Решение по КНАХД №269/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д., [ЕГН], с адрес: с. Ботево, общ. Аксаково, обл. Варна срещу Решение № 6 / 10.02.2025 г., постановено по н. адм. дело № 133 по описа за 2024 г. на Районен съд - Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0283-000165/17.05.2024г. издадено от Началник РУ към ОВДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 150а, ал. 1, ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 /сто/ лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

С касационната жалба се заявени оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил възраженията срещу наказателното постановление. Навежда доводи, че неправилно в мотивите на въззивното решение е посочено, че е неправоспособен водач. Пояснява, че при проверката е носил СРМПС в себе си, но поради притеснения не е могъл да го намери. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд - Добрич счита подадената касационна жалба за процесуално допустима, тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд - Добрич е било наказателно постановление (НП) № 24-0283-000165/17.05.2024г. издадено от Началник РУ към ОВДМВР Добрич, РУ Каварна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 150а, ал. 1, ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 /сто/ лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

Районният съд приел от фактическа страна, че на 30.04.2024г. в 18:57 часа на главен път I-9 разклона за с. Раковски в посока към [населено място] Д. Д. с [ЕГН] управлява лек автомобил Рено Канго с рег.№ В2558НТ със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Водачът не представил и СРМПС на автомобила. На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН серия GA № 1102461/30.04.2024 год. и в последствие било издадено обжалваното НП № 24-0283-000165/17.05.2024 година.

За да потвърди процесното НП, КРС е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка е изложил и подробни мотиви относно наличието на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, наказуемо съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Като се е позовал на свидетелските показания е счел за доказано извършването същото. Приел е, че наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства и високата обществена опасност на нарушителя, предвид множеството предходни нарушения на ЗДвП. Констатирал е от събраните по делото доказателства за безспорно установено, че при извършване на проверката жалбоподателят Д. не е представил СРМПС за управлявания от него автомобил. КРС е приел, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършените нарушения и процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Противно на твърденията на касатора районният съд е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, изложил е аргументирани правни изводи по тях, като е обсъдил възраженията на страните. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред КРС са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, включително и гласни доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав.

Неоснователно във връзка с наказанието с основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДВП е възражението, наведено пред касационната инстанция за нарушение на съдопроизводствените правила, чрез излагане на мотиви в смисъл, че жалбоподателят се е явявал неправоспособен водач. В случая, както в АУАН и НП, така и в мотивите на въззивното решение са изложени достатъчно съображения, че в качеството си на водач жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. При това положение очевидно е, че контекстът на израза „неправоспособен водач“ употребен в мотивите на процесното решение се отнася до лице, което няма правото да управлява МПС поради посочените в чл. 150а, ал. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДВП обстоятелства. В случая причината жалбоподателят да няма правото да управлява ППС Рено Канго с рег. № В2558НТ е че притежаваното от него СУМПС е било обявено за невалидно, т.к. е било откраднато. Това обстоятелство е безспорно установено, както във въззивното, така и в настоящото касационно производство. Съобразно правилата възведени с разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Безспорно събраните доказателства касаят именно нарушение на посочената разпоредба, като липсват изложените в касационната жалба нарушения, свързани с неяснота относно механизма на неговото описание. Законосъобразно е определена и санкцията по реда на чл. 177, ал. 1 т. 2 ЗДвП, като тя е в минимален размер като най-съответен на тежестта на нарушението.

Не се потвърждават и оплакванията в касационната жалба, свързани с второто нарушение за които е наказан Г.. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. За нарушаването на това правило разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДВП предвижда наказание глоба в размер на 10 лева. Правилен е изводът на районния съд, че от АУАН серия GA № 1102461 и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства по безсъмнен начин се установява, че жалбоподателят е реализирал състава на описаното в атакуваното наказателно постановление административно нарушение по чл. 100, ал. ,1 т. 2 ЗДвП. Показанията на свидетелите са точни и ясни. С показанията си надлежно и безсъмнено установяват, че при проверката извършена на 30.04.2025 г. жалбоподателят Г. не е представил на проверяващите го служители на РПУ Каварна СРМПС относно МПС Рено Канго с рег. № В2558НТ.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, каквито са направени и пред първата съдебна инстанция, като в мотивите си, по всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на НП и е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Решението на Районен съд - Каварна е валидно и допустимо и е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не се установяват визираните в касационната жалба основания, поради което решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Административен съд - Добрич, ІІ-ри тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 10.02.2025 г., постановено по н. адм. дело № 133 по описа за 2024 г. на Районен съд - Каварна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.