положени подписи на предал и приел за клиента.    

            Не се спори, че две от фактурите са платени -  фактура № **********/ 25.04.2016 г. и фактура № **********/ 06.06.2016 г.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени от ищцовото дружество. Предвид на това, че ответникът не е предоставил информация, от проверка в НАП е видно, че фактурите са включени в дневниците за покупки и месечните декларации по ЗДДС, ползвал е данъчен кредит, поради което експертът прави извод, че са осчетоводени и от дружеството - ответник. Размерът на неизпълнените задължения на „****” ЕООД – Д.  към „****” ООД – С., по процеснинте фактури са в размер на 45 607.61 лева. Договорната лихва за забавено плащане от датата на падежа до датата на исковата молба е в размер на 9 717.72 лева.

За обезпечаване на исковата претенция е образувано ч.т.д. № 81/ 2017 година по описа на Окръжен съд – ****, по което е допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 40 лева по сметка на ГОС за образуване на обезпечително производство; 4 807 лева - платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на обезпечителното производство.

По делото е назначена и графическа експертиза, съгласно която подписите на позиция „купувач” върху Договора за доставка на препарати за растителна защита от 01.02.2016 година, в позиция „получил” върху № **********/ 25.4.2016г., фактура № **********/ 19.07.2016 г. и фактура № **********/ 25.04.2016 г., както и в позиция „приел за клиента” върху протокол за консигнация № 5638/ 28.04.2016 г. Подписите в позиция „получил” върху фактура № **********/ 03.06.2016 г., фактура № **********/ 08.06.2016 г., фактура № **********/ 04.10.2016 г., фактура № **********/ 06.06.2016 г., протоколи за консигнация №№ 9901/ 04.10.2016 г., 7392/ 08.06.2016 г. и 3995/ 07.04.2016 г., 7667/ 21.06.2016 г., 6928/ 26.05.2016 г., 4256/ 11.04.2016г. и 5231/ 22.04.2016 г. са подписани от други лица.

При горните данни съдът приема, че е сезиран с два обективно съединени иска: съответно по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, предявен „****” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр****, Област ****, ул. „****, представлявано от Д.Г.Б., против „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл.Ловеч, общ. ****, с. Д., ул. „****, представлявано и управлявано от Д.П.С., за присъждане на общо сумата от 49 096,78 лева, от които: 45 607.61 лева на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ неплатена цена по фактури по Договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на 01.02.2016г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 9 717.72 лева - договорна лихва от датата на падежа по всяка фактура до 13.09.2017 година, както и направени разноски в обезпечителното и настоящото производство.

Между страните по делото са съществували търговски отношения, свързани с продажба на стоки, за които са издадени процесните фактури. Действително, видно от графическата експертиза, не всички фактури и протоколи (неправилно наречени протоколи за консигнация), с които са предадени стоките, са подписани от представител на купувача – ответник в настоящото производство, но при действието чл. 301  от ТЗ се предполага, че търговецът потвърждава действията на лице, което действа от негово име без представителна власт, ако веднага след узнаването не се противопостави. В конкретния случай, не само, че няма противопоставяне, но фактурите са вписани в дневниците за покупки и месечните декларации по ЗДДС, ползван е и данъчен кредит. Това се установява от съдебно-икономическата експертиза.

Съгласно чл. 14 от Договора за забавено плащане след датата на падежа по фактурите е предвидена месечна лихва в размер на 1.5%, а след 30.11.2016 година  - 2%. От заключението е видно, че общият размер на лихвата от датата на падежа по всяка една фактура до датата на исковата молба – 13.09.2017 година, е 9 717.72 лева.

При тези съображения предявеният от „****” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр****, Област ****, ул. „****, представлявано от Д.Г.Б., против „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл.Ловеч, общ. ****, с. Д., ул. „****, представлявано и управлявано от Д.П.С., за присъждане на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 318 ТЗ неплатена цена по договор за продажба на стоки в размер на 45 607.61 лева по Договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на 01.02.2016г. - фактури №№ **********/ 25.4.2016г. за сумата от 23058.24 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 03.06.2016 г. за сумата от 12015.12 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 08.06.2016 г. за сумата от 4185 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 19.07.2016 г. за сумата от 4998.82 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 04.10.2016 г. за сумата от 1350.43 лева, със срок за плащане - 30.10.2016г

С оглед изхода от главния иск основателен и доказан се явява и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 9 717.72 лева - договорна лихва от датата на падежа по всяка фактура до 13.09.2017 година.

Основателна и доказана с оглед приложените по делото доказателства е и претенцията относно направени разноски за обезпечаване на вземането в общ размер от 3 079.50 лева за обезпечаване на вземанията по настоящия спор, както следва: 40 лв. - държавна такса, изплатена по сметка на ГОС за образуване на обезпечително производство; 3 039.50 лева - платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на ч.т.д. № 81/ 2017 година по описа на Окръжен съд – ****, поради което следва да бъде уважена.

            При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 7 321.14 лева, произтичащи от държавна такса – 2 241.14 лева, адв. хонорар – 4 807 лева и възнаграждение на в.л.- 300 лева.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл.Ловеч, общ. ****, с. Д., ул. „****, представлявано и управлявано от Д.П.С., да заплати на „****” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр****, Област ****, ул. „****, представлявано от Д.Г.Б.,***, на основание чл. 318 от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 45 607.61 (четиридесет и пет хиляди шестстотин и седем 0.61) лева, представляващи неплатена цена по договор за продажба на стоки в размер на лева по Договор за доставка на препарати за растителна защита, сключен на 01.02.2016г. - фактури №№ **********/ 25.4.2016г. за сумата от 23058.24 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 03.06.2016 г. за сумата от 12015.12 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 08.06.2016 г. за сумата от 4185 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 19.07.2016 г. за сумата от 4998.82 лева, със срок за плащане - 30.09.2016г.; **********/ 04.10.2016 г. за сумата от 1350.43 лева, със срок за плащане - 30.10.2016г.

ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ****, с горните данни, да заплати на „****” ООД, ЕИК ****, с горните данни, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 9 717.72(седем хиляди седемстотини седемнадесет 0.72) лева, представялаваща договорна лихва от датата на падежа по всяка фактура до датата на предявяване на иска - 13.09.2017 година.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „****” ЕООД, ЕИК ****, с горните данни, да заплати на „****” ООД, ЕИК ****, с горните данни, съдебно-деловодни разноски: 3 079.50 (три хиляди седемдесет и девет 0.50) лева за обезпечаване на вземанията по настоящия спор,от които 40 лв. - държавна такса, изплатена по сметка на ГОС за образуване на обезпечително производство и 3 039.50 лева - платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на ч.т.д. № 81/ 2017 година по описа на Окръжен съд – ****; сумата от 7 321.14 (седем хиляди триста двадесет и един 0.14) лева, произтичащи от държавна такса – 2 241.14 лева, адв. хонорар – 4 807 лева и възнаграждение на в.л.- 300 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: