№ 10
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300601953 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
въззивна жалба на частния тъжител Я. П., подадена чрез повереника й адв.Б.
У., срещу Присъда №184/10.10.2022 г. по НЧХД №4653/2022 г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХХV н.с., с която подсъдимият П. П. е признат за
НЕВИНЕН в това да е извършил престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр.
чл.147, ал.1 НК с пострадало лице Я. П., поради което на осн. чл.304 НПК е
ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение. В тежест на
тъжителката са възложени направените от подсъдимия разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Претендира се отмЯ. на
съдебния акт и постановяване на нов такъв, с който оправданият подсъдим да
бъде признат за виновен по вмененото му с тъжбата обвинение.
В съдебно заседание частният тъжител Я. П. не се явява, а повереникът
й адв.Б. У. моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият П. П. в съдебно заседание моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, в каквато насока е и искането на
1
упълномощения му защитник адв.С. В..
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите
поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната
жалбата оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в
пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
Подсъдимият П. И. П. е роден на ****, ЕГН **********.
Тъжителката Я. М. П., работеща като *, била неколкократно осъждана
за данъчни и документни престъпления /общо четири пъти, съгласно
приложената справка за съдимост/, като последно това станало с акт на
Окръжен съд-Пловдив, влязъл в сила 2018 г. относно за посегателство по
чл.255, ал. 3 НК, за което й било наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ И
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на
което било отложено с изпитателен срок от пет години.
През 2017 г. частната тъжителката била ангажирана от подс.П. да
обслужвала **********. Към този момент същият не бил наясно с факта на
предходните й осъждания. Предмета на дейност на дружеството му бил
търговия със ******
През 2020 г. спрямо „И.“ ЕООД започнала ревизия от органите на
НАП, в хода на която били установени като регистрирани сделки,
извършвани в периода 2018 г. и 2019 г. с предмет **** и страни „И.“ЕООД,
от една страна, и контрагентите „И.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД – и двете
собственост на частната тъжителка. Констатирано било, че доставката на ****
по тези сделки не е реализирана, респ. прието е за недоказано, че „И.“ЕООД е
придобило ****те, предмет на сделките, респ. че издадените документи в тази
връзка са с невярно съдържание, тъй като отразяват нереализирани доставки.
В хода на извършената проверка от органите на НАП било установено, че
всички документи, издадени във връзка с тези сделки /фактури, договори,
споразумения/ са подписани от частната тъжителка П.. Установено било
също така, че с Ревизионен акт от * г., издаден от Сектор „Ревизии“ в НАП е
направено предложение за отказ от данъчен кредит на „И.“ЕООД. В
последствие бил издаден и друг Ревизионен акт от * г., с който не е признато
извършено от страна на „И.“ЕООД анулиране на документи на основание чл.
116 ЗДДС, а именно фактури, издадени към получател „К.Г.“ ЕООД /44 броя/,
2
и с който са установени задължения в тежест на „И.“ЕООД в размер на 64 616
лева главница и лихви. Аналогична дейност се е развила и по отношение на
други дружества, нямащи пряко отношение към настоящото производство, но
отново свързани с дейността на частната тъжителка като * или * на същите.
Такива са „В.Л.“ ЕООД, собственост на И.В., обслужвано счетоводно от
частната тъжителка П., „К.Г.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „И.“ ЕООД – собственост
на частната тъжителка. Извършени били проверки и по отношение на тези
дружества, които установили липса на ресурсна обезпеченост за реализиране
на сделките, за които били съставяни документи. И по отношение на тези
сделки било установено, че автор на съставените документи е именно Я. П..
Съгласно приобщената справка, издадена от Окръжна прокуратура-
Пловдив, относно отразени в информационния масив на Прокуратурата на
Република България висящи неприключили досъдебни производства спрямо
частната тъжителка П., понастоящем са налице две такива – за престъпление
по чл. 255, ал.3 НК и по чл. 227б, ал. 2 НК.
На 14.03.2022 г. подс.П. като ** на „И.“ЕООД гр.Пловдив сезирал
Административен съд-Пловдив с жалба срещу цитирания Ревизионен акт от *
г. Излагайки основанията за обжалване на акта, подс. П. като представляващ
цитираното търговско дружество посочил, че спрямо счетоводителя на
същото Я. П. налично било разследване, по което била привлечена в
качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 НК,
като в тази връзка твърди причастността й към извършени данъчни и
документни престъпления. Същите данни били изнесени и пред * в жалба,
отново депозирана от подс. П..
От своя страна тъжителка се почувствала лично засегната от случилото
се и от дадената гласност на факти, с чиято интерпретация не била съгласна,
поради което сезирала с настоящата тъжба РС-Пловдив.
Така установената фактическа обстановка се установява въз основа на
събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
доказателствен материал, а именно писмени доказателства и доказателствени
средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал на делото
на осн. чл.283 НПК: Ревизионни актове, жалба, Решение № 2322/14.12.2020 г.
по адм.дело № 669/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XV
състав, Решение № 7706/28.06.2021 г. по адм. дело № 2731/2021г. по описа на
3
ВАС, препис от Ревизионен доклад и Ревизионен акт, касаещи дружеството
„В.Л.“ ЕООД, съдържащи се в Административно дело № 669/2020г. по описа
на Административен съд – Пловдив, прокурорска преписка № 2939/2022г. по
описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, както и Решение №
2322/14.12.2020 г.
След реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на
инкорпорираните по делото доказателствени източници, напълно правилно
първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираните дата и място
подсъдимият не е реализирал вмененето му с тъжбата престъпно
посегателство. Изцяло законосъобразна се явява изложената оценка на
събраната доказателствена маса. В тази връзка коректно е отчетено, че
обжалвайки Ревизионен акт от * г., подс. П. като * И *-жалбоподател е
отразил в същата, че счетоводителят на дружеството е привлечена в
качеството на обвиняема за извършено престъпление, като в тази насока
твърди за нейната причастност към извършени данъчни и документни
престъпления. В контекста на изложеното, цитираните факти са безспорни,
доколкото са инкорпорирани в указаните писмени доказателствени
материали. Съвсем коректно като спорен е поставен въпросът дали с
изложените твърдения за причастност към извършени данъчни и документни
престъпления подс.П. е осъществил вмененото му престъпление на публично
нанесена клевета. Съответен на доказателствената съвкупност и в този смисъл
напълно законосъобразен и обоснован се явява даденият отговор от страна на
контролирания съд. Както бе вече изяснено, освен горецитираният
Ревизионен акт от * г., обжалван от страна на „И.“ ЕООД, такъв акт срещу
това дружество е бил издаден и в един по-ранен момент, а именно на * г., с
чието съдържание очевидно подс.П. е бил запознат. В същия подробно е
описано, че на 08.04.2021 г. в деловодството на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ
Хасково, сектор „Ревизии“ са били входирани копия от редица документи на
дружествата „И.“ ЕООД /доставчик на „И.“ЕООД/ и „К.Г. ЕООД /клиент на
„И. ЕООД/ по повод реализираните насрещни проверки в хода на
инициираното ревизионно производство. Документите били представени от
Я. П. като ** и представляващ и двете дружества, като наред със
счетоводните такива последната депозирала и документи за извършено
претърсване, заповед за задържане, както и постановление за привличане на
обвиняем от 27.05.2020 г. по ДП №178/2020 г. по описа на отдел ИП при ОД
4
на МВР-Пловдив, съгласно което било установено, че са събрани достатъчно
доказателства относно виновността на лицето Я. П. в извършване на
престъпление от общ характер за това, че в периода от 01.01.2018 г. до
30.04.2019 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в
качеството й на счетоводител на „В.Л.“ ООД , * и ** на „К.Г.“ ЕООД, „И.“
ЕООД и „И.“ЕООД е избегнала установяването и плащането на ДДС в
особено големи размери в полза на „В.Л.“ ООД. Потвърдила е неистина в
писмени декларации, които се изискват по силата на закон, както и при
водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание-
дневници за покупки, като е отразила данъчни фактури, издадени от „К.Г.“
ЕООД, „И.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД, по които не е налице данъчно събитие, е и
приспаднат неследващ се данъчен кредит.
Макар и да липсва изрична разписка за връчване на Ревизионен акт от *
г. на подс.П., то същият несъмнено е бил наясно със съдържанието му,
доколкото го цитира в жалбата си от 14.03.2022 г. против Ревизионен акт от *
г. Ето защо обжалвайки последния, в сезиращия Административен съд-
Пловдив документ оказва се е изложил не свои лични възприятия, респ.
съждания касателно било личността, било поведението на тъжителката П., с
които да й е приписал престъпление, което доколкото винаги е укоримо
деяние би се отразило отрицателно върху доброто име на този, за когото се
твърди да го е извършил. Изложеното от него касателно причастността на П.
към данъчни и документи престъпления същият е основал на станалите му
достояние факти, посочени от самата данъчна администрация в издадения
Ревизионен акт от дата * г., базиращ се от своя страна на лично подадените от
самата тъжителка документи, визиращи тази й причастност.В контекста на
изложеното, напълно коректна се явява преценката на първостепенния съд, че
в случая липсва злонамерено изнасяне на факти, респ. такова, което да цели
уронване доброто име и авторитета на тъжителката, защото твърденията на
подс.П. се основават на документи, станали му известни, тъй като засягат
представляваното от него търговско дружество и доведени до знанието на
данъчната администрация от самата П..
Очевидно понастоящем не е налично осъждане по повдигнатото с
цитираното по-горе постановление обвинение на тъжителката, както
правилно се твърди във въззивната жалба, но в случая това е ирелевантно,
5
защото, както бе вече споменато, изхождайки от станалите му известни
факти, подробно описани в Ревизионен акт от * г., подсъдимият е изразил
становището се за причастност на П. към извършени данъчни и документи
престъпления, без умисъл да й приписва такива.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за установена
след аргументиран и обоснован анализ на доказателствената съвкупност,
законосъобразен се явява изводът на контролирания съд, че подс.П. не е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 148, ал.2
вр. ал.1, т.1 вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл.304 НПК го е
оправдал по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото му с тъжбата
обвинение логично е довело до възлагане в тежест на частния тъжител на
направените от подсъдимия разноски в хода на производството в размер на
500 лева, което е следвало да бъде сторено на осн. чл.190, ал.1 НПК, а не на
указаното – чл.189, ал.3 НПК.
След като не бяха констатирани допуснати в хода на съдебното
производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмЯ. на присъдата й връщане на делото за ново
разглеждане на първостепенния съд, както и липсват основания за отмЯ.та
или изменението й, то същата следва да бъде потвърдена.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК
Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №184/10.10.2022 г. по НЧХД №4653/2022 г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ХХV н.с.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7