Р Е Ш Е
Н И Е
№ /08.12.2017 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ОСМИ
НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 661 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.92 ЗЗД.
Предявения иск е от А.Ж.Д., с ЕГН:**********,***,
действаща чрез процесуалния си представител адв. Д.В.К. *** и съдебен адрес ***,
против Г.М.Д., с ЕГН:**********,***, с която е предявен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и цена на 50 000 лв.( петдесет хиляди лева).
В исковата си молба ищцата твърди, че
на 01.11.2006 год., в гр. Варна, е сключила предварителен договор с форма с
нотариална заверка на подписите, „Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот", с който ответника се е задължил, да построи в собственото
на ищцата дворно място с площ 1530 кв. м., находящо се в гр. Аксаково,
Варненска област, и съставляващо урегулиран поземлен имот XVI - 2597, кв. 97 по
плана на града, жилищна сграда с разгъната застроена площ минимум 3000 кв. м.
съгласно одобрен инвестиционен проект. Договора предвиждал, ответникът да
извърши строителството за своя сметка, със свои средства, труд и материали, или
чрез трето лице -строител и/или подизпълнители. Ищцата поела задължение да
прехвърли на ответника 10% идеални части от правото на собственост върху
гореописаната недвижимост( чл. 1 и 3 от съглашението). Ищцата е изпълнила
задължението си по договора, като е прехвърлила на ответника 10% идеални части
от правото на собственост върху процесното дворно място. Сделката е
обективирана в Нотариален акт № 1, том III, peг. № 6444, дело № 347/2006 г. по
описа на нотариус Стелиана Костадинова с peг. № 446 при Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд Варна.
В изпълнение на чл. 2 от
Предварителния договор, след извършване на гореспоменатото разпореждане, като
съсобственици на имота, страните взаимно си учредили право на строеж за
конкретни обекти в бъдещата жилищна сграда, които всеки от тях да придобие в
индивидуална собственост след изграждането им ( чл. 2 от Предварителния договор
). За реализиране строителството на сградата страните се снабдили с Разрешение
за строеж № 266/18.10.2007 год., издадено от гл. архитект на Община Аксаково и
влязло в сила на 01.11.2007 год.
В исковата молба се твърди, че към момента
на депозиране на исковата молба, ищцата е изправна страна по договора. Срокът
за завършване строителството на сградата е определен на 24 месеца, броени от
датата на издаване на строителното разрешение (чл. 3 от договора ), а към
01.02.2017 год., сградата не е изпълнена на етап „груб строеж", което е
видно и от Удостоверение № 4/20.01.2017 год., издадено от Началник отдел
„Строителен контрол" при Община Аксаково.
Ответникът е преустановил изцяло
строителните работи и ищцата твърди, че няма да бъдат довършени изобщо. Ищцата
твърди, че ответника е в забава от 02.11.2009 год., която продължава и до
настоящия момент, по отношение на задължението да завърши строителството на
сградата до издаване на разрешение за ползване, предвид датата на влизане в сила
на Разрешение за строеж № 266/18.10.2007 год.
Страните в чл. 18 от сключения между
тях на 01.11.2006 год. „Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот" са уговорил неустойка при ненавременно изпълнение на задължението на
ответника по чл. 3 от същия - в размер на 0, 01% за всеки ден от забавата, но
не повече от 15% върху стойността на неизвършените СМР. Ищцата твърди, че
ответника е в забава от 02.11.2009 год., тъй като към 20.01.2017 год. е
завършен грубият строеж на блок „Б" и „В", като строителството на
блок „А" изобщо не е започнато.
Горното обуславя и правния интерес на
ищцата да предяви вземане в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева), за
неустойка, уговорена в чл.18 от Договора.
В съдебно заседание проведено на
08.11.2017 год. съдът е приел на основание чл.214 от ГПК изменение на иска,
като претендираната с исковата молба сумата от 50 хил.лв. да се счита като
заявен частичен иск, от цялата сума в размер на 145 351.09 лв., като
претенцията за неустойка.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.М.Д.,
с ЕГН:**********,***, да й заплати, сумата от 50 000 лева( петдесет хиляди лева
), частичен иск от сумата 145 351,09 лева, представляваща неустойка,
уговорена в чл. 18 от сключения между страните на 01.11.2006 год., в гр. Варна
„Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот" с
нотариална заверка на подписите, за забавено изпълнение на задължението на
ответника да построи за своя сметка в урегулиран поземлен имот XVI -2597, кв.
97 по плана на гр. Аксаково с „многофамилна жилищна сграда" до издаване на
разрешение за ползване, с падеж 01.11.2009 год.( 24 месеца след влизане в сила
на Разрешение за строеж № 266/18.10.2007 г., издадено от гл. архитект на Община
Аксаково ), като забавата е с продължителност от 02.11.2009 год. до настоящия
момент, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В с.з. ищцата редовно призована, не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. А.Д. ***,
която поддържат иска. Моли съда да го уважи изцяло, като присъди и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е
депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез своя процесуален представител
по пълномощие адв. С. по реда на чл.32 от ГПК.
В отговора ответника твърди, че искът
е допустим, но неоснователен, както го оспорва както по основание така и по
размер.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претенциите във връзка с представения предварителен договор от
01.11.2006 год., съдържащ и клаузи на договор за строителство на основание
чл.110 от ЗЗД.
Прави възражение и на основание чл.
119 от ЗЗД относно претендираната неустойка, доколкото главното вземане е
погасено по давност на 01.11.2014 год..
Прави и възражение че са погасени по
давност сумите представляващи неустойка, преди 28.03.2014 год. на основание чл.
111, б."б" от ЗЗД.
Оспорва исковете като твърди, че
претендираната неустойка е неоснователна и недоказана по размер.
По отношение на въведените от ищцата
твърдения, че е изправна страна по договора ответника в отговора си твърди, че
още при сключване на предварителния договор и последващите нотариални актове,
проектиране и др, ищцата е затаила известни й факти и обстоятелства с цел да се
облагодетелства, относно съществуването на Заповед №313/26.05.2005 год. на
кмета на общината, издадена на основание чл. 16, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, с която
имотът на ищцата е намален със 180 кв.м., или от 1530 става 1350 кв.м.
Ответника твърди, че към настоящия
момент се извършват довършителните работи на блок Б и В. Твърди, че сграда А е
започната и е налице частично изпълнение на стоманобетонна конструкция, колони
и шайби до кота - 2,80. И
Оспорва като невярно твърдение, че
ответника избягва контакти с ищцата, тъй като е в непрекъснат контакт със
нейния син и съпруг.
В съдебно заседание ответника редовно
призован, явява се лично и се представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови
решение с което отхвърли предявения иск. Претендира за направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 01.11.2006 год., в гр. Варна,
страните по делото ищцата и ответника като физически лице, са
сключили„Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот" с
форма - нотариална заверка на подписите.
С този договор ответника се е
задължил, да построи в собственото на ищцата дворно място с площ 1530 кв. м.,
находящо се в гр. Аксаково, Варненска област, и съставляващо урегулиран
поземлен имот XVI - 2597, кв. 97 по плана на града, жилищна сграда с разгъната
застроена площ минимум 3000 кв. м. съгласно одобрен инвестиционен проект.
Договора предвиждал, ответникът да
извърши строителството за своя сметка, със свои средства, труд и материали, или
чрез трето лице -строител и/или подизпълнители.
Ищцата поела задължение да прехвърли
на ответника 10% идеални части от правото на собственост върху описания
недвижим имот. С НА № 1, том III, peг. № 6444, дело № 347/2006 г. по описа на
нотариус С.К. с peг. №
446 при Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Варна вписан в
СП-Варна, вх.рег. № 30292/10.11.2006 год. ищцата е прехвърлила на ответника 10%
идеални части от правото на собственост върху описаното по-горе дворно място.
В изпълнение на чл. 2 от
Предварителния договор, с НА № 131 том.ІІІ, рег. № 10467/30.06.2008 год. вписан
с Вх. рег. № 18887 от 30.06.2008 год. акт. № 74, том. LVІІІ дело № 14673 вписан
в АП-Варна, след извършване на гореспоменатото разпореждане, като съсобственици
на имота, страните взаимно си учредили право на строеж за конкретни обекти в
бъдещата жилищна сграда, които всеки от тях да придобие в индивидуална собственост
след изграждането им (чл.2 от Предварителния договор).
Страните по делото, като съсобственици
в процесното дворно място, са се снабдили с Разрешение за строеж №
266/18.10.2007 год., издадено от гл. архитект на Община Аксаково и влязло в
сила на 01.11.2007 год. за реализиране планираното строителството на сградата.
Разрешението за строеж е презаверено на 10.12.2012 год.
С договора от 01.11.2006 год. ответника
в чл.3 е поел задължението да извърши за своя сметка, със свои средства, труд и
материали, или чрез трето лице-строител и/или подизпълнители, всички необходими
правни и фактически действия до окончателното построяване на сградата и
приемането й с разрешение за ползване на съответните строително-надзорни
учреждения в срок от 24 /двадесет u четири/месеца, считано от датата на
издаване на строителното разрешение,
влизането на разрешението за строеж в сила, което е на 01.11.2007 год.
По делото е представено Удостоверение № 4/20.01.2017 год., издадено от
Началник отдел „Строителен контрол" при Община Аксаково, което е видно, че
строителството на „Многофамилна жилищна сграда” съобразно инвестиционните
проекти № 253818.10.2007 год. и издадено Разрешение за строеж № 266/18.10.2007
год. на Гл.архитект на Община Аксаково е започнато, и към момента на издаване
на удостоверението е завършен грубият строеж на бл.Б и бл.В. Строителството на
бл.А не е започнато.
Страните по делото, като страни и по
предварителния договор 01.11.20016 год. в чл. 18 от договора са уговорил
неустойка при ненавременно изпълнение на задължението на ответника по чл. 3 от
същия - в размер на 0, 01% за всеки ден от забавата, но не повече от 15% върху
стойността на неизвършените СМР.
От приетата в съдебно заседание
съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.П.К.М., относно недвижим имот:
Многофамилна жилищна сграда ЗП=808,45 кв.м; РЗП(ЗУТ)=2 751,50 кв.м; РЗП (в т.ч.
подземни площи)=4 078,32 кв.м в урегулиран поземлен имот (парцел) XVI - 2597,
кв.97 по плана на гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варненска съдът установи, че
Вход Б и вход В са завършени на етап груб строеж. Имат изпълнен покрив с
покритие от керемиди.
За вход А има изпълнен масов изкоп и
частично изпълнение на ст.б.основи. Първо е изпълнен вход Б, след това вход В и
след това е изпълнен масовият изкоп за вход А и частично са изградени основите.
За определяне степента на изпълнение
на вход А, вход Б и вход В от строеж: Многофамилна жилищна сграда ЗП=808,45
кв.м; РЗП(ЗУТ)=2 751,50 кв.м; РЗП (в т.ч. подземни площи)=4 078,32 кв.м в
урегулиран поземлен имот (парцел) XVI - 2597, кв.97 по плана на гр.Аксаково,
общ.Аксаково, обл.Варненска, вещото лице е използвало еталон 1: Пететажна
монолитна жилищна сграда на СЕК от сп. „Строителен обзор", кн.7-8/2017г.,
което представила таблици приложени към заключението.
Общата стойност на неизвършените СМР
на строеж: Многофамилна жилищна сграда — вход А в УПИ XVI - 2597, кв.97 по
плана на гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варненска, по средни строителни цени в
РБългария към настоящия момент възлиза на 508 597,63 лв. (петстотин и осем
хиляди петстотин деветдесет и седем лева и 6З ст.), без ДДС
Общата стойност на неизвършените СМР
на строеж: Многофамилна жилищна сграда - вход Б в УПИ XVI - 2597, кв.97 по
плана на гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варненска, по средни строителни цени в
РБългария към настоящия момент възлиза на 221 870.91 лв. (двеста двадесет и
една хиляди осемстотин и седемдесет лева и 91 ст. без ДДС.
Общата стойност на неизвършените СМР
на строеж: Многофамилна жилищна сграда - вход В, в УПИ XVI - 2597. кв.97 по
плана на гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варненска, по средни строителни цени в
Р.България към настоящия момент възлиза на 238 538.74 лв. (двеста тридесет и
осем хиляди петстотин тридесет и осем лева и 74 ст. без ДДС
Общата стойност на неизвършените СМР е
в размер на 969 007,28, лева, а съгласно предварителния договор 01.11.2006
год. и чл. 18 от него, дължимата неустойка при ненавременно изпълнение на
задължението на ответника по чл. 3 от същия е в размер на 0, 01% за всеки ден
от забавата, но не повече от 15% върху стойността на неизвършените СМР или 15
%, равно на 145 351,09 лева.
Тази фактическа обстановка съдът
установи изцяло от събраните по делото писмени доказателство, които кредитира.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото като обективно и компетентно и
при липса основания съдът да се съмнява в неговата компетентност.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Производството е с правно основание
чл.92 от ЗЗД.
Искът е частично основателен и доказан
за сумата от 3 169,72 лева, като в останалата си част, до претендирания
размер от 50 000 лева, предявен като частичен от сумата от 145 351,09
лева се явяване неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Съгласно нормата на чл.92 от ЗЗД
неустойката има обезпечително гаранционна функция и обезпечава изпълнението на
задължението по договор и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват. Неустойката, която е уговорена в облигационно
правоотношение обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да възникне правото на неустойка на
изправна страна по договор, то предполага наличие на валидно облигационно
отношение. Задължението за неустойка е акцесорно и няма да възникне задължение
за неустойка, ако липсва главно задължение.
По направеното възражение, че иска за
неустойка е погасен по давност.
Съобразно гореизложеното, страните по
делото са били във валидно облигационно правоотношение по силата на сключен
договор.
По делото е установено, че ищцата е
изпълнила задължението си по договора и е прехвърлила на ответника 10% идеални
части от правото на собственост върху собствения си недвижим имот с НА № 1, том
III, peг. № 6444, дело № 347/2006 г. по описа на нотариус Стелиана Костадинова
с peг. № 446 при Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Варна
вписан в СП-Варна, вх.рег. № 30292/10.11.2006 год.
В изпълнение на чл. 2 от
Предварителния договор, с НА № 131 том.ІІІ, рег. № 10467/30.06.2008 год. вписан
с Вх. рег. № 18887 от 30.06.2008 год. акт. № 74, том. LVІІІ дело № 14673 вписан
в АП-Варна, след извършване на гореспоменатото разпореждане, като страните като
съсобственици на имота взаимно са си учредили право на строеж за конкретни
обекти в бъдещата жилищна сграда, които всеки от тях да придобие в индивидуална
собственост след изграждането им (чл.2 от Предварителния договор).
По делото са събрани доказателства,
които установяват, че към датата на падежа 01.11.2009 год., че ответника не е
изпълнил задълженията си в срока по чл.3 от Договора, изразяващи се в това да
извърши за своя сметка, със свои средства, труд и материали, или чрез трето лице-строител
и/или подизпълнители, всички необходими правни и фактически действия до
окончателното построяване на сградата и приемането й с разрешение за ползване
на съответните строително-надзорни учреждения в срок от 24 /двадесет u четири/ месеца,
считано от датата на издаване на
строителното разрешение, влизането на разрешението за строеж в сила на
01.11.2007 год. Съобразно тази клауза ответника е поел задължението до
01.11.2009 год. да изпълни задължението си.
Давностният срок за упражняване от
страна на ищеца на правото за реално изпълнение на договора е петгодишен и тече
от датата на изискуемостта му (чл. 114, ал.
1 ЗЗД). Изискуемостта е настъпила на 01.11.2009 год., а от този момент
до датата на предявяване на иска по настоящето производство (28.03.2017 г.)
правото да се иска реално изпълнение на договора е погасено по давност с
изтичане на петгодишна давност от датата на падежа /01.11.2009 год. пет
годишния срок е изтекъл на 01.11.2014 год./.
По давност е погасено и вземането за
неустойка, след 01.11.2014 год. макар началният срок за неговата изискуемост да
е различен (чл. 114, ал.
4 ЗЗД), защото то се явява акцесорно по отношение на главното
вземане за връщане на заетата сума и е приложима разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.
Ответника е въвел възражение за
изтекла погасителна давност в отговора срещу исковата молба (чл. 120 ЗЗД,
чл. 131, ал.
2, т. 5 ГПК), което е основателно и следва да бъде уважено.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
според чл. 114, ал.
4 ЗЗД при искове за неустойка за забава давностния срок започва да
тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Както е разяснено в Решение №
174/16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 292/2009 г., II т. о., ТК под
"последен ден, за който се начислява неустойката", следва да се
разбира последният ден от исковия период, т.е., последния ден от периода, за
който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и
който период е въведен като предмет на делото.
В случая към датата на завеждане на
иска главното задължение на ответника е погасено по давност, но съобразно
правилото на чл.114 ал.4 от ЗЗД искът за неустойка за периода от 28.03.2014
год. /три години преди предявяване на иска/ до 01.11.2014 год., моментът в който се
погасява основаното задължение искът за неустойка не е погасен по давност на основание чл.119 от ЗЗД.
Страните са уговорили неустойка за
забава на ответника в размер на 0, 01% за всеки ден от забавата, но не повече
от 15% върху стойността на неизвършените СМР. В случая обаче неустойката за
забава не е ограничена със срок и е определена, като не повече от 15% от
неизвършените СМР. Видно от изложеното уговорената неустойка за забавено
изпълнение на задължението на ответника по предварителния договор 01.11.2006
год. при ненавременно изпълнение на задължението на ответника по чл. 3 от същия
дължи неустойка в размер на 0, 01% за всеки ден от забавата, но не повече от
15% върху стойността на неизвършените СМР. Ищеца претендира неустойка при
втората алтернатива в размер на 15 %, от неизвършените СМР-та или равно на
145 351,09 лева.
Ответника е изпаднал в забава на
01.11.2009 год., а искът е предявен на 28.03.2017 год. Главния дълг е погасен
на 01.11.2014 год., а искът за неустойка за забава не е погасен по давност и
следва да се уважи за периода от 28.03.2014 год. до 01.11.2014 год. , което се
равнява на 218 дни или общо сумата в размер на 3 169,72 лева за целият
период. След 01.11.2014 год. искът за неустойка е погасен на основание чл.119
от ЗЗД.
В този смисъл настоящия съдебен състав
намира, че предявения иск за неустойка следва да се уважи за сумата от
3 169,72 лева, като в останалата си част, над тази сума е погасен по
давност на основание чл.119 от ЗЗД.
По отношение на разноските по дело:
Предвид изхода от процеса съдът на осн.
чл.78 ал.1 ГПК следва да присъди в тежест на ответника направените от ищцата
разноски съобразно уважената част от иска, без сумата от 40 лева, тъй като
доказателства за обезпечение на иска не се представиха в размер на 287,17 лева.
С оглед направеното искане и на осн.
чл.78 ал.2 ГПК, съдът следва да присъди в тежест на ищеца да заплати на ответника
направените разноски в съразмерно с отхвърлената част от иска размер на
2 154,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.Д., с ЕГН:**********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ж.Д., с ЕГН:**********,***, сумата от 3 169,72 лева, от
предявения иск от сумата от 50 000 лева( петдесет хиляди лева ), предявен като
частичен иск от сумата 145 351,09 лева, представляваща неустойка за
забава, уговорена в чл. 18 от сключения между страните на 01.11.2006 год., в
гр. Варна „Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот" с
нотариална заверка на подписите, за неизпълнение на задължението на ответника
да построи за своя сметка, в урегулиран поземлен имот XVI -2597, кв. 97 по
плана на гр. Аксаково с „многофамилна жилищна сграда" до издаване на разрешение
за ползване, с падеж 01.11.2009 год., като забавата е с продължителност от
28.03.2014 год. до 01.11.2014 год. датата на погасяване на главното задължение,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от
3 169,72 лева, считано от датата на завеждане на иска в съда в съда
28.03.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения от А.Ж.Д., с ЕГН:**********,*** против Г.М.Д., с ЕГН:**********,***,
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 3 169,72 лева,
от предявения иск за сумата от 50 000 лева( петдесет хиляди лева), предявен
като частичен иск от сумата 145 351,09 лева, представляваща неустойка за
забава уговорена в чл. 18 от сключения между страните на 01.11.2006 год., в гр.
Варна „Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот" с
нотариална заверка на подписите, за неизпълнение на задължението на ответника
да построи за своя сметка, в урегулиран поземлен имот XVI -2597, кв. 97 по
плана на гр. Аксаково с „многофамилна жилищна сграда" до издаване на
разрешение за ползване, с падеж 01.11.2009 год., като забавата е с
продължителност от 28.03.2014 год. до 01.11.2014 год. датата на погасяване на
главното задължение на основание чл.119 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.Д. ДА
ЗАПЛАТИ А.Ж.Д., направените
по настоящото производство разноски в размер на 2 87,17 лева, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Ж.Д. ДА
ЗАПЛАТИ Г.М.Д., направените
по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.2 от ГПК, в размер на
2 154,20 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд
гр.Варна пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: