Решение по дело №9517/2023 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК
Образувано е по внесено от СРП постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на И. И. К., с твърдения за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: че на 23.04.2023 г.
около 18:30 ч., в гр. , ул. “ № на тротоара пред заложна къща „“ - павилион № към метростанция
„“, чрез нанасяне на удар с юмрук с дясна ръка в областта на лявото око, причинил на Т Н П лека
телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане на
горния клепач на лявото око с лекостепенно стеснение на очната цепка и разкъсно-контузна рана
във външната трета на същия клепач, които са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди /деянието е извършено при
демонстративно пренебрежение на общоприетите норми и правила на поведение, без основателни
причини и наличие на личен мотив във взаимоотношенията, без зачитане на достойнството и
телесната неприкосновеност на пострадалия Т Н П/.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано, по несъмнен начин. Предлага налагане на административно наказание, с конкретни
параметри.
Защитата не оспорва обвинението. Пледира за минимален размер на санкцията.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява и не взема отношение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. И. И. К. е роден наг. в гр. , с българско гражданство, със средно образование,
неосъждан (реабилитиран), женен, работи, постоянен адрес гр. , ж.к. ““, бл. , вх. „“, ет. , ап. , ЕГН
**********.
На 23.04.2023 г. св. Т Н П, след приключване на служебните си задължения на началник
сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 09 РУ - СДВР, напуснал работното
си място и се отправил в посока - към близката метростанция „“.
Около 18:30 - 18:40 часа, излизайки от метростанция „“, през изхода от към ул. ““ № , на
тротоара пред заложна къща „“ - павилион № , св. Т Н П чул мъжки глас да се провиква по негов
адрес с думите: „Ей, защо излизаш от входа на метрото?!“. Св. Т Н П се обърнал и видял зад себе
си обв. К., който държал в лявата си ръка бутилка бира. Обвиняемият бил придружаван от
съпругата си - св. Р Р К.а и свой приятел - св. С А С.
Св. П отвърнал на обв.И. И. К., че е излязъл от правилната страна на метрото, затова да не
се занимава с него и продължил по пътя си. Обвиняемият, обаче, провокиран от поведението на св.
П на излизане от метростанцията, продължил да изразява на висок глас възмущението си.
Емоциите му ескалирали и К. се насочил агресивно към П, като последният направил пореден
опит да избегне прерастването на словесния конфликт във физически такъв, като му отвърнал с
намерение да го сплаши, че е служител на МВР.
Фактът, че св. П е полицейски служител, разгневил още повече обв. К. и той замахнал с
дясната си ръка към лицето на свидетеля, който успял да хване ръката му и да избегне удара.
Св. Р К.а и св. С С не взели участие в конфликта, а останали странични наблюдатели. На
мястото се събрали и други хора, случайни минувачи.
Обвиняемият отново замахнал към св. Пи този път му нанесъл удар с юмрук, в областта на
лявото око. Пострадалият усетил болка и стичане на кръв над окото си, но не отвърнал на удара, а
веднага сигнализирал за случилото се на полицията.
На място бил изпратен екип на дежурна оперативна група от 09 РУ - СДВР - св. С Д С и
св. М С Й - автомобилен патрул , които установили следното: св.Т Н П бил с нараняване по лицето
- кървяща рана в областта на едната вежда. До него се намирал обв. К., а в близост до тях - група
от около 7-8 души - наблюдатели.
1

Полицейските органи задържали обв. К., който при задържането оказвал съпротива и
направил опит да нанесе удар с пета, насочен към слабините на полицейския служител М Й. Това
наложило поставянето на помощни средства - белезници.
Обв. К. бил качен в патрулния автомобил и отведен в 09 РУ - СДВР.
В хода на разследваното досъдебно производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на Т Н П, от изводите на която се установило, че в резултат на
нанесеният му удар, същият е получил следните травматични увреждания: оток с кръвонасядане на
горния клепач на лявото око с лекостепенно стеснение на очната цепка и разкъсно-контузна рана
във външната трета на същия клепач. Констатираните травматични увреждания са получени в
резултат от ударно въздействие с тъп предмет, каквито характеристики има и човешката ръка,
свита в юмрук, и биха могли да се получат по време и начин, съобщени в предварителните
сведения. Травматичните увреждания били с възстановителен период от порядъка на 15 дни и
реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
обв. К. (л. 4 ДП); показанията на свидетелите Т П (л. 10 ДП), Ц Р (л. 12 ДП), З З (л. 14 ДП), М Й
(л. 16 ДП), С С (л. 17 ДП), Р К.а (л. 18 ДП) и С С (л. 19 ДП); протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 7 ДП); протокол за освидетелстване (л. 9 ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 39 ДП); медицинска документация (л. 43 ДП); заключение на СМЕ (л. 23 ДП); ВД –
долнище на анцуг; справки за съдимост (л. 59 ДП) и за висящи наказателни производства (л. 60
ДП).
Спецификата на настоящото обвинение предполага водеща роля на гласните доказателства
за изясняване на механизма и авторството на деянието, както и на медицинската документация – за
изясняване характера на телесните увреждания.
Действително, макар да няма право, с оглед спецификите на процедурата, да участва в
допълнително процесуално качество, св. П би могъл да се разглежда, като потенциално
заинтересован от изхода на производство, като съображения в тази насока, предвид данните за
близки семейни отношения, биха могли да бъдат изложени и за св. Р К. (супруга на обвиняемия).
За да даде отчетлив доказателствен превес на показанията на пострадалия, съдът се позова както на
казаното от св. С С (макар същият да декларира приятелски отношения с К., това не прави
казаното от него a priori недостоверно), така и на казаното от св. Р, явяващ се страничен и
независим наблюдател, без данни за обвързаности или дори познанство с която и да било от
страните в инцидента.
Тук е мястото да се отбележи, че макар и присъствал на мястото на инцидента, св. Здравков
декларира спомен – да е възприел само общи детайли от инцидента и самите наранявания, след
приключването му, но не и самата ескалация на конфликта, а разпитаните полицейски служители
са пристигнали, след преустановяване на конфликтната ситуация, поради което и техните
показания допринасят най-вече за установяване наличието на наранявания по тялото на П.
Изготвената СМЕ е дала обосновани отговори на въпросите с медико-биологичните
признаци на нараняванията, без съдът да намира основания да не я кредитира.
С тези съображения, съдът намира инкриминираната фактология за установена, по
безспорен начин.
Данни за съдебното минало на обвиняемия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. К. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Авторството на деянието се установява по категоричен начин от показанията на
2

разпитаните свидетели и проведените разпознавания (междувпрочем, самият обвиняем се
легитимира, като участник в инцидента).
Налице са и неоспорими доказателства и за наличието и характера на телесните
увреждания, които следва да бъдат квалифицирани именно като леки телесни повреди, по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК. В допълнение, описаният от пострадалия механизъм на нанасяне на
уврежданията е не само възможен, но е и най-вероятният, съгласно заключението на вещите лица.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина –умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние не предполага обвиняемият да не е бил насяно с
обстоятелството, че с юмручен удар в областта на лицето на другиго, неизбежно ще му причини
едни или други телесни увреждания, прекият умисъл е единствена възможна форма на вината.
Пак от субективна страна, деянието следва да се квалифицира като такова, извършено по
хулигански подбуди. Независимо от възприетото от съдебната практика становище, че личният
мотив поначало не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III
н.о.), следва да се подчертае дебело, че липсват данни пострадалият и обвиняемият да са имали
конфликтни ситуации преди инкриминираното деяние, нито за наличие на някакво провокативно
поведение, от страна на П, което да не може да бъде уредено, по предвиден в закона и
алтернативен на физическото насилие правен ред. Поведението на обвиняемия се отличава с
достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира именно като углавно хулиганско, а не като
дребно такова (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979 ОСНК ВКС), особено предвид
обстоятелството, че е предприето в светлата част на денонощието, в гъсто населен жилищен район
и до метростанция, т. е. пред потенциално неограничен брой свидетели-очевидци. Действително,
касае се за относително кратък период от време, през който К. е реализирал нападението.
Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това обстоятелство е без значение за обективната
съставомерност на деянието. Деянието е извършено на оживено публично място, както и пред
потенциално неограничен брой очевидци (макар, съгласно Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на
деянието да не е съставомерен негов белег, касателно хулиганството), включително и при
упорство – целенасочено следване на пострадалия и два последователни опита за удар (макар
първият да е бил неуспешен). Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II
н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ
мотив за извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на
закона в свои ръце (инцидентът е във връзка с вероятно неволно ползване на грешен вход или
изход на метростанцията, а не – на умишлена провокация), както и на налагане на собствени
разбирания (основателни или не) за дължимо поведение, без умишлена лична провокация, поради
което и законосъобразно деянието е било квалифицирано от СРП, именно като извършено по
хулигански подбуди.
По вида и размера на наказанието
Налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на К. и за налагане
на административно наказание: той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност;
за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години; от
престъплението няма причинени имуществени вреди.
С оглед инкриминираната дата, приложима е сега действащата редакция на чл. 78а НК,
предвиждаща наказание „глоба” от 1 000 до 5 000 лева.
Чистото съдебно минало на К. не следва да бъде отчитано, доколкото то е предпоставка за
провеждане на производството по диференцираната процедура по чл. 78а НК. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат местонахождението на инкриминираните
наранявания (по лицето, т. е. създаващи предпоставки както за сериозни здравословни и
козметични неудобства, така и непосредствената близост с очите), така и лошите характеристични
данни (предходни осъждания, макар за същите да е настъпила реабилитация). В този смисъл и
отмерване на санкцията над минималния, но и под средния размер носи признаците на
съразмерност и достатъчност, като за справедлив съдът определя размер на глобата от 1 500 лева.
3

По ВД
Вещественото доказателствено средство – долнище на анцуг е излязло от патримониума на
св. П, поради което и подлежи на връщане.
По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 3 НПК, обв. К. следва да поеме тежестта на деловодните разноски, сторени в
производството до момента.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	4153
Дата:	8 септември 2023 г. (в сила от 26 септември 2023 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20231110209517
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 юли 2023 г.

Решение по дело №9517/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите